Да поговорим за времето. Да се оплачем от него. Да

Да поговорим за времето. Да се оплачем от него. Да разбираем по какъв начин ни въздейства. Как провокира главоболие, потиснатост, изнемощялост... Как дъждът и лапавицата скапват проектите ни за отмора, пътешестване, развлечение, спортуване...

Или пък не. Вместо да се оплакваме, можем с едно натискане на копчето да се превърнем в повелители на облаците. Поне в хола или в офиса. Поне за известно време, преди да излезем на открито и да попаднем в действителния климатичен мащаб. Този облак е друг. Той реагира на звуци, диалози, настроения. Той се носи в пространството, съвсем неподвластен на земното притегляне в затворено помещение. Или пък играе ролята на прикачено към тавана осветително тяло.

Облакът е дело на младия бруклински дизайнер Ричард Кларксън. Той е основал първата ефирна статуя, която умее да се вслушва в музиката и човешкия диалект. Облакът крие тонколона с безжична връзка, както и някои някои магнитни и светлинни хитрини. Той може да бъде програмиран за връзка и реакции със обществените медии, с избрани реализатори или осъществявания, с гласове на обичани и не толкоз обичани хора... Облакът откликва съгласно заложените параметри, като внася свои нюанси в помещението, където е подложен.

Разбира се, индивидът с отдалеченото или умния телефон в ръка не може и не трябва да се изживява като стопанин на светкавиците, гръмотевиците, дъжда и купестата облачност. Лампата на дизайнера Ричард Кларксън няма претенциите да удовлетворява сходни упоритости. Тя единствено припомня, че след облаците, дъжда и лапавицата още веднъж идва ред на синьото небе и яркото слънце. И че времето също има своите настроения...