Гневът на Меси е хвърлена ръкавица към шефовете в Барса
Да не се объркате нещо: решението на Лионел Меси да тръгне да нападна по Инстаграм спортния шеф на Барселона Ерик Абидал (задето упреква играчите за уволнението на Ернесто Валверде) си е чиста проба предизвикателство към управлението на клуба. Това е също по този начин ход, който може да приключи тризначно: с опрощение на Абидал към Меси и останалите от отбора, с предопределение на нов човек на позицията му (и може би нов президент на идващите избори) или с овакантяване на аржентинския талант.
Макар последното да е съвсем толкоз евентуално, колкото Ливърпул да не стане първенец на Англия този сезон, въпреки всичко на доктрина си е допустимо. Всъщност, в случай че ставаше въпрос за всеки различен футболист на планетата, концепцията за това въстаналият състезател да си събере багажа не би била толкоз неуместна. Все отново това е вид, който изкара нескрито мръсното пране на клуба, и то не чие да е долни дрехи, а това на шефа си. (Ако изобщо може някой да се назовава началник на претендент за най-великия футболист за всички времена със 711 мача и 622 гола в кариерата плюс шест „ Златни топки “.)
Ако Меси е бил смутен от изявлението на Абидал и си е мислел, че шефът си мие ръцете с индиректно прекачване на виновността за уволнението на Валверде върху аржентинеца и други водачи на съблекалнята (а няма друго действително обяснение), разумният ход би бил да потърси персонален контакт с французина. Да оставим настрани естествения корпоративен протокол: двамата се знаят от 13 години и бяха съотборници шест сезона. Това нямаше да е просто естествената HR-жалба; щеше са бъде и най-цивилизованият ход.
Това, че Меси вместо това избра да скочи обществено, може да приказва единствено за едно от две неща. Или връзките му с Абидал от дълго време са доста по-лоши, в сравнение с си мислехме, или е толкоз гневен поради обрисуването си като лицемер (особено поради това, че най-малко обществено постоянно поддържаше Валверде), че е сграбчил смарт телефона си и е разгласил първосигнално гневния си изблик. Това обаче е много неподобаващо за аржентинеца, заради което и в този момент всички вземат случая доста насериозно.
Меси е човек, който рядко губи хладнокръвието си на игрището, камо ли отвън него. Той не приказва доста, а когато го стори, всекидневно е едносрично и сбито. Що се отнася до експлоадирания, най-близо до това беше при оповестяването на отдръпването си от интернационалния футбол след Копа Сентенарио 2016. Тогава той остави на изсъхнало Аржентинската футболна асоциация поради ентусиазъм на яд, рана и гняв. И в този момент по този начин.
Може ли такава гняв да го накара да хване пътя за другаде? Вероятно не, но си коства да се означи, че в случай че Меси желае да се реалокира, в този момент е в идеалната позиция да го стори, защото договорът му изтича през юни 2021 година. Да не приказваме за слуховете за уговорка, освобождаваща го още това лято. При все че е стопроцентово ясно, че Барса ще опита да удължи контракта му, той държи всички козове.
Естествено, това слага клуба в доста мъчно състояние – освен Абидал, а и президента Джосеп Мария Бартомеу. Все отново не ставаш президент с покупка на мажоритарния дял акции в клуба, а след избиране от клубните членове. И въпреки че Бартомеу няма да се явява на идващия избор през лятото на 2021 година, неговото обграждане ще излъчи собствен и непосредствен нему претендент. Само си представете Меси обществено да поддържа другиго при известността си и при недолюбването на сегашния президент. Точно по тази причина и в кратковременен проект е разумно да се чака една от другите две развръзки.
Най-вероятно е Абидал да се наложи да преглътне гордостта си и да сервира опрощение на капитана на тима. Нещо от сорта, че е бил зле пояснен и че се усеща извънредно от това, че го е наранил, като обещае повече да не се повтаря. Ами в случай че не го стори и застане зад думите си? Тогава или Бартомеу ще го освободи, или и двамата ще бъдат пометени при идващите избори. Това е борба, която те не могат да завоюват.
Ако казусът не се удържи, рискът е да се случи нова кошмарна година за Барса, въпреки това да звучи гротескно при мисълта, че бе извоювана купата в последните две години в Ла Лига и че в този момент тимът е единствено на 3 точки от върха (след серия травми, треньорска промяна и ужасни представяния), а освен това остава измежду любимците на букмейкърите за спечелването на Шампионската лига. Такава бедствена оценка стои по-скоро прикачена към ръководството на Бартомеу и обвилия го безпорядък, а не толкоз към достиженията на терена.
Тук има и една последица, която не трябва да бъде подценявана и приказва много за Меси. Истина е: неверно беше да хвърли Абидал на лъвовете преди диалог персонално с него. Всъщност много непрофесионално. От другата страна на монетата стои това, че аржентинецът бе разгневен от намека на своя шеф, че е бил основна фигура в пуча против Валверде. Просто тъй като той защитаваше някогашния старши треньор до последно и по този начин неговата дума и честност са сложени под подозрение.
Меси елементарно можеше да остави всичко това да отмине по реда си. Можеше да се разсъни на идната заран и отново да си бъде суперпопулярен и супербогат, отново да играе за единствения клуб в живота си, отново да е в борба за требъл и отново да е най-великият за всички времена в очите на всички. Той обаче избра да не отмине това. Избра да заеме позиция на достойнството. Избра да не бъде употребен. Избра да отбрани думата си, честността си и достойнството си.
Пари и титли, голове и награди – те идват и си отпътуват. Човекът, който се взира назад в теб в огледалото всяка заран, ще бъде с теб до последния ти мирис. И Меси не желае хората да считат този човек за потаен измамник, който обществено пази началника си, а зад завесите го промушва с кинжал в гърба.
Габриеле Маркоти, ESPN
Макар последното да е съвсем толкоз евентуално, колкото Ливърпул да не стане първенец на Англия този сезон, въпреки всичко на доктрина си е допустимо. Всъщност, в случай че ставаше въпрос за всеки различен футболист на планетата, концепцията за това въстаналият състезател да си събере багажа не би била толкоз неуместна. Все отново това е вид, който изкара нескрито мръсното пране на клуба, и то не чие да е долни дрехи, а това на шефа си. (Ако изобщо може някой да се назовава началник на претендент за най-великия футболист за всички времена със 711 мача и 622 гола в кариерата плюс шест „ Златни топки “.)
Ако Меси е бил смутен от изявлението на Абидал и си е мислел, че шефът си мие ръцете с индиректно прекачване на виновността за уволнението на Валверде върху аржентинеца и други водачи на съблекалнята (а няма друго действително обяснение), разумният ход би бил да потърси персонален контакт с французина. Да оставим настрани естествения корпоративен протокол: двамата се знаят от 13 години и бяха съотборници шест сезона. Това нямаше да е просто естествената HR-жалба; щеше са бъде и най-цивилизованият ход.
Това, че Меси вместо това избра да скочи обществено, може да приказва единствено за едно от две неща. Или връзките му с Абидал от дълго време са доста по-лоши, в сравнение с си мислехме, или е толкоз гневен поради обрисуването си като лицемер (особено поради това, че най-малко обществено постоянно поддържаше Валверде), че е сграбчил смарт телефона си и е разгласил първосигнално гневния си изблик. Това обаче е много неподобаващо за аржентинеца, заради което и в този момент всички вземат случая доста насериозно.
Меси е човек, който рядко губи хладнокръвието си на игрището, камо ли отвън него. Той не приказва доста, а когато го стори, всекидневно е едносрично и сбито. Що се отнася до експлоадирания, най-близо до това беше при оповестяването на отдръпването си от интернационалния футбол след Копа Сентенарио 2016. Тогава той остави на изсъхнало Аржентинската футболна асоциация поради ентусиазъм на яд, рана и гняв. И в този момент по този начин.
Може ли такава гняв да го накара да хване пътя за другаде? Вероятно не, но си коства да се означи, че в случай че Меси желае да се реалокира, в този момент е в идеалната позиция да го стори, защото договорът му изтича през юни 2021 година. Да не приказваме за слуховете за уговорка, освобождаваща го още това лято. При все че е стопроцентово ясно, че Барса ще опита да удължи контракта му, той държи всички козове.
Естествено, това слага клуба в доста мъчно състояние – освен Абидал, а и президента Джосеп Мария Бартомеу. Все отново не ставаш президент с покупка на мажоритарния дял акции в клуба, а след избиране от клубните членове. И въпреки че Бартомеу няма да се явява на идващия избор през лятото на 2021 година, неговото обграждане ще излъчи собствен и непосредствен нему претендент. Само си представете Меси обществено да поддържа другиго при известността си и при недолюбването на сегашния президент. Точно по тази причина и в кратковременен проект е разумно да се чака една от другите две развръзки.
Най-вероятно е Абидал да се наложи да преглътне гордостта си и да сервира опрощение на капитана на тима. Нещо от сорта, че е бил зле пояснен и че се усеща извънредно от това, че го е наранил, като обещае повече да не се повтаря. Ами в случай че не го стори и застане зад думите си? Тогава или Бартомеу ще го освободи, или и двамата ще бъдат пометени при идващите избори. Това е борба, която те не могат да завоюват.
Ако казусът не се удържи, рискът е да се случи нова кошмарна година за Барса, въпреки това да звучи гротескно при мисълта, че бе извоювана купата в последните две години в Ла Лига и че в този момент тимът е единствено на 3 точки от върха (след серия травми, треньорска промяна и ужасни представяния), а освен това остава измежду любимците на букмейкърите за спечелването на Шампионската лига. Такава бедствена оценка стои по-скоро прикачена към ръководството на Бартомеу и обвилия го безпорядък, а не толкоз към достиженията на терена.
Тук има и една последица, която не трябва да бъде подценявана и приказва много за Меси. Истина е: неверно беше да хвърли Абидал на лъвовете преди диалог персонално с него. Всъщност много непрофесионално. От другата страна на монетата стои това, че аржентинецът бе разгневен от намека на своя шеф, че е бил основна фигура в пуча против Валверде. Просто тъй като той защитаваше някогашния старши треньор до последно и по този начин неговата дума и честност са сложени под подозрение.
Меси елементарно можеше да остави всичко това да отмине по реда си. Можеше да се разсъни на идната заран и отново да си бъде суперпопулярен и супербогат, отново да играе за единствения клуб в живота си, отново да е в борба за требъл и отново да е най-великият за всички времена в очите на всички. Той обаче избра да не отмине това. Избра да заеме позиция на достойнството. Избра да не бъде употребен. Избра да отбрани думата си, честността си и достойнството си.
Пари и титли, голове и награди – те идват и си отпътуват. Човекът, който се взира назад в теб в огледалото всяка заран, ще бъде с теб до последния ти мирис. И Меси не желае хората да считат този човек за потаен измамник, който обществено пази началника си, а зад завесите го промушва с кинжал в гърба.
Габриеле Маркоти, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ