Фондация "Сийдър", за която най-трудните деца са кауза
Да, и на тях им се желае да не би трябвало въобще да има потребност от тях. А страната да влезе във функционалностите си. Да се грижи, да обезпечава най-малко базисните потребности за децата с увреждания, оставени от фамилиите си. Да финансира надалеч повече и доста по-ефективно. Да има самостоятелен метод за детските потребности, да има качествена грижа, а не прото някаква там грижа. Да не зависи толкоз доста от непостоянните и неустойчиви дарителски акции.
Но до момента в който всичко това стане, можем ли да чакаме? Какъв избор имаме? Ние най-малко не можем да оставим тези деца просто по този начин, споделя Александрина Димитрова.
Те са фондация " Сийдър ", а Александрина е изпълнителен шеф на фондацията. За тях тежките, даже безнадеждни случаи не са изгубена идея. Тези случаи за тях са деца, със своите индивидуалин потребности. Те са идеята на " Сийдър ", всекидневието на екипа от 94 експерти и още няколко индивида в София, които се пробват във всеки миг да има най-малко базисно нужните средства и хора.
" Сийдър " ръководи седем центъра от фамилен вид за
деца и младежи с увреждания
и един – за деца без фамилии, които да се грижат за тях. Имат и един център, в който към този момент порастнали младежи с увреждания и техните родители, могат да получат почасови грижи, съвещания, внимание, рехабилитация.
В къщичките в Кюстендил и Казанлък се поставят 24-часови грижи за 68 деца, множеството от които с доста тежки увреждания. 13 пък са младежите без родственици, искащи да се грижат за тях. Които, както Александрина отбелязва, имат също потребност от доста сериозна поддръжка, защото дълги години са били в домове, институции, приемни фамилии, взимани, връщани...А в този момент и съвсем нежелани, тъй като са сложни, не са дребни, носят своите проблеми и предизвикатерства.
По данни на фондацията
децата с увреждания, настанени в центрове
в България, са малко над 3000
В последните години те бяха извеждани от наследените от социалистическия интервал домове и институции. И прехвърляни в къщи и домове " от фамилен вид ", където да получават по-качествена грижа и да са по по-малко на брой на едно място.
© фондация
Александрина Димитрова, изпълнителен шеф на фондация " Сийдър "
" Държавата в действителност има политика за закриване на домовете, това е неоспорим триумф. Със сигурност триумфи има и България е давана за образец в нашия район. В същото време не всичко се случва по този начин, както ни се желае. А главно ни се желае да го има това схващане, че
процесът не приключва с физическото затваряне
на огромната институция и изграждане на нови чисти къщички. Всъщност процесът тогава стартира ", разяснява изпълнителният шеф на " Сийдър ".
Тя отбелязва, че към този момент 90 на 100 от децата и младежите, които живееха в институции, не са там. Изградени са над 280 центъра от фамилен вид в цялата страна ", отбелязва Александрина. Едва 20-24 от центровете се ръководят от неправителствени организации, което е по-малко от 10 %. Александрина споделя, че неотдавна съвсем с изненада открила, че " Сийдър " в действителност са неправителствената организация /освен страната и общините/, която се грижи за най-вече центрове от фамилен вид за деца с увреждания.
" Общините желаят да делегират ръководството, обаждали са ни се от общини, да ни оферират. Но организациите се отхвърлят, тъй като знаят какъв спомагателен финансов, човешки и времеви запас би трябвало да отделят. И с сътрудници сме си говорили, които ръководят такива центрове, истината е, че
лека-полека някои от тях стартират да изнемогват
Някои даже може и да се откажат ", показва тя.
И добавя: " За да осигуриш качествено нова грижа, значи не просто да построиш новите центрове и да осигуриш минимално финансиране за тях, а действително да инвестираш в хората, които работят в тези центрове, да подсигуриш задоволителна мотивация и образование да правят тази толкоз сложна работа ". И страната да подсигуряват резистентност на всичко това.
За страдание това надалеч не е по този начин.
Всяка година " Сийдър "
би трябвало да събере най-малко 600 000 лева
от корпоративни и частни донори, с цел да подсигурява това качество на грижа, което считат за най-малко минимално нужното. За да сме сигурни, че вършим нещата качествено, изяснява Александрина. Иска й се да могат и още повече, като да вземем за пример децата, на които е нужна целодневна грижа във всеки един час, да имат и разполагаем един човек, който персонално да ги обгрижва. Засега това са фантазии.
На първо и предпочитано място фондацията влага в хора. Ако разчитаме само и единствено на това, което страната е заложила като стандарт и финансиране, щяхме да имаме с 25 индивида по-малко като екип, споделя изпълнителният шеф на организацията. Без тези спомагателни хора обаче фондацията е пресметнала, че няма по какъв начин да се обърне нужното внимание на всяко дете, да се подхожда самостоятелно съгласно потребностите му, то да напредва, да се развива. В обстановка на рецесия също има повече хора, които да могат да реагират на момента и да поддържат детето. А експертите да не са безпределно натоварени, да са съответни и способни да поставят нужните грижи.
Работниците в центровете минават постоянно и образования, които в " Сийдър " се стремят да са съобразени с моментните потребности, да са оптимално на практика насочени и надлежно потребни. Всеки месец също имат и съвещания с външен психолог, с който разискват компликациите в работата им, методите при другите деца и младежи. Което е извънредно значимо поради сложната работа и тежките случаи.
Допълнтелно фондацията
влага и средства за лечения
които най-малко на доктрина би трябвало да са платени от страната. За да не чакат, постоянно децата вървят на частен банкет при лекари за консултация.
Отделно се наложило оранизацията да наеме специалист-физиотерапевт, който да е задоволително квалифициран да работи с деца, залежавали в институциите с години в креватчетата си, без никакво придвижване, без терапия. Децата в тази обстановка би трябвало да имат опция на безвъзмездна физиотерапия в избраните за това центрове, само че защото там експертите не могат да се ангажират с толкоз характерни случаи и да обезпечат съответна физиотерапия, " Сийдър " финансира и тази услуга.
Подобна е обстановката при
обезпечаване на помощни средства
Преди дни в единият от центровете са доставени две инвалидни колички, особено направени в Румъния за две от децата на " Сийдър ". Те са характерни не с друго, а с това, че имат нужните меки уплътнения и подпори, тъй че децата да стоят в поза, която не ги притиска, не ги поврежда в допълнение, не ги боли, до момента в който употребяват " помощното " средство. Количките са втора употреба, само че румънската компания ги е приспособила по отношение на потребностите на съответните две деца. Количките са купени със средства от спонсори. И са коствали по към 1200 лева " Иначе получихме колички, плаетни с държавни средства, които обаче бяха безусловно несъответстващи за потребностите на тези деца и младежи. Вярно е, че взехме количките от Румъния с доста огромна отстъпка. Но нямам доверие и другояче да са доста по-скъпи от другите, предоставени от страната. Въпросът е защо и какъв брой дейно се харчат средствата ", отбелязва Александрина.
В " Сийдър " считат, че не могат да минат без това в допълнение финансиране, което означават, че много мъчно намират, защото хората са по-склонни да подаряват за дела, единични и съответни случаи за поддръжка на настрана дете. И по-трудно се ангажират да финансират дълготрайни всекидневни действия. А ние всеки ден имаме оперделени разноски, без които няма по какъв начин да минем, показва Александрина.
Не и в случай че желаят да са
задоволително потребни и осигуряващи качествена грижа
за доста тежките случаи, които наследяват от институциите.
А тези грижи дават резултат. В " Сийдър " да вземем за пример не са се отказали от момче, пристигнало при тях преди две години, което всички до този миг си прехвърляли. Когато пристигнало на 10 години в центъра от фамилен вид на организацията, момчето към този момент било премествано на 8 разнообразни места. " Институции, приемни фамилии...всяка година беше сменял мястото, на което живее. Всеки се беше отказвал от него. Защото бил доста сложен, тежко държание, всички бяха решили, че не могат да се оправят ", спомня си Александрина
Той е диагностициран с умерена форма на умствена назадничавост, само че на процедура проблемите идват по-скоро от това, че е
изоставян доста пъти
преживявал е и съществено принуждение. " Идвайки при нас, той беше в доста тежко положение, беше нападателен към екипа, към другите деца, към себе си даже. Но ние осъзнахме, че на него му липсва сигурност, той очакваше отвново да бъд оставен. И това, че ние не се поддадохме на това, не го оставихме, продължихме настойчиво да намираме занимания, които да са му забавни, да си изразходва силата, той доста се промени ", споделя Александрина. Освен че е доста по-спокойно, в този момент момчето се оправя сносно и в учебно заведение, има другари там, които идват на рождения му ден, отишъл е на море за първи път предходната година, научил се е да плува. " Повярва повече в себе си, успокои се ", споделя още тя.
Друго момче с детска церебрална парализа пък посещава
всеобща детска градина
Деца, които допреди да дойдат в домовете на " Сийдър " са били оставени по през целия ден да лежат в креватите си, в този момент се радват на всекидневни разходки и подобаващи за тях занимания навън в нужните им колички. Фондацията влага и доста старания в това да социализира всяко дете доколкото е допустимо, да го направи колкото се може по-самостоятелно и самообслужващо се. Да им намира най-малко почасова работа, в случай че имат качества за това и да им оказва помощ да я задържат. Да ги кара да се усещат потребни. Щастливи. Всеки съгласно опциите си.
Но за всичко това са по този начин нужните най-малко 600 000 лева годишно. Ако се пренесат набираните всяка година най-малко 600 000 лева в допълнение за ръководените от " Сийдър " под 10 центъра и се преизчислят потребностите върху всички 280 такива центъра,
недофинансирането на страната
ще се окаже съществено, пресмятат специалистите.
" За нас идеалният вид би бил в случай че страната отпускаше по-сериозно финансиране за тези центрове, тъй че да обезпечи най-малко минималното базисно и наложително обслужване. А нашето фондонабиарне да отиваше за спомагателните екстри – лагери, нови способи на работа, отмора и други Но не и за базови неща. А на нас ни се постанова в действителност базови неща да покриваме, с цел да можем да осигурим качествена грижа и да сме сигурни, че това, което вършим, има смисъл ", споделя още Александрина.
В опит да преобърнат държавните политики, от фондацията през последните години постоянно търсят и институциите, водят диалози, насочат рекомендации.
Миналата година експертна група по деинституционализацията, на която " Сийдър " са съпредседатели, направила разбор, рекомендации какво би трябвало да се промени. " Описахме острата потребност от вложения в хора, в подготовка, представихме го пред хората, правещи политики в сферата. И се реализира нарастване на средствата вместо с обичайните 10, то в този момент с 18 на 100 за тази година ", отбелязва шефът на организацията. " Това може би е стъпка в вярната посока, само че сигурно не е задоволително. Освен това
не се приказва за нищо дълготрайно, за резистентност
не са планувани спомагателни политики в следащите години ", добавя тя.
Александрина продължава да се надява скоро специалистите да убедят страната, че е належащо напълно преосмисляне на грижата, залагане на индивидуалиня метод, не финансиране на " на калпак " на дете, а съгласно потребностите му. Дългосрочни устойчиви политики. Отбелязва, че е много демотивиращо, когато работата по тези тематики и диалозите би трябвало да стартират всякога от начало при всяка промяна на властта и на виновните за измененията политици.
И счита, че: " Всичко ще е надалеч по-хубаво, когато в действителност към този момент няма потребност от нас ".
Но до момента в който всичко това стане, можем ли да чакаме? Какъв избор имаме? Ние най-малко не можем да оставим тези деца просто по този начин, споделя Александрина Димитрова.
Те са фондация " Сийдър ", а Александрина е изпълнителен шеф на фондацията. За тях тежките, даже безнадеждни случаи не са изгубена идея. Тези случаи за тях са деца, със своите индивидуалин потребности. Те са идеята на " Сийдър ", всекидневието на екипа от 94 експерти и още няколко индивида в София, които се пробват във всеки миг да има най-малко базисно нужните средства и хора.
" Сийдър " ръководи седем центъра от фамилен вид за
деца и младежи с увреждания
и един – за деца без фамилии, които да се грижат за тях. Имат и един център, в който към този момент порастнали младежи с увреждания и техните родители, могат да получат почасови грижи, съвещания, внимание, рехабилитация.
В къщичките в Кюстендил и Казанлък се поставят 24-часови грижи за 68 деца, множеството от които с доста тежки увреждания. 13 пък са младежите без родственици, искащи да се грижат за тях. Които, както Александрина отбелязва, имат също потребност от доста сериозна поддръжка, защото дълги години са били в домове, институции, приемни фамилии, взимани, връщани...А в този момент и съвсем нежелани, тъй като са сложни, не са дребни, носят своите проблеми и предизвикатерства.
По данни на фондацията
децата с увреждания, настанени в центрове
в България, са малко над 3000
В последните години те бяха извеждани от наследените от социалистическия интервал домове и институции. И прехвърляни в къщи и домове " от фамилен вид ", където да получават по-качествена грижа и да са по по-малко на брой на едно място.
© фондация
Александрина Димитрова, изпълнителен шеф на фондация " Сийдър "
" Държавата в действителност има политика за закриване на домовете, това е неоспорим триумф. Със сигурност триумфи има и България е давана за образец в нашия район. В същото време не всичко се случва по този начин, както ни се желае. А главно ни се желае да го има това схващане, че
процесът не приключва с физическото затваряне
на огромната институция и изграждане на нови чисти къщички. Всъщност процесът тогава стартира ", разяснява изпълнителният шеф на " Сийдър ".
Тя отбелязва, че към този момент 90 на 100 от децата и младежите, които живееха в институции, не са там. Изградени са над 280 центъра от фамилен вид в цялата страна ", отбелязва Александрина. Едва 20-24 от центровете се ръководят от неправителствени организации, което е по-малко от 10 %. Александрина споделя, че неотдавна съвсем с изненада открила, че " Сийдър " в действителност са неправителствената организация /освен страната и общините/, която се грижи за най-вече центрове от фамилен вид за деца с увреждания.
" Общините желаят да делегират ръководството, обаждали са ни се от общини, да ни оферират. Но организациите се отхвърлят, тъй като знаят какъв спомагателен финансов, човешки и времеви запас би трябвало да отделят. И с сътрудници сме си говорили, които ръководят такива центрове, истината е, че
лека-полека някои от тях стартират да изнемогват
Някои даже може и да се откажат ", показва тя.
И добавя: " За да осигуриш качествено нова грижа, значи не просто да построиш новите центрове и да осигуриш минимално финансиране за тях, а действително да инвестираш в хората, които работят в тези центрове, да подсигуриш задоволителна мотивация и образование да правят тази толкоз сложна работа ". И страната да подсигуряват резистентност на всичко това.
За страдание това надалеч не е по този начин.
Всяка година " Сийдър "
би трябвало да събере най-малко 600 000 лева
от корпоративни и частни донори, с цел да подсигурява това качество на грижа, което считат за най-малко минимално нужното. За да сме сигурни, че вършим нещата качествено, изяснява Александрина. Иска й се да могат и още повече, като да вземем за пример децата, на които е нужна целодневна грижа във всеки един час, да имат и разполагаем един човек, който персонално да ги обгрижва. Засега това са фантазии.
На първо и предпочитано място фондацията влага в хора. Ако разчитаме само и единствено на това, което страната е заложила като стандарт и финансиране, щяхме да имаме с 25 индивида по-малко като екип, споделя изпълнителният шеф на организацията. Без тези спомагателни хора обаче фондацията е пресметнала, че няма по какъв начин да се обърне нужното внимание на всяко дете, да се подхожда самостоятелно съгласно потребностите му, то да напредва, да се развива. В обстановка на рецесия също има повече хора, които да могат да реагират на момента и да поддържат детето. А експертите да не са безпределно натоварени, да са съответни и способни да поставят нужните грижи.
Работниците в центровете минават постоянно и образования, които в " Сийдър " се стремят да са съобразени с моментните потребности, да са оптимално на практика насочени и надлежно потребни. Всеки месец също имат и съвещания с външен психолог, с който разискват компликациите в работата им, методите при другите деца и младежи. Което е извънредно значимо поради сложната работа и тежките случаи.
Допълнтелно фондацията
влага и средства за лечения
които най-малко на доктрина би трябвало да са платени от страната. За да не чакат, постоянно децата вървят на частен банкет при лекари за консултация.
Отделно се наложило оранизацията да наеме специалист-физиотерапевт, който да е задоволително квалифициран да работи с деца, залежавали в институциите с години в креватчетата си, без никакво придвижване, без терапия. Децата в тази обстановка би трябвало да имат опция на безвъзмездна физиотерапия в избраните за това центрове, само че защото там експертите не могат да се ангажират с толкоз характерни случаи и да обезпечат съответна физиотерапия, " Сийдър " финансира и тази услуга.
Подобна е обстановката при
обезпечаване на помощни средства
Преди дни в единият от центровете са доставени две инвалидни колички, особено направени в Румъния за две от децата на " Сийдър ". Те са характерни не с друго, а с това, че имат нужните меки уплътнения и подпори, тъй че децата да стоят в поза, която не ги притиска, не ги поврежда в допълнение, не ги боли, до момента в който употребяват " помощното " средство. Количките са втора употреба, само че румънската компания ги е приспособила по отношение на потребностите на съответните две деца. Количките са купени със средства от спонсори. И са коствали по към 1200 лева " Иначе получихме колички, плаетни с държавни средства, които обаче бяха безусловно несъответстващи за потребностите на тези деца и младежи. Вярно е, че взехме количките от Румъния с доста огромна отстъпка. Но нямам доверие и другояче да са доста по-скъпи от другите, предоставени от страната. Въпросът е защо и какъв брой дейно се харчат средствата ", отбелязва Александрина.
В " Сийдър " считат, че не могат да минат без това в допълнение финансиране, което означават, че много мъчно намират, защото хората са по-склонни да подаряват за дела, единични и съответни случаи за поддръжка на настрана дете. И по-трудно се ангажират да финансират дълготрайни всекидневни действия. А ние всеки ден имаме оперделени разноски, без които няма по какъв начин да минем, показва Александрина.
Не и в случай че желаят да са
задоволително потребни и осигуряващи качествена грижа
за доста тежките случаи, които наследяват от институциите.
А тези грижи дават резултат. В " Сийдър " да вземем за пример не са се отказали от момче, пристигнало при тях преди две години, което всички до този миг си прехвърляли. Когато пристигнало на 10 години в центъра от фамилен вид на организацията, момчето към този момент било премествано на 8 разнообразни места. " Институции, приемни фамилии...всяка година беше сменял мястото, на което живее. Всеки се беше отказвал от него. Защото бил доста сложен, тежко държание, всички бяха решили, че не могат да се оправят ", спомня си Александрина
Той е диагностициран с умерена форма на умствена назадничавост, само че на процедура проблемите идват по-скоро от това, че е
изоставян доста пъти
преживявал е и съществено принуждение. " Идвайки при нас, той беше в доста тежко положение, беше нападателен към екипа, към другите деца, към себе си даже. Но ние осъзнахме, че на него му липсва сигурност, той очакваше отвново да бъд оставен. И това, че ние не се поддадохме на това, не го оставихме, продължихме настойчиво да намираме занимания, които да са му забавни, да си изразходва силата, той доста се промени ", споделя Александрина. Освен че е доста по-спокойно, в този момент момчето се оправя сносно и в учебно заведение, има другари там, които идват на рождения му ден, отишъл е на море за първи път предходната година, научил се е да плува. " Повярва повече в себе си, успокои се ", споделя още тя.
Друго момче с детска церебрална парализа пък посещава
всеобща детска градина
Деца, които допреди да дойдат в домовете на " Сийдър " са били оставени по през целия ден да лежат в креватите си, в този момент се радват на всекидневни разходки и подобаващи за тях занимания навън в нужните им колички. Фондацията влага и доста старания в това да социализира всяко дете доколкото е допустимо, да го направи колкото се може по-самостоятелно и самообслужващо се. Да им намира най-малко почасова работа, в случай че имат качества за това и да им оказва помощ да я задържат. Да ги кара да се усещат потребни. Щастливи. Всеки съгласно опциите си.
Но за всичко това са по този начин нужните най-малко 600 000 лева годишно. Ако се пренесат набираните всяка година най-малко 600 000 лева в допълнение за ръководените от " Сийдър " под 10 центъра и се преизчислят потребностите върху всички 280 такива центъра,
недофинансирането на страната
ще се окаже съществено, пресмятат специалистите.
" За нас идеалният вид би бил в случай че страната отпускаше по-сериозно финансиране за тези центрове, тъй че да обезпечи най-малко минималното базисно и наложително обслужване. А нашето фондонабиарне да отиваше за спомагателните екстри – лагери, нови способи на работа, отмора и други Но не и за базови неща. А на нас ни се постанова в действителност базови неща да покриваме, с цел да можем да осигурим качествена грижа и да сме сигурни, че това, което вършим, има смисъл ", споделя още Александрина.
В опит да преобърнат държавните политики, от фондацията през последните години постоянно търсят и институциите, водят диалози, насочат рекомендации.
Миналата година експертна група по деинституционализацията, на която " Сийдър " са съпредседатели, направила разбор, рекомендации какво би трябвало да се промени. " Описахме острата потребност от вложения в хора, в подготовка, представихме го пред хората, правещи политики в сферата. И се реализира нарастване на средствата вместо с обичайните 10, то в този момент с 18 на 100 за тази година ", отбелязва шефът на организацията. " Това може би е стъпка в вярната посока, само че сигурно не е задоволително. Освен това
не се приказва за нищо дълготрайно, за резистентност
не са планувани спомагателни политики в следащите години ", добавя тя.
Александрина продължава да се надява скоро специалистите да убедят страната, че е належащо напълно преосмисляне на грижата, залагане на индивидуалиня метод, не финансиране на " на калпак " на дете, а съгласно потребностите му. Дългосрочни устойчиви политики. Отбелязва, че е много демотивиращо, когато работата по тези тематики и диалозите би трябвало да стартират всякога от начало при всяка промяна на властта и на виновните за измененията политици.
И счита, че: " Всичко ще е надалеч по-хубаво, когато в действителност към този момент няма потребност от нас ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ