Преди и сега: сексуални грехове, хомосексуалност, трети пол
Да поразсъждаваме по нея с взор към културната история, приканва И. Дичев в "Дойче веле ".
Да стартираме от църквата и половите практики. Докато юдаизмът е захласнат от това да контролира храненето с безчет неразбираеми за актуалния човек забрани, християнската черква се е фиксирала в половите връзки. С развиването на църковната институция се създават все по-детайлни правила. През средновековието да вземем за пример е неразрешено - даже сред съпрузи! - всякакво полово отношение, което се отклонява от позата лице в лице, като мъжът е от горната страна. Днес към този момент сме позабравили "греха на Онан ", оня, който в "Битие " излива семето си на земята (практикува коитус интеруптус), тъй като детето на братовата му жена, която татко му е наредил да почете съгласно обичая, нямало да е негово. За положителния християнин грях е било всяко полово наслаждение, което не служи за правене на деца, откъдето идва безотговорното отношение на католиците към презервативите във времената на СПИН-а, както и осъждането на така наречен "онанизъм ".
Впрочем, през сциентисткия 19 век - когато науката заменя религията - младежите, които "хабят божествения материал ", стартират да се поставят на лекуване, което можело да стигне и до кастрация - за тяхно положително. Припомням всичко това, с цел да си дадете сметка за релативния темперамент на сякаш безконечните морални правила от предишното. Днес малко хора се боят, че "самотният грях " може да докара до слепота, заспалост, импотентност или епилепсия. Или пък, че след орален секс може да ги удари гръм. (Впрочем, оралният секс и до през днешния ден е закононарушение в 18 американски щата - нещо, което научихме развеселени към историята Клинтън-Люински.)
Релативисти за мен са тези, които абсолютизират един или различен фатализъм, взет от дългата човешка история. Вечните неща са други.
С европредседателството България възнамеряваше да разкраси олющения си имидж. Но май няма да се получи. Защото в страната се завихри блудкав спор, зад който наднича грозното ѝ лице, написа Б. Йортел в немския ТАЦ. (09.02.2018) Чухте ли какво се изговори за Истанбулската спогодба?
"Има една демократична паплач ": БПЦ и Истанбулската спогодба
Да вземем в този момент хомосексуалните практики. Не споделям "хомосексуализъм ", тъй като сходна дума като че ли основава различен биологичен тип. Така, в случай че назовем "онанист " оня, който в някакъв миг се е самозадоволявал, ние трансформираме една обособена страна на държанието му в резюме за цялото човешко създание. В нашия език има обидни думи, които стигматизират вечно мъже и дами, които практикуват орален секс (неудобно ми е да ги спомена), думи за промискуитетни хора, за разведени.
Става дума за правилото: хората с хомосексуално увлечение са като нас, също като тези с оралния секс, самозадоволяването или които избират в леглото дамата да е от горната страна. Не знаем от кое място идва това увлечение? Генетици търсят биологичния му темперамент, сравнявайки еднояйчни близнаци, биолози откриват хомосексуални практики при бозайниците, психоаналитичната традиция го изяснява с връзките в фамилията през ранното детство, културалистите пък считат, че облиците за подражателство играят роля в отключването на желанието. Вероятно е някаква композиция от всичките фактори.
Сигурно е единствено едно: че във всички култури е имало някакъв % от хомосексуални хора. Едни общества постановат забрани (впрочем, когато приказваме за еротика, възбраната нормално усилва желанието). Най-ранният подобен закон е публикуван в Асирия през 11 век: той повелява боец, който извърши съприкосновение с различен боец, да бъде скопен. Щом е имало закон, значи това се е практикувало в значимо количество. В Елада от интервала на архаиката пък е тъкмо противоположното - мъжките хомовръзки са детайл от инициацията на младежа; счита се, че еднополовата обич е по-висша от елементарната, тъй като няма практическата цел да се вършат деца.
Трудно е да се пресметна какъв брой са хомосексуалните хора: от младежко изпробване със себе си, през липса на различен сътрудник (казарма, затвор), до тези, които еднопосочно се разпознават като хомоориентирани. А и тематиката е деликатна, мъчно се изследва с анкети. Минимумът е 3% от популацията, максимумът в необятния набор e над 30%. Модерната ера първо отхвърля визията за греховността на "содомитите ", след това за болестта на "хомосексуалистите ". През 1950-те и 1960-те в Америка обаче още се вършат опити за лекуване на хомосексуални мъже, малко в жанр "Портокал с часовников механизъм “: прожектират им се други голи мъже и в случай че получат ерекция, се подлагат на мощен електрически потрес. В България през 1963-та са наказани интелектуалци с такава ориентация; в огромна част от Африка и до през днешния ден за това има смъртно наказване. От 1980-те дефинитивно е заровено схващането за хипотетичната психическа болест на хомосексуалните; тогава стартира и узаконяване на еднополовите бракове в развития свят.
Сега около Истанбулската спогодба се развихри нервност към хипотетичната опция това да стане и в България. Тя обаче е нелепа - освен тъй като Истанбулската спогодба няма нищо общо с гей-браковете, само че и тъй като към момента няма сериозен цивилен напън за сходно узаконяване. Но тематиката неизбежно ще пристигна на дневен ред. Няма да ви увещавам в полезностите на персоналната независимост и човешките права, в които имам вяра, нито да разсънвам страсти с въпроса "какво бихте създали, в случай че личното ви дете признае такава ориентировка? ".
Аргументът ми е прагматичен. Кое е по-добре за обществото ни: тези хора да се крият, да търсят сътрудници по питейни заведения и градинки или противоположното - да им дадем опция да открият обществена, трайна връзка и да бъдат положителни жители? Все отново, когато пристигна моментът да дискутираме тази тематика, съгласно мен, ще е добре да сме умерени – дано да почнем не с брак, а с цивилен съюз, както направиха примерно в Гърция. Защото на обществото му е нужно време, с цел да одобри сходни неща – от процеса против Георги Парцалев и Емил Димитров ни разделят единствено 55 години; Англия се е отдалечила от присъдата над Оскар Уайлд със 123 години.
А третият пол? Накрая да поговорим и за третия пол. По света със смесени полови характерности се раждат към 1 на 1500-2000 деца. При някои е анатомия, при други хормони, при трети хромозоми, четвърти пък имат тежък психически проблем и се усещат хванати в непознато тяло, което трансформира живота им в пъкъл. В към половината от случаите се прави нещо, тъй че индивидът да се приближи към един от двата пола. В някои това не може да стане, в други - родителите или самият човек отхвърля. Става дума за сериозен проблем, който допуска схващане и внимание. В България обаче невежи идеолози го показаха като еротична волност - като че ли човек си сменя пола за многообразие. Представиха третия пол като форма на разврат - не, това е просто гнусота! В някои развити страни има специфична категория за интерсексуалните хора. Първа беше Австралия, последваха я Германия и Канада. Държавата основава за тях специфична категория, може би обезпечава някакви права, свързани със положението им. Съществува и културно свързан трети пол - да вземем за пример хиджрите в Индия, които са един тип долна прослойка на кастрати, интерсекс, отритнати. Това е напълно друго - никой в Европа не би желал да вкарва долни касти. В самата югоизточна Азия даже пробват да отстранен тази отвратителна форма на неравноправие.
А що се отнася до фантазиите за 14-ти пол, това е просто литература. Аз ви предлагам 15-ти пол: момче с лунички и утопичен взор, което обича лирика. В паспорта ще пишем: МЛМПОП. Дали някой ден в България да се вкарва "пол Х " както в Австралия - не знам, дано чуем какво мислят хората за този проблем. От една страна това би било самопризнание и грижа. От друга обаче може да ги направи прекомерно забележими, а те са уязвими, изключително в брутални страни като нашата. С тези размисли се пробвам да кажа едно: за всички гореописани неща би трябвало да приказваме с разсъдък и успокоение.
Да стартираме от църквата и половите практики. Докато юдаизмът е захласнат от това да контролира храненето с безчет неразбираеми за актуалния човек забрани, християнската черква се е фиксирала в половите връзки. С развиването на църковната институция се създават все по-детайлни правила. През средновековието да вземем за пример е неразрешено - даже сред съпрузи! - всякакво полово отношение, което се отклонява от позата лице в лице, като мъжът е от горната страна. Днес към този момент сме позабравили "греха на Онан ", оня, който в "Битие " излива семето си на земята (практикува коитус интеруптус), тъй като детето на братовата му жена, която татко му е наредил да почете съгласно обичая, нямало да е негово. За положителния християнин грях е било всяко полово наслаждение, което не служи за правене на деца, откъдето идва безотговорното отношение на католиците към презервативите във времената на СПИН-а, както и осъждането на така наречен "онанизъм ".
Впрочем, през сциентисткия 19 век - когато науката заменя религията - младежите, които "хабят божествения материал ", стартират да се поставят на лекуване, което можело да стигне и до кастрация - за тяхно положително. Припомням всичко това, с цел да си дадете сметка за релативния темперамент на сякаш безконечните морални правила от предишното. Днес малко хора се боят, че "самотният грях " може да докара до слепота, заспалост, импотентност или епилепсия. Или пък, че след орален секс може да ги удари гръм. (Впрочем, оралният секс и до през днешния ден е закононарушение в 18 американски щата - нещо, което научихме развеселени към историята Клинтън-Люински.)
Релативисти за мен са тези, които абсолютизират един или различен фатализъм, взет от дългата човешка история. Вечните неща са други.
С европредседателството България възнамеряваше да разкраси олющения си имидж. Но май няма да се получи. Защото в страната се завихри блудкав спор, зад който наднича грозното ѝ лице, написа Б. Йортел в немския ТАЦ. (09.02.2018) Чухте ли какво се изговори за Истанбулската спогодба?
"Има една демократична паплач ": БПЦ и Истанбулската спогодба
Да вземем в този момент хомосексуалните практики. Не споделям "хомосексуализъм ", тъй като сходна дума като че ли основава различен биологичен тип. Така, в случай че назовем "онанист " оня, който в някакъв миг се е самозадоволявал, ние трансформираме една обособена страна на държанието му в резюме за цялото човешко създание. В нашия език има обидни думи, които стигматизират вечно мъже и дами, които практикуват орален секс (неудобно ми е да ги спомена), думи за промискуитетни хора, за разведени.
Става дума за правилото: хората с хомосексуално увлечение са като нас, също като тези с оралния секс, самозадоволяването или които избират в леглото дамата да е от горната страна. Не знаем от кое място идва това увлечение? Генетици търсят биологичния му темперамент, сравнявайки еднояйчни близнаци, биолози откриват хомосексуални практики при бозайниците, психоаналитичната традиция го изяснява с връзките в фамилията през ранното детство, културалистите пък считат, че облиците за подражателство играят роля в отключването на желанието. Вероятно е някаква композиция от всичките фактори.
Сигурно е единствено едно: че във всички култури е имало някакъв % от хомосексуални хора. Едни общества постановат забрани (впрочем, когато приказваме за еротика, възбраната нормално усилва желанието). Най-ранният подобен закон е публикуван в Асирия през 11 век: той повелява боец, който извърши съприкосновение с различен боец, да бъде скопен. Щом е имало закон, значи това се е практикувало в значимо количество. В Елада от интервала на архаиката пък е тъкмо противоположното - мъжките хомовръзки са детайл от инициацията на младежа; счита се, че еднополовата обич е по-висша от елементарната, тъй като няма практическата цел да се вършат деца.
Трудно е да се пресметна какъв брой са хомосексуалните хора: от младежко изпробване със себе си, през липса на различен сътрудник (казарма, затвор), до тези, които еднопосочно се разпознават като хомоориентирани. А и тематиката е деликатна, мъчно се изследва с анкети. Минимумът е 3% от популацията, максимумът в необятния набор e над 30%. Модерната ера първо отхвърля визията за греховността на "содомитите ", след това за болестта на "хомосексуалистите ". През 1950-те и 1960-те в Америка обаче още се вършат опити за лекуване на хомосексуални мъже, малко в жанр "Портокал с часовников механизъм “: прожектират им се други голи мъже и в случай че получат ерекция, се подлагат на мощен електрически потрес. В България през 1963-та са наказани интелектуалци с такава ориентация; в огромна част от Африка и до през днешния ден за това има смъртно наказване. От 1980-те дефинитивно е заровено схващането за хипотетичната психическа болест на хомосексуалните; тогава стартира и узаконяване на еднополовите бракове в развития свят.
Сега около Истанбулската спогодба се развихри нервност към хипотетичната опция това да стане и в България. Тя обаче е нелепа - освен тъй като Истанбулската спогодба няма нищо общо с гей-браковете, само че и тъй като към момента няма сериозен цивилен напън за сходно узаконяване. Но тематиката неизбежно ще пристигна на дневен ред. Няма да ви увещавам в полезностите на персоналната независимост и човешките права, в които имам вяра, нито да разсънвам страсти с въпроса "какво бихте създали, в случай че личното ви дете признае такава ориентировка? ".
Аргументът ми е прагматичен. Кое е по-добре за обществото ни: тези хора да се крият, да търсят сътрудници по питейни заведения и градинки или противоположното - да им дадем опция да открият обществена, трайна връзка и да бъдат положителни жители? Все отново, когато пристигна моментът да дискутираме тази тематика, съгласно мен, ще е добре да сме умерени – дано да почнем не с брак, а с цивилен съюз, както направиха примерно в Гърция. Защото на обществото му е нужно време, с цел да одобри сходни неща – от процеса против Георги Парцалев и Емил Димитров ни разделят единствено 55 години; Англия се е отдалечила от присъдата над Оскар Уайлд със 123 години.
А третият пол? Накрая да поговорим и за третия пол. По света със смесени полови характерности се раждат към 1 на 1500-2000 деца. При някои е анатомия, при други хормони, при трети хромозоми, четвърти пък имат тежък психически проблем и се усещат хванати в непознато тяло, което трансформира живота им в пъкъл. В към половината от случаите се прави нещо, тъй че индивидът да се приближи към един от двата пола. В някои това не може да стане, в други - родителите или самият човек отхвърля. Става дума за сериозен проблем, който допуска схващане и внимание. В България обаче невежи идеолози го показаха като еротична волност - като че ли човек си сменя пола за многообразие. Представиха третия пол като форма на разврат - не, това е просто гнусота! В някои развити страни има специфична категория за интерсексуалните хора. Първа беше Австралия, последваха я Германия и Канада. Държавата основава за тях специфична категория, може би обезпечава някакви права, свързани със положението им. Съществува и културно свързан трети пол - да вземем за пример хиджрите в Индия, които са един тип долна прослойка на кастрати, интерсекс, отритнати. Това е напълно друго - никой в Европа не би желал да вкарва долни касти. В самата югоизточна Азия даже пробват да отстранен тази отвратителна форма на неравноправие.
А що се отнася до фантазиите за 14-ти пол, това е просто литература. Аз ви предлагам 15-ти пол: момче с лунички и утопичен взор, което обича лирика. В паспорта ще пишем: МЛМПОП. Дали някой ден в България да се вкарва "пол Х " както в Австралия - не знам, дано чуем какво мислят хората за този проблем. От една страна това би било самопризнание и грижа. От друга обаче може да ги направи прекомерно забележими, а те са уязвими, изключително в брутални страни като нашата. С тези размисли се пробвам да кажа едно: за всички гореописани неща би трябвало да приказваме с разсъдък и успокоение.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ