Д-р Васил Ангелов е началник на Центъра по лапароскопска хирургия

Д-р Васил Ангелов е шеф на Центъра по лапароскопска хирургия във верига лечебни заведения „ Медлайн-Централ Хоспитал “ в Пловдив - bezkruvnioperacii.com.

Като един от водещите хирурзи, експерт по обща и лапароскопска хирургия, главните насоки в работата му са в региона на безкръвните интервенции и хирургията при наднормено тегло.

Специализирал е в „ Докторс хоспиталс “ в гръцката столица Атина бариатрична и лапароскопска хирургия. Активно работи в региона на ендокринната хирургия, лапараскопски интервенции на хернии, онкология и бариатрична хирургия.

До края на март екипът на доктор Ангелов организира безвъзмездни съвещания за пациенти с наднормено тегло, които ще имат опцията след обстойни проучвания да им бъдат направени самостоятелни хранителни режими от доктор Гайдарова за понижаване на тежестта и отбягване на оперативна намеса.

- Д-р Ангелов, постоянно публикувано заболяване ли е хернията у нас? Бихте ли споделили какъв брой души се оперират годишно?

-По статистически данни в България от ингвинална херния се оперират към 20-25 хиляди пациенти годишно. За съпоставяне -  в Съединени американски щати техният брой е почти 700 000.

Основният проблем след интервенцията е появяването на рецидив - т.е. още веднъж поява на херния на същото място. Следоперативни хернии се развиват почти в към 20% от болните след коремна интервенция, което значи, че се вършат над 6000 интервенции за корекции на дефектите на предна коремна стена всяка година в България. Това е най-честото дълготрайно затруднение в коремната хирургия - появяването на нова херния при отворените оперативни интервенции доближава до 52%, за разлика от лапароскопската интервенция, където процентът е редуциран до най-малко.

Използването на платна в отворената хирургия усилва риска от затруднения, защото е обвързвано с нуждата от по-голям прорез, необятна дисекция и доста по-голяма опция за възпаление на оперативната рана. Лапароскопската херниопластика отстрани тези благоприятни условия и по този метод оказва помощ да се избегнат евентуалните рискове на отворената интервенция. Освен това способства за благосклонното приемане от пациента на концепцията за интервенция и по-ранното връщане към ежедневните действия и служебните задължения.

- Какви са аргументите за появяването на херния?

-Най-честата причина за тяхната поява е генетичната обоснована уязвимост на съединителната тъкан, както и хроничното нараснало вътрекоремно налягане, кашлица, запек, бременност, специалностите с тежък физически труд. Клиниката се показва с съществуване на болежка, издутина, местен дискомфорт, изключително при дейни придвижвания. 

- Каква методика избирате при отнасяне на хернии на предна коремна стена?

-При лапароскопското отнасяне на херниите на пъпа, както и тези над и под него и постоперативните хернии (след прекарана предишна операция).
Годишно към 1 000 000 поданици на Европа и Съединени американски щати страдат от сходен проблем. При отворената интервенция появяването на рецидив (нова херния) доближава до 55%.
Ние прилагаме техниката LVHR /Laparoscopic Ventral Hernia Repair/ с IPOM разположение на двукомпонентното платно, предпазващо от следващи сраствания, доста значим миг от следващи затруднения и най-малък риск от рецидив. Предимствата и комфортът са неоспорими, както и при всички лапароскопски интервенции.

- Как избирате най-точната и подобаваща оперативна техника за пациента с ингвинална херния?

-Въпреки че всеки случай е строго самостоятелен за избор на техника и залага на TEPP /Total Extraperotoneal Patch Plasty/ интервенция като най-ефективна за лекуване, изключително на двустранните и рецидивни ингвинални хернии. Причината е, че при тази методика не се прониква в коремната празнина за разлика от общоприетата лапароскопска интервенция, като по този метод се икономисват всички вероятни затруднения по време на интервенцията. Задължително се слага двукомпонентно платно (плетен полиестер и резорбируем хидрофилен филм за попречване на срастванията, което е от извънредно значимо значение за попречване на сраствания, които довеждат до болки в корема, илеус и други затруднения в бъдеще. Самозалепващото се платно не се зашива с конци. Конците от време на време захващат дребни нервни окончания, които в следоперативния интервал провокират трайна мъка, неповлияваща се от аналгетици. Силно редуцирани са постоперативните затруднения. И защото няма действен прорез, на 4-тия час след оперативната намеса пациентът може да се движи независимо. Болничният престой е редуциран до 24 часа.

- Какви рекомендации би трябвало да извършват оперираните пациенти?

-През първите три дни би трябвало да заобикалят да карат, да изкачват стълби и да подвигат тежести над 10 кг. След първия месец се възвръща изцяло физическата им интензивност.

- Какъв съвет бихте дали на хората, които страдат от херния?

-Да се оперират допустимо най-бързо, с цел да избягат вероятните затруднения, до които може да докара.