Да поставят цени или информация върху етикета на стоките в

Да слагат цени или информация върху етикета на стоките в сходство с условията на закона са отговорности, които някои от търговците не съблюдават. Друга група от случаи, които могат да имат по-сериозно отражение върху потребителското държание, това са така наречен нелоялни търговски практики: търговецът съзнателно резервира значима информация за потребителя или дава информация, която не отговоря на истината, споделя пред в. „ Шуменска заря “ ръководителят на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.

„ Например, акции, на които се оферират артикули на по-ниски цени. Оказва се, че този % не е правилен или е калкулиран погрешно. Или отивате в комерсиалния обект и стоката от рекламната листовка я няма. Вече сте там и пазарувате артикули на по-високи цени. Резултатът е, че харчите повече, в сравнение с сте възнамерявали. От това се възползва търговецът “ изяснява Маргаритов.

При въпрос на журналиста има ли злонамерени дейности на консуматори против търговците, ръководителят на КЗП показва мнение, че това по-скоро е екзотика. Но прибавя, че когато става въпрос за персонални връзки сред хора, всичко е допустимо. „ Спомням си един случай в фамилията беше зародил скандал, тъй като брачната половинка не е издала касов бон на брачна половинка си, продавайки му нещо от фамилния магазин. Това са занимателни случаи, които не са всеобща процедура “, дава образец той. И обобщава: „ хората не са склонни да злоупотребяват с правата си. По-скоро се търси правдивост за нанесена вреда на основата на пазарно другарство. “

„ Изследване демонстрира, че половината от интервюираните в България са декларирали, че знаят правата си. На фона на останалите страни от Европейски Съюз сме в средата. Хубаво е, че се засилват българите. Осъзнават се като хора с права на пазара и би трябвало да си ги отстояват. Тази наклонност ние би трябвало да я насърчаваме с ефикасен надзор на пазара, само че и с дейности за предварителна защита “, показва още Маргаритов.