Да чукнеш на дърво, да хвърлиш монета във фонтана, при

Да чукнеш на дърво, да хвърлиш монета във фонтана, при които искаш да се върнеш още веднъж или да търсиш четирилистна детелина – огромна част от нас имат своите дребни суеверия. Те придават мистична романтика на нашия прекомерно прагматичен живот. Но от време на време суеверията стават толкоз доста, че ни пречат да живеем пълноценно. Може би от време на време ориста в действителност ни изпраща знаци, само че надали би желала да им робуваме.

Според юнгианската логика на психиката, вярата в неведомите сили е вродена специфичност на нашата душeвност. Тя се е зародила дружно с човешкия разсъдък и го съпровожда по продължение на цялата му история.

Но с какво биха ни били потребни суеверията?

Да избегнем хаоса
В основата на суеверията стои човешкия блян, да се откри причинно-следствена връзка сред събитията. Нашите предшественици са живеели в непредсказуем свят и способността към такива умозаключения е била въпрос на оцеляване. Дори и през днешния ден ни е по-лесно да потърсим магическа връзка сред обстоятелствата, в сравнение с да си дадем действителна визия за обстановката. Това прави изпълненият с незнайни живот малко по-подреден, пък даже и единствено в нашето въображение. Например през целия ден ви се случва тягост след тягост. Но какво друго да очакваш от такава дата – петък 13-ти. Звучи успокоително, нали!

Да опитомим ориста
Ние интуитивно усещаме, че има сили, които не са ни подвластни, само че които въздействат върху живота ни. Например, колкото и деликатно да пресичаме постоянно има възможност някои пийнал водач да ни връхлети, даже когато вървим по тротоара. Просто не е в нашите благоприятни условия, да направляваме всичко. И това възприятие поражда паника, което се ускорява при безучастие. Ритуалите и знаците обаче са опция да се защитим по някакъв метод, въпреки и прекомерно измамлив, да си вдъхнем вяра и да се почувстваме сигурни.

Най-склонни да имат вяра в суеверия са тревожните натури. Рискованите обстановки, в които изходът зависи не толкоз от човешките качества, колкото от случая също покачват потребността от суеверия. Например професионалните спортисти, водачите от „ Формула ” 1 и матадорите са по-суеверни от останалите хора.

Кога суеверието пречи

Зад мощното поверие доста хора прикриват проблеми, чието разрешаване зависи само от самите тях, а не от неведомите сили. Някак по-удобно е да мислим, че неуспехите в персоналната и професионалната ни сфера, се дължат на неприятният шанс, а не на личните ни дейности, бездействия и неправилни решения. Докато обаче не осъзнаем личната си роля в събитията, които ни се случват, надали ще променим животът си в позитивна посока. Робуването на суеверията прави всекидневието ни по-лесно, лишено от отговорност, само че цената за това е личното ни благополучие.

Суеверието на близките
Каквато и да е нашата позиция, няма смисъл да обясняваме на околните си (суеверни) хора, че техните ритуали и амулети са безполезни. Така или другояче, не можем да ги убедим, да се откажат от тях, а само ще се прикриват за в бъдеще. Не бива да бъдем прекомерно строги и към самите себе си. Нека да чукнем на дърво, в случай че това ще ни накара, да се усещаме по-спокойни. Понякога всичките ние, колкото и уверени да се усещаме в себе си, имаме потребност от сходни безобидни суеверия.