Кристиян Милатинов: Технологически еволюираме, но като хора – не
Да имаш чувство, че разполагаш с цялото време на света за съзерцаване. Да слушаш звуците на света и да се опитваш да ги обемеш. Кристиян Милатинов е от типажа „ жител на света “: харесва му да е в най-населения град, само че и в най-западналото място, харесва му да е на брега на дребен плаж, само че и на върха на планината. Заниманията му са все артистични, включая футбола. Ето го в днешния ден, а единствено след седмица ще бъде посетител в дома ни посредством новия сериал на NOVA – „ Полицаите от края на града “, където Кристиян е контрольор Колев.
Какво ти е останало от дребния каубой, както са те наричали като дете, когато твоят татко ти е показвал специалността си на акробат от цирка?
Шапката и възприятието за битка. Винаги да търсиш решение, а не чак толкоз да се взираш в казуса. Каубоят е малко по-директен като фасон. В днешно време обаче би трябвало да си учтив и да си оправдателен, да намираш решението съгласно индивида против теб.
Беше занимателно, тъй като когато си на 6 години, си в своя свят, в света на въображението. Всичко е било една игра.
… която не си знаел, че е толкоз сериозна.
Да, несъмнено. Ти се забавляваш, тъй като един актьор би трябвало на първо място да се забавлява, с цел да влезе в роля, без значение дали е в цирка, в театъра или пред камера. Оттам нататък настроението идва от единствено себе си.
А огромният каубой опита ли да те спре, когато избра по-различно развиване?
Баща ми не ме е спирал. Давал ми е препоръки, само че не съответни. Насърчаваше ме да бъда по-различен и да върша нещата, които обичам. От дребен одобрявам изкуството и спортовете, обичам да опитвам. В матрицата примерно ти споделят: „ Вземи аленото или синьото “. Аз не желая нито едното, нито другото, аз желая да си взема някакво зелено. Баща ми е от по-старата школа, от тези каубои, които са същинските, не е от дипломатите. В днешно време не може да си като едновремешния, когато са се стреляли, туп и толкоз. Трябва да си посланик и да преценяваш от трето лице, а освен от своята позиция, тъй като от време на време може да нямаш напълно точна преценка за обстановката. От времето ми на дребен каубой ми е останало заниманието, срещата с забавни актьори във вариететни стратегии.
Харесвало ти е да експериментираш, а и в този момент продължаваш да хвърчиш сред разнообразни страни. Значи опитите към момента ти харесват?
Винаги. При мен не е единствено пътуването, да отида и да си направя фотография, с цел да я кача някъде в Интернет. Искам да усетя мястото, да се изгубя. В Мексико бях близо две седмици с едни луди хипари. В джунглата вървяхме към 25 минути във вътрешността до Тулум, доста прелестно градче. Навътре в джунглата има хора, които си живеят там, хипари. Те не живеят в нашия веществен свят. Мислиш си, че си се срещал с всевъзможни хора и че си чувал всевъзможни неща, само че там и философията им е друга. Считам, че всеки нов човек, който срещаме, ни въздейства с нещо за бъдещето. Трябва да се сблъскваме.
Повечето хора живеят рутинно и по един и същи метод 70 и недостатък години. Нека го има разнообразието. В това е и еволюцията. Не да правиш едно и също в продължение на години. Да, това ще значи, че си огромен експерт. Но в случай че правиш и други неща, това не ти пречи да бъдеш експерт. Никой не споделя, че би трябвало да си съсредоточен единствено в едно и да действаш единствено с него, с цел да станеш най-хубавият. Има доста и разнообразни пътища.
В матрицата примерно ти споделят: „ Вземи аленото или синьото “. Аз не желая нито едното, нито другото, аз желая да си взема някакво зелено. Трябва самичък да си намираш изводите за живота, а не да следваш сляпо. Има една старобългарска сентенция: „ Питай теглило, не питай старило “. Някои остарели хора може да не са изживели някакви неща. Пътуването отваря светогледа. В днешно време не е нужно да си милионер, с цел да пътуваш.
Важно е пътуването да е осъзнато. Гледам, че е на мода да се върви до Малдивите. Ама всеобщо народът не вижда какво има там, не се пробва да разбере тамошните хора – индуси, мюсюлмани, каква им е културата. Народът върви на плажа, пльоска се там, снима някаква звездичка…
Веднъж бях в Кабо Верде. Казват, че е
Какво ти е останало от дребния каубой, както са те наричали като дете, когато твоят татко ти е показвал специалността си на акробат от цирка?
Шапката и възприятието за битка. Винаги да търсиш решение, а не чак толкоз да се взираш в казуса. Каубоят е малко по-директен като фасон. В днешно време обаче би трябвало да си учтив и да си оправдателен, да намираш решението съгласно индивида против теб.
Беше занимателно, тъй като когато си на 6 години, си в своя свят, в света на въображението. Всичко е било една игра.
… която не си знаел, че е толкоз сериозна.
Да, несъмнено. Ти се забавляваш, тъй като един актьор би трябвало на първо място да се забавлява, с цел да влезе в роля, без значение дали е в цирка, в театъра или пред камера. Оттам нататък настроението идва от единствено себе си.
А огромният каубой опита ли да те спре, когато избра по-различно развиване?
Баща ми не ме е спирал. Давал ми е препоръки, само че не съответни. Насърчаваше ме да бъда по-различен и да върша нещата, които обичам. От дребен одобрявам изкуството и спортовете, обичам да опитвам. В матрицата примерно ти споделят: „ Вземи аленото или синьото “. Аз не желая нито едното, нито другото, аз желая да си взема някакво зелено. Баща ми е от по-старата школа, от тези каубои, които са същинските, не е от дипломатите. В днешно време не може да си като едновремешния, когато са се стреляли, туп и толкоз. Трябва да си посланик и да преценяваш от трето лице, а освен от своята позиция, тъй като от време на време може да нямаш напълно точна преценка за обстановката. От времето ми на дребен каубой ми е останало заниманието, срещата с забавни актьори във вариететни стратегии.
Харесвало ти е да експериментираш, а и в този момент продължаваш да хвърчиш сред разнообразни страни. Значи опитите към момента ти харесват?
Винаги. При мен не е единствено пътуването, да отида и да си направя фотография, с цел да я кача някъде в Интернет. Искам да усетя мястото, да се изгубя. В Мексико бях близо две седмици с едни луди хипари. В джунглата вървяхме към 25 минути във вътрешността до Тулум, доста прелестно градче. Навътре в джунглата има хора, които си живеят там, хипари. Те не живеят в нашия веществен свят. Мислиш си, че си се срещал с всевъзможни хора и че си чувал всевъзможни неща, само че там и философията им е друга. Считам, че всеки нов човек, който срещаме, ни въздейства с нещо за бъдещето. Трябва да се сблъскваме.
Повечето хора живеят рутинно и по един и същи метод 70 и недостатък години. Нека го има разнообразието. В това е и еволюцията. Не да правиш едно и също в продължение на години. Да, това ще значи, че си огромен експерт. Но в случай че правиш и други неща, това не ти пречи да бъдеш експерт. Никой не споделя, че би трябвало да си съсредоточен единствено в едно и да действаш единствено с него, с цел да станеш най-хубавият. Има доста и разнообразни пътища.
В матрицата примерно ти споделят: „ Вземи аленото или синьото “. Аз не желая нито едното, нито другото, аз желая да си взема някакво зелено. Трябва самичък да си намираш изводите за живота, а не да следваш сляпо. Има една старобългарска сентенция: „ Питай теглило, не питай старило “. Някои остарели хора може да не са изживели някакви неща. Пътуването отваря светогледа. В днешно време не е нужно да си милионер, с цел да пътуваш.
Важно е пътуването да е осъзнато. Гледам, че е на мода да се върви до Малдивите. Ама всеобщо народът не вижда какво има там, не се пробва да разбере тамошните хора – индуси, мюсюлмани, каква им е културата. Народът върви на плажа, пльоска се там, снима някаква звездичка…
Веднъж бях в Кабо Верде. Казват, че е
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ