Тотнъм има да убеждава Почетино да остане
„ Да останем или да си тръгнем?”, написа Маурисио Почетино в спомените си за края на сезон 2013/14 в Саутхамптън, когато клубът бързо се променяше зад кулисите и Даниел Леви полагаше големи старания да го убеди да се реалокира в Тотнъм Хотспър.
„ Нашето овакантяване на Саутхамптън си беше същинска сага. Куп сълзи се проляха”, написа аржентинецът в оповестената си предходната година в действителност откровена автобиография „ Прекрасният нов свят”.
Той обаче тогава си имаше аргументите за смелото решение. Президентът на „ светците” и негов непосредствен другар Никола Кортезе бе прокуден от притежателя Катарина Либхер, много от най-хубавите му играчи бяха на прага да бъдат продадени а, макар резултата от завършването на 8-мо място в Премиър Лийг, той бе там от едвам 18 месеца.
На Леви няма да му се наложи да прелиства страниците на книгата на Почетино, с цел да си напомни какъв брой е мъчно да се притегли управител, за който прочувствената обязаност е съвсем толкоз значима, колкото и финансовото заплащане. Дори и на Саутхамптън бе мъчно да докара аржентинеца през януари 2013 година, макар че тогава той бе незает. В последна сметка убеждението пристигнало благодарение на брачната половинка му Карина и правилния му асистент Хесус Перес. На борда на изпратения от Кортезе особено за треньора частен аероплан Почетино споделил на асистентите си да не пипат шампанското и храната, с цел да не решат ръководителите на лондонския клуб, че те идват единствено да си поживеят.
Човекът, който през днешния ден Манчестър Юнайтед желае за собствен управител, надареният млад треньор в центъра на най-голямата сага „ оставам-или-тръгвам” за сезона, е друг темперамент. Логиката да напусне е безапелационна и я изложи на нашите страници Джейми Карагър: Юнайтед просто е по-голям клуб от Тотнъм, може би и от всеки различен на света поради приходите си. Контрапунктът е, че на „ Олд Трафърд” от години нямат ясна спортно-техническа тактика и посока под ръководството на семейство Глейзър и Ед Уудуърд, както и че е необходим голям ремонт на състава в кадрово и психическо отношение, с цел да се върне в елита в лигата. И за похлупак изобщо няма изясненост дали бордът би показал задоволително самообладание към управител, който не сътвори знамение бързо да направи Юнайтед мощ освен в Англия, а и в Шампионската лига.
Леви знае, че в случай че убеди Почетино да остане, това би бил висшият ход за слагане на кол в колелата на естественото статукво в британския футбол. Най-вече президентът ще знае това, че има една част в характера на мениджъра му, която би посрещнала и най-изкусителните обещания от „ Олд Трафърд” със стоическа преданост, с готовност да се постъпи вярно в името на сътрудниците си.
Както постоянно в тези игри на превъзходство, когато най-големите клубове опитат да завлечен играчи или от време на време мениджъри от по-малките, може да останете с чувството за наложителност, за това, че към този момент всичко е решено зад кулисите, макар че предишното на аржентинеца мощно подсказва, че той може да бъде уверен да избере привидно непредвидения ход. В Саутхамптън помнят един разкъсван от страсти управител, агонизиращ при мисълта по какъв начин би трябвало да изостави своите играчи и сътрудници.
И в случай че е било по този начин след единствено 18 месеца при „ светците”, какво ли би било след четири години и половина при „ шпорите”?
Той няма проблем да си трансформира решението. Изслушва препоръките на своите трима помощници, въпреки че най-вече се вслушва у Перес. В началото на стадия им в Саутхамптън другите двама – Мики Д’Агостино и Тони Хименес, напускали кабинета, с цел да могат старите другари да беседват уединено.
Юнайтед ще би трябвало да убеди и целия щаб на Почетино, с цел да притегли своя човек, а Леви ще да вижда много способи да отвърна. За президента на „ шпорите” това е следващият сериозен интервал, в който тактиката му за идващите три години се крепи на това по какъв начин ще реши този проблем и кого вероятно ще назначи за правоприемник на аржентинеца. Най-очевидният претендент от Премиър Лийг е Еди Хау, който е по-млад, но и който не бърза да напусне уютния свят, който си построи измежду другари в Борнемут. Преди това обаче Леви би трябвало да завоюва борбата за Почетино, което ще стане единствено в случай че го убеди, че може да реализира всяка своя упоритост за триумфи в Тотнъм – тоест с задоволително пари за повишение на качеството на състава.
Трудно е да се сетим за друга сходна „ любовна” спекулация сред президент и управител – спомнете си да вземем за пример за пътешествието им в Аржентина през 2016 година, когато се пускаха на рафтинг измежду бързеите и прегръщаха дървета. Всичко това е разкрито в „ Прекрасният нов свят”, както е оголен и фатализмът на Почетино, споделян и от жена му Карина. Той назовава това „ вселенска енергия”, „ съпътстваща хората аура”. Вярва, че нищо не става по случайност и че е усъвършенствал изкуството да разпознава тази аура. Характеризира я като „ нещо могъщо, което не можеш видя, само че което съществува” – нещо звучащо като Пол Погба в дните, когато взема решение да е незабележим в полузащитата на „ алените дяволи”.
При всяко състояние това не са нормалните неща, които умел управител от Премиър Лийг излага пред публиката, и те го демонстрират като част от една нова порода треньори, чувстващи се уютно при откровени връзки със своите шефове, играчи и почитатели. Книгата наподобява и като справочник за всеки претендент за подписа на Почетино и в случай че изпълнителният вицепрезидент на манчестърския клуб Ед Уудуърд още не я е прочел, е по-добре да се забърза да си я купи за празниците.
Почетино ще да е наясно с това, че Юнайтед е по-висока летва от Тотнъм. Ще да знае може би и че Алекс Фъргюсън е отказал на „ шпорите” при започване на 1980-те години, когато двата клуба стояха много по-наравно в йерархията, в сравнение с са в последвалите десетилетия, тъй като е усещал, че го чака надалеч по-важна роля на „ Олд Трафърд”.
Въпросът е от какъв брой огромно значение е това в този момент за Почетино. Предимството на Леви е, че познава своя чиновник и другар по-добре от всекиго другиго във футбола. Връзката сред двамата е надалеч по-дълбока, в сравнение с демонстрира преподписаният през лятото контракт – връзка, построена старателно и усърдно от един началник, който знае чудесно смисъла на най-големия си актив. А в Тотнъм това не е нито новият стадион, нито даже Хари Кейн – това е индивидът в кабинета с табелка с надпис „ мениджър” на вратата.
Сам Уолъс, „ Дейли Телеграф”
Премиър лийг 18 кръг, неделя 23 декември
Евертън 2:6краен резулат 
Тотнъм
„ Нашето овакантяване на Саутхамптън си беше същинска сага. Куп сълзи се проляха”, написа аржентинецът в оповестената си предходната година в действителност откровена автобиография „ Прекрасният нов свят”.
Той обаче тогава си имаше аргументите за смелото решение. Президентът на „ светците” и негов непосредствен другар Никола Кортезе бе прокуден от притежателя Катарина Либхер, много от най-хубавите му играчи бяха на прага да бъдат продадени а, макар резултата от завършването на 8-мо място в Премиър Лийг, той бе там от едвам 18 месеца.
На Леви няма да му се наложи да прелиства страниците на книгата на Почетино, с цел да си напомни какъв брой е мъчно да се притегли управител, за който прочувствената обязаност е съвсем толкоз значима, колкото и финансовото заплащане. Дори и на Саутхамптън бе мъчно да докара аржентинеца през януари 2013 година, макар че тогава той бе незает. В последна сметка убеждението пристигнало благодарение на брачната половинка му Карина и правилния му асистент Хесус Перес. На борда на изпратения от Кортезе особено за треньора частен аероплан Почетино споделил на асистентите си да не пипат шампанското и храната, с цел да не решат ръководителите на лондонския клуб, че те идват единствено да си поживеят.
Човекът, който през днешния ден Манчестър Юнайтед желае за собствен управител, надареният млад треньор в центъра на най-голямата сага „ оставам-или-тръгвам” за сезона, е друг темперамент. Логиката да напусне е безапелационна и я изложи на нашите страници Джейми Карагър: Юнайтед просто е по-голям клуб от Тотнъм, може би и от всеки различен на света поради приходите си. Контрапунктът е, че на „ Олд Трафърд” от години нямат ясна спортно-техническа тактика и посока под ръководството на семейство Глейзър и Ед Уудуърд, както и че е необходим голям ремонт на състава в кадрово и психическо отношение, с цел да се върне в елита в лигата. И за похлупак изобщо няма изясненост дали бордът би показал задоволително самообладание към управител, който не сътвори знамение бързо да направи Юнайтед мощ освен в Англия, а и в Шампионската лига.
Леви знае, че в случай че убеди Почетино да остане, това би бил висшият ход за слагане на кол в колелата на естественото статукво в британския футбол. Най-вече президентът ще знае това, че има една част в характера на мениджъра му, която би посрещнала и най-изкусителните обещания от „ Олд Трафърд” със стоическа преданост, с готовност да се постъпи вярно в името на сътрудниците си.
Както постоянно в тези игри на превъзходство, когато най-големите клубове опитат да завлечен играчи или от време на време мениджъри от по-малките, може да останете с чувството за наложителност, за това, че към този момент всичко е решено зад кулисите, макар че предишното на аржентинеца мощно подсказва, че той може да бъде уверен да избере привидно непредвидения ход. В Саутхамптън помнят един разкъсван от страсти управител, агонизиращ при мисълта по какъв начин би трябвало да изостави своите играчи и сътрудници.
И в случай че е било по този начин след единствено 18 месеца при „ светците”, какво ли би било след четири години и половина при „ шпорите”?
Той няма проблем да си трансформира решението. Изслушва препоръките на своите трима помощници, въпреки че най-вече се вслушва у Перес. В началото на стадия им в Саутхамптън другите двама – Мики Д’Агостино и Тони Хименес, напускали кабинета, с цел да могат старите другари да беседват уединено.
Юнайтед ще би трябвало да убеди и целия щаб на Почетино, с цел да притегли своя човек, а Леви ще да вижда много способи да отвърна. За президента на „ шпорите” това е следващият сериозен интервал, в който тактиката му за идващите три години се крепи на това по какъв начин ще реши този проблем и кого вероятно ще назначи за правоприемник на аржентинеца. Най-очевидният претендент от Премиър Лийг е Еди Хау, който е по-млад, но и който не бърза да напусне уютния свят, който си построи измежду другари в Борнемут. Преди това обаче Леви би трябвало да завоюва борбата за Почетино, което ще стане единствено в случай че го убеди, че може да реализира всяка своя упоритост за триумфи в Тотнъм – тоест с задоволително пари за повишение на качеството на състава.
Трудно е да се сетим за друга сходна „ любовна” спекулация сред президент и управител – спомнете си да вземем за пример за пътешествието им в Аржентина през 2016 година, когато се пускаха на рафтинг измежду бързеите и прегръщаха дървета. Всичко това е разкрито в „ Прекрасният нов свят”, както е оголен и фатализмът на Почетино, споделян и от жена му Карина. Той назовава това „ вселенска енергия”, „ съпътстваща хората аура”. Вярва, че нищо не става по случайност и че е усъвършенствал изкуството да разпознава тази аура. Характеризира я като „ нещо могъщо, което не можеш видя, само че което съществува” – нещо звучащо като Пол Погба в дните, когато взема решение да е незабележим в полузащитата на „ алените дяволи”.
При всяко състояние това не са нормалните неща, които умел управител от Премиър Лийг излага пред публиката, и те го демонстрират като част от една нова порода треньори, чувстващи се уютно при откровени връзки със своите шефове, играчи и почитатели. Книгата наподобява и като справочник за всеки претендент за подписа на Почетино и в случай че изпълнителният вицепрезидент на манчестърския клуб Ед Уудуърд още не я е прочел, е по-добре да се забърза да си я купи за празниците.
Почетино ще да е наясно с това, че Юнайтед е по-висока летва от Тотнъм. Ще да знае може би и че Алекс Фъргюсън е отказал на „ шпорите” при започване на 1980-те години, когато двата клуба стояха много по-наравно в йерархията, в сравнение с са в последвалите десетилетия, тъй като е усещал, че го чака надалеч по-важна роля на „ Олд Трафърд”.
Въпросът е от какъв брой огромно значение е това в този момент за Почетино. Предимството на Леви е, че познава своя чиновник и другар по-добре от всекиго другиго във футбола. Връзката сред двамата е надалеч по-дълбока, в сравнение с демонстрира преподписаният през лятото контракт – връзка, построена старателно и усърдно от един началник, който знае чудесно смисъла на най-големия си актив. А в Тотнъм това не е нито новият стадион, нито даже Хари Кейн – това е индивидът в кабинета с табелка с надпис „ мениджър” на вратата.
Сам Уолъс, „ Дейли Телеграф”
Премиър лийг 18 кръг, неделя 23 декември
Евертън 2:6краен резулат Тотнъм Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ