Д-р ЦВЕТЕСЛАВА ГЪЛЪБОВА е родена в София. Завършва Медицинския университет

Д-р ЦВЕТЕСЛАВА ГЪЛЪБОВА е родена в София. Завършва Медицинския университет в София през 1992 година и УНСС през 2006 година От 1994 година работи в Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ", от 11 години е неин шеф. От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз. Д-р Гълъбова е член на новосформирания Медицински съвет за битка с ковид.

- Д-р Гълъбова, намираме се в невиждана обстановка, в която стотици хиляди българи са в изолираност, не знаят какво ги чака в близкото бъдеще и по кое време ще се излезе от рецесията. Кой е най-големият ни зложелател в този сериозен миг?

- Българите имаме проблем със самодисциплината. Това го виждаме всички, въпреки че през последните дни обстановката много се усъвършенства. Друг значителен проблем, приближаващ от нашата народопсихология, е търсенето на тайни аргументи за това, което ни се случва. Предоверяваме се на всевъзможни осведомителни източници, което също е в общ ущърб.

Виждам и изключителната приемливост у нас към всекидневното изразходване на алкохол. Сега доста хора се оправят със страховете си, наблягайки на алкохола, което в дълготраен проект ще бъде сериозен проблем.

- Какво не трябва да вършим в този момент, с цел да не си навредим още повече?

- Не е добра тактика да се оправяме със напрежението и напрежението посредством използването, с изключение на на алкохол, на всевъзможни типове психоактивни субстанции. Освен това съм безапелационна, че българите би трябвало да съблюдаваме осведомителна хигиена. Информирането за пандемията следва да бъде не повече от 10-15 минути дневно, и то от надеждни източници. Нито е належащо заболяването да бъде цел на диалозите посред ни, нито е желателно.

Иначе хората може да стоят пред тв приемниците и компютрите си, колкото изискат. Предлагат им се доста благоприятни условия за утеха, не е нужно да гледат единствено осведомителните канали. Положителни страсти могат да им носят просветителните излъчвания, виртуалните постановки, разходките от музеи и пътувания по света. Възможностите за запълване на времето по този метод са съвсем безкрайни. Нека да използваме виртуалното пространство за нещо свястно и положително. Можем даже да вършим другарски вечери по вайбър, да вземем за пример. Само няма да можем да чуем звъна на чашите.

- Пандемията несъмнено оказва и ще окаже в бъдеще голямо въздействие върху хората. Но за момента кой проблем ни вреди повече - изолацията или страхът от заболяването?

- Изолацията вреди на всеки човек, тъй като хората сме доста обществени. Тя тежи, изключително в случай че е дълга. Всички към този момент стартират да схващат и да правят оценка голямото значение на живото другарство. А точно него до момента пренебрегвахме, за сметка на седенето във виртуалното пространствно. Нещата обаче се обърнаха. Така че изолацията вреди по един метод, страховете от болестта - по различен. И тези страхове са основателни, тъй като става дума за съществено заболяване. Вярно е, че едвам 20 на 100 от хората се разболяват тежко, а единствено при 3% заболяването приключва съдбовно, само че в случай че ваш непосредствен е измежду тях, за вас тези проценти автоматизирано стават 100. Страхът е напълно понятен. Но би трябвало да подхождаме солидарно, рационално и осведомено към казуса. По пътя към превъзмогването на тази рецесия не трябва да губим своята човещина и приемливост.

- Под максимален напън в този момент са възрастните хора. Към тях има повече условия за сигурност и нараснало внимание към запазване на здравето им. Как може да им се помогне да преодолеят напрежението и страха?

- Тук е ролята на роднините, които могат да им оказват помощ с ежедневно контактуване по телефона, с настоятелна рекомендация да не гледат непрекъснато осведомителните канали. Ако им разрешава положението, те могат да четат, да плетат и да правят всевъзможни потребни действия, които включват другарство. При тях фактически е по-трудно и изолацията им се отразява много зле. Но да не забравяме, че те са рисковата група за по-тежко протичане на заболяването при вероятно заразяване. Те би трябвало да проявят самообладание, а околните им да бъдат задоволително обгрижващи, с цел да ги предпазят.

- В момента сякаш един от сериозните проблеми за доста хора е неизвестността какъв брой дълго ще би трябвало да живеят в тази нетипична среда. Може ли да се каже какъв брой време можем да издържим в положение на изолираност, без да има съществени последствия за душeвността ни?

- Това е самостоятелно за всеки човек. Всички сме разнообразни с произхода, манталитета, личността, образованието, с възпитанието си. Затова и всяка реакция е друга и зависи от личностните характерности. По тематиката са правени опити, само че един опит не може да покрие всички вероятни разновидности на действителни житейски обстановки.

Нашето потомство за първи път претърпява такава пандемия. През последните 20 години приказваме за глобализация, че светът е едно огромно село, границите са отворени, пътуваме свободно. И внезапно всичко се затваря, няма по какъв начин това да не е сериозен стрес за всички. Ние забравихме какво е да не можеш да отидеш до място, където искаш. Просто купувахме билет и след 2-3 часа бяхме там. В момента от неналичието на такива благоприятни условия страда съвсем цялото човечество. Изпитанието е за всички. Такава картина не е пресъздавана от нито един опит.

- България към момента е надалеч от пика на заболеваемостта, в този смисъл е надалеч и от края на карантината. Кога могат да се чакат психологични сривове - по време на рецесията или след превъзмогването й?

- В рамките на рецесията можем да чакаме усилване на фобийните прекарвания, тревожните разстройства, на острите стресови разстройства. След нея ще се промени и клиниката на възможните психологични разстройства. Тогава ще дойдат посттравматични стресови разстройства, задълбочаване на тревожните положения с депресивна симптоматика, може да се отключат и депресивни болести. И в двете етапи - на рецесията и след нея, е допустима наклонност към повишаване на непсихотични разстройства. Искам да подчертая обаче, че не чакаме растеж в психотичните психологични разстройства, т.е. на тежките психологични разстройства.

- Отбелязахте, че това, което се случва у нас, е част от цялостната картина в света. По-различен ли е българинът от другите европейци да вземем за пример? По-издръжлив или по-лабилен е той?

- Не бих се наела да върша такова съпоставяне, тъй като нямам искания, че познавам добре народопсихологията на другите. Фактът, че имаме над 1300-годишна история и сме минали през какво ли не в обществен, стопански и исторически проект, за мен е индикативен, че сме устойчиви. Ще оцелеем и този път. Абсолютно сигурна съм, че ще се оправим. Но е извънредно значимо да бъдем дружно, да сме рационални и на първо място - индивиди.

- Преди дни бяхте определена в състава на новия Медицински съвет към Министерския съвет. Какво очаквате от работата си там?

- Разчитам, че ще бъдем в помощ на Националния действен щаб и ще помогнем на страната и народа да се оправят с рецесията.