Минералите са първата любов на бащата на атомната бомба Роберт Опенхаймер
Д-р Юлиус Роберт Опенхаймер остава вечно в историята като бащата на атомната бомба или А-бомбата. Или както той самичък цитира свещената книга на индусите “Бхагавад Гита ” - “Аз съм гибелта, килърът на светове ”.
Животът му обаче е напълно друг. Баща му Юлиус Селингман Опенхаймер е от Ханау, кралство Прусия. През 1888 година той емигрира в Съединени американски щати без цент в джоба си, тапия и даже без да знае и дума британски. Нает е като шивач във фабрика край Ню Йорк, само че единствено в границите на 10 години той към този момент ръководи компанията, и то много сполучливо. Майката на физика - Ела Фридман, е художничка. Постепенно фамилията забогатява и се мести в апартамент на “Ривърсайд Драйв ” край “Западна 88-а улица ” в “Манхатън ”, най-престижния квартал в Ню Йорк. Тогава стартира да събира и творби на изкуството, като има картини на Пабло Пикасо, Едуард Виляр и най-малко три на Винсент ван Гог. Роберт Опенхаймер се ражда на 22 април 1904 година, а на 14 август 1914 година се появява и по-малкият му брат Франк.
Първата му обич са литературата и минералогията. Прехласва се по класиците в британската и френската литература. Стаята му е цялостна с разнообразни камъни, които той учи на драго сърце.
В учебно заведение си проличава, че е талант. Събира трети и четвърти клас, пропуща половината от осми. И чак в последната година в гимназията стартира да се интересува от химия. Завършва през 1921 година, само че по-късно получава колит по време на фамилна почивка в Карлови Вари, Чехословакия. Възстановява се в Ню Мексико, където се възпламенява по ездата.
На 18 година Роберт влиза в колежа на “Харвард ”, като компенсира забавянето си с година, вземайки по шест дисциплини вместо четири. И приключва единствено след 3 години с цялостно отличие. Първата му научна степен е бакалавър по изкуствата. В “Харвард ” попада на курс по термодинамика на Пърси Бриджмън и се възпламенява по пробната физика, с цел да не огледа друга просвета до края на живота си.
През 1924 година към този момент е в “Кеймбридж ”, където желае от Ернест Ръдърфорд - бащата на физиката на атомите, да работи в лабораторията “Кавендиш ”, най-престижната във Англия. Бриджмън обаче праща писмо на сътрудника си, че младият академик е повече научен физик, в сравнение с експриментален и е рисково да бъде в лаборатория. Причината - прекомерно е заплеснат. В последна сметка Роберт приключва специфичен обучителен курс, с цел да стартира работа. Но Бриджмън се оказва прав. Роберт зарязва ябълка, цялостна с отрова, на бюрото на наставника си Патрик Блакет в опит да го убие, тъй като двамата не се разбирали. Родителите на Опенхаймер го избавят с подаяние към университета.
Опенхаймер е висок, буен пушач. Пали цигарите една от друга. Често не помни да яде в интервали на цялостна централизация. Започва да изпада в меланхолия. Дори споделя на брат си, че има потребност от физиката повече, в сравнение с от другари.
През 1926 година се мести в университета на Гьотинген, Нидерландия, с цел да се образова при Макс Борн, един от гениите в теоретичната физика. Там става другар с имена като Вернер Хайзенберг, Паскал Жордан, Волфганг Паули, Пол Дирак, Енрико Ферми и Едуард Телер. Но става и нещо като Шелдън Купър от “Теория за огромния гърмеж ” - всезнайкото на компанията. Дори се прави подписка до Макс Борн да го накара да млъкне. Борн просто я оставя на бюрото си, с цел да може Опенхаймер да я прочете.
На 23 година към този момент е лекар на науките. По време на устния изпит проф. Джеймс Франк, който е началник на комисията, възкликва: Добре, че всичко свърши. В един миг този ме препитваше!
Публикува над 20 публикации по времето, когато е в Европа, които се считат за основата на квантовата механика. Тогава се появява апроксимацията на Борн-Опенхаймер, която за първи път в историята разделя придвижването на атомите от това на електроните. И до през днешния ден това е най-цитираната му творба.
През 20-те години на предишния век Опенхаймер не се интересува от политика. Разбира за злополуката на борсата на “Уол Стрийт ” 6 месеца по-късно. Не гласоподава в никакъв случай преди изборите за президент на Съединени американски щати през 1936 година, извоювани от Франклин Рузвелт против Алф Ландон. Но някъде в този интервал стартира да се интересува от политика и интернационалното състояние. През 1934 година той отделя 3% от заплатата си в “КалТек ” за поддръжка на немски физици, които бягат от Хитлер. Става въпрос за 100 $, които през днешния ден са към 2400. Включва се в стачката на докерите на западното крайбрежие. В този интервал усеща и расизма. Той неведнъж се пробва да вземе при себе си в “Бъркли ” Боб Сърбър, само че админът на департамента по физика Реймънд Бирж е безапелационен, че има място единствено за един евреин в него.
Майката на Опенхаймер умира през 1931 година и той става непосредствен с татко си. И той обаче си отива от този свят 6 години по-късно. Оставя на синовете си 392 602 $, които през днешния ден са над 8 милиона. Роберт незабавно написа наследство, в което оставя всичко на Калифорнийския университет за стипендии на надарени студенти.
Както доста млади интелектуалци от 30-те години на предишния век Опенхаймер поддържа обществените промени, които по-късно се категоризират като комунистически хрумвания. Той подарява много средства на леви организации по времето на маккартизма. Включва се в събирането на средства за републиканците в гражданската война в Испания. Никога не става член на комунистическата партия на Съединени американски щати, само че също и подарява пари през свои другари.
Когато се включва в плана “Манхатън ” за основаването на атомната бомба, написа във въпросника, че е “член на съвсем всяка организация в комунистическия фронт на западното крайбрежие ”. Абонат е на вестник “Светът на хората ”, орган на компартията. От 1937 до 1942 година в Бъркли членува в загадка комунистическа група с Хакон Шевалие и Гордън Грифитс.
ФБР открива досието на Опенхаймер през март 1941 година В него се разказва по какъв начин той се е срещал в дома на Шевалие със секретаря на компартията Уилям Шнейдерман и ковчежника Исак Фолкоф. Фолкоф по-късно е разкрит като сътрудник “Вуйчо ” на съветското разузнаване.
Заради това Опенхаймер е включен в листата на ФБР за неотложен арест при нужда.
Всъщност единствената причина да бъде позволен до работа по плана “Манхатън ” е, че бригаден военачалник Лесли Гроувс-младши е безапелационен, че той е прекомерно значим за триумфа и не трябва да бъде отхвърлен поради съмнителното си държание.
Личният му живот също е много комплициран. През 1936 година той се влюбва в Джийн Татлок, щерка на професор по литература в “Бъркли ”, където работи Опенхаймер и студентка в “Станфорд ” по медицина. Три години по-късно се разделят. Същата година среща Катрин Пюнинг-Кити, радикална студентка в Бъркли и някогашен член на комунистическата партия. Тя към този момент има три брака зад тила си. Последният е с Ричард Харисън, също физик. И той я хваща в леглото с Опенхаймер, само че не дава бракоразвод. Това се случва чак през 1940 година, когато към този момент е бременна от Опенхаймер. Двамата се женят на 1 ноември същата година. Синът им Питър се появява на бял свят през май 1941 година, а щерка им Катрин, или Тони, на 7 декември 1944 година в Лос Аламос, базата на плана “Манхатън ”.
Опенхаймер още веднъж стартира да се вижда с Татлок. Тя обаче се самоубива на 4 януари 1944 година и той е разтресен до края на живота си.
Точно поради връзките му с комунистите му лишават достъпа до класифицирана информация по време на грандиозно чуване през 1954 година Въпреки че президентът Дуайт Айзенхауер е на негова страна. Решителни се оказват показанията на сътрудника му Едуард Телер, който непосредствено го упреква във връзки с шпиони. Останалите учени или отхвърлят да се явят на чуването, или поддържат Опенхаймер като предан към Съединени американски щати.
През същата година Роберт стартира да прекарва няколко месеца на остров Свети Иван на Американските Вирджински острови в Тихия океан. Купува си 2 акра земя край плажа Гибни и там построява дребна къща. Запалва се по ветроходството и обикаля с яхта дружно с жена си Кити и щерка си Тони.
Диагностициран е с рак на гърлото през 1965 година След химиотерапия умира на 18 февруари 1967 година, три дни откакто изпада в кома в дома си в Принстън. Седмица по-късно е поклонението, на което се събират над 600 индивида - учени, военни, политици. Тялото му е кремирано и Кити носи урната на Свети Иван, с цел да
разпръсне праха му в океана точно пред къщата им.
Кити умира през октомври 1972 година Ранчото в Ню Мексико остава при сина им Питър, а щерка им Тони взема морския парцел. На Тони отхвърлят достъп до класифицирана информация, когато кандидатства за преводач в Организация на обединените нации, поради греховете на татко. Три месеца след втория си бракоразвод през януари 1977 година Тони се обесва във вилата на остров Свети Иван. В наследството си оставя парцела на хората за “обществен парк и зона за почивка ”. Оригиналната къща е погълната от вихър, само че през днешния ден съвсем на същото място държавното управление на Американските Вирджински острови построи публичен център на името на Роберт Опенхаймер.
Животът му обаче е напълно друг. Баща му Юлиус Селингман Опенхаймер е от Ханау, кралство Прусия. През 1888 година той емигрира в Съединени американски щати без цент в джоба си, тапия и даже без да знае и дума британски. Нает е като шивач във фабрика край Ню Йорк, само че единствено в границите на 10 години той към този момент ръководи компанията, и то много сполучливо. Майката на физика - Ела Фридман, е художничка. Постепенно фамилията забогатява и се мести в апартамент на “Ривърсайд Драйв ” край “Западна 88-а улица ” в “Манхатън ”, най-престижния квартал в Ню Йорк. Тогава стартира да събира и творби на изкуството, като има картини на Пабло Пикасо, Едуард Виляр и най-малко три на Винсент ван Гог. Роберт Опенхаймер се ражда на 22 април 1904 година, а на 14 август 1914 година се появява и по-малкият му брат Франк.
Първата му обич са литературата и минералогията. Прехласва се по класиците в британската и френската литература. Стаята му е цялостна с разнообразни камъни, които той учи на драго сърце.
В учебно заведение си проличава, че е талант. Събира трети и четвърти клас, пропуща половината от осми. И чак в последната година в гимназията стартира да се интересува от химия. Завършва през 1921 година, само че по-късно получава колит по време на фамилна почивка в Карлови Вари, Чехословакия. Възстановява се в Ню Мексико, където се възпламенява по ездата.
На 18 година Роберт влиза в колежа на “Харвард ”, като компенсира забавянето си с година, вземайки по шест дисциплини вместо четири. И приключва единствено след 3 години с цялостно отличие. Първата му научна степен е бакалавър по изкуствата. В “Харвард ” попада на курс по термодинамика на Пърси Бриджмън и се възпламенява по пробната физика, с цел да не огледа друга просвета до края на живота си.
През 1924 година към този момент е в “Кеймбридж ”, където желае от Ернест Ръдърфорд - бащата на физиката на атомите, да работи в лабораторията “Кавендиш ”, най-престижната във Англия. Бриджмън обаче праща писмо на сътрудника си, че младият академик е повече научен физик, в сравнение с експриментален и е рисково да бъде в лаборатория. Причината - прекомерно е заплеснат. В последна сметка Роберт приключва специфичен обучителен курс, с цел да стартира работа. Но Бриджмън се оказва прав. Роберт зарязва ябълка, цялостна с отрова, на бюрото на наставника си Патрик Блакет в опит да го убие, тъй като двамата не се разбирали. Родителите на Опенхаймер го избавят с подаяние към университета.
Опенхаймер е висок, буен пушач. Пали цигарите една от друга. Често не помни да яде в интервали на цялостна централизация. Започва да изпада в меланхолия. Дори споделя на брат си, че има потребност от физиката повече, в сравнение с от другари.
През 1926 година се мести в университета на Гьотинген, Нидерландия, с цел да се образова при Макс Борн, един от гениите в теоретичната физика. Там става другар с имена като Вернер Хайзенберг, Паскал Жордан, Волфганг Паули, Пол Дирак, Енрико Ферми и Едуард Телер. Но става и нещо като Шелдън Купър от “Теория за огромния гърмеж ” - всезнайкото на компанията. Дори се прави подписка до Макс Борн да го накара да млъкне. Борн просто я оставя на бюрото си, с цел да може Опенхаймер да я прочете.
На 23 година към този момент е лекар на науките. По време на устния изпит проф. Джеймс Франк, който е началник на комисията, възкликва: Добре, че всичко свърши. В един миг този ме препитваше!
Публикува над 20 публикации по времето, когато е в Европа, които се считат за основата на квантовата механика. Тогава се появява апроксимацията на Борн-Опенхаймер, която за първи път в историята разделя придвижването на атомите от това на електроните. И до през днешния ден това е най-цитираната му творба.
През 20-те години на предишния век Опенхаймер не се интересува от политика. Разбира за злополуката на борсата на “Уол Стрийт ” 6 месеца по-късно. Не гласоподава в никакъв случай преди изборите за президент на Съединени американски щати през 1936 година, извоювани от Франклин Рузвелт против Алф Ландон. Но някъде в този интервал стартира да се интересува от политика и интернационалното състояние. През 1934 година той отделя 3% от заплатата си в “КалТек ” за поддръжка на немски физици, които бягат от Хитлер. Става въпрос за 100 $, които през днешния ден са към 2400. Включва се в стачката на докерите на западното крайбрежие. В този интервал усеща и расизма. Той неведнъж се пробва да вземе при себе си в “Бъркли ” Боб Сърбър, само че админът на департамента по физика Реймънд Бирж е безапелационен, че има място единствено за един евреин в него.
Майката на Опенхаймер умира през 1931 година и той става непосредствен с татко си. И той обаче си отива от този свят 6 години по-късно. Оставя на синовете си 392 602 $, които през днешния ден са над 8 милиона. Роберт незабавно написа наследство, в което оставя всичко на Калифорнийския университет за стипендии на надарени студенти.
Както доста млади интелектуалци от 30-те години на предишния век Опенхаймер поддържа обществените промени, които по-късно се категоризират като комунистически хрумвания. Той подарява много средства на леви организации по времето на маккартизма. Включва се в събирането на средства за републиканците в гражданската война в Испания. Никога не става член на комунистическата партия на Съединени американски щати, само че също и подарява пари през свои другари.
Когато се включва в плана “Манхатън ” за основаването на атомната бомба, написа във въпросника, че е “член на съвсем всяка организация в комунистическия фронт на западното крайбрежие ”. Абонат е на вестник “Светът на хората ”, орган на компартията. От 1937 до 1942 година в Бъркли членува в загадка комунистическа група с Хакон Шевалие и Гордън Грифитс.
ФБР открива досието на Опенхаймер през март 1941 година В него се разказва по какъв начин той се е срещал в дома на Шевалие със секретаря на компартията Уилям Шнейдерман и ковчежника Исак Фолкоф. Фолкоф по-късно е разкрит като сътрудник “Вуйчо ” на съветското разузнаване.
Заради това Опенхаймер е включен в листата на ФБР за неотложен арест при нужда.
Всъщност единствената причина да бъде позволен до работа по плана “Манхатън ” е, че бригаден военачалник Лесли Гроувс-младши е безапелационен, че той е прекомерно значим за триумфа и не трябва да бъде отхвърлен поради съмнителното си държание.
Личният му живот също е много комплициран. През 1936 година той се влюбва в Джийн Татлок, щерка на професор по литература в “Бъркли ”, където работи Опенхаймер и студентка в “Станфорд ” по медицина. Три години по-късно се разделят. Същата година среща Катрин Пюнинг-Кити, радикална студентка в Бъркли и някогашен член на комунистическата партия. Тя към този момент има три брака зад тила си. Последният е с Ричард Харисън, също физик. И той я хваща в леглото с Опенхаймер, само че не дава бракоразвод. Това се случва чак през 1940 година, когато към този момент е бременна от Опенхаймер. Двамата се женят на 1 ноември същата година. Синът им Питър се появява на бял свят през май 1941 година, а щерка им Катрин, или Тони, на 7 декември 1944 година в Лос Аламос, базата на плана “Манхатън ”.
Опенхаймер още веднъж стартира да се вижда с Татлок. Тя обаче се самоубива на 4 януари 1944 година и той е разтресен до края на живота си.
Точно поради връзките му с комунистите му лишават достъпа до класифицирана информация по време на грандиозно чуване през 1954 година Въпреки че президентът Дуайт Айзенхауер е на негова страна. Решителни се оказват показанията на сътрудника му Едуард Телер, който непосредствено го упреква във връзки с шпиони. Останалите учени или отхвърлят да се явят на чуването, или поддържат Опенхаймер като предан към Съединени американски щати.
През същата година Роберт стартира да прекарва няколко месеца на остров Свети Иван на Американските Вирджински острови в Тихия океан. Купува си 2 акра земя край плажа Гибни и там построява дребна къща. Запалва се по ветроходството и обикаля с яхта дружно с жена си Кити и щерка си Тони.
Диагностициран е с рак на гърлото през 1965 година След химиотерапия умира на 18 февруари 1967 година, три дни откакто изпада в кома в дома си в Принстън. Седмица по-късно е поклонението, на което се събират над 600 индивида - учени, военни, политици. Тялото му е кремирано и Кити носи урната на Свети Иван, с цел да
разпръсне праха му в океана точно пред къщата им.
Кити умира през октомври 1972 година Ранчото в Ню Мексико остава при сина им Питър, а щерка им Тони взема морския парцел. На Тони отхвърлят достъп до класифицирана информация, когато кандидатства за преводач в Организация на обединените нации, поради греховете на татко. Три месеца след втория си бракоразвод през януари 1977 година Тони се обесва във вилата на остров Свети Иван. В наследството си оставя парцела на хората за “обществен парк и зона за почивка ”. Оригиналната къща е погълната от вихър, само че през днешния ден съвсем на същото място държавното управление на Американските Вирджински острови построи публичен център на името на Роберт Опенхаймер.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ