Защо унищожаваме болница, за да създадем друга? Здравната комисия каза НЕ на превръщането на Правителствена в педиатрия
Да, национална многопрофилна детска болница е несъмнено нужна на България, само че не е належащо за основаването ѝ да бъде унищожена друга – „ Лозенец “. С преобладаващо такива мнения депутатите от Комисията по опазване на здравето към Народното събрание отхвърлиха плана на държавното управление , препоръчан от здравния министър Кирил Ананиев, с който лечебното заведение към този момент не е конструкция към Министерския съвет и в който се декларира желанието то да бъде преобразувано в многопрофилна педиатрична болница.
11 гласоподаваха „ за “, 0 – „ срещу “, 11 се въздържаха и по този начин планът за изменение на Закона за лечебните заведения бе отритнат на първо гласоподаване от народните представители. Предстои предлагането му на вниманието на всички депутати в пленарната зала.
Разформироването на болничното заведение – която е главната клинична база за образованието на студентите по медицина в Софийския университет – ще докара до закриването на Медицинския му факултет, тъй като: в нея към този момент ще има единствено една компетентност („ Педиатрия “) и не е ясно къде студентите ще учат останалите; СУ е получил акредитация с помощта на тази база и с преобразуването ѝ ще загуби и голяма част от преподавателите си във Факултета (лекарите с други специалности ще се насочат към други лечебни заведения); напускайки университетската болница „ Лозенец “ и СУ, те ще изгубят университетските си длъжности „ професор “ и „ доцент “ и „ основен помощник “. Следователно, застрашени са и базата, и университетският състав, без които акредитация на факултета е невъзможна.
Заради тези терзания Академичният съвет на СУ нощес реши Университетът да влезе в протестна подготвеност и разгласи, че ще я отстоява, до момента в който не получи цялостната визия за бъдещето на болничното заведение, факултета и проектопедиатрията.
Днес в зала 130 на някогашния Партиен дом, където протече двучасовото съвещание на Комисията, позициите си сблъскаха министърът, ректорът проф. Анастас Герджиков, деканът и шеф на „ Лозенец “ проф. доктор Любомир Спасов, лекари, пациенти, представители на неправителствени организации, депутати.
На финала министърът насочи опасност : или депутатите ще гласоподават, без да знаят какъв е проектът за бъдещата педиатрия, или може „ да стане късно и за факултета, и за работещите там, и за личния състав – медицински и различен “, за което отговорност нямало да носи той.
Мълчаливи фенове на всичко това бяха студентите – посетители на съвещанието.
Министърът
„ Категорично декларирам още веднъж – стартира отбраната си Ананиев - няма проблем за Медицинския факултет към Софийския университет и неговите студенти. Учебно-клиничната база, болница „ Лозенец “, се резервира. Нещо повече – ще разшири клиничните си бази с контракти с други академични лечебни заведения. Преподавателите ще запазят университетските си длъжности. Дипломите на всички студенти ще са изцяло годни, използвани, аналогични на всички студенти по медицина на територията на страната в останалите висши образователни заведения по медицина. Действащата акредитация на лечебното заведение, даже и след преобразуването посредством вливане в новата Национална многопрофилна детска болница „ Лозенец “ ще се резервира до приключване на периода ѝ.... Няма проблем с медицинския личен състав на болница „ Лозенец “. Той ще продължи да работи в актуалното или друго университетско лечебно заведение – изборът за това ще е на всеки чиновник. “
Нищо от това не е правилно, стана ясно от думите на ректора на Софийския университет проф. Герджиков и други изказали се.
Ректорът
„ Проведохме три срещи с министър Ананиев, въпреки и след внасянето на законопроекта. На тези три срещи обсъдихме няколко въпроса. Те са извънредно съществени, засягат бъдещето на Медицинския факултет. То е тясно обвързвано с неговата учебно-клинична база -Университетска болница „ Лозенец “, и доста от тези въпроси не престават да нямат отговор. През последните дни разногласията се концентрираха към акредитацията, дали тя ще бъде отнета или не, в случай че бъдат отнети материална база и научен състав. Този въпрос не е централен. Централният въпрос е по какъв начин ще действа Факултетът , в случай че загубим материална база или научен състав, а в действителност ще се случат и двете.
Не мога да схвана по какъв начин на това съвещание има сътрудници, които са способни да свържат двата казуса – никой не е срещу да има национална детска болница през последните 30 години. Няма по какъв начин на един мирис да изречем: „ Ние сме „ за “ това да има национална детска болница и да закрием болница „ Лозенец “ . Двете неща нямат нищо общо. Има доста други способи да създадем това, което желаеме и да разкрием национална детска болница без унищожаването на болница „ Лозенец “.
...
Няма никакъв на практика метод да се резервира университетският състав на Медицинския ни факултет, който се състои напълно, напълно, единствено от експерти от болница „ Лозенец “, в случай че се направи това преструктуриране. Изобщо не приказвам за това ще има ли по-късно акредитация, или ще бъде отнета.... Планът, който чухме няколко пъти от министър Ананиев, е следният: болница „ Лозенец “ остава единствено педиатрия, защото другите педиатрии се концентрират на това място, и от сегашните отделения остава единствено педиатрично. Всички други отделения отиват на други места.
Ето какво ще се случи с университетския ни състав: тези хора, в случай че отидат на друго място, което не е университетска болница към Софийския университет, няма да бъдат професори, доценти и асистенти. Това е несъмнено и несъмнено. Те могат да останат такива, единствено в случай че отидат в указаните от министър Ананиев бъдещи, несъществуващи сега академични лечебни заведения към СУ. На пръв взор наподобява допустимо, само че в случай че има няколкостотин лечебни заведения или най-малко няколко десетки на територията на София, за какво те би трябвало да отидат тъкмо в тези две, които ние изберем да им покажем? Те ще имат доста други персонални съображения: къде има инсталация, къде има техни сътрудници, с които те могат да работя, кое им е покрай дома и така нататък Никой няма да се интересува от това каква ще е изгодата на Софийския университет, заради което този научен състав ще се разсипе. От него ще останат 20%, може би 30% и всички останали за един ден ще изчезнат. Това за нас е изцяло недопустимо и по тази причина решенията на Академичния съвет звучат по този изострен метод.
С две от четирите решения на Академичния съвет не бях склонен, желаех по-мек вид в името на това да имаме време да се разберем, да се договорим и да се споразумеем по един общителен, научен метод. Но академичната общественост на СУ, в която имаше единствено един представител на Медицинския факултет, т.е. всички други са от други факултети, изцяло не приема този метод. Всички бяха на мнение, че откакто няма избистрена идея, не можем да вършим първата или втората, или десетата крачка. В момента ни е препоръчан един законопроект, който е първата стъпка към нещо, което не знаем . Министър Ананиев преди малко изясни по какъв начин ще се направи разискването, което преди не се е направило. Аз не бях на тези предходни срещи, аз не подозирах, че има подобен законопроект, само че в този момент ще се направи публично разискване, единствено че дано преди този момент да създадем първата крачка – почти по този начин звучи това, което ни предлага министър Ананиев.
Какво пречеше да имаме ясната идея , да изясним какво ще се случи, кои ще са бъдещите академични лечебни заведения, които ще заместят болница „ Лозенец “ като наша учебно-клинична база, да изясним какво ще се случи с преподавателите и с оборудването, да създадем тази оценка на активите на болничното заведение, за която той приказва, и тогава да създадем първата стъпка. Ние вършим първата стъпка и след известно време ще установим, обрисувайки тази бъдеща ясна визия, че тя не е била вярна. Може да е, може да не е, само че нямаме визията. Ето по тази причина Академичният съвет доста изрично настоя до момента в който нямаме ясната визия и всички стъпки – от първата до последната изяснени и признати от обществото - да не вършиме и първата стъпка. Моля ви, обмислете деликатно това, което ще извършите.
Пациентът
Белодробно трансплантираната Наталия Маева също взе думата и изясни, че животът ѝ е бил избавен с помощта на трансплантацията, че от юни тя и останалите трансплантирани се наблюдават в болница „ Лозенец “.
„ За нас, пациентите, които сме белодробно трансплантирани, би трябвало да има съответно следене. И ние намираме такова следене тъкмо в болница „ Лозенец “, акцентира дамата.
Деканът
След нея думата взе деканът на Медицинския факултет и шеф на болница „ Лозенец “. Проф. доктор Любомир Спасов съобщи:
„ В пълномощията и опцията на Министерския съвет е да направи подобен законопроект, не го разясняваме. Изказаните преди мен мнения са да има такава детска болница и това също не опонира на нашите визии. Но какво става със ориста на сътрудниците, които са градили този колектив, който съществува толкоз години? Как се основава един специалист? Как експертизата, която носи, в бъдеще може да бъде трансферирана тук и там? Лекарите, сестрите, личният състав, които работят там – те са човешки същества. Това е орис на доста, доста, доста хора. Вие ги трансферирате от тук там, като че ли това няма никакво значение за ориста на никого .... Това не може механично да бъде трансферирано, господин министър. Много „ ще “ казахте, само че мисля, че като идея няма цялостна визия. Затова молим към вашата мъдра мисъл, когато има цялостна идея, да я обсъдим и тогава да се вършат каквито и да е промени. Тази смяна няма да докара до нищо. Моят зов е това да се отсрочи . Когато има цялостна идея, ще оказваме помощ като болнично заведение, като университетска конструкция – нашите деца да получават съответна помощ, само че в това време, да разрушим къща, с цел да построим барака, мисля, че не е морално в никакъв аспект “.
Специалистите
В единодушие с тезата да не се разрушава едно, с цел да се построи друго, бе и изявлението на ръководителя на Управителния съвет на Българската педиатрична асоциация проф. доктор Владимир Пилософ:
„ Благодаря, че шест години след декларацията на Управителния съвет на Българската педиатрична асоциация, в която доста настоятелно обявихме нуждата от такава болница в България, най-накрая сме по-ясно чути и се подхващат някакви дейности. Разбира се, ние, педиатрите като общественост, не бихме желали никога заради това, че ще вършим детска болница, да нарушаваме и унищожаваме нещо, което съществува “.
Той бе безапелационен, че до момента в който не се направи прецизен разбор какви структури са нужни в болничното заведение, каква повърхност е нужна, какви преустройства и така нататък, не може да се подхваща каквото и да било. Той съобщи, че още на следващия ден ще даде визията на Асоциацията по този въпрос и предизвести, че в случай че „ всички тези условия не могат да бъдат изпълнени, няма по какъв начин да се направи такава детска болница, каквато желаеме “.
„ Не е въпросът единствено да я назовем детска болница , въпросът е тя да извършва тези цели, които сме си сложили, да бъде център за развиването на детското опазване на здравето и да може да обслужва сложно децата в България. “
Убеден съм, че доста малко тогава ще бъдат пациентите, които ще се постанова тогава да вървят в чужбина, в случай че проработи такава сериозна конструкция, съобщи проф. Пилософ и моли първо да се направи анализът, а по-късно да се разисква.
Още един доктор взе думата – проф. доктор Георги Михайлов (БСП за България), и доста по-директно предизвести министър Ананиев, че в случай че не са подготвени с детайлите, хвърлената в пространството концепция за основаването на многопрофилна педиатрична болница ще бъде просто бумеранг, който ще се върне върху главата на управлението на Министерство на здравеопазването.
„ Хващате един бик за рогата, който е задоволително разгневен “, предизвести той.
„ Преди 30 години нашата клиника, детската онкоклиника, беше изхвърлена от Медицинска академия и беше запратена в ИСУЛ поради градежа на тази болница, която в този момент е един фантом с стар бетон и която е една от срамотиите на българската медицина. Виждам техните напрегнати лица. Всички педиатри са тук! Господин министър, имате ли проект за деяние във връзка с този значим за всяка майка, за всяко дете в България въпрос? “, попита той.
„ Не желая да бъда юрист на проф. Спасов, само че... неговата клиника е неповторима, апаратурата е неповторима, експертите са неповторими, това да се пренебрегне... “
Той изиска Министерство на здравеопазването да покаже в залата на Народното събрание детайлния си проект, с който да потвърди, че „ министерството е готово да срещне този извънреден проблем в българското опазване на здравето.
„ Иначе бумерангът се завърта и се стоварва тъкмо върху управлението на министерството “, сподели депутатът и предизвести, че „ бумерангът ще бъде доста тежък “.
Как да приемем вашия възторг без съответни стъпки в програмата, когато проектът занапред ще се изготвя, попита проф. Михайлов и добави, че „ получаваме просто едно заричане, което ще се окаже неизпълнимо. “
Отговорът
Министърът не даде проект, разбор, конкретика. Вместо това изиска депутатите да гласоподават с ДА на доверие.
Той щял да показа разбор, да организира публично разискване до постигането на консенсус за всичко единствено и само, откакто бъде признато изменението на закона.
„ Това мога да го направя, откакто бъде признато изменението в закона, което ще ми даде съображение да показва своя проект, който е сега в главата на нашето управление, обаче не мога да приказвам, преди да бъде гледан от Министерския съвет. За страдание, още не мога да го споделя, тъй като не съм оторизиран за това “, сподели Ананиев.
Изказването му приключи с неразбираема опасност: „ Само ще кажа едно изречение, нека ме схванат някои хора: не, че бързам – обстановката с болничното заведение е такава, че да не стане късно и за факултета, и за работещите там, и за личния състав - медицински и различен, да бъде късно за тях. Казвам го, без да влизам в детайлности. Ако ме разбирате, ме разберете. Ако не, след това някой различен ще носи отговорност за това, което се случва “.
Заседанието приключи с гласоподаване, което раздели депутатите: 11 " за " (ГЕРБ подкрепиха), 0 " срещу " и 11 " въздържал се ".
11 гласоподаваха „ за “, 0 – „ срещу “, 11 се въздържаха и по този начин планът за изменение на Закона за лечебните заведения бе отритнат на първо гласоподаване от народните представители. Предстои предлагането му на вниманието на всички депутати в пленарната зала.
Разформироването на болничното заведение – която е главната клинична база за образованието на студентите по медицина в Софийския университет – ще докара до закриването на Медицинския му факултет, тъй като: в нея към този момент ще има единствено една компетентност („ Педиатрия “) и не е ясно къде студентите ще учат останалите; СУ е получил акредитация с помощта на тази база и с преобразуването ѝ ще загуби и голяма част от преподавателите си във Факултета (лекарите с други специалности ще се насочат към други лечебни заведения); напускайки университетската болница „ Лозенец “ и СУ, те ще изгубят университетските си длъжности „ професор “ и „ доцент “ и „ основен помощник “. Следователно, застрашени са и базата, и университетският състав, без които акредитация на факултета е невъзможна.
Заради тези терзания Академичният съвет на СУ нощес реши Университетът да влезе в протестна подготвеност и разгласи, че ще я отстоява, до момента в който не получи цялостната визия за бъдещето на болничното заведение, факултета и проектопедиатрията.
Днес в зала 130 на някогашния Партиен дом, където протече двучасовото съвещание на Комисията, позициите си сблъскаха министърът, ректорът проф. Анастас Герджиков, деканът и шеф на „ Лозенец “ проф. доктор Любомир Спасов, лекари, пациенти, представители на неправителствени организации, депутати.
На финала министърът насочи опасност : или депутатите ще гласоподават, без да знаят какъв е проектът за бъдещата педиатрия, или може „ да стане късно и за факултета, и за работещите там, и за личния състав – медицински и различен “, за което отговорност нямало да носи той.
Мълчаливи фенове на всичко това бяха студентите – посетители на съвещанието.
Министърът
„ Категорично декларирам още веднъж – стартира отбраната си Ананиев - няма проблем за Медицинския факултет към Софийския университет и неговите студенти. Учебно-клиничната база, болница „ Лозенец “, се резервира. Нещо повече – ще разшири клиничните си бази с контракти с други академични лечебни заведения. Преподавателите ще запазят университетските си длъжности. Дипломите на всички студенти ще са изцяло годни, използвани, аналогични на всички студенти по медицина на територията на страната в останалите висши образователни заведения по медицина. Действащата акредитация на лечебното заведение, даже и след преобразуването посредством вливане в новата Национална многопрофилна детска болница „ Лозенец “ ще се резервира до приключване на периода ѝ.... Няма проблем с медицинския личен състав на болница „ Лозенец “. Той ще продължи да работи в актуалното или друго университетско лечебно заведение – изборът за това ще е на всеки чиновник. “
Нищо от това не е правилно, стана ясно от думите на ректора на Софийския университет проф. Герджиков и други изказали се.
Ректорът
„ Проведохме три срещи с министър Ананиев, въпреки и след внасянето на законопроекта. На тези три срещи обсъдихме няколко въпроса. Те са извънредно съществени, засягат бъдещето на Медицинския факултет. То е тясно обвързвано с неговата учебно-клинична база -Университетска болница „ Лозенец “, и доста от тези въпроси не престават да нямат отговор. През последните дни разногласията се концентрираха към акредитацията, дали тя ще бъде отнета или не, в случай че бъдат отнети материална база и научен състав. Този въпрос не е централен. Централният въпрос е по какъв начин ще действа Факултетът , в случай че загубим материална база или научен състав, а в действителност ще се случат и двете.
Не мога да схвана по какъв начин на това съвещание има сътрудници, които са способни да свържат двата казуса – никой не е срещу да има национална детска болница през последните 30 години. Няма по какъв начин на един мирис да изречем: „ Ние сме „ за “ това да има национална детска болница и да закрием болница „ Лозенец “ . Двете неща нямат нищо общо. Има доста други способи да създадем това, което желаеме и да разкрием национална детска болница без унищожаването на болница „ Лозенец “.
...
Няма никакъв на практика метод да се резервира университетският състав на Медицинския ни факултет, който се състои напълно, напълно, единствено от експерти от болница „ Лозенец “, в случай че се направи това преструктуриране. Изобщо не приказвам за това ще има ли по-късно акредитация, или ще бъде отнета.... Планът, който чухме няколко пъти от министър Ананиев, е следният: болница „ Лозенец “ остава единствено педиатрия, защото другите педиатрии се концентрират на това място, и от сегашните отделения остава единствено педиатрично. Всички други отделения отиват на други места.
Ето какво ще се случи с университетския ни състав: тези хора, в случай че отидат на друго място, което не е университетска болница към Софийския университет, няма да бъдат професори, доценти и асистенти. Това е несъмнено и несъмнено. Те могат да останат такива, единствено в случай че отидат в указаните от министър Ананиев бъдещи, несъществуващи сега академични лечебни заведения към СУ. На пръв взор наподобява допустимо, само че в случай че има няколкостотин лечебни заведения или най-малко няколко десетки на територията на София, за какво те би трябвало да отидат тъкмо в тези две, които ние изберем да им покажем? Те ще имат доста други персонални съображения: къде има инсталация, къде има техни сътрудници, с които те могат да работя, кое им е покрай дома и така нататък Никой няма да се интересува от това каква ще е изгодата на Софийския университет, заради което този научен състав ще се разсипе. От него ще останат 20%, може би 30% и всички останали за един ден ще изчезнат. Това за нас е изцяло недопустимо и по тази причина решенията на Академичния съвет звучат по този изострен метод.
С две от четирите решения на Академичния съвет не бях склонен, желаех по-мек вид в името на това да имаме време да се разберем, да се договорим и да се споразумеем по един общителен, научен метод. Но академичната общественост на СУ, в която имаше единствено един представител на Медицинския факултет, т.е. всички други са от други факултети, изцяло не приема този метод. Всички бяха на мнение, че откакто няма избистрена идея, не можем да вършим първата или втората, или десетата крачка. В момента ни е препоръчан един законопроект, който е първата стъпка към нещо, което не знаем . Министър Ананиев преди малко изясни по какъв начин ще се направи разискването, което преди не се е направило. Аз не бях на тези предходни срещи, аз не подозирах, че има подобен законопроект, само че в този момент ще се направи публично разискване, единствено че дано преди този момент да създадем първата крачка – почти по този начин звучи това, което ни предлага министър Ананиев.
Какво пречеше да имаме ясната идея , да изясним какво ще се случи, кои ще са бъдещите академични лечебни заведения, които ще заместят болница „ Лозенец “ като наша учебно-клинична база, да изясним какво ще се случи с преподавателите и с оборудването, да създадем тази оценка на активите на болничното заведение, за която той приказва, и тогава да създадем първата стъпка. Ние вършим първата стъпка и след известно време ще установим, обрисувайки тази бъдеща ясна визия, че тя не е била вярна. Може да е, може да не е, само че нямаме визията. Ето по тази причина Академичният съвет доста изрично настоя до момента в който нямаме ясната визия и всички стъпки – от първата до последната изяснени и признати от обществото - да не вършиме и първата стъпка. Моля ви, обмислете деликатно това, което ще извършите.
Пациентът
Белодробно трансплантираната Наталия Маева също взе думата и изясни, че животът ѝ е бил избавен с помощта на трансплантацията, че от юни тя и останалите трансплантирани се наблюдават в болница „ Лозенец “.
„ За нас, пациентите, които сме белодробно трансплантирани, би трябвало да има съответно следене. И ние намираме такова следене тъкмо в болница „ Лозенец “, акцентира дамата.
Деканът
След нея думата взе деканът на Медицинския факултет и шеф на болница „ Лозенец “. Проф. доктор Любомир Спасов съобщи:
„ В пълномощията и опцията на Министерския съвет е да направи подобен законопроект, не го разясняваме. Изказаните преди мен мнения са да има такава детска болница и това също не опонира на нашите визии. Но какво става със ориста на сътрудниците, които са градили този колектив, който съществува толкоз години? Как се основава един специалист? Как експертизата, която носи, в бъдеще може да бъде трансферирана тук и там? Лекарите, сестрите, личният състав, които работят там – те са човешки същества. Това е орис на доста, доста, доста хора. Вие ги трансферирате от тук там, като че ли това няма никакво значение за ориста на никого .... Това не може механично да бъде трансферирано, господин министър. Много „ ще “ казахте, само че мисля, че като идея няма цялостна визия. Затова молим към вашата мъдра мисъл, когато има цялостна идея, да я обсъдим и тогава да се вършат каквито и да е промени. Тази смяна няма да докара до нищо. Моят зов е това да се отсрочи . Когато има цялостна идея, ще оказваме помощ като болнично заведение, като университетска конструкция – нашите деца да получават съответна помощ, само че в това време, да разрушим къща, с цел да построим барака, мисля, че не е морално в никакъв аспект “.
Специалистите
В единодушие с тезата да не се разрушава едно, с цел да се построи друго, бе и изявлението на ръководителя на Управителния съвет на Българската педиатрична асоциация проф. доктор Владимир Пилософ:
„ Благодаря, че шест години след декларацията на Управителния съвет на Българската педиатрична асоциация, в която доста настоятелно обявихме нуждата от такава болница в България, най-накрая сме по-ясно чути и се подхващат някакви дейности. Разбира се, ние, педиатрите като общественост, не бихме желали никога заради това, че ще вършим детска болница, да нарушаваме и унищожаваме нещо, което съществува “.
Той бе безапелационен, че до момента в който не се направи прецизен разбор какви структури са нужни в болничното заведение, каква повърхност е нужна, какви преустройства и така нататък, не може да се подхваща каквото и да било. Той съобщи, че още на следващия ден ще даде визията на Асоциацията по този въпрос и предизвести, че в случай че „ всички тези условия не могат да бъдат изпълнени, няма по какъв начин да се направи такава детска болница, каквато желаеме “.
„ Не е въпросът единствено да я назовем детска болница , въпросът е тя да извършва тези цели, които сме си сложили, да бъде център за развиването на детското опазване на здравето и да може да обслужва сложно децата в България. “
Убеден съм, че доста малко тогава ще бъдат пациентите, които ще се постанова тогава да вървят в чужбина, в случай че проработи такава сериозна конструкция, съобщи проф. Пилософ и моли първо да се направи анализът, а по-късно да се разисква.
Още един доктор взе думата – проф. доктор Георги Михайлов (БСП за България), и доста по-директно предизвести министър Ананиев, че в случай че не са подготвени с детайлите, хвърлената в пространството концепция за основаването на многопрофилна педиатрична болница ще бъде просто бумеранг, който ще се върне върху главата на управлението на Министерство на здравеопазването.
„ Хващате един бик за рогата, който е задоволително разгневен “, предизвести той.
„ Преди 30 години нашата клиника, детската онкоклиника, беше изхвърлена от Медицинска академия и беше запратена в ИСУЛ поради градежа на тази болница, която в този момент е един фантом с стар бетон и която е една от срамотиите на българската медицина. Виждам техните напрегнати лица. Всички педиатри са тук! Господин министър, имате ли проект за деяние във връзка с този значим за всяка майка, за всяко дете в България въпрос? “, попита той.
„ Не желая да бъда юрист на проф. Спасов, само че... неговата клиника е неповторима, апаратурата е неповторима, експертите са неповторими, това да се пренебрегне... “
Той изиска Министерство на здравеопазването да покаже в залата на Народното събрание детайлния си проект, с който да потвърди, че „ министерството е готово да срещне този извънреден проблем в българското опазване на здравето.
„ Иначе бумерангът се завърта и се стоварва тъкмо върху управлението на министерството “, сподели депутатът и предизвести, че „ бумерангът ще бъде доста тежък “.
Как да приемем вашия възторг без съответни стъпки в програмата, когато проектът занапред ще се изготвя, попита проф. Михайлов и добави, че „ получаваме просто едно заричане, което ще се окаже неизпълнимо. “
Отговорът
Министърът не даде проект, разбор, конкретика. Вместо това изиска депутатите да гласоподават с ДА на доверие.
Той щял да показа разбор, да организира публично разискване до постигането на консенсус за всичко единствено и само, откакто бъде признато изменението на закона.
„ Това мога да го направя, откакто бъде признато изменението в закона, което ще ми даде съображение да показва своя проект, който е сега в главата на нашето управление, обаче не мога да приказвам, преди да бъде гледан от Министерския съвет. За страдание, още не мога да го споделя, тъй като не съм оторизиран за това “, сподели Ананиев.
Изказването му приключи с неразбираема опасност: „ Само ще кажа едно изречение, нека ме схванат някои хора: не, че бързам – обстановката с болничното заведение е такава, че да не стане късно и за факултета, и за работещите там, и за личния състав - медицински и различен, да бъде късно за тях. Казвам го, без да влизам в детайлности. Ако ме разбирате, ме разберете. Ако не, след това някой различен ще носи отговорност за това, което се случва “.
Заседанието приключи с гласоподаване, което раздели депутатите: 11 " за " (ГЕРБ подкрепиха), 0 " срещу " и 11 " въздържал се ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ