Да бъде разработен публичен и отчитащ спецификите на отделните технологии

Да бъде създаден обществен и отчитащ спецификите на обособените технологии механизъм за установяване на референтната цена за производителите на електрическа сила. За това упорстват от Българската ветроенергийна асоциация /БГВА/ в публично мнение на организацията по отношение на плануваните промени в електроенергийния бранш, адресирано до ръководителя на комисията по енергетика в Народно събрание Делян Добрев и ръководителя на Комисията за енергийно и водно контролиране /КЕВР/ Иван Иванов.

От БВГА не утвърждават лансираното желание референтната цена за производителите на вятърна сила да се дефинира на база исторически данни от Българската Независима Енергийна борса (БНЕБ) за миналата година. Според организацията главен минус на този метод е, че историческите данни не са представителни за извеждане на законни заключения за бъдещето. От БГВА акцентират, че методиката за установяване на референтната цена е основен детайл, който чакаме да даде гаранция и предвидимост на приходите на вятърните централи при новата скица за подкрепяне.

В мнението си организацията прави мнения и предлага решения и по редица други въпроси - свободата за търгуване на електрическа сила, ликвидността и правния статут на Фонда " Сигурност на енергийната система ", известието на държаавната помощ и други

От БГВА слагат акцент и върху проблемите на вятърните производители, насъбрани през миналите години. Разрешаването им е от непосредствена значимост за жизнеспособността на вятърните планове и възвръщане на инвеститорското доверие в бранша, сочат от организацията.

" Поредица от законодателни и регулаторни решения през последните години значително променят икономическите условия за производителите на сила от вятър – основават се нови, непредвидени при планирането, финансирането и осъществяването на вложенията, обилни разноски. Новосъздадените разноски имат значителен отрицателен резултат върху вложенията, който е друг при другите типове технологии, до момента в който всички ВЕИ способстват за реализиране на задачите, заложени за битка с най-сериозното предизвикателство – промените на климата ", обобщават от БГВА. В мнението си представителите на ветроенергийната промишленост формулират ясно най-обезпокоителните обстоятелства и трендове:

1. Изключително високото равнище на разноските за балансиране, сред 10-30% от приходите през раличните години, което остава едно от най-високите в Европейски Съюз.

2. Високата такса достъп, със противоречива аргументация и дискриминативно избрана единствено за производителите на електрическа сила от вятър и слънце.

3. Непрозрачното установяване на чисто характерно произвеждане (НСП) в СП-1/2015, против което към този момент има Решение 1177/23.02.2018г на АССГ – София. НСП лимитира прихода на вятърните производителите с до 35%. Неясният текст на регулаторното решение поражда спор сред голям брой производители от вятърна сила и Националната електрическа компания/крайни доставчици и незаплащане на значими количества електрическа сила към вятърните производители. Настояваме КЕВР да вземе отношение и да обясни противоречивата точки 1.7. и 1.8 от Решение СП-1/2015 година

4. Непрозрачното постановяване на КЕВР на Решения Ц-29/2017г. и Ц-30/2017г., които с изключение на всичко останало още веднъж водят до незпазване на постановени решения на съда за анулация на Ц-18/2012г. и Ц-19/2013г. и в допълнение лимитират годишните доходи единствено на обособени вложители във вятърна сила с до 35%.

Представителната организация на производителите на вятърна сила акцентират, че " актуалните промени в ЗЕ следва да бъдат ориентирани към опазване на вложенията в бранша, с цел да се подсигурява осъществяването на интернационалните договорености, поети от страната, както и да се защитят приходите на вложителите все още на реализиране на тяхната инвестиция като се плануват ограничения за унищожаване, решение или компенсиране на гореизброените проблеми в бранша ".

Поради значимостта на повдигнатите въпроси публикуваме цялото мнение на БГВА без редакция и съкращения, като предоставяме опция на всички анализатори, секторни и неправителствени организации, компании и други заинтригувани страни да изразят позицията си по тематиката на интернет платформата 3e-news.net:

Уважаеми господин Добрев,
Уважаеми доцент доктор Иванов,

Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) e представителна организация за бранш вятърна сила в страната. БГВЕА сплотява болшинството от компаниите, дейни в бранша, съществена част от които са производители.

БГВЕА поддържа напъните за либерализация на eлектроенергийния бранш доколкото моделът отразява и пази законните ползи на вложителите, които оперират на него. Стремим се да бъдем справедлив и благонадежден сътрудник в този развой и разчитаме на градивно съдействие с Вас. Нашите членове са директно наранени от плануваните законодателни промени в бранша и бихме желали още един път да подчертаем желанието и готовността си за навреме присъединяване във всички полемики, касаещи въвеждането на новия пазарен модел.

С актуалното мнение бихме желали да Ви срещнем с нашите оферти и позиции по някои от основните детайли, касаещи прехода от досегашните контракти за изкупуване на електрическа сила по преференциални цени към свободен пазар и „ контракти за разлика “.

Методика за установяване на референтна цена („ Методиката “) и компенсационен механизъм за промяна на отклоненията от фактически реализирана пазарна цена:

Методиката за установяване на референтната цена е основен детайл, който чакаме да даде гаранция и предвидимост на приходите на вятърните централи при новата скица за подкрепяне. Необходимо е тя да бъде справедлива и основана на транспарантни ценови сигнали за бъдещия регулаторен интервал, както и да бъде очакван явен способ за компенсиране на разликите сред регулаторно избраната референтна цена и постигнатата пазарна цена за опазване на актуалните доходи по дълготрайните контракти на ВЕИ производителите.

Според информацията, която получихме на среща в КЕВР, извършена на 22.02.2018г., референтната цена за производители на вятърна сила ще се дефинира на база исторически данни от Българската Независима Енергийна борса (БНЕБ) за миналата година. Основният минус на този метод съгласно нас е, че историческите данни не са представителни за извеждане на законни заключения за бъдещето, тъй като:

- Се употребяват данни за къс интервал – единствено за 2017г., през която цените бяха кардинално високи (за 2016г. цените са с към 25% по-ниски).

- Историческите цени на БНЕБ не са представителни за бъдещия интервал, защото размерите на търговия и профилите на предлаганата и потребяваната сила се несъпоставими към идващите интервали. Вятърната сила има мощно изменчив и променлив профил и историческите данни не отразяват по какъв начин това би повлияло на пазарната цена на БНЕБ.

- Няма изясненост дали при изчисленията са взети поради особеностите при разпределението сред дневна и нощна сила, отчитайки другите профили на ВЕИ производителите. Новите количества сила, които би трябвало да се оферират и търсят на борсата, са с разнообразни профили – ЕРП-тата, които ще бъдат задължени да покриват загубите си, купувайки от борсата, са с непрекъснат профил, до момента в който силата, предлагана от производителите от вятър, ще бъде непостоянна, преобладаваща в нощните часове, когато липсва ползване.

С оглед на гореизложеното, ние настояваме за създаване на обществен и отчитащ спецификите на обособените технологии механизъм за установяване на референтната цена. БГВЕА предлага да бъде направена симулация, която да изследва по какъв начин ще повлияят на борсовата цена (базова и пикова) профилът на ползване, който ще бъде включен в границите на идните промени и профилът на предлагането от страна на новите участници на борсата, като бъде обърнато категорично внимание на производството на вятърни централи като най-променлива големина.

И най-важното, което беше доказано и от доц.д-р Иванов на кръглата маса на 13.02.2018г. и е безусловно належащо за сполучливото привършване на процеса: при положение на отклонения сред референтната и пазарната цена, ние настояваме в Методиката да бъде очакван компенсационен механизъм за ВЕИ производителите, който да подсигурява опазване на доходността на ВЕИ плановете по отношение на сегашните контракти за изкупуване на електрическата сила по преференциални цени.

Свобода за търгуване на електрическата сила:

Според оповестената информация при новия пазарен модел търговията на сила от ВЕИ ще може да се реализира независимо или чрез координатор на балансираща група. Следва обаче да се регистрира фактът, че дейните координатори на балансиращи групи на ВЕИ към този миг са стеснен брой т.е. липсва свободна конкуренция сред тях. В този смисъл ние настояваме да не бъдат ограничавани опциите за търговия на ВЕИ производителите, които да имат избор да търгуват независимо, чрез координатор на балансираща група или чрез други търговци, и по този метод да могат пълноценно да управлят пазарния си риск. По този метод ще се улесни достъпа на по-малките ВЕИ производителите до свободен пазар и подаването им на предложения на борсата. Това ще даде и опция индустриалните профили на ВЕИ производителите да се обединят от търговците и координатори на балансиращи групи в артикули, които да се търгуват на платформата за дълготрайни контракти.

Ликвидност и юридически статут на ФСЕС:

С оглед на обстоятелството, че Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) ще бъде страна по новите контракти с ВЕИ производителите („ контракти за разлика “) неговата ликвидност и равнопоставеност в новите договорни връзки е от значително значение за вложителите и финансовите институции. Те би трябвало да бъдат уверени, че платежоспособността и надеждността на този нов контрагент е същата или не по-висока от тази на НЕК и крайните доставчици, които са страна по в този момент настоящите контракти за изкупуване на сила. Следва да се вземе поради, и че обособените съставни елементи за набиране на средства във ФСЕС са предмет на преценка и/или носят пазарен риск (напр., цена на CO2 емисии). С оглед на това да се подсигури опцията Фонда да заплаща навреме отговорностите си по договорите, е належащо той да бъде гарантиран с държавна гаранция.

На последващо място, правният статут на ФСЕС би трябвало да подсигурява равнопоставеност на страните по договорите и да не лимитира опциите им да уреждат разногласията между тях по нормалния законов ред.

Нотификация на държавна помощ

Следва да се планува и нотифицира пред Европейската комисия новия тип скица за подкрепяне на ВЕИ посредством „ договорите за разлика “. Тъй като на този стадий има различия по нуждата от нотификация, настояваме до влизането в действие на законовите промени този въпрос да бъде обяснен и да бъдат получено утвърждение от Европейска комисия за новия тип държавна помощ, в случай че се откри че такова е належащо.

Период, нужен за предоговаряне, прекосяване към свободен пазар и подписване на новите контракти

БГВЕА смята, че срокът за прекосяване от актуалните контракти към сключване на новите контракти с ФСЕС би трябвало да разреши на вложителите да преминат през естествените процеси на разбор, финансова оценка и утвърждение. Това е развой, в който са включени и финансиращите институции и който съгласно нормалната процедура продължава няколко календарни месеца. Ето за какво позицията на БГВЕА e, че изпълним период за сключване на новите контракти е по-скоро 01.01.2019 година Този нов период няма да докара до значително закъснение на фактическото излизане на производителите от ВЕИ на свободен пазар, защото те доближават чисто характерно произвеждане през втората половина на годината и по-късно, според Закона за енергетика, следва да продават на БНЕБ. Сключване на новите контракти с тези производители от 01.01.2019 година не би изменило значително обстановката на пазара, само че в това време би подсилило инвеститорското доверие.

„ Договори за разлика” или „ Договори за премия”

Препоръчително е да се позовем на рекомендациите на Световната банка и да се употребяваме от положителните практики при въвеждането на Договори за разлика, с цел да се избегнат нежелани неточности и да отпаднат подозренията за задачата от въвеждането на променените контракти. Наш разбор на тези контракти в други страни демонстрира, че се планува отплата в идващ интервал на разликата сред избраната референтна цена и достигнатата цена на пазара. Компенсацията се бюджетира през идващия регулаторен интервал т.е. не би породила проблем за ръководство на ликвидността на ФСЕС.

В допълнение, при прекосяването към този тип „ контракти за разлика “ наложително следва да се запазят изискванията и всички основни детайли по подписаните контракти за изкупуване, тъй че да се подсигуряват приходите на вложителите във вятърна сила все още на реализирането на инвестицията. Този развой на прекосяване следва да бъде съгласуван, прилаган и тълкуван в смисъла на приоритет на производството на електрическа енергия от възобновими източници, защото това е планувано в правото на Европейския съюз.

Малките вятърните производителите се сблъскват със следните провокации при осъществяване на производството си на свободен пазар:

- административна тежест от ръководство на търговията на електрическа сила на платформите на БНЕБ. Директната търговия през платформите на борсата изисква характерна подготвеност и ангажирането на личен състав, което би имало забележителен утежнителен резултат за дребните вятърните производители.
- нова финансова тежест за производителите на вятърна сила, които ще би трябвало да заплащат такси и банкови гаранции при продажба на създадената електрическа сила през БНЕБ, би била прекалено висока за дребните производители. Следва да се намерения за понижаване на таксите за присъединяване и годишните такси на БНЕБ.

Надяваме се, че нашите мнения ще бъдат взети поради при разписване и завършване на новия пазарен модел. БГВЕА остава, както и до момента, дейна страна и сътрудник на виновните институции във всички диспути, касаещи либерализирането на електроенергийния бранш.

Становището е подписано от Миглена Стоилова, Председател на Надзорния съвет на БГВЕА