Д-р Спирос Кицинелис е роден през 1976 г. в Гърция.

Д-р Спирос Кицинелис е роден през 1976 година в Гърция. Има магистърска степен по химия от Университета в Шефийлд, където по-късно пази и докторска степен на тематика светлинни източници. По-късно създава същата тематика и в университета „ Ехиме ” в Япония. Работи като началник на план във Philips Lighting в Холандия, изследва опциите за основаване на последващо потомство плазмени източници на светлина във Физическия факултет на Националния университет в Атина, създател е на редица научни изявления и е съавтор на няколко патента. Един от най-интересните и пламенни презентатори в самодейността FameLab, доктор Кицинелис се хвърля в науката за сънищата с интереса на същински откривател. Българската аудитория имаше удоволствието да изслуша презентацията му „ Наука за сънищата ” на първия Софийски фестивал на науката, който се организира в столицата през май 2011 година, проведен от Британския съвет и Форум „ Демокрит “. Д-р Кицинелис е създател на книгата „ Ефективното комуникиране на науката – да отидем оттатък думите, с цел да достигнем до публиката ”.

***

- Какво съставлява сънят?

- Философът Шопенхауер е споделил, че сънят е къса неуравновесеност, а психозата – дълъг сън. Всъщност другите учени имат разнообразни теории по отношение на това що е то сън. Според психолога Алфред Адлър да вземем за пример сънищата са прочувствена подготовка за проблеми, които би трябвало да решим. Те ни изваждат от нормалната логичност на нещата и ни доближават към личното ни мислене. Кийт Стивънс и Анти Ревонсуо пък считат, че сънят е подготовка, която ни приготвя за обстановки и сюжети от действителния живот. Примитивен инстинкт, който ни оказва помощ да оцелеем. Според Ърнест Хартман сънят е психотерапия, която вършим сами на себе си. Това, което виждаме насън, са визуализации на нашите страсти, които претърпяваме в сигурността на нереалното.

Сънят е нещо доста повече от психически феномен – той е съществена активност на мозъка. Обикновено ние сънуваме по време на REM етапа на съня. Неврологът Марк Солмс обаче потвърждава, че сънят е плод на разнообразни мозъчни зони, които разрешават да сънуваме даже без REM, както и да минаваме през тази фаза, без да сънуваме. Определени са два вида сънища – първият е по-реалистичен и съставлява прехвърлянето на декларативната памет по време на NREM етапите. Другият вид са по-фантастичните сънища, които се случват по време на прехвърлянето на процедурната памет при REM етапа. Истината е, че всеки човек сънува друго, само че за всички нас са общи няколко типични сюжета като летенето, рухването и притеснителните случки. А знаете ли, че хората, които като деца са гледали черно-бяла телевизия, сънуват основно черно-бели сънища?

- Вашата компетентност са химията и физиката. Защо решихте да изучавате и разпространявате сънищата?

- Сънищата са доста забавна тематика. Реших да разпространявам науката за сънищата, тъй като хората нормално ги товарят с доста предубеждения и метафизични пояснения. Към сънищата постоянно се подхожда по извънредно непросветен метод. Исках да направя нещо друго – да обясня, че това е нещо, което се случва в мозъка ни, а това значи, че то може да бъде изследвано от науката. Това се прави от дълго време. Презентацията ми на Софийския фестивал на науката целеше да покаже, че науката има доста какво да каже по въпроса.

- Кои са най-важните неща, които би трябвало да знаем?

- Сънищата се учат главно от два вида учени – психолози и невролози. Все още нямаме безапелационен отговор на въпроса какво предизвиква сънищата и каква цел обслужват те. Това не е изненада, тъй като човешкият мозък продължава да е Големият чужд за нас. Има две неща, за които действително не знаем съвсем нищо – дълбокият Космос и човешкият мозък. Съвсем неотдавна науката се потопи в този бездънен океан. Ако съпоставим мозъка с Атлантическия океан, до през днешния ден сме проучили към една чаша вода. Въпреки това е доста забавно да разгледаме някои от теориите, създадени върху тематиката за сънищата. От психолозите най-вече по тематиката са работили Зигмунд Фройд и Карл Густав декор Юнг, а през последните години неврологията реализира също доста прозрения. Най-важното за нас е да преценим кои от изводите на откривателите ни се костват най-верни и да продължим да учим човешкия мозък.

- Според вас кой теоретичен лагер е прав в изводите си за съновиденията?

- Аз считам, че логиката на психиката и неврологията са двете страни на една и съща монета. Проучванията им като цяло демонстрират едни и същи неща – единствено методът е друг. В основата на всичко е химията на мозъка. Това, което възприемаме като психическо държание, уплахи, психози или стремежи, е плод на химията на организма. Убеден съм, че в бъдеще логика на психиката, неврология и фармакология ще се слеят в една интердисциплинарна просвета. Изследователите към този момент започнаха да потвърждават, че страсти като насладата и тъгата са директен резултат на действието на химикали, известни като невротрансмитери. Психично болните пациенти също се лекуват с химикали, които се съдържат в медикаментите и които трансформират мозъчната химия и равнищата на някои хормони и невротрансмитери. Вече знаем сигурно, че част от държанието ни е породено от химията, която можем да направляваме с лекарства. Убеден съм, че с годините ще откриваме нови и нови видове държание, които имат химична основа. В бъдеще ще открием, че даже и непредвидените и необясними явления като сънищата са плод на телесната химия. А може би и освен те – може би даже вярата в Бога, любовта и омразата са в основата си молекули, които се движат из нашето тяло.

- Не е ли рисково да се създават лекарства, които могат да трансформират психическото ни държание – било то насън или нескрито?

- Науката е като кутията на Пандора. Тя постоянно може да бъде рискова. Когато извършите някакво изобретение, то постоянно може да се приложи за етични и потребни неща, само че със същата лекост може да се употребява и за зло. Учените не могат да създадат нищо по въпроса. Целта на науката е да се развива и да открива нови неща. Как те ще бъдат употребявани, е решение на обществото. Ето още една доста значима причина, заради която то би трябвало да бъде осведомено за науката, с цел да може да вземе верните решения. Затова и хората, които разпространяват науката, са толкоз значими. Защото в края на краищата това, което учените вършат, визира всеки от нас.