Нашенци се върнаха от Холандия, отвориха бизнес в Пазарджик, но сега си скубят косите и искат пеша да бягат обратно в Европа!
Да предлагаш заплата до 800 лв. чисто и да не можеш да намериш кой да работи. В такава патова обстановка попада пазарджиклийка, до неотдавна живяла в Холандия със фамилията си. Завърнала се в родния град с вярата, че може да развие своя активност, да вади пари от нея, да дава самун на други хора, да е задоволена и да остане в родината. Уви! Само за броени месеци дотолкоз се е отчаяла от действителността, че споделя с откровен яд: „ Иде ми да тичам пешком назад към Холандия! “, написа " Марица ". За Надя Димитрова е изцяло непонятен един от многото български явления. На пазара на труда има хиляди безработни, а в това време бизнесът се гърчи от апетит за фрагменти. Който е отворил компания и се е сблъскал с този проблем, все едно върви по тъничък лед и той всеки миг ще се спука.
Надя и брачният партньор се пекат редом на този огън. Нейната активност - търговия на дребно с конфекция - върви добре, само че единствено тъй като сама работи в магазинчето си на една от дребните централни улички в пешеходната зона. Не по този начин стоят нещата в сладкарница на мъжа ѝ. Там се работи на двусменен режим и са нужни доста хора. И защото вършат и продават храна, към тях има характерни условия. Да са чисти и спретнати, да са общителни и вежливи, да са чевръсти, тъй като клиентите се изнервят да чакат и бавенето може да ги прати при конкуренцията.
Оказва се обаче, че е доста мъчно да намериш хора с изброените човешки качества.
Ако желаете вярвайте, идват младежи на по двайсетина години с държание като на баби, разказва Димитрова. Флегматични, седят и се чешат, а хората на опашката чакат. Като се явят на изявление, първите им въпроси са: Ама би трябвало ли да седнал съм тука по 8 часа, но не може ли да пристигам по-малко от пет дни в седмицата. Бизнес дамата се е научила да се сдържа заради липса на различен избор и постоянно наема даже такива претенденти. Знае какво следва след това: Дай пари! - и то още от първия работен ден. Масово новонаетите си желаят парите предплатено. Пробват за по цялостен месец, след пазарлък одобряват и за седмица. Друг е въпросът дали и толкоз ще останат във компанията.
Пазарджиклийката останала най-обидена, когато след всички изброени жестове юноша освен не останал до края на периода, за който му било платено, само че и в 1,30 часа през нощта звъннал, с цел да каже, че на идната заран няма да отиде за първа промяна. Изобщо не се чувствал неловко, че е събудил измежду нощ шефовете си и двете им деца. Нито се вълнувал от кое място и по какъв начин те ще му намерят заместител, разполагайки с няколко часа в едно изключително „ комфортно “ за задачата време - на разсъмване. План Б за такива случаи е майката на Надя, стара пенсионерка, която с всички сили и сила се хвърля да оказва помощ на младите, единствено и единствено да са спокойни.
Друг левент пък дни след постъпването си, придружено отново с авансиране, решил, че няма да се даде български работодатели да го унижават за тия пари (600 лв. чисто е стартовото възнаграждение), и си вдигнал чукалата към Гърция. Там обаче очевидно не е намерил мечтаната оферта за калпак пари против люлеене на краката, тъй като единствено месец по-късно отново звъннал на Димитрови с молба да го вземат на работа. Съгласили се, споделили му на идващия ден да пристигна в сладкарница, само че по този начин и не се появил.
На разумния въпрос за какво не потърси помощ от Бюрото по труда и от частни тържища, Надя споделя, че от дълго време е изпитала опциите им и е безпределно разочарована. От държавното ведомство пращали главно ромки. При това - не изключително чисти и спретнати. Колкото и да не е расист човек, дали ще се навие да яде храна, която такива служителки са пипали? В частните организации пък още на старта желали такса, без да дават гаранция дали ще намерят подобаващи хора.
Така фамилията е на кръстопът пред доста сложен избор. Едното, което ги задържа тук, е бъдещето на децата им. По-малкият им наследник в този момент ще постъпва в детска градина, а оттова - в първи клас. Големият е изкарал няколко години в българско учебно заведение в Холандия. И двамата към този момент упорстват да се връщат - не им харесва България, не ги устройва да виждат майка си и татко си по този начин изнервени.
В същото време обаче в сладкарница са вложени хиляди левове за чисто ново съоръжение и поправки. Димитрови са на път да преглътнат горчивата истина, че май няма да съумеят да си върнат инвестицията. Лошото е, че за момента бързата закуска даже не носи доходи. Даже в противен случай - постоянно се постанова да се дофинансира от скромните доходи на магазина за конфекция.
Надя и брачният партньор се пекат редом на този огън. Нейната активност - търговия на дребно с конфекция - върви добре, само че единствено тъй като сама работи в магазинчето си на една от дребните централни улички в пешеходната зона. Не по този начин стоят нещата в сладкарница на мъжа ѝ. Там се работи на двусменен режим и са нужни доста хора. И защото вършат и продават храна, към тях има характерни условия. Да са чисти и спретнати, да са общителни и вежливи, да са чевръсти, тъй като клиентите се изнервят да чакат и бавенето може да ги прати при конкуренцията.
Оказва се обаче, че е доста мъчно да намериш хора с изброените човешки качества.
Ако желаете вярвайте, идват младежи на по двайсетина години с държание като на баби, разказва Димитрова. Флегматични, седят и се чешат, а хората на опашката чакат. Като се явят на изявление, първите им въпроси са: Ама би трябвало ли да седнал съм тука по 8 часа, но не може ли да пристигам по-малко от пет дни в седмицата. Бизнес дамата се е научила да се сдържа заради липса на различен избор и постоянно наема даже такива претенденти. Знае какво следва след това: Дай пари! - и то още от първия работен ден. Масово новонаетите си желаят парите предплатено. Пробват за по цялостен месец, след пазарлък одобряват и за седмица. Друг е въпросът дали и толкоз ще останат във компанията.
Пазарджиклийката останала най-обидена, когато след всички изброени жестове юноша освен не останал до края на периода, за който му било платено, само че и в 1,30 часа през нощта звъннал, с цел да каже, че на идната заран няма да отиде за първа промяна. Изобщо не се чувствал неловко, че е събудил измежду нощ шефовете си и двете им деца. Нито се вълнувал от кое място и по какъв начин те ще му намерят заместител, разполагайки с няколко часа в едно изключително „ комфортно “ за задачата време - на разсъмване. План Б за такива случаи е майката на Надя, стара пенсионерка, която с всички сили и сила се хвърля да оказва помощ на младите, единствено и единствено да са спокойни.
Друг левент пък дни след постъпването си, придружено отново с авансиране, решил, че няма да се даде български работодатели да го унижават за тия пари (600 лв. чисто е стартовото възнаграждение), и си вдигнал чукалата към Гърция. Там обаче очевидно не е намерил мечтаната оферта за калпак пари против люлеене на краката, тъй като единствено месец по-късно отново звъннал на Димитрови с молба да го вземат на работа. Съгласили се, споделили му на идващия ден да пристигна в сладкарница, само че по този начин и не се появил.
На разумния въпрос за какво не потърси помощ от Бюрото по труда и от частни тържища, Надя споделя, че от дълго време е изпитала опциите им и е безпределно разочарована. От държавното ведомство пращали главно ромки. При това - не изключително чисти и спретнати. Колкото и да не е расист човек, дали ще се навие да яде храна, която такива служителки са пипали? В частните организации пък още на старта желали такса, без да дават гаранция дали ще намерят подобаващи хора.
Така фамилията е на кръстопът пред доста сложен избор. Едното, което ги задържа тук, е бъдещето на децата им. По-малкият им наследник в този момент ще постъпва в детска градина, а оттова - в първи клас. Големият е изкарал няколко години в българско учебно заведение в Холандия. И двамата към този момент упорстват да се връщат - не им харесва България, не ги устройва да виждат майка си и татко си по този начин изнервени.
В същото време обаче в сладкарница са вложени хиляди левове за чисто ново съоръжение и поправки. Димитрови са на път да преглътнат горчивата истина, че май няма да съумеят да си върнат инвестицията. Лошото е, че за момента бързата закуска даже не носи доходи. Даже в противен случай - постоянно се постанова да се дофинансира от скромните доходи на магазина за конфекция.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ