Да бъдем честити и ние, че сме потомци на тези

" Да бъдем честити и ние, че сме потомци на тези славни мъже и почтени българи, за които този ден беше безусловно значим. Бог да благослови всички, които честват днешния ден ".

Този благослов насочи към българите патриарх Неофит по време на честванията за 1125-та годишнина от оповестяването на Преслав за столица на България, заяви БНР.

Тържествата започнаха с признателен молебен в Дворцовата базилика в Националния историко-археологически резерват " Велики Преслав ".

В молебена се включиха българският патриарх Неофит, митрополити от Светия синод, архимандрити от Сърбия и Украйна и църковен хор.

Негово светейшество прикани единството, което сме посочили при празнуването на началото на съборния живот на православната ни черква, да бъде водещ принцип отсега нататък. Само посредством съборното единение сред църквата и народа, страната е просперирала през вековете, утвърждавайки се върху Христовото обучение до през днешния ден.

Патриарх Неофит сподели, че съвременниците ни би трябвало да бъдат изпълнени с благодарност към тези славни мъже, организирали Църковно-народния събор в Преслав преди 1125 години. За предците ни този ден е бил от голямо значение. На нас носи ентусиазъм, добави Негово Светейшество.

Честването на 1125-та годишнина от Преславския църковно-народен събор във Варненската и Великопреславска епархия стартира с литургия в Катедралния храм " Успение Богородично " във Варна.

По-рано Варненският и Великопреславски митрополит Йоан изясни за какво тази годишнина е толкоз значима за българите и за православието: " В църковно отношение се взема решение за езика на богослужението да бъде славянобългарски език и за построяването на вътрешната система на църквата ".

" Казваме, че " Съединението прави силата ", а в ранно християнската страна, народ и черква са обединени в единодушие посредством съборността в Светата черква, т.е. тя сплоти двата етноса - славяни и прабългари, в един нравствен народ ", изясни митрополит Йоан, припомняйки духовния смисъл на празника.

В богослужението във Варна участваха членове на Светия Синод, игумени на огромни български манастири, свещеници от епархията. На литургията участваха кметът на града Иван Портних, регионалният шеф Стоян Пасев, командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев, доста миряни.

Припомняме, съборът е извършен в края на 893 или началото на 894 година Той е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска страна и представлаява връх в християнизаторското дело на княз Борис I.

Съборът е извършен непринудено във връзка насилственото събаряне от власт на княз Владимир Расате заради опита му да възроди езическата вяра.

Според Васил Златарски съборът е управляван от Борис I Михаил и на него се вземат четири значими решения:

1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е призната смяна в правилото на унаследяване княжеската власт, според която владетелят може да бъде завещан от своя брат. Дотогава само синът на владетеля е правоприемник на престола. Промяната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев.
2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.
3. Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и сменено с български клирици. Известно е, че през 893 година Климент Охридски става свещеник на Драгвиста и/или Велица.
4. Българският език да размени гръцкия в богослужението. С това той става формален език на българската страна. /news.bg