Да бързаш, да бързаш - колко да бързаш?! Колкото и

Да бързаш, да бързаш - какъв брой да бързаш?! Колкото и да бързаш, по-бързо няма да стигнеш! Напротив по-бързо ще стигнеш до ония свят, бързайки! За къде си се разбързал? Пътувай, празнувай, шофирай, отлитай. Прави със себе си каквото искаш! Но не убивай почтени, тръгнали за някъде. Забавлявай се, само че не застрашавай останалите. Нарушавай разпоредбите, само че не тези на живота. Играй си с огъня, само че не пали огън против други.
И до момента в който всички оплакват жертвите по пътищата, то тези, които са евентуалните убийци в тази война, несъмнено си споделят " е, какво толкоз ". Най-важното е, че най-после пътищата ни са отговорни. Типично по български, в никакъв случай " АЗ " не поемам отговорността. И постоянно " страната не си е свършила работата ", дано я упрекнем, с цел да защитим достойнството на нарушителите. Защото за умрелите или нищо, или хубаво се приказва.
Войната по пътищата в България, за жалост, ще продължава и в никакъв случай няма да спре, и по-лошо ще става. У българина липсва образование и съзнание. В устрема си да дадем на децата си на-доброто и от всичко, без да ги лишаваме, в действителност не осъзнаваме, че ги погубваме. По-важно е да си създадем селфи в тоалетната на някой бар, вместо да отделим време и да поговорим с тях по какъв начин би трябвало да се държат в обществото, а по-късно и на пътя. Разбира се, че от общото предписание има изключения и те са доста. И за жалост, тъкмо тези изключения са жертви на останалите.
След като се случи най-лошото, започваме да размисляме и да си повтаряме какво е можело да се направи, с цел да се предотврати то. Тук съм сигурна, че ще опонирате, като посочите какъв брой мъчно се отглежда дете в днешно време. Трудно е, тъй като огромна част от обществото живее ден за ден, за пари, за власт, без полезности . Абе, за купона. А останалата половина се пробва да отърве децата си точно от този метод на живот, който ги притегля, като магнит. И до през днешния ден не разбирам за какво е толкоз мъчно да се съблюдават едни елементарни правила? Така всеки ще живее по-спокойно и по-дълго. Дори почтените, които стават изкупителни жертви на немислещите, както може би се е случило с мъжа, пътувал за някъде, само че не стигнал, тъй като е бил грубо погубен в тежката злополука на пътя сред Казанлък и Габрово.
Тогава започнаха едни калкулации, замервания, огледи, обвинявания, че пътят бил неспособен. Маркировката не се забелязвала през нощта и видимостта не била задоволителна поради избуяла растителност, споделят специалисти от Института по пътна сигурност. Така е, тук евентуално виновност има страната. Вина има, че не е поддържала пътя. Вина има и за това, че не следи задоволително по какъв начин, на кого и по какъв метод се издават книжки. Вина има, че законите у нас са за това, с цел да се нарушават. Вина има, тъй като контролът и глобите са съвсем нулеви.
Но когато ти виждаш, че пътят е рисков, за какво не караш постепенно? Защото евентуално още веднъж си си споделил " на мен такова нещо не може да ми се случи ". Не разбираш, че ти, в случай че умреш, няма да те боли, ще страдат единствено околните ти. Защо съвсем никой в тази страна не схваща, че автомобилът е метод за превозване от точка А до точка Б и нищо повече? Шофирането не е за развлечение, а способ за напредване. Като желаете да се самоубивате, вървете някъде другаде, слезте от пътя, оставете останалите да живеят и да пътуват. Но какво да изяснявам. Ние си пишем, те си бързат, кучетата лаят, а керванът си върви...
Автор: Атанаска Маркова