Вирусът на промяната
Да поговорим за положителните вести от злото, връхлетяло света. Не са доста сътрудниците, които виждат нещо хубаво нито за международното, нито за националното стопанство на която и да е страна в света. Напротив, в този момент всички се упражняват да пишат в жанра „ хорър “ и да пророкуват какви и какъв брой тежки ще са следствията от рецесията, която ще помним като Ковид-19. Обаче колкото и печално, и съдбовно да е въздействието на едноименния вирус върху обособения организъм и оттова върху човешкия жанр, 30 или 300 хиляди, даже 3 млн. души, наранени в целия свят, не са сериозна маса. Вирусът е комфортен обвинен, същинската причина не е здравна, а
публичното събитие „ изключване “
на стопанската система (lockdown). Пандемии, обхванали целия свят, е имало и преди. По-мащабни по брой наранени, доста по-смъртоносни от днешната. Сравнете Ковид-19 с испанския грип (януари 1918 – декември 1920). Никога не е регистриран толкоз бърз и бездънен икономически спад по време на криза. Защото в никакъв случай преди, даже когато цели големи области и процъфтяващи градове са обезлюдени по време на чумата в Европа (1347 – 1351 г.), не е налагана по този начин бързо, толкоз огромна и до такава степен прецизна превантивна изолираност синхронно в целия свят. Отговорът на болестта, засегнала 300 хиляди души в света, прогони най-малко 300 млн. души от работните им места с ограниченията за изолираност. Трябва да са доста над 300 млн., може би двойно повече. *) Това е резултатът от „ изключването “. То вкарва
стопанската система в изкуствена кома
Съществени в лечението са два детайла: експедитивност и синхрон – ограниченията за изолираност бяха подхванати във всички наранени страни, преди болестта да порази основна част от популацията, бяха приложени съвсем по едно и също време, с разлика от седмици, освен това без да са договаряни на международни конференции, без конвенции, без интернационалните контракти. Наблюдавахме напълно нова технология за ръководство на международен стопански развой. И това е първото значимо постижение в тази рецесия: страните са научили значима лечебна технология. Вече имаме статистически доказателства, че с помощта на новата техника за предварителна защита вредите от Ковид-19 ще са доста по-леки, в сравнение с при предходните пандемии в историята на човечеството, които са се развивали без превантивни ограничения. Сега стоим пред различен предел: ще намерят ли водачите правилния отговор на решаващите въпроси при всяко лекуване:
за дозата и времето
Няма по-важни въпроси. Ако държавните управления прекалят и предозират рестриктивните мерки, лекарството ще стане отрова, ще аргументи повече вреди, в сравнение с ще предотврати. Ако бъде пропуснат моментът изключените стопански браншове да бъдат пуснати в работа, те с години няма да се възстановят. Световните водачи ще се окажат в клопката на шарлатаните, които замразяват заболели, само че живи хора. Те не знаят по какъв начин да ги съживят, само че се надяват в бъдеще подобен метод въпреки всичко да се откри. Каквото и да се случи,
смяната към този момент стартира
и след рецесията, през която прекосяваме, стопанската система ще е друга. Кризата ще изиграе ролята на катализатор на толкоз доста процеси, които от години спъват развиването. Като казуса със зомби компаниите, свръхзадлъжнелите, неефективни предприятия, които съществуват само поради действително негативните лихви, поддържани от централните банки. Или казуса със свръхзадлъжнелите страни, които са принудени от рецесията да поемат още повече нов дълг, да затъват по-дълбоко в дълговото тресавище. Подобно на камилата, дето товарели сламка по сламка, до момента в който най-после една единствена сламка й пречупила гръбнака, по този начин и всяка от страните длъжници скоро ще заеме последното евро дълг, което може да обслужва, а идващото ще е началото на банкрута. А може би това към този момент се е случило, единствено че още никой не е схванал. Кризата ще покаже. Колкото и бързо да излезем от рецесията, въпреки всичко
има необратими процеси
Известният немски откривател на рецесиите проф. Томас Щраубхар чака трайни промени на ценовите пропорции, тъй че цените на питателните артикули ще нарастнат с най-малко 25% до 1/3. Ако цифровите търговци задържат най-малко половината от пазарния дял, който към този момент превземат в рецесията, това вечно ще промени търговията на дребно и метода, по който пазарим. Но сигурно ще пазарим по-евтино. Ще се промени трайно методът, по който работим. Фирмите, които преживеят рецесията, ще разработят своите тактики за работа в изискванията на изключване – домашните офиси, разпределено и диверсифицирано произвеждане, съкращаване на веригите на доставка. Трудно е да си представим всички бъдещи промени. Но те ще създадат стопанската система по-устойчива на изключване, по-трудно уязвима при рецесии, породени от пандемии. И всичко това е за положително. Днес
всичко е за първи път,
всичко, което ни се случва, е неповторимо. Впрочем чувството за уникалност, изключителност и непредвидимост на измененията е типична характерност на всички рецесии, записани в международната история. Или най-малко по този начин наподобява. Докато стопанската система е скована в изключване, добре ще е икономистите – същински и профани, - да употребяват изолацията вкъщи, с цел да прегледат най-авторитетното проучване на икономическите рецесии, труда на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф „ Този път е друго: Осем века финансова полуда “. Полезно е като фактология, с цел да не се излага човек. А другояче още преди хилядолетия е споделил Еклесиастът: „ Каквото е било, отново ще бъде, и каквото се е предписание, отново ще се прави - няма нищо ново под слънцето. Случва се да споделят за нещо: " виж, на, това е ново " ; само че то е било към този момент през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отсетне. “ (Екл. 1, 9-11)
- - -
*) Статистиката за милиардните народи на Китай и Индия демонстрира необичайно ниски стойности на затворените работни места. Само в Съединени американски щати изключените от работа до момента са 80 млн. души.
публичното събитие „ изключване “
на стопанската система (lockdown). Пандемии, обхванали целия свят, е имало и преди. По-мащабни по брой наранени, доста по-смъртоносни от днешната. Сравнете Ковид-19 с испанския грип (януари 1918 – декември 1920). Никога не е регистриран толкоз бърз и бездънен икономически спад по време на криза. Защото в никакъв случай преди, даже когато цели големи области и процъфтяващи градове са обезлюдени по време на чумата в Европа (1347 – 1351 г.), не е налагана по този начин бързо, толкоз огромна и до такава степен прецизна превантивна изолираност синхронно в целия свят. Отговорът на болестта, засегнала 300 хиляди души в света, прогони най-малко 300 млн. души от работните им места с ограниченията за изолираност. Трябва да са доста над 300 млн., може би двойно повече. *) Това е резултатът от „ изключването “. То вкарва
стопанската система в изкуствена кома
Съществени в лечението са два детайла: експедитивност и синхрон – ограниченията за изолираност бяха подхванати във всички наранени страни, преди болестта да порази основна част от популацията, бяха приложени съвсем по едно и също време, с разлика от седмици, освен това без да са договаряни на международни конференции, без конвенции, без интернационалните контракти. Наблюдавахме напълно нова технология за ръководство на международен стопански развой. И това е първото значимо постижение в тази рецесия: страните са научили значима лечебна технология. Вече имаме статистически доказателства, че с помощта на новата техника за предварителна защита вредите от Ковид-19 ще са доста по-леки, в сравнение с при предходните пандемии в историята на човечеството, които са се развивали без превантивни ограничения. Сега стоим пред различен предел: ще намерят ли водачите правилния отговор на решаващите въпроси при всяко лекуване:
за дозата и времето
Няма по-важни въпроси. Ако държавните управления прекалят и предозират рестриктивните мерки, лекарството ще стане отрова, ще аргументи повече вреди, в сравнение с ще предотврати. Ако бъде пропуснат моментът изключените стопански браншове да бъдат пуснати в работа, те с години няма да се възстановят. Световните водачи ще се окажат в клопката на шарлатаните, които замразяват заболели, само че живи хора. Те не знаят по какъв начин да ги съживят, само че се надяват в бъдеще подобен метод въпреки всичко да се откри. Каквото и да се случи,
смяната към този момент стартира
и след рецесията, през която прекосяваме, стопанската система ще е друга. Кризата ще изиграе ролята на катализатор на толкоз доста процеси, които от години спъват развиването. Като казуса със зомби компаниите, свръхзадлъжнелите, неефективни предприятия, които съществуват само поради действително негативните лихви, поддържани от централните банки. Или казуса със свръхзадлъжнелите страни, които са принудени от рецесията да поемат още повече нов дълг, да затъват по-дълбоко в дълговото тресавище. Подобно на камилата, дето товарели сламка по сламка, до момента в който най-после една единствена сламка й пречупила гръбнака, по този начин и всяка от страните длъжници скоро ще заеме последното евро дълг, което може да обслужва, а идващото ще е началото на банкрута. А може би това към този момент се е случило, единствено че още никой не е схванал. Кризата ще покаже. Колкото и бързо да излезем от рецесията, въпреки всичко
има необратими процеси
Известният немски откривател на рецесиите проф. Томас Щраубхар чака трайни промени на ценовите пропорции, тъй че цените на питателните артикули ще нарастнат с най-малко 25% до 1/3. Ако цифровите търговци задържат най-малко половината от пазарния дял, който към този момент превземат в рецесията, това вечно ще промени търговията на дребно и метода, по който пазарим. Но сигурно ще пазарим по-евтино. Ще се промени трайно методът, по който работим. Фирмите, които преживеят рецесията, ще разработят своите тактики за работа в изискванията на изключване – домашните офиси, разпределено и диверсифицирано произвеждане, съкращаване на веригите на доставка. Трудно е да си представим всички бъдещи промени. Но те ще създадат стопанската система по-устойчива на изключване, по-трудно уязвима при рецесии, породени от пандемии. И всичко това е за положително. Днес
всичко е за първи път,
всичко, което ни се случва, е неповторимо. Впрочем чувството за уникалност, изключителност и непредвидимост на измененията е типична характерност на всички рецесии, записани в международната история. Или най-малко по този начин наподобява. Докато стопанската система е скована в изключване, добре ще е икономистите – същински и профани, - да употребяват изолацията вкъщи, с цел да прегледат най-авторитетното проучване на икономическите рецесии, труда на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф „ Този път е друго: Осем века финансова полуда “. Полезно е като фактология, с цел да не се излага човек. А другояче още преди хилядолетия е споделил Еклесиастът: „ Каквото е било, отново ще бъде, и каквото се е предписание, отново ще се прави - няма нищо ново под слънцето. Случва се да споделят за нещо: " виж, на, това е ново " ; само че то е било към този момент през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отсетне. “ (Екл. 1, 9-11)
- - -
*) Статистиката за милиардните народи на Китай и Индия демонстрира необичайно ниски стойности на затворените работни места. Само в Съединени американски щати изключените от работа до момента са 80 млн. души.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ