Да бъдеш китаец не е лесно. Когато подобните на теб

Да бъдеш китаец не е елементарно. Когато сходните на теб са милиард и половина в страна без обществени гаранции, би трябвало да се трудиш интензивно, с цел да намериш своето място под слънцето. Но китайските дечица са готови за това – за тях тежката работа стартира още в първи клас.

 Преди известно време работих като британски език в четири китайски учебни заведения (и треньор в школа по кунг фу). Затова е доста забавно да се съпостави европейското обучение и особеностите на учебните заведения в Поднебесната империя.

Деца в учебни заведения униформа (спортни екипи) на занятия, отдадени на Деня на Земята, Ляочен, април 2016 година

 1. В доста учебни заведения в Китай няма отопление, по тази причина през зимата учителят и учениците не събличат връхните си облекла. Централно отопление има единствено в северната част на страната. В централен и южен Китай постройките са издигнати в сходство с топлия климат. Това значи, че през зимата, когато температурата може да падне до нулата, а от време на време и по-ниско, единственото средство за отопление остава климатикът.Училищната униформа е състезателен екип: необятни панталони и яке. На процедура кройката на всички места е идентична, отличават се единствено цветовете на облеклото и учебната емблема на гърдите. Достъпът до цялата територия на учебните заведения е стеснен от огромни стоманени порти, които се отварят, само с цел да могат учениците да си тръгнат за у дома.

 2. В китайските учебни заведения всеки ден вършат утринна гимнастика (и освен една), след което децата се строяват. А пред строя се афишират основните вести и знамето тържествено се подвига – учебното или държавното. След третия час всички деца вършат извършения за разпределяне на очите. Под звуците на успокоителна музика и запис на дикторски глас, учениците натискат специфични точки по тялото си. Освен утринната гимнастика има и дневна – към два часа следобяд, когато под същата неумолима динамичност учениците в обединен ентусиазъм се изсипват в коридора (ако не стига мястото в класните стаи), стартират да размахват ръце встрани и нагоре, и да подскачат.

Китайските възпитаници от град Дзинан вършат физически извършения на покрива.

 3. Голямото междучасие, което е и обедна отмора, нормално продължава цялостен час. За това време децата съумяват да минат през столовата (ако в учебното заведение няма трапезария, на децата се носи храна в специфични подноси-кутии), да се наобядват, а също така и да потичат, да помасажират схванатите си крайници, да вдигнат шум и да създадат някоя и друга пакост. Във всички учебни заведения учителите получават безвъзмездна храна. И би трябвало да се означи, че храната е доста добра. Обядът обичайно се състои от едно месно и две зеленчукови блюда, ориз и чорба. В скъпите учебни заведения дават още и плодове, и йогурт.

 В Китай обичат да си похапват и даже в учебните заведения тази традиция не се нарушава. След обедната отмора в някои начални учебни заведения се поставят пет минути „ за сън ”. Между другото, на няколко пъти мои възпитаници заспиваха по време на урок и ми се постановяваше със свито сърце да събуждам бедните деца.

Вариант на непретенциозен по китайските разбирания обяд: яйца с домати, тофу, карфиол с чушки, ориз.

 4. Към учителите се отнасят с огромно почитание. Към тях се обръщат по фамилия, със наложителното „ учителю ” начело, да вземем за пример учителю Чжан или учителю Сян. Или просто „ учителю ”. Когато ме срещнеха, всички деца ми се кланяха, без значение дали са мои възпитаници или не.

 5. В доста учебни заведения практиката на физическите санкции е естествена. Ако ученикът се провини, учителят може да го удари с ръка или с показалката. Колкото по-далеч от огромните градове и колкото по-просто е учебното заведение, толкоз по-разпространена е тази процедура. Моя китайска другарка ми разказваше, че на тях им давали определено време, с цел да научат британските думи. И за всяка ненаучена дума удряли децата с палка.

Междучасие при занятия по свирене на обичайни барабани, град Ансай.

 6. В класните стаи има табло с рейтинг на успеваемостта на учениците, което подтиква по-старателното учене. Оценките са от A до F, където A е най-високата оценка, подхожда на 90-100%, а F се равнява на неудовлетворителните 59%.

 Важна част от просветителната система са поощренията за положително държание. За правилен отговор да вземем за пример или за положително държание по време на час ученикът получава звездичка с избран цвят или спомагателни точки. За диалози в час или за други нарушавания точките и звездичките се лишават. Успеваемостта на учениците се отбелязва на специфична таблица на дъската. Конкуренцията, по този начин да се каже, е налице.

 7. Всеки ден китайските деца учат повече от 10 часа. Часовете нормално стартират от осем часа сутринта и не престават до три-четири часа следобяд, след което децата се прибират у дома и приготвят безкрайната си домашна работа до девет-десет часа вечерта. През почивните дни децата от огромните градове наложително вървят на някакви спомагателни занятия, в музикални школи, школи за изкуство и в спортни клубове. Заради голямата конкуренция родителите карат децата си да поставят оптимални старания още от най-ранно детство. Ако учениците не съумеят да вземат изпитите след началното обучение с добър триумф (а наложителното обучение в Китай продължава 12-13 години), то пътят към университета за тях е затворен.

1-ви септември. Първокласниците от „ Школата на Конфуций ” в Нанкин вземат участие в церемонията по написването на йероглифа „ жен ” („ човек ”), с който стартира образованието им.

 8. Училищата се разделят на държавни и частни. Таксите за образованието в частните учебни заведения могат да доближат до хиляда $ на месец. В тях качеството на обучение е в пъти по-високо. Особено значение се отдава на проучването на непознат език. Два-три образователни часа британски език дневно са задоволителни в пети-шести клас учениците от елитните учебни заведения да приказват на британски свободно. Между другото в Шанхай да вземем за пример има специфична държавна стратегия, финансирана от държавното управление, в границите на която задграничните учители преподават и в елементарните държавни учебни заведения.

 9. Системата на обучение е учредена на правилото на механичното запомняне. Децата просто заучават голямо количество материал. Учителите изискват автоматизирано възпроизвеждане, без да се тревожат изключително за това, до каква степен понятен е наученият материал. Но в този момент все по-голяма известност набира различните системи за образование: Монтесори или Валдорф, ориентирани към развиването на креативните качества на децата. Естествено, сходни учебни заведения са частни, образованието в тях е скъпо и е налично за доста стеснен кръг от популацията.

 10. Децата от бедните фамилии, които не желаят да учат или са прекомерно непослушни (според родителите им), постоянно се реалокират от общообразователните образователни заведение в школите по кунг-фу. Там те живеят на цялостен интернат, упражняват от заран до вечер и в случай че им провърви, получават базово начално обучение: те би трябвало да умеят да четат и пишат, а като се има поради системата на китайския език, това по никакъв начин не е лесно. В такива заведения физическите санкции са в реда на нещата.

Занятия в кунг фу учебно заведение.

 Учителите бият учениците с палки-мечове или (без да търсят нещо изтънчено) раздават ритници, или удрят плесници. За сметка на това, когато децата излязат от учебното заведение, родителите получават порядъчен младеж с специалност „ треньор по кунг фу ” и с някакъв късмет да се интегрира измежду хората. Голяма част от известните кунг фу майстори е минала през тъкмо тази витална школа. Широко публикувани са и случаите, когато деца с разтърсено здраве се изпращат за година-две в тези школи, с цел да укрепнат, живеейки и занимавайки се с кунг фу или с тайцзи цюен.

 Независимо от това къде учат китайските деца – в кунг фу школа или в нормално учебно заведение, още в детството те усвояват три основни качества: умеенето да се трудиш, дисциплина и почитание към по-възрастните и към по-високопоставените в йерархията.

 Те от деца биват учени на това, че би трябвало да са най-хубавите, без значение в какво тъкмо. Вероятно тъкмо поради това в този момент китайците стартират да заемат лидерските позиции във всички браншове на науката, културата и изкуството. Конкурирайки се с европейците, израснали в " парникови " условия, те почтено не им оставят никакъв късмет. Просто тъй като ние не сме привикнали да учим 10 часа поред. Всеки ден. Цяла година.

Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Инфо: www.adme.ru