България над всичко! Долу ръцете от националния ни празник
Да не честваме 3 март... Националният военно-исторически музей няма да работи на 3 март... Продават се към този момент мартеници в цвета на украинския байрак... Всички всеобщо си поставят украинския байрак върху профилните фотоси... Политиците ни вършат мнения, които във време на война, се поясняват като покана за война, тъй като са надалеч от дипломатическия език и процедура...
Смели сме, безстрашни даже, казвайки че можем да се оправим с рецесията, която следва.
Да, хора сме. И би трябвало да бъдем съпричастни. Но България има стопански проблеми от най-малко 30 години. Няма пари за пенсии. Няма пари за инвалидите. Няма пари за детски. Няма детска болница. Няма пари за консумативи в лечебните заведения. До преди седмица лечебните заведения ни бяха в колапс, поради коронавирус, омикрон и други рискови вируси. Ние сме с най-ниското възнаграждение в Европейски Съюз. Ние сме съвсем на последно място по независимост на словото. Имаме проблеми в опазването на здравето, правосъдната система, пенсионната...
Българската войска наброяваше 150 хиляди индивида, в този момент е към 20 хиляди. Ние нямаме военни самолети, нямаме подводници, нямаме кораби, интендантското ни обслужване е на кота 0. Българските водачи нямат нужните летателни часове, тъй като все се пести - икономисва се от това, от това... Но по-лошото е, че младите мъже нямат никакъв интерес към военни образования и тем сходни нелепости. През последните години безшумно и бавно страната бе затривана на всички нива - с цел да дава отговор на разнообразни непознати условия. А през днешния ден умерено можем да кажем, че кокошките ни може би са по-свободни от нас самите.
Да, водят се военни дейности. Да, неприятно е. За хората там. Никой от нас не желае да умират деца, майки, татковци, сестри... Никой не желае да изцапа мислите си с кръв.
Но има и нещо друго. Нещо, което забравяме. Всичко е политика. Всичко е пари. И тези, които най-силно разясняват какъв брой им е жалост за елементарните хора, те най-внимателно пресмятат изгодите. Това е светът - по-силният изяжда по-слабия под всевъзможни предлози. Няма безвъзмезден обяд. Няма. Всичко към този момент е пресметнато в нефт, злато, запаси, въздействие. И до момента в който не го осъзнаем, до момента в който не спрем да се плюем, да се разделяме, ще бъдем на дъното. На Европейски Съюз, на целия свят.
Ние сме хора. Но ние сме и българи. Преди да станем страна-членка, в който и да било съюз, ние сме едно цяло, наречено България.
Ние би трябвало да милеем за тази наша България. Ние би трябвало да пазим земята си и небето си, тъй като след нас идват децата ни. Ние би трябвало да бъдем българи както в мислите си, по този начин и в делата си. Ние би трябвало да бъдем горди с предишното си, с дедите си, с историята си. Ние би трябвало да пазим огнището си, да съхраним българското и да го предадем на тези след нас. Традициите, езикът, любовта към всичко българско и родно...
България над всичко. Помните ли? Бъдете здрави. Бъдете българи!
Смели сме, безстрашни даже, казвайки че можем да се оправим с рецесията, която следва.
Да, хора сме. И би трябвало да бъдем съпричастни. Но България има стопански проблеми от най-малко 30 години. Няма пари за пенсии. Няма пари за инвалидите. Няма пари за детски. Няма детска болница. Няма пари за консумативи в лечебните заведения. До преди седмица лечебните заведения ни бяха в колапс, поради коронавирус, омикрон и други рискови вируси. Ние сме с най-ниското възнаграждение в Европейски Съюз. Ние сме съвсем на последно място по независимост на словото. Имаме проблеми в опазването на здравето, правосъдната система, пенсионната...
Българската войска наброяваше 150 хиляди индивида, в този момент е към 20 хиляди. Ние нямаме военни самолети, нямаме подводници, нямаме кораби, интендантското ни обслужване е на кота 0. Българските водачи нямат нужните летателни часове, тъй като все се пести - икономисва се от това, от това... Но по-лошото е, че младите мъже нямат никакъв интерес към военни образования и тем сходни нелепости. През последните години безшумно и бавно страната бе затривана на всички нива - с цел да дава отговор на разнообразни непознати условия. А през днешния ден умерено можем да кажем, че кокошките ни може би са по-свободни от нас самите.
Да, водят се военни дейности. Да, неприятно е. За хората там. Никой от нас не желае да умират деца, майки, татковци, сестри... Никой не желае да изцапа мислите си с кръв.
Но има и нещо друго. Нещо, което забравяме. Всичко е политика. Всичко е пари. И тези, които най-силно разясняват какъв брой им е жалост за елементарните хора, те най-внимателно пресмятат изгодите. Това е светът - по-силният изяжда по-слабия под всевъзможни предлози. Няма безвъзмезден обяд. Няма. Всичко към този момент е пресметнато в нефт, злато, запаси, въздействие. И до момента в който не го осъзнаем, до момента в който не спрем да се плюем, да се разделяме, ще бъдем на дъното. На Европейски Съюз, на целия свят.
Ние сме хора. Но ние сме и българи. Преди да станем страна-членка, в който и да било съюз, ние сме едно цяло, наречено България.
Ние би трябвало да милеем за тази наша България. Ние би трябвало да пазим земята си и небето си, тъй като след нас идват децата ни. Ние би трябвало да бъдем българи както в мислите си, по този начин и в делата си. Ние би трябвало да бъдем горди с предишното си, с дедите си, с историята си. Ние би трябвало да пазим огнището си, да съхраним българското и да го предадем на тези след нас. Традициите, езикът, любовта към всичко българско и родно...
България над всичко. Помните ли? Бъдете здрави. Бъдете българи!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ