Да оставим парите в брой да изчезнат би било опасно

Да оставим парите в брой да изчезнат би било рисково - безкасовото общество е общество на следенето и наблюдението, а митингите в Хонконг подчертаха тъкмо това

Няма друго решение, което може да ни подсигурява неприкосновеността на персоналния живот, с изключение на заплащанията в брой (илюстрация: CCO Public Domain)

Хората, които имат шанса да живеят в устойчиво общество, нормално не страдат от липса на благоприятни условия за заплащане. Компаниите за финансови технологии непрестанно създават нови способи за бързо и на ниска цена осъществяване на покупки и изпращане на пари. Понякога наподобява, че дните на старомодните банкноти са преброени.

Но да оставим парите в брой да изчезнат би било рисково. Безкасовото общество е общество на следенето и наблюдението. Неотдавнашната серия от митинги в Хонконг акцентира тъкмо това, което бихме изгубили, в случай че оставим кеша в историята.

Урокът от Хонконг

Размириците в Хонгконг касаят едно предложение за смяна в законите за изгонване, които биха разрешили бегълците на острова да бъдат прехвърляни в Тайван, Макао и континентален Китай. Предложението провокира всеобщо отвращение, защото доста хора в Хонгконг възприемат това като метод Китайската национална република да подкопава юридическия суверенитет на Хонконг.

През последната седмица митингите доближиха ново кресчендо, откакто хората още веднъж излязоха на улицата, с цел да отбележат годишнината от предаването на Хонконг на Китай. Интересното в тази ситуация е, че когато жителите на острова излязоха на улицата, с цел да стачкуват, те сториха това по доста характерен метод.
още по тематиката
В Хонконг множеството хора употребяват безконтактна смарт карта, наречена „ Карта Октопод ”. С нея те заплащат за всичко – от превоза до паркинга и даже покупките на дребно. Това е много комфортно средство: просто махваш с картата пред датчика и готово – влизаш в рейса, в паркинга и така нататък

Ала по време на митингите никой не употребява своята карта „ Октопод ” за напредване из Хонгконг. Правителствените чиновници биха могли елементарно да ревизират в централната база данни кой е употребявал такава по време на митингите и да схванат кои хора са били там. Нещо повече, човек може да попадне в листата, даже да не е бил на митингите, просто в случай че инцидентно е бил в центъра по това време.

Затова жителите на Хонконг, бидейки „ на ти ” с технологиите, избраха парите в брой. Обикновено машините за пазаруване на билет, които одобряват пари в брой, се употребяват от малко на брой, най-често от туристи, до момента в който локалните поданици прелитат през турникерите със своите карти „ Октопод ”, само че в този момент не бе по този начин.

В дните на митингите пред машините за билети имаше опашки от млади деятели, стиснали банкноти. „ Страхуваме се от следене на данните ни ”, разяснява един от деятелите пред изданието „ Quartz ”.

Използването на пари в брой за закупуване на билети в тази ситуация значи, че държавното управление не би могло да свърже дейностите на деятелите с техните сметки в „ Октопод ”. А това значи анонимност. Разбира се, много по-неудобно е. А и всекидневно еднократните физически билети костват малко повече от тези, които се заплащат с карти. Но компромисът е значим.

Можем ли да живеем в безкешов свят

Какво биха могли да създадат протестиращите в един безкешов свят? Може би щяха да заплащат с карта и да се надяват, че няма да бъдат проследени. Или пък да се постараят да пътуват даром, с риск да бъдат санкционирани солено.

А може би митингите щяха да бъдат лимитирани до онази група от участници, които имат колела или тротинетки за напредване из центъра. Или пък да са най-вече хора, които имат достъп до персонален автомобил – нещо, което е необичайност в безценен град като Хонгконг.

Ако се заслушаме в международните софтуерни вести, цялостен хор коментатори поддържа концепцията, че парите в брой към този момент не ни трябват, че би трябвало публично да бъде комплициран завършек на банкнотите и монетите. Да, вероятно това средство съставлява по-голямо усложнение за централните банки, вероятно подхранва черните и сивите пазари или в някои случаи е просто неефективно. Но можем ли в действителност да живеем добре в един напълно безкешов свят?

Отговорът е, че просто няма друго решение, което да може да ни подсигурява неприкосновеността на персоналния живот, предоставена от заплащанията в брой. Нито криптовалутите, нито което и да е друго средство за заплащане посредством актуалните технологии не може да избегне минусите на платежната карта – това, че транзакциите могат да бъдат проследени и свързани с съответно лице.