Инженерно чудо от времето на Краля-Слънце свързва Средиземно море и Атлантическия океан
Да, Канал дьо Миди е бил един от най-грандиозните инженерни планове по време на ръководството на Людовик ХІV. Неслучайно е вписан в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Това инженерно оборудване от ХVІІ век е плод на една налудничава концепция – да се прокопае неестествен воден път от 240 км, който да свърже река Гарона със Средиземно море. Каналът стартира в Марсеян от местността "Ле-з-Онглу " и се влива в езерото То покрай Сет и Тулуза. Днес той е парадайс за феновете на пътешествията в Южна Франция и място за разходки.
Така Канал дьо Миди се трансформира в съперник на Гибралтарския пролив сред Европа и Африка и основава нов път за комерсиална връзка сред Атлантическия океан и Средиземно море. Той свързва френския град Бордо, покрай Атлантическия океан, със средиземноморското пристанище Сет посредством поредност от канали, наричани общо Canal des Deux Mers, или " канал на две морета " и е ситуиран напълно в Южна Франция.
Съоръжението се състои от два канала. От средиземноморското пристанище Сет до град Тулуза, на разстояние от 240 километра, се стига до Canal du Midi. От Тулуза до град Кастец-дьо-Дорте, на разстояние от 193 километра, каналът се назовава Canal de Garonne. За останалата част от маршрута - до Бордо, се употребява река Гарона. Двата канала - Canal du Midi и Canal de Garonne - дружно с река Гарона образуват Canal des Deux Mers, който свързва Средиземно море с Атлантическия океан. Често целият канал се назовава Canal du Midi.
Възможността за създаване на различен маршрут през Франция е обсъждана още от античните римляни, а по-късно владее мозъка и проектите на доста френски владетели. Едва през 17-и век е направен първият реален план за канала.
Въпреки многото компликации крал Луи XIV поставя началото на плана, притиснат и от заплахите при превозване на товари към Южна Испания, където пиратите са постоянно срещани. Изграждането на канала стартира през 1667 година по план на инженер на име Пиер-Пол Рике и приключва през 1681 година, а той е наименуван Canal Royal du Languedoc.
Каналът, преименуван на Canal du Midi по време на френската гражданска война от края на 18 век доближава единствено до Тулуза. Рике желае да го продължи по-близо до Атлантическия океан, само че разточителното ръководство на Луи XIV изпразва хазната на Франция и планът стопира.
Самият Рике умира една година преди да бъде приключен Canal du Midi. Отнема още два века, преди Canal de Garonne да бъде изкопан, свързвайки Canal du Midi с Атлантическия океан.
Трафикът в канала доближи своя връх в средата на 19 век. След това железниците се трансформират в желан метод на напредване и каналът продължава да работи за локалните търговци.
Дьо Миди е част от най-дългия плаваем канал във Франция, първият в света минаващ през тунел (Малпас) и първият в Европа, издигнат на този шлюзов принцип. Канал дьо Миди (Canal du Midi) съставлява 360-километрова мрежа от плавателни водни пътища, свързващи Средиземно море и Атлантическия океан посредством 328 структури.
Проектът претърпява доста премеждия и финансовите рецесии в идващите години на осъществяването му, само че през 1681 год. значително към този момент е приключен. Крайните детайли на цялата система са приключени през 1694 год. Неговата обща стойност е над петнадесет милиона ливри, надхвърляйки първичните прогнози с към 70% заради голям брой непредвидени проблеми.
Каналът е затрупан с многочислени инженерни уреди: мостове, акведукти, кейове, места за водопой или миене. Кръстосвайки района ще откриете доста декари лозя и шубраци, и варовикови скали, и ще откриете естественото завещание на районите Лангедок-Русийон и Юг-Пиренеи.
Можете да преоткриете чара на Канал дьо Миди като се спуснете по течението с туристическо корабче с опция за нощуване. В Безие ще можете да преминете през Деветте шлюза във Форсеран за едно несравнимо премеждие. Тези шлюзове с изключение на механически достижения са и като същински шедьовър на изкуството.
Пътуването разкрива чарът на три от значимите винарски региони на Южна Франция - Минервоа, Курбиер, Лангедок от една ексцентрична позиция. То позволавя да се запознаете с кулинарните умения на майсторите готвачи, предлагащи типични за региона ястия. Заедно с това можеете да се запознаете с хармоничния усет на виното, родено в безкрайните лозя на един от най-слънчевите региони в Европа. Това пътешестване ви дава спокойствието и хармонията, царящи по крайбрежието на Канал дю Миди.
Днес Canal du Midi се употребява главно за развлекателни разходки с лодка и други водни спортове, той е съществена туристическа атракция. През 1996 година каналът и буферната зона от 2000 кв. км към него влизат в листата на ЮНЕСКО със международно завещание.
Така Канал дьо Миди се трансформира в съперник на Гибралтарския пролив сред Европа и Африка и основава нов път за комерсиална връзка сред Атлантическия океан и Средиземно море. Той свързва френския град Бордо, покрай Атлантическия океан, със средиземноморското пристанище Сет посредством поредност от канали, наричани общо Canal des Deux Mers, или " канал на две морета " и е ситуиран напълно в Южна Франция.
Съоръжението се състои от два канала. От средиземноморското пристанище Сет до град Тулуза, на разстояние от 240 километра, се стига до Canal du Midi. От Тулуза до град Кастец-дьо-Дорте, на разстояние от 193 километра, каналът се назовава Canal de Garonne. За останалата част от маршрута - до Бордо, се употребява река Гарона. Двата канала - Canal du Midi и Canal de Garonne - дружно с река Гарона образуват Canal des Deux Mers, който свързва Средиземно море с Атлантическия океан. Често целият канал се назовава Canal du Midi.
Възможността за създаване на различен маршрут през Франция е обсъждана още от античните римляни, а по-късно владее мозъка и проектите на доста френски владетели. Едва през 17-и век е направен първият реален план за канала.
Въпреки многото компликации крал Луи XIV поставя началото на плана, притиснат и от заплахите при превозване на товари към Южна Испания, където пиратите са постоянно срещани. Изграждането на канала стартира през 1667 година по план на инженер на име Пиер-Пол Рике и приключва през 1681 година, а той е наименуван Canal Royal du Languedoc.
Каналът, преименуван на Canal du Midi по време на френската гражданска война от края на 18 век доближава единствено до Тулуза. Рике желае да го продължи по-близо до Атлантическия океан, само че разточителното ръководство на Луи XIV изпразва хазната на Франция и планът стопира.
Самият Рике умира една година преди да бъде приключен Canal du Midi. Отнема още два века, преди Canal de Garonne да бъде изкопан, свързвайки Canal du Midi с Атлантическия океан.
Трафикът в канала доближи своя връх в средата на 19 век. След това железниците се трансформират в желан метод на напредване и каналът продължава да работи за локалните търговци.
Дьо Миди е част от най-дългия плаваем канал във Франция, първият в света минаващ през тунел (Малпас) и първият в Европа, издигнат на този шлюзов принцип. Канал дьо Миди (Canal du Midi) съставлява 360-километрова мрежа от плавателни водни пътища, свързващи Средиземно море и Атлантическия океан посредством 328 структури.
Проектът претърпява доста премеждия и финансовите рецесии в идващите години на осъществяването му, само че през 1681 год. значително към този момент е приключен. Крайните детайли на цялата система са приключени през 1694 год. Неговата обща стойност е над петнадесет милиона ливри, надхвърляйки първичните прогнози с към 70% заради голям брой непредвидени проблеми.
Каналът е затрупан с многочислени инженерни уреди: мостове, акведукти, кейове, места за водопой или миене. Кръстосвайки района ще откриете доста декари лозя и шубраци, и варовикови скали, и ще откриете естественото завещание на районите Лангедок-Русийон и Юг-Пиренеи.
Можете да преоткриете чара на Канал дьо Миди като се спуснете по течението с туристическо корабче с опция за нощуване. В Безие ще можете да преминете през Деветте шлюза във Форсеран за едно несравнимо премеждие. Тези шлюзове с изключение на механически достижения са и като същински шедьовър на изкуството.
Пътуването разкрива чарът на три от значимите винарски региони на Южна Франция - Минервоа, Курбиер, Лангедок от една ексцентрична позиция. То позволавя да се запознаете с кулинарните умения на майсторите готвачи, предлагащи типични за региона ястия. Заедно с това можеете да се запознаете с хармоничния усет на виното, родено в безкрайните лозя на един от най-слънчевите региони в Европа. Това пътешестване ви дава спокойствието и хармонията, царящи по крайбрежието на Канал дю Миди.
Днес Canal du Midi се употребява главно за развлекателни разходки с лодка и други водни спортове, той е съществена туристическа атракция. През 1996 година каналът и буферната зона от 2000 кв. км към него влизат в листата на ЮНЕСКО със международно завещание.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ