Потребителите ограничават нелоялните търговски практики
„ Да слагат цени или информация върху етикета на стоките в сходство с условията на закона са отговорности, които някои от търговците не съблюдават. Друга група от случаи, които могат да имат по-сериозно отражение върху потребителското държание, това са така наречен нелоялни търговски практики: търговецът съзнателно резервира значима информация за потребителя или дава информация, която не отговоря на истината”, сподели ръководителят на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.
„ Например, акции, на които се оферират артикули на по-ниски цени. Оказва се, че този % не е правилен или е калкулиран погрешно. Или отивате в комерсиалния обект и стоката от рекламната листовка я няма. Вече сте там и пазарувате артикули на по-високи цени. Резултатът е, че харчите повече, в сравнение с сте възнамерявали. От това се възползва търговецът “ изяснява Маргаритов.
Екзотика е съществуването на злонамерени дейности на консуматори против търговците. Когато става въпрос за персонални връзки сред хора, всичко е допустимо. „ Спомням си един случай в фамилията беше зародил скандал, тъй като брачната половинка не е издала касов бон на брачна половинка си, продавайки му нещо от фамилния магазин. Това са занимателни случаи, които не са всеобща процедура “, дава образец той. И обобщава: „ хората не са склонни да злоупотребяват с правата си. По-скоро се търси правдивост за нанесена вреда на основата на пазарно другарство. “
„ Изследване демонстрира, че половината от интервюираните в България са декларирали, че знаят правата си. На фона на останалите страни от Европейски Съюз сме в средата. Хубаво е, че се засилват българите. Осъзнават се като хора с права на пазара и би трябвало да си ги отстояват. Тази наклонност ние би трябвало да я насърчаваме с ефикасен надзор на пазара, само че и с дейности за предварителна защита “, показва още Маргаритов.
Има случаи, в които Комисията не може да докара до дъно борбата за възобновяване на справедливостта, само че построената връзка с всички държавни институции и с неправителствения бранш способства за това. „ Имаме взаимни дейности с Агенция „ Митници “ по направление сигурност на артикули, с Българската организация по сигурност на храните и други Значително са по-редки случаите, в които не можем да създадем нищо. При всички положения, ние можем да ориентираме хората към кого да се извърнат или по какъв начин да действат, с цел да си оказват помощ “, показва той.
Но има и огромни извоювани борби. Например, в следствие и на дейната активност на КЗП за избрани браншове на пазара в закона към този момент е категорично посочено, че не може шрифтовете да са разнообразни. „ Ако приказваме за проблем в договорите, това, което се среща, и ние продължаваме да се борим, е неразбираеми текстове, обтекаеми формулировки, детайлности, които имат за цел да „ изгубят “ потребителя в необятната материя от клаузи, правила, условия и така нататък Смятам, че би трябвало да продължим систематичните старания - на потребителя да се дава ясна, точна и по опция оптимално къса информация, с която те да вземат решение въз основа на справедливи условия “, приключва Маргаритов.
„ Например, акции, на които се оферират артикули на по-ниски цени. Оказва се, че този % не е правилен или е калкулиран погрешно. Или отивате в комерсиалния обект и стоката от рекламната листовка я няма. Вече сте там и пазарувате артикули на по-високи цени. Резултатът е, че харчите повече, в сравнение с сте възнамерявали. От това се възползва търговецът “ изяснява Маргаритов.
Екзотика е съществуването на злонамерени дейности на консуматори против търговците. Когато става въпрос за персонални връзки сред хора, всичко е допустимо. „ Спомням си един случай в фамилията беше зародил скандал, тъй като брачната половинка не е издала касов бон на брачна половинка си, продавайки му нещо от фамилния магазин. Това са занимателни случаи, които не са всеобща процедура “, дава образец той. И обобщава: „ хората не са склонни да злоупотребяват с правата си. По-скоро се търси правдивост за нанесена вреда на основата на пазарно другарство. “
„ Изследване демонстрира, че половината от интервюираните в България са декларирали, че знаят правата си. На фона на останалите страни от Европейски Съюз сме в средата. Хубаво е, че се засилват българите. Осъзнават се като хора с права на пазара и би трябвало да си ги отстояват. Тази наклонност ние би трябвало да я насърчаваме с ефикасен надзор на пазара, само че и с дейности за предварителна защита “, показва още Маргаритов.
Има случаи, в които Комисията не може да докара до дъно борбата за възобновяване на справедливостта, само че построената връзка с всички държавни институции и с неправителствения бранш способства за това. „ Имаме взаимни дейности с Агенция „ Митници “ по направление сигурност на артикули, с Българската организация по сигурност на храните и други Значително са по-редки случаите, в които не можем да създадем нищо. При всички положения, ние можем да ориентираме хората към кого да се извърнат или по какъв начин да действат, с цел да си оказват помощ “, показва той.
Но има и огромни извоювани борби. Например, в следствие и на дейната активност на КЗП за избрани браншове на пазара в закона към този момент е категорично посочено, че не може шрифтовете да са разнообразни. „ Ако приказваме за проблем в договорите, това, което се среща, и ние продължаваме да се борим, е неразбираеми текстове, обтекаеми формулировки, детайлности, които имат за цел да „ изгубят “ потребителя в необятната материя от клаузи, правила, условия и така нататък Смятам, че би трябвало да продължим систематичните старания - на потребителя да се дава ясна, точна и по опция оптимално къса информация, с която те да вземат решение въз основа на справедливи условия “, приключва Маргаритов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ