Шри Ланка - Свещената земя
Да пътуваш към Шри Ланка от България, а и от която и да е друга точка на земята, е постоянно премеждие. Но тази година, след кървавия католически Великден (на 21 април в резултат на няколко атентата починаха над 300 души, а над 500 бяха ранени), си бе и демонстрация на храброст: когато всички се отхвърлят - да преодолееш страха и да отидеш там, тъй като животът постоянно е по-силен от смъртта; когато другите се спотайват - да кажеш: " Не на насилието и безумствата! ", въпреки и по тоя безмълвен, простоват метод, подкрепяйки изпадналия в неволя, тъй като Шри Ланка е островна страна и разчита на туризма. А таман туристите тази година се отхвърлиха да летуват там. Бе покъртително до сълзи, когато многочислената група българи, тръгнала да търси земния парадайс в девствените светове на Шри Ланка, чухме приветствените думи на един от екскурзоводите: " Благодаря, че дойдохте в нашата страна! Благодаря, че храните моето семейство! ". Как да не се почувстваш, допрян от тези думи, някак специфичен!
Само след ден-два щяхме да разберем, че тук хората благодарят с лъчезарни лица за най-малкото, което получават. Дори единствено в случай че събереш длани пред гърдите си и кажеш " Аюбован! ", което ще рече " Да живееш дълго! " Но и в случай че единствено доближиш дланите си, лицата на шриланкийците се озаряват в сърдечна усмивка, тъй като сърцата им знаят какво пожелаваш, въпреки и да не го изричаш. Толкова непорочност и непорочност струи от тях. От всички. Но изключително от децата.
Шри Ланка...
В дословен превод ще рече Свещена земя.
Наричат я по какъв начин ли не - Тапробана, Дхармадвипа, Серендиб, Сейлау и Цейлон.
И още - Благословена земя.
И още - Страната на Буда (Буда е идвал тук три пъти, като там, където е проповядвал, са издигнати храмове, а когато земният му път свършва и будизмът в Индия е отеснен от индуизма, Шри Ланка става център на неговото учение; тук са пренесени доста от свещените будистки реликви: елементи от облеклата на Буда, зъбът на Буда и други, които се съхраняват до наши дни).
И още - Страната на слоновете. И Страната на лунния камък. Царството на чая (цейлонският чай е общоизвестен, нали). И Царството на подправките. Но и Островът на градините.
И още - Сълзата на Индия (наистина наподобява на сълза, откъснала се от крайчеца на Индийския субконтинент и застинала посред океана). Но и Перлата на Индия. За Марко Поло е най-красивият измежду островите на света.
И още - Земният парадайс. Според предания тук за първи път стъпва Адам, прогоненият от Рая първочовек. Стъпката му още проличава върху камък на един от планинските върхове, наименуван в негова чест Адамов връх (индуистите я почитат и като стъпката на Вишну, а будистите - и като стъпката на Буда). Тоест мястото е свещено за всички вероизповедания.
И още, само че единствено за мен, Шри Ланка е Страната на сърцето. И Страната на невинността. Родината на Пасан Кодикара, стихотворец, белетрист и преводач, мой добър другар от Литературния институт " А. М. Горки " в Москва, умрял без време през 2015 година по необяснима за лекарите причина. Гледах Шри Ланка и през неговите очи и все имах възприятието, че е някъде наоколо.
Хубаво е да гледаш Шри Ланка през очи, които я обичат - по този начин тя ти става скъпа, даже без да се питаш за какво.
Официалното й наименование в наше време е Демократична социалистическа република Шри Ланка. Образованието и опазването на здравето в нея са към момента безвъзмездни. Системата на образование насърчава можещите и ученолюбивите. Бе прелестно да срещаш деца с искрящи очи и усмивки, в снежнобели ризки и тъмносини панталони и поли - формалната им униформа. Как изобщо реализираха този удивителен снежнобял цвят на ризките и по какъв начин той оставаше през целия ден възхитително снежнобял - незнайно.
Лесно е да се научи през днешния ден, стига да поискаш, че тук живеят разнообразни етноси: синхали (74 процента), тамили (12,6 процента), тамило-индийци (5,5 процента), маври (7,1 процента), малайци, " бюргери " (граждани с европейски корени) и какви ли не още.
Страната на простите неща, в която хората все пак (бедствия, катаклизми, атентати, войни) живеят. По законите на природата. И на сърцето...
Будизмът в Страната на Буда...
Статуи на седящия, изправения и лежащия Буда, на Буда под дървото Бодхи щяха да ни съпътстват на всички места в нашето странствуване из острова: в храмове, ступи (специални конусовидни постройки, живописани със подиуми от живота на Буда, които символизират просветлението на Буда и в които се съхраняват свещени реликви) и просто край пътя. Защото тук Буда е освен в храмовете, а на всички места. И будизмът не е вяра, а метод на живот, на поемане и издишване. Будизмът с петте му забрани: не убивай, не неистини, не кради, не пожелавай, не употребявай опиати; и с трите му добродетели - съчувствие, добрина и осъзнаване, в контраст на трите несгоди - лакомия, ненавист и незнание...
Колко идентични са простичките, нужни на индивида правила за живота. Навсякъде. И постоянно.
Будистките монаси в Шри Ланка са свързани с избрани храмове и са напълно отдадени на духовната активност. Те нямат грижа за хляба. Храната им в друго време обезпечават разнообразни фамилии. Хранят се главно с ориз, а към него - и плодове. Не пият алкохол. Не пушат. Не се женят.
Има и странстващи монаси. Те също нямат грижа за това какво ще хапнат по пътя. Хората оставят храна пред домовете си за тях. И никой пътешественик не изяжда храната до дъно, с цел да остане за идващия пътешественик. Поклонническата вълна към свещените места от север на юг и назад не стихва тук през цялата година.
В пространството на храма, което прочее включва доста по-голяма повърхност от една постройка или отбор от здания, монасите, богомолците и посетителите туристи вървят боси. Това предписание се съблюдава прецизно във всеки храм. Без изключение. Който не е необут, напълно учтиво бива помолен да се събуе или да напусне. Никой не се противи.
Така е тук. Вярата е безизкусна, същинска. На респект. Никой не си разрешава в храмовете богохулия, произволи, безчинства. Снимки с тил към Буда не се вършат.
Тихо е и е умиротворно.
Игуана на пътя...
В Шри Ланка хората обичат и почитат живота. Във всичките му форми и въплъщения.
Докато пътуваме, рейсът ненадейно спря. Насред полето. Ни напред, ни обратно. Секна потокът от коли и в другата посока.
А то какво било? Някаква игуана пресичаше шосето и придвижването замръзна. Никой не забибипка, не потегли с мръсна газ, не заръкомаха, не завика, не затропа с крайник, не зараздава юмруци, не занервничи. Всички умерено изчакаха игуаната да пресече пътя и да потъне в храсталака. И тогава потеглиха... постепенно, умерено, без да бързат, тъй като нямаше закъде да бързат. Дали тъй като островът е дребен, два пъти по-малък по територия от нашата България, и нищо нямаше да им избяга? Или поради нещо доста по-голямо, отвън визиите на хора като нас, които все бързат и все закъсняват, повлечени от ритъма на живота, без да долавят тихите повеи, глъбинните пулсации на съществуването без време, истинното битие, разкъсващо понякога транспарантната обвивка, призрачното покривало на този свят, действително за простосърдечните хора като шриланкийците.
Тук по принцип правила за придвижване няма, само че скоростта и в обитаемо, и в отвън обитаемо място е най-вече 30-40 километра в час. Тук хората надали подозират, че има произшествия по пътищата, драми, екшъни и каквото там. Може би по тази причина на два пъти по-малката си територия шриланкийците са три пъти повече от нас по население - над 21 милиона. И освен по тази причина, несъмнено. Но и по тази причина.
(Следва продължение.)
Само след ден-два щяхме да разберем, че тук хората благодарят с лъчезарни лица за най-малкото, което получават. Дори единствено в случай че събереш длани пред гърдите си и кажеш " Аюбован! ", което ще рече " Да живееш дълго! " Но и в случай че единствено доближиш дланите си, лицата на шриланкийците се озаряват в сърдечна усмивка, тъй като сърцата им знаят какво пожелаваш, въпреки и да не го изричаш. Толкова непорочност и непорочност струи от тях. От всички. Но изключително от децата.
Шри Ланка...
В дословен превод ще рече Свещена земя.
Наричат я по какъв начин ли не - Тапробана, Дхармадвипа, Серендиб, Сейлау и Цейлон.
И още - Благословена земя.
И още - Страната на Буда (Буда е идвал тук три пъти, като там, където е проповядвал, са издигнати храмове, а когато земният му път свършва и будизмът в Индия е отеснен от индуизма, Шри Ланка става център на неговото учение; тук са пренесени доста от свещените будистки реликви: елементи от облеклата на Буда, зъбът на Буда и други, които се съхраняват до наши дни).
И още - Страната на слоновете. И Страната на лунния камък. Царството на чая (цейлонският чай е общоизвестен, нали). И Царството на подправките. Но и Островът на градините.
И още - Сълзата на Индия (наистина наподобява на сълза, откъснала се от крайчеца на Индийския субконтинент и застинала посред океана). Но и Перлата на Индия. За Марко Поло е най-красивият измежду островите на света.
И още - Земният парадайс. Според предания тук за първи път стъпва Адам, прогоненият от Рая първочовек. Стъпката му още проличава върху камък на един от планинските върхове, наименуван в негова чест Адамов връх (индуистите я почитат и като стъпката на Вишну, а будистите - и като стъпката на Буда). Тоест мястото е свещено за всички вероизповедания.
И още, само че единствено за мен, Шри Ланка е Страната на сърцето. И Страната на невинността. Родината на Пасан Кодикара, стихотворец, белетрист и преводач, мой добър другар от Литературния институт " А. М. Горки " в Москва, умрял без време през 2015 година по необяснима за лекарите причина. Гледах Шри Ланка и през неговите очи и все имах възприятието, че е някъде наоколо.
Хубаво е да гледаш Шри Ланка през очи, които я обичат - по този начин тя ти става скъпа, даже без да се питаш за какво.
Официалното й наименование в наше време е Демократична социалистическа република Шри Ланка. Образованието и опазването на здравето в нея са към момента безвъзмездни. Системата на образование насърчава можещите и ученолюбивите. Бе прелестно да срещаш деца с искрящи очи и усмивки, в снежнобели ризки и тъмносини панталони и поли - формалната им униформа. Как изобщо реализираха този удивителен снежнобял цвят на ризките и по какъв начин той оставаше през целия ден възхитително снежнобял - незнайно.
Лесно е да се научи през днешния ден, стига да поискаш, че тук живеят разнообразни етноси: синхали (74 процента), тамили (12,6 процента), тамило-индийци (5,5 процента), маври (7,1 процента), малайци, " бюргери " (граждани с европейски корени) и какви ли не още.
Страната на простите неща, в която хората все пак (бедствия, катаклизми, атентати, войни) живеят. По законите на природата. И на сърцето...
Будизмът в Страната на Буда...
Статуи на седящия, изправения и лежащия Буда, на Буда под дървото Бодхи щяха да ни съпътстват на всички места в нашето странствуване из острова: в храмове, ступи (специални конусовидни постройки, живописани със подиуми от живота на Буда, които символизират просветлението на Буда и в които се съхраняват свещени реликви) и просто край пътя. Защото тук Буда е освен в храмовете, а на всички места. И будизмът не е вяра, а метод на живот, на поемане и издишване. Будизмът с петте му забрани: не убивай, не неистини, не кради, не пожелавай, не употребявай опиати; и с трите му добродетели - съчувствие, добрина и осъзнаване, в контраст на трите несгоди - лакомия, ненавист и незнание...
Колко идентични са простичките, нужни на индивида правила за живота. Навсякъде. И постоянно.
Будистките монаси в Шри Ланка са свързани с избрани храмове и са напълно отдадени на духовната активност. Те нямат грижа за хляба. Храната им в друго време обезпечават разнообразни фамилии. Хранят се главно с ориз, а към него - и плодове. Не пият алкохол. Не пушат. Не се женят.
Има и странстващи монаси. Те също нямат грижа за това какво ще хапнат по пътя. Хората оставят храна пред домовете си за тях. И никой пътешественик не изяжда храната до дъно, с цел да остане за идващия пътешественик. Поклонническата вълна към свещените места от север на юг и назад не стихва тук през цялата година.
В пространството на храма, което прочее включва доста по-голяма повърхност от една постройка или отбор от здания, монасите, богомолците и посетителите туристи вървят боси. Това предписание се съблюдава прецизно във всеки храм. Без изключение. Който не е необут, напълно учтиво бива помолен да се събуе или да напусне. Никой не се противи.
Така е тук. Вярата е безизкусна, същинска. На респект. Никой не си разрешава в храмовете богохулия, произволи, безчинства. Снимки с тил към Буда не се вършат.
Тихо е и е умиротворно.
Игуана на пътя...
В Шри Ланка хората обичат и почитат живота. Във всичките му форми и въплъщения.
Докато пътуваме, рейсът ненадейно спря. Насред полето. Ни напред, ни обратно. Секна потокът от коли и в другата посока.
А то какво било? Някаква игуана пресичаше шосето и придвижването замръзна. Никой не забибипка, не потегли с мръсна газ, не заръкомаха, не завика, не затропа с крайник, не зараздава юмруци, не занервничи. Всички умерено изчакаха игуаната да пресече пътя и да потъне в храсталака. И тогава потеглиха... постепенно, умерено, без да бързат, тъй като нямаше закъде да бързат. Дали тъй като островът е дребен, два пъти по-малък по територия от нашата България, и нищо нямаше да им избяга? Или поради нещо доста по-голямо, отвън визиите на хора като нас, които все бързат и все закъсняват, повлечени от ритъма на живота, без да долавят тихите повеи, глъбинните пулсации на съществуването без време, истинното битие, разкъсващо понякога транспарантната обвивка, призрачното покривало на този свят, действително за простосърдечните хора като шриланкийците.
Тук по принцип правила за придвижване няма, само че скоростта и в обитаемо, и в отвън обитаемо място е най-вече 30-40 километра в час. Тук хората надали подозират, че има произшествия по пътищата, драми, екшъни и каквото там. Може би по тази причина на два пъти по-малката си територия шриланкийците са три пъти повече от нас по население - над 21 милиона. И освен по тази причина, несъмнено. Но и по тази причина.
(Следва продължение.)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ