Да победиш възрастта... с танци
Да победиш възрастта с танци – допустимо е! Правят го група дами над 55 години, който се събират всяка седмица, с цел да се учат на латино танци, а повода е любовта към музиката и към живота.
Всеки петък, една дребна зала за латино танци се препълва с ученички. Най-младата е на 55 години, най-възрастната – на 84. Елена е на 65, британски лингвист и пенсиониран фармацевт. Танцува от 3 години и споделя, че няма какво да я спре. „ Човек не може да спре хода на времето. Обаче може да изживее този интервал в музика, танци и веселие”, с усмивка признава тя.
Всичко стартира съвсем на смешка. Евелина е някогашен играч по спортни танци, а преди 14 години трансформира специалността си в занимание – и основава школа за деца. Докато обучавала дребните си възпитаници обаче, бабите им скучаели пред залата. И един ден, Евелина ги поканила да потанцуват.
„ Някои от тях реагираха доста позитивно, само че други се дръпнаха. Защото считат, че това не е обикновено, когато са на една такава по-зряла възраст да се включат в сходна самодейност. Сякаш се тормозят от мнението на хората”, споделя Евелина. И има вяра, че дамите няма от какво да се тормозят.
Първа се съгласила Яна, която през днешния ден е на 83 години.
„ Първият път, когато бяха аплодисментите на концерта ни в Банско споделих на Радка, моята другарка: „ Раче, те ни се подиграват!” Това беше първата страст. А пък някой сподели „ Не, те ви се възхищават на смелостта!”. На това, че ние превъзмогнахме фактора възраст и се появихме. В очите на децата видяхме удивление, че ние сме се появили на тази възраст и сме с дух на девойки”, спомня си тя.
Невяна е една от най-възрастните ученички. Била преподавател по музика. Единственият мотив за горест в залата е, че не може да смъкна 20 години от възрастта си. „ Но другояче съм горда, че съм на крайник, че се усещам добре, а имам и мои връстници”.
А тяхната учителка е сигурна, че ги прави щастливи. „ Някои от тях споделят, че дори са не запомнили хапчетата. Други – че аз съм гинко билоба за тях. Какви ли не избрания съм чувала за себе си, само че веселя се в случай че в действителност те си потеглят щастливи и усмихнати от тук”, споделя Евелина.
В очите и по лицата на тези дами няма носталгия по младостта, а мощ за живот. И вяра, че ще не престават да танцуват.
„ Важното е да пристигна човек един път. Да влезе в атмосферата, да усети аромата, да усети в случай че щете прахоляка, който подвигаме. И към този момент няма да излезе! Непрекъснато ще посещава. Важното е да пристъпи, да има куража. А не да споделя – „ О, не мога, запръжката, внучето! Не!”, уверена е баба Невяна. А приятелката ѝ Яна добавя, че музиката е в кръвта ѝ „ В момента, в който пристигам, аз се зарежда от всички. Както споделят – в калабалъка се ражда емоцията”.
Всеки петък, една дребна зала за латино танци се препълва с ученички. Най-младата е на 55 години, най-възрастната – на 84. Елена е на 65, британски лингвист и пенсиониран фармацевт. Танцува от 3 години и споделя, че няма какво да я спре. „ Човек не може да спре хода на времето. Обаче може да изживее този интервал в музика, танци и веселие”, с усмивка признава тя.
Всичко стартира съвсем на смешка. Евелина е някогашен играч по спортни танци, а преди 14 години трансформира специалността си в занимание – и основава школа за деца. Докато обучавала дребните си възпитаници обаче, бабите им скучаели пред залата. И един ден, Евелина ги поканила да потанцуват.
„ Някои от тях реагираха доста позитивно, само че други се дръпнаха. Защото считат, че това не е обикновено, когато са на една такава по-зряла възраст да се включат в сходна самодейност. Сякаш се тормозят от мнението на хората”, споделя Евелина. И има вяра, че дамите няма от какво да се тормозят.
Първа се съгласила Яна, която през днешния ден е на 83 години.
„ Първият път, когато бяха аплодисментите на концерта ни в Банско споделих на Радка, моята другарка: „ Раче, те ни се подиграват!” Това беше първата страст. А пък някой сподели „ Не, те ви се възхищават на смелостта!”. На това, че ние превъзмогнахме фактора възраст и се появихме. В очите на децата видяхме удивление, че ние сме се появили на тази възраст и сме с дух на девойки”, спомня си тя.
Невяна е една от най-възрастните ученички. Била преподавател по музика. Единственият мотив за горест в залата е, че не може да смъкна 20 години от възрастта си. „ Но другояче съм горда, че съм на крайник, че се усещам добре, а имам и мои връстници”.
А тяхната учителка е сигурна, че ги прави щастливи. „ Някои от тях споделят, че дори са не запомнили хапчетата. Други – че аз съм гинко билоба за тях. Какви ли не избрания съм чувала за себе си, само че веселя се в случай че в действителност те си потеглят щастливи и усмихнати от тук”, споделя Евелина.
В очите и по лицата на тези дами няма носталгия по младостта, а мощ за живот. И вяра, че ще не престават да танцуват.
„ Важното е да пристигна човек един път. Да влезе в атмосферата, да усети аромата, да усети в случай че щете прахоляка, който подвигаме. И към този момент няма да излезе! Непрекъснато ще посещава. Важното е да пристъпи, да има куража. А не да споделя – „ О, не мога, запръжката, внучето! Не!”, уверена е баба Невяна. А приятелката ѝ Яна добавя, че музиката е в кръвта ѝ „ В момента, в който пристигам, аз се зарежда от всички. Както споделят – в калабалъка се ражда емоцията”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ