Спрете да правите тези 12 неща незабавно, вредите си!
Да бъдем открити. Ако бяхме на смъртно легло и знаехме какъв брой време още ни остава, щяхме да бъдем надалеч по-решителни. Може би значително разнообразни хора. Може би щяхме да сме отворили оня бизнес, за който си мислим толкоз от дълго време. Или да сме последвали пристрастеността си в някаква напълно друга посока. Да сме отделили повече време за персоналния си живот, написа obekti.bg, базирайки се на marcandangel.com. За най-близките:
„ Затворете очи и помислете за това”, приканва блогърът Марк. Може да е необичайно, даже малко грубо, само че си представете, че лежите някъде и знаете, че нямате повече време. Или че имате още няколко години. След като го сторите и ги отворите ще видите две съществени неща пред себе си, които не сте забелязвали от дълго време – живот и благоприятни условия.
Вместо да чакаме нещо да се случи, можем да предприемем дейности, с цел да изпълним фантазиите си и да създадем живота си по-значим за останалите (от което идва същинското чувство за щастие). Както и да прекратим следните изцяло непотребни и нездравословни за нас самите привички и практики:
1. Спрете да следвате познатия остарял график. Толкова доста хора изживяват дните си измежду условия, които ги вършат нещастни, и по този начин и не поемат самодейност, с цел да трансформират ситуацията си. Най-основното ядро на човешкия дух е естествената пристрастеност за проучване и напредък. Този напредък идва непосредствено от опитите ни с нови преживявания. Следователно няма по-велика дестинация в живота от това да се насочим към безпределно изменящ се небосвод.
2. Спрете да игнорирате образоването си. Независимо дали го обичате или ненавиждате, учебното заведение прави елементарен персоналния напредък. В него разбираме неща, които в никакъв случай не бихме си помислили сами, в случай че не сме там. Поставени сме в обстановки, проектирани, с цел да провокират мозъка ни. Когато приключим образованието, никой към този момент не ни управлява и не ни подтиква да се учим в изкуствена среда. Сами си слагаме задачите. Но макар че никой не ни провокира, въпреки всичко сами би трябвало да продължим да се провокираме и да прибавяме нови познания всеки ден.
3. Спрете да пробвате да променяте хората към вас. Началото на същинската обич се състои в това да позволим на хората, за които ни е грижа, да бъдат изцяло себе си и да не опитваме да ги вписваме с личната си визия за тях. Иначе обичаме единствено концепцията за тях в мозъка ни.
4. Спрете да се сковавате и вцепенявате като човек. Прекратете опитите да потискате възприятията си, да се сдържате и да се стараете да не изглеждате уязвими. С тази стена, която изграждате към себе, не позволявате до вас да доближат и любовта, привързаността, творчеството, съчувствието. Помнете, любовта е плашеща. Тя е риск. Несигурна е. Но е най-великото възприятие. И не може да съществува паралелно със страха.
5. Спрете да подценявате капацитета си. Всички сме жертва на разпоредбите и вярванията, с които живеем. Това сме, което избираме през днешния ден. Не което сме избрали преди. Не се надявайте на елементарен излаз. Погледнете надълбоко в сърцето си и открийте силите, от които се нуждаете, с цел да извършите действителност фантазиите си. След това предприемете дейности.
6. Спрете да губите време. Клиент сте на банка, която се споделя „ Време”. Всяка заран тя ви отпуска 86 400 секунди. Всяка нощ ги отписва като загуба, в случай че не сте съумели да ги инвестирате в добра цел (здраве, благополучие, помощ за другите). Няма баланс. Не се предлага овърдрафт. Всеки ден ви се открива нова сметка със същия депозит от 86 400 секунди. Ако не съумеете да употребявате дневния си депозит, загубите са чисто за ваша сметка. Няма връщане обратно.
7. Спрете да пренебрегвате личната си значимост. Единствен човек сте по рода си измежду 7 милиарда в една от осем планети, в една звездна система измежду стотици милиарди, в една вселена от други стотици милиарди. Та всички ние сме извънредно значими! Можем да творим изкуство, да решаваме научни проблеми. Можем да сътворяваме живот от любовта и пристрастеността си.
8. Спрете да потъвате в ненужна драма. Независимо какъв брой неприятно хора се отнасят към вас, в никакъв случай не падайте до равнището им. Само знайте, че сте по-добре без тяхната негативност и продължете напред.
9. Спрете преждевременно да съдите хората. Независимо какъв брой е мощен даден човек, той постоянно има недостатъци.
10. Спрете да се фокусирате върху отрицателното. Всеки може да види по какъв начин нещо е несъвършено. Нужно е обаче да си умен човек, с цел да съзреш какъв брой съвършено може да е нещо. Всеки може да каже по какъв начин нещата се утежняват. Умните хора изясняват, по какъв начин обстановката може да се усъвършенства.
11. Спрете да се отнасяте към смяната като към нещо неприятно. В живота загубите са неизбежни. Всичко към нас – тялото ни, движимостите ни, връзките ни – е краткотрайно. Не можем да направляваме това, което се случва, до най-малката детайлност. Но имаме надзор върху това по какъв начин решаваме, че ще приемем вътре в себе си събитията. Един от ключовете фактори за персоналното благополучие е да обръщаме повече внимание на измененията, които работят положително в живота ни по този начин, както виждаме тези, които ни основават проблеми.
12. Спрете да мислите за това, което е могло да се случи. Ако е трябвало по този начин да бъде, по този начин е щяло да стане. Имайте доверие на живота и приемете, че той се случва за вас, не на вас. Тази „ обърната параноя”, в която имаме вяра, че всичко се случва за по-добро, оказва помощ на човешкия дух. Опитайте. Ще почувствате качествена разлика.
„ Затворете очи и помислете за това”, приканва блогърът Марк. Може да е необичайно, даже малко грубо, само че си представете, че лежите някъде и знаете, че нямате повече време. Или че имате още няколко години. След като го сторите и ги отворите ще видите две съществени неща пред себе си, които не сте забелязвали от дълго време – живот и благоприятни условия.
Вместо да чакаме нещо да се случи, можем да предприемем дейности, с цел да изпълним фантазиите си и да създадем живота си по-значим за останалите (от което идва същинското чувство за щастие). Както и да прекратим следните изцяло непотребни и нездравословни за нас самите привички и практики:
1. Спрете да следвате познатия остарял график. Толкова доста хора изживяват дните си измежду условия, които ги вършат нещастни, и по този начин и не поемат самодейност, с цел да трансформират ситуацията си. Най-основното ядро на човешкия дух е естествената пристрастеност за проучване и напредък. Този напредък идва непосредствено от опитите ни с нови преживявания. Следователно няма по-велика дестинация в живота от това да се насочим към безпределно изменящ се небосвод.
2. Спрете да игнорирате образоването си. Независимо дали го обичате или ненавиждате, учебното заведение прави елементарен персоналния напредък. В него разбираме неща, които в никакъв случай не бихме си помислили сами, в случай че не сме там. Поставени сме в обстановки, проектирани, с цел да провокират мозъка ни. Когато приключим образованието, никой към този момент не ни управлява и не ни подтиква да се учим в изкуствена среда. Сами си слагаме задачите. Но макар че никой не ни провокира, въпреки всичко сами би трябвало да продължим да се провокираме и да прибавяме нови познания всеки ден.
3. Спрете да пробвате да променяте хората към вас. Началото на същинската обич се състои в това да позволим на хората, за които ни е грижа, да бъдат изцяло себе си и да не опитваме да ги вписваме с личната си визия за тях. Иначе обичаме единствено концепцията за тях в мозъка ни.
4. Спрете да се сковавате и вцепенявате като човек. Прекратете опитите да потискате възприятията си, да се сдържате и да се стараете да не изглеждате уязвими. С тази стена, която изграждате към себе, не позволявате до вас да доближат и любовта, привързаността, творчеството, съчувствието. Помнете, любовта е плашеща. Тя е риск. Несигурна е. Но е най-великото възприятие. И не може да съществува паралелно със страха.
5. Спрете да подценявате капацитета си. Всички сме жертва на разпоредбите и вярванията, с които живеем. Това сме, което избираме през днешния ден. Не което сме избрали преди. Не се надявайте на елементарен излаз. Погледнете надълбоко в сърцето си и открийте силите, от които се нуждаете, с цел да извършите действителност фантазиите си. След това предприемете дейности.
6. Спрете да губите време. Клиент сте на банка, която се споделя „ Време”. Всяка заран тя ви отпуска 86 400 секунди. Всяка нощ ги отписва като загуба, в случай че не сте съумели да ги инвестирате в добра цел (здраве, благополучие, помощ за другите). Няма баланс. Не се предлага овърдрафт. Всеки ден ви се открива нова сметка със същия депозит от 86 400 секунди. Ако не съумеете да употребявате дневния си депозит, загубите са чисто за ваша сметка. Няма връщане обратно.
7. Спрете да пренебрегвате личната си значимост. Единствен човек сте по рода си измежду 7 милиарда в една от осем планети, в една звездна система измежду стотици милиарди, в една вселена от други стотици милиарди. Та всички ние сме извънредно значими! Можем да творим изкуство, да решаваме научни проблеми. Можем да сътворяваме живот от любовта и пристрастеността си.
8. Спрете да потъвате в ненужна драма. Независимо какъв брой неприятно хора се отнасят към вас, в никакъв случай не падайте до равнището им. Само знайте, че сте по-добре без тяхната негативност и продължете напред.
9. Спрете преждевременно да съдите хората. Независимо какъв брой е мощен даден човек, той постоянно има недостатъци.
10. Спрете да се фокусирате върху отрицателното. Всеки може да види по какъв начин нещо е несъвършено. Нужно е обаче да си умен човек, с цел да съзреш какъв брой съвършено може да е нещо. Всеки може да каже по какъв начин нещата се утежняват. Умните хора изясняват, по какъв начин обстановката може да се усъвършенства.
11. Спрете да се отнасяте към смяната като към нещо неприятно. В живота загубите са неизбежни. Всичко към нас – тялото ни, движимостите ни, връзките ни – е краткотрайно. Не можем да направляваме това, което се случва, до най-малката детайлност. Но имаме надзор върху това по какъв начин решаваме, че ще приемем вътре в себе си събитията. Един от ключовете фактори за персоналното благополучие е да обръщаме повече внимание на измененията, които работят положително в живота ни по този начин, както виждаме тези, които ни основават проблеми.
12. Спрете да мислите за това, което е могло да се случи. Ако е трябвало по този начин да бъде, по този начин е щяло да стане. Имайте доверие на живота и приемете, че той се случва за вас, не на вас. Тази „ обърната параноя”, в която имаме вяра, че всичко се случва за по-добро, оказва помощ на човешкия дух. Опитайте. Ще почувствате качествена разлика.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ