Министър Вълчев: Има нужда от професионални образователни одитори за вузовете
Да има професионални просветителни инспектори, които да вземат участие в правенето на акредитационния оценка на висшите учебни заведения. Това изиска просветителният министър Красимир Вълчев по време на парламентарния надзор.
Един от проблемите е, че акредитацията, която е самостоятелна от министерството, не е толкоз самостоятелна от висшите учебни заведения, тъй като се прави най-вече от университетски лица. Нямаме професионални просветителни инспектори и оценители, а комисиите, които правят акредитация, би трябвало да има най-малко един подобен, съобщи Вълчев.
Ще създадем крачка за професонализация на акредитационния оценка, тя да бъде основана на справедливи критерии, добави министърът. Част от измененията ще бъдат записани в Закона за висшето обучение, който ще е подготвен при започване на идващия месец.
Освен това ще се върви програмната акредитация да бъде следваща институционалната. Или оценката от институционалната акредитация да бъде междинна от оценките на програмните, изясни министърът.
Имаме проблем с акредитацията от няколко гледни точки, сподели Вълчев. Първо, тя не ни споделя в задоволителна степен образованието в кое висше учебно заведение е положително, къде не толкоз. Имаме стабилно и трайно обезценяване на акредитационната оценка. Ако преди 12 година, когато скалата беше 5-степенна, следната акледитационна оценка беше 82% от максимума, пред и 6 година - 86%, през днешния ден е 90% от максимума. Т.е. имаме устойчива наклонност на инфлация при акредитационните оценки, добави министърът.
Освен това има редица.професионални посоки с доста близки акредитационни оценки.
А нямаме друга надеждна институционализирана оценка за образователната активност, която да използваме в комплексната оценка за качество, сподели той. И изясни, че в сходство с потребностите на пазара на труда има потребност от оценка, която да е от голяма важност и при планирането на приема.
Акредитацията е скъпа най-много откъм време и старания, неефективност.
Трябва да се трансформират няколко неща - едни със закона, други с документите на самия акредитационния съвет.
Програмната акредитация би трябвало да те организира едновременно, с цел да има съпоставимост. Трябва ясно да се очертаят главните индикатори, които ще се правят оценка - за научен състав, материална база. Ще бъде препоръчано 1 учител да си е на акредитацията на 1 вуз.
Един от проблемите е, че акредитацията, която е самостоятелна от министерството, не е толкоз самостоятелна от висшите учебни заведения, тъй като се прави най-вече от университетски лица. Нямаме професионални просветителни инспектори и оценители, а комисиите, които правят акредитация, би трябвало да има най-малко един подобен, съобщи Вълчев.
Ще създадем крачка за професонализация на акредитационния оценка, тя да бъде основана на справедливи критерии, добави министърът. Част от измененията ще бъдат записани в Закона за висшето обучение, който ще е подготвен при започване на идващия месец.
Освен това ще се върви програмната акредитация да бъде следваща институционалната. Или оценката от институционалната акредитация да бъде междинна от оценките на програмните, изясни министърът.
Имаме проблем с акредитацията от няколко гледни точки, сподели Вълчев. Първо, тя не ни споделя в задоволителна степен образованието в кое висше учебно заведение е положително, къде не толкоз. Имаме стабилно и трайно обезценяване на акредитационната оценка. Ако преди 12 година, когато скалата беше 5-степенна, следната акледитационна оценка беше 82% от максимума, пред и 6 година - 86%, през днешния ден е 90% от максимума. Т.е. имаме устойчива наклонност на инфлация при акредитационните оценки, добави министърът.
Освен това има редица.професионални посоки с доста близки акредитационни оценки.
А нямаме друга надеждна институционализирана оценка за образователната активност, която да използваме в комплексната оценка за качество, сподели той. И изясни, че в сходство с потребностите на пазара на труда има потребност от оценка, която да е от голяма важност и при планирането на приема.
Акредитацията е скъпа най-много откъм време и старания, неефективност.
Трябва да се трансформират няколко неща - едни със закона, други с документите на самия акредитационния съвет.
Програмната акредитация би трябвало да те организира едновременно, с цел да има съпоставимост. Трябва ясно да се очертаят главните индикатори, които ще се правят оценка - за научен състав, материална база. Ще бъде препоръчано 1 учител да си е на акредитацията на 1 вуз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ