Започва Великият пост
Да изживеем времето на Великия пост като почтени Христови следовници, приканва патриарх Неофит в обръщението си към духовенството и миряните от Софийската епархия на вечернята в храма " Св. Неделя " на Сирни заговезни, преди началото на Великия пост.
" Отново сме пред избавителните дни на Великия пост. Времето на покаянието, чудният интервал в живота на православния християнин, в който всеки един от нас търси опрощението на своята прегрешение. Светата Четиридесетница е нравствен път, през който ние ще би трябвало да преобразим помислите си посредством силата на положителното. Това са дните, в които сме призвани да съжителстваме с любовта Христова, да демонстрираме състраданието и обичта си към ближните. Дни разнообразни от всекидневието на света - порив към Бога и наслада по Господа ", цитират от пресцентъра на Светия синод обръщението на патриарх Неофит.
БГНЕС
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, тъй като трае 40 дни, само че с него се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията, написа pravoslavieto.com.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа, с цел да могат в същото време християните да се разкаят и очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
През целия пост риба се позволява два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се прекратява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни артикули и риба, и постът продължава по този начин:
През първата седмица, от понеделник до събота в това число се съблюдава непоколебим пост - растителна храна без олио и вино. В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
През втората седмица в сряда и петък е непоколебим пост. В събота и неделя е разрешено олио и вино. На Благовещение се позволява и риба.
В третата седмица, наречена Кръстопоклонна, от понеделник до петък в това число е непоколебим пост, събота и неделя - олио и вино.
По време на четвъртата, петата и шестата седмица се съблюдават постите, както през втората - в сряда и петък е непоколебим пост, а в събота и неделя - олио и вино. В съботата на шестата седмица, Връбница, може да се яде риба, хайвер или други безгръбначни животни.
И през Страстната седмица, от понеделник до събота в това число постът е непоколебим. Ако здравето разрешава, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
dariknews.archive
Постът е самоограничение с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена приложимост на постна храна.
В Стария Завет има доста наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, с цел да се приготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след непоколебим пост, душевна непорочност и огромна ревнивост за Господа се удостоил да види Божията популярност. Като най-велик и най-строг постник е прочут свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в дребна или по-голяма степен поста.
От апостолско време светата Църква е наредила светото свещенодействие изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от така нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка посредством пост и молитва.
Най-благоприятно време за тази подготовка съставлява Великият пост. Той, както и другите пости, стартира с по този начин наречените " заговезни " - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден стартират постите. При естествени условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в цялостен пост, т. е. " тримерене ". Тримеренето е непринуден пост, осъществяван от тези, които желаят и могат да го устоят.
При особени условия като напреднала възраст, тежка болест, идно наложително тръгване по работа и други, срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се редуцира на три, или дори на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския духовник.
Мнозина от говеещите считат, че постенето би трябвало да се състои в отвод от блажни храни. Това е единствено едната страна на поста – телесният пост, който самичък по себе си е непълен без духовния пост. Православните християни, които желаят да постят, би трябвало да знаят това и да го съблюдават.
Thinkstock/Getty Images
Най-общи правила за поста
В основата на поста е битката с прегрешението посредством възпиране от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, по тази причина всеки би трябвало да съизмери своите сили, своята подготовка и подготвеност да пости с разпоредбите за съблюдаване на постите.
Постът е аскетичен героизъм, изискващ подготовка и последователност. Необходимо е постенето да стартира последователно. Отначало се стартира с самоограничение от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
Желаещите да постят би трябвало да се посъветват с умел свещеник, да му опишат за духовното и физическото си положение и да го помолят да благослови поста.
Болните наложително би трябвало да се посъветват с доктор. Бременните дами би трябвало да се отнасят доста деликатно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се позволява омекотен режим.
Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също би трябвало да става последователно.
Thinkstock/Getty Images
При постите съществуват шест степени на суровост:
1. всичко, с изключение на месо (Месни заговезни);
2. вкусване на риба;
3. гореща храна с растително масло;
4. гореща храна без мазнина;
5. студена храна без лой и без топли питиета (т.нар. сухоежбина);
6. цялостно възпиране от храна.
В дните, когато се позволява риба, е разрешена и гореща храна, приготвена с растителна лой. За съблюдаване на по-строг пост в избрани дни е належащо благословението на духовник.
Thinkstock/Getty Images
Пост физически, без пост нравствен, не способства за спасението на душата, даже в противен случай, може да бъде и духовно нездравословен, в случай че човек, въздържайки се от храна, се протиква със схващане за личното си предимство. Истинският пост е обвързван с молитва, смирение, възпиране от пристрастености и пороци, премахване на неприятните каузи, сбогуване на обидите, самоограничение от брачен живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, даже гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за примирение на плътта и ликвидиране от грехове. Без молитва и смирение постът се трансформира единствено в една диета .
За православния човек постът е цялост от положителни каузи, откровена молитва, възпиране от всичко, в това число и от храна. Телесният пост дружно с духовния образуват същинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се не разрешава блажна храна — месо и млечни продукти; единствено в някои постни дни, се позволява риба, а в дните на непоколебим пост не се разрешава освен риба, само че и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна лой.
Повярвалите в Христа почнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили прекомерно постоянно и дълготрайно, с цел да се приготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите епохи всеки християнин постел не в несъмнено време, а колкото желал и когато желаел. В ІV век намираме към този момент инструкции и наредби с изключение на за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
" Отново сме пред избавителните дни на Великия пост. Времето на покаянието, чудният интервал в живота на православния християнин, в който всеки един от нас търси опрощението на своята прегрешение. Светата Четиридесетница е нравствен път, през който ние ще би трябвало да преобразим помислите си посредством силата на положителното. Това са дните, в които сме призвани да съжителстваме с любовта Христова, да демонстрираме състраданието и обичта си към ближните. Дни разнообразни от всекидневието на света - порив към Бога и наслада по Господа ", цитират от пресцентъра на Светия синод обръщението на патриарх Неофит.
БГНЕС Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, тъй като трае 40 дни, само че с него се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията, написа pravoslavieto.com.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа, с цел да могат в същото време християните да се разкаят и очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
През целия пост риба се позволява два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се прекратява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни артикули и риба, и постът продължава по този начин:
През първата седмица, от понеделник до събота в това число се съблюдава непоколебим пост - растителна храна без олио и вино. В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
През втората седмица в сряда и петък е непоколебим пост. В събота и неделя е разрешено олио и вино. На Благовещение се позволява и риба.
В третата седмица, наречена Кръстопоклонна, от понеделник до петък в това число е непоколебим пост, събота и неделя - олио и вино.
По време на четвъртата, петата и шестата седмица се съблюдават постите, както през втората - в сряда и петък е непоколебим пост, а в събота и неделя - олио и вино. В съботата на шестата седмица, Връбница, може да се яде риба, хайвер или други безгръбначни животни.
И през Страстната седмица, от понеделник до събота в това число постът е непоколебим. Ако здравето разрешава, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
dariknews.archive Постът е самоограничение с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена приложимост на постна храна.
В Стария Завет има доста наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, с цел да се приготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след непоколебим пост, душевна непорочност и огромна ревнивост за Господа се удостоил да види Божията популярност. Като най-велик и най-строг постник е прочут свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в дребна или по-голяма степен поста.
От апостолско време светата Църква е наредила светото свещенодействие изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от така нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка посредством пост и молитва.
Най-благоприятно време за тази подготовка съставлява Великият пост. Той, както и другите пости, стартира с по този начин наречените " заговезни " - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден стартират постите. При естествени условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в цялостен пост, т. е. " тримерене ". Тримеренето е непринуден пост, осъществяван от тези, които желаят и могат да го устоят.
При особени условия като напреднала възраст, тежка болест, идно наложително тръгване по работа и други, срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се редуцира на три, или дори на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския духовник.
Мнозина от говеещите считат, че постенето би трябвало да се състои в отвод от блажни храни. Това е единствено едната страна на поста – телесният пост, който самичък по себе си е непълен без духовния пост. Православните християни, които желаят да постят, би трябвало да знаят това и да го съблюдават.
Thinkstock/Getty Images Най-общи правила за поста
В основата на поста е битката с прегрешението посредством възпиране от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, по тази причина всеки би трябвало да съизмери своите сили, своята подготовка и подготвеност да пости с разпоредбите за съблюдаване на постите.
Постът е аскетичен героизъм, изискващ подготовка и последователност. Необходимо е постенето да стартира последователно. Отначало се стартира с самоограничение от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
Желаещите да постят би трябвало да се посъветват с умел свещеник, да му опишат за духовното и физическото си положение и да го помолят да благослови поста.
Болните наложително би трябвало да се посъветват с доктор. Бременните дами би трябвало да се отнасят доста деликатно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се позволява омекотен режим.
Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също би трябвало да става последователно.
Thinkstock/Getty Images При постите съществуват шест степени на суровост:
1. всичко, с изключение на месо (Месни заговезни);
2. вкусване на риба;
3. гореща храна с растително масло;
4. гореща храна без мазнина;
5. студена храна без лой и без топли питиета (т.нар. сухоежбина);
6. цялостно възпиране от храна.
В дните, когато се позволява риба, е разрешена и гореща храна, приготвена с растителна лой. За съблюдаване на по-строг пост в избрани дни е належащо благословението на духовник.
Thinkstock/Getty Images Пост физически, без пост нравствен, не способства за спасението на душата, даже в противен случай, може да бъде и духовно нездравословен, в случай че човек, въздържайки се от храна, се протиква със схващане за личното си предимство. Истинският пост е обвързван с молитва, смирение, възпиране от пристрастености и пороци, премахване на неприятните каузи, сбогуване на обидите, самоограничение от брачен живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, даже гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за примирение на плътта и ликвидиране от грехове. Без молитва и смирение постът се трансформира единствено в една диета .
За православния човек постът е цялост от положителни каузи, откровена молитва, възпиране от всичко, в това число и от храна. Телесният пост дружно с духовния образуват същинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се не разрешава блажна храна — месо и млечни продукти; единствено в някои постни дни, се позволява риба, а в дните на непоколебим пост не се разрешава освен риба, само че и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна лой.
Повярвалите в Христа почнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили прекомерно постоянно и дълготрайно, с цел да се приготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите епохи всеки християнин постел не в несъмнено време, а колкото желал и когато желаел. В ІV век намираме към този момент инструкции и наредби с изключение на за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ