Д-р Берон: Децата на комунисти станаха първи капиталисти, а Иван Костов загроби СДС
Д-р Петър Берон е роден на 14 март 1940 година в София. Учен, откривател на повече от 700 пещери и изобретател на нови скотски типове. Ръководил е голям брой експедиции по целия свят.
Един от създателите на „ Екогласност “. Участва в учредяването на Съюза на демократичните сили и е ръководител на Националния координационен съвет от август до декември 1990 година Народен представител в 7-то Велико национално заседание. Напуска Съюз на демократичните сили през 1991 година
Вижте както съобщи в изявление за Канал 3 доктор Берон:
-Д-р Берон, на 7 декември 1989 година Вие сте измежду първите, които създавате Съюз на демократичните сили. Кой ви притегли към концепцията?
- Аз първо влязох в „ Екогласност “, това беше през април 1989 година. Бях секретар първоначално. След това се сътвориха и редица други неофициални организации.
„ Екогласност “ беше доста дейна. Ние събирахме подписи в градинката пред „ Кристал “ за прекъсването на строителството на хидропроектите „ Рила” и „ Места”. Но това беше и мотив да се изрази отрицателното отношение към ръководството на комунистите.
Междувременно се възвърнаха някои от старите партии, които бяха неразрешени – Социалдемократическата, Демократическата, Български земеделски народен съюз „ Никола Петков”. Създаде се профсъюзът „ Подкрепа”, Дружеството на самостоятелните студентски организации, Дружеството за отбрана на религиозните права, Дружеството на репресираните. Техни представители се въртяха из градинката пред „ Кристал “, обменяхме си мисли. Вечерно време в Южния парк се четяха всякакви слова.
И назряваше концепцията да се направи обединяване на тези неофициални организации и партии - обща организация, която да се опълчи на комунистическото ръководство.
Първото шествие беше на 3 ноември, когато още не се знаеше, че ще има 10 ноември и Живков ще падне от власт.
-Но властта разрешава това да се случи?
-Беше доста забавно това шествие до Народното събрание. Аз вървях да го издействам, т.е. да уведомя кмета и се договорихме да се охранява от техните хора, само че и от нашите. Нашите със сини лентички, с цел да се отличават от техните.
Има доста превратни показа за това шествие, тъй като хората се опасяваха тогава. Повечето не смееха да се явят. Самата колона беше към 3000 – 4000 души. Това беше първото въобще след 9 септември 1944 година непроизводствено, несанкционирано шествие от властта.
Тогава споделих на кмета, който се опита да се опъне, че дори и съгласно тогавашната Конституция жителите имат право на шествия по улиците.
И като стигнахме на площад „ Александър Невски”, там имаше една колона от полицаи, и забиха камбаните. Беше 5 часа след обед и хората се разплакаха, споделиха „ свърши се”…
А се оказа, че нищо изобщо не се е свършило. Не се е почнало дори. И тогава няколко души ни отвориха път да отидем до Народното събрание. Излезе един от заместител ръководителите, одобри тия 12 000 подписа, които бяхме събрали и хората се разотидоха с огромни очаквания. И една седмица по-късно на 10 ноември стана и смяната в Централния комитет.
-Как учредихте Съюза на демократичните сили?
-На 7 декември в заседателната на Института по социология в София се прогласи основаването на Съюз на демократичните сили първо от 8 организации.
Вечерта в една зала на настоящия хотел „ Радисън “ против Народното събрание при доста огромен интерес и огромна тълпа от публицисти се организира и първата конференция на новата организация.
На другия ден към Съюз на демократичните сили се причисли Дружеството на публичност и народна власт, където бяха основно академични дейци. Приобщи се и Зелената партия, която беше основана на 28 декември. После пристигнаха още.Така беше формиран Национален координационен съвет.
Взимахме образец от „ Солидарност” в Полша. Поставихме няколко условия за основаване на кръгла маса. Едното, от които беше да ни провиснал хартия да издаваме вестник „ Демокрация”. Андрей Луканов отпусна тая хартия. Обаче по-късно вестникът полека-лека угасна.
Започна Кръглата маса, изясниха се някои неща: ще се прави нова конституция, отпада управителната роля на Българска комунистическа партия, ще има многопартийна система, частна благосъстоятелност...
Вие всичките, които сте родени по-късно си мислите, че тая работа постоянно по този начин си е била, че от небето е паднала. Обаче не е по този начин. Всичко беше издействано едно по едно с доста разправии. И комунистите склониха, тъй като и в другите страни бяха почнали тия истории. А пък като играе мечката в съседите, ще пристигна и при теб. По-хитрите комунисти се бяха организирали авансово. Даже един беше споделил: „ Ще се строи капитализма, само че капиталистите ще сме ние. “
-Кой го е споделил?
-Приписват го на Андрей Луканов, въпреки че той никакъв капиталист не стана. Но в действителност се знаеше, че това ще е бъдещето. И защото те бяха хората, които имаха и връзките, и парите, и задграничните организации те станаха капиталисти. Сега като погледнете листата на най-богатите българи ще видите, че съвсем до един са с червени корени.
Старата фабрикантска част на нашия народ най-безцеремонно я изхвърлиха.
-Името на Иван Костов, който извърши огромна смяна и в страната, и в Съюз на демократичните сили, тогава към момента не се загатва. Кога за пръв път се срещнахте с него?
-Иван Костов влезе в първите избори по една случайност. Той се опита да предложи икономическа стратегия на Съюз на демократичните сили, която трябваше да се заплати. Но Съюз на демократичните сили нямаше пари. Той написа една-две публикации в „ Работническо дело”, направи усещане на някои хора.
Междувременно, когато към този момент бяха регистрирани претендентите за депутати във Великото национално заседание и към този момент не можеше да се вършат промени, в случай че не почине някой, един доктор, младо момче, Здравко Савов умря малко преди изборите. И тъй като той беше от Зелената партия, ние предоставихме те да си изберат кой да го замести. И доведоха Иван Костов.
Малко по-късно той стана министър на финансите. Това беше единственото държавно управление, при което всичките министри се гласоподаваха поотделно. Иван Костов взе минимум гласове и замалко да не набере нужната численост. И стана министър на финансите в кабинета на Димитър Попов.
-Но след това става водач на Съюз на демократичните сили, а през май 1997 година и министър председател на България. Как си обяснявате това бързо разрастване на неговата кариера?
-Иван Костов в действителност не стана водач на организацията Съюз на демократичните сили, а на партията Съюз на демократичните сили. От момента, в който направи тази организация партия, тогава е краят на Съюз на демократичните сили.
Някогашната организация от 16 най-разнородни партии и придвижвания и сегашната партия Съюз на демократичните сили нямат нищо общо. В началото Съюз на демократичните сили имаше искания да съставлява целия антикомунистически народ. Имаше социалдемократи (на Дертлиев), земеделци, имаше други, които не бяха никакви десни. Но когато стана партия, тя се разгласи за дясна.
-Приватизацията се приема за една от основните промени на Прехода.
-Тия бандити и негодници вземаха фабрики единствено и единствено, с цел да ги срутят. И в този момент тия дето ги съдят Арабаджиеви, Баневи и впрочем... Те по тази причина са ги взимали тия фабрики. Първо ги купиха на безценица. После ги унищожиха, продадоха на остаряло желязо.
Аз съм погнусен от метода на приватизацията както на Кремиковци, по този начин и на БГА „ Балкан”, по този начин и на всички останали огромни предприятия у нас. Погледнете телекомуникационната компания, която продадоха през Царско време за една десета от цената й на всякакви офшорки. Погледнете електроразпределителните предприятия, които в този момент си ги трансферират от едни мошенци на други.
Иван Костов подписа на края на ръководството си контракта за американските централи, с който ни закопа.
-Защо от всенародно придвижване Съюз на демократичните сили се трансформира в една дребна партийка?
-В множеството страни от Източна Европа организациите, които направиха смяната изчезнаха. Те имаха избрана историческа роля, която изиграха и с това се завърши. Вижте, такава голяма организация като „ Солидарност “ в Полша, която имаше 10 милиона членове, въобще я няма. Гражданският конгрес в Чехия също не съществува.
Основните претенции бяха изпълнени. След това започваше икономическото преустрояване, за което обособените партии имаха разнообразни визии. И заради това не можеха да останат дружно.
Но новата партия, съгласно мен, напълно непозволено носи името Съюз на демократичните сили.
Почти никой от тази партия сега няма никакво отношение към свалянето на комунистическата власт, към измененията в България. И да бъдат общителни да се преименуват просто. Да се нарекат друго яче и да водят политическа битка. Но да не употребяват активите на трите букви.
-Как мислите през днешния ден 30 години по-късно, какво се случи: смяна или замяна?
-Тези, които споделят, че нищо не се случи, не са прави. Помня времето с една единствена господстваща партия . Имаше партиен секретар, който трябваше да ти споделя какво да правиш и какво да не направиш. И приказвам за мекия интервал, за последните 20 години на комунизма. Не приказвам за преди този момент, за лагерите, за избиването на хора и тъпкането по пандизите на други. Комунистическата власт е една зверска власт, която трябваше да бъде ометена. Обаче децата на комунистите станаха капиталисти. Първи натовци.
- Два милиона българи са отвън страната. Защо се получи по този начин?
-Тези, които отпътуваха не са просто два милиона. Те са два милиона млади образовани хора, енергични и предприемчиви. Тази част от нашия народ си отпътува, тъй като отвъд са по-добри изискванията.
Винаги съм давал за образец ситуацията след Освобождението, когато за 30 години България е направила един необикновен скок – от една бедна турска провинция, съвсем без образовани хора, без един метър улици. Превърна се в страна с университет, с войска, победи една империя. Как можахме да го създадем тогава? И какво стана в този момент?
Един от създателите на „ Екогласност “. Участва в учредяването на Съюза на демократичните сили и е ръководител на Националния координационен съвет от август до декември 1990 година Народен представител в 7-то Велико национално заседание. Напуска Съюз на демократичните сили през 1991 година
Вижте както съобщи в изявление за Канал 3 доктор Берон:
-Д-р Берон, на 7 декември 1989 година Вие сте измежду първите, които създавате Съюз на демократичните сили. Кой ви притегли към концепцията?
- Аз първо влязох в „ Екогласност “, това беше през април 1989 година. Бях секретар първоначално. След това се сътвориха и редица други неофициални организации.
„ Екогласност “ беше доста дейна. Ние събирахме подписи в градинката пред „ Кристал “ за прекъсването на строителството на хидропроектите „ Рила” и „ Места”. Но това беше и мотив да се изрази отрицателното отношение към ръководството на комунистите.
Междувременно се възвърнаха някои от старите партии, които бяха неразрешени – Социалдемократическата, Демократическата, Български земеделски народен съюз „ Никола Петков”. Създаде се профсъюзът „ Подкрепа”, Дружеството на самостоятелните студентски организации, Дружеството за отбрана на религиозните права, Дружеството на репресираните. Техни представители се въртяха из градинката пред „ Кристал “, обменяхме си мисли. Вечерно време в Южния парк се четяха всякакви слова.
И назряваше концепцията да се направи обединяване на тези неофициални организации и партии - обща организация, която да се опълчи на комунистическото ръководство.
Първото шествие беше на 3 ноември, когато още не се знаеше, че ще има 10 ноември и Живков ще падне от власт.
-Но властта разрешава това да се случи?
-Беше доста забавно това шествие до Народното събрание. Аз вървях да го издействам, т.е. да уведомя кмета и се договорихме да се охранява от техните хора, само че и от нашите. Нашите със сини лентички, с цел да се отличават от техните.
Има доста превратни показа за това шествие, тъй като хората се опасяваха тогава. Повечето не смееха да се явят. Самата колона беше към 3000 – 4000 души. Това беше първото въобще след 9 септември 1944 година непроизводствено, несанкционирано шествие от властта.
Тогава споделих на кмета, който се опита да се опъне, че дори и съгласно тогавашната Конституция жителите имат право на шествия по улиците.
И като стигнахме на площад „ Александър Невски”, там имаше една колона от полицаи, и забиха камбаните. Беше 5 часа след обед и хората се разплакаха, споделиха „ свърши се”…
А се оказа, че нищо изобщо не се е свършило. Не се е почнало дори. И тогава няколко души ни отвориха път да отидем до Народното събрание. Излезе един от заместител ръководителите, одобри тия 12 000 подписа, които бяхме събрали и хората се разотидоха с огромни очаквания. И една седмица по-късно на 10 ноември стана и смяната в Централния комитет.
-Как учредихте Съюза на демократичните сили?
-На 7 декември в заседателната на Института по социология в София се прогласи основаването на Съюз на демократичните сили първо от 8 организации.
Вечерта в една зала на настоящия хотел „ Радисън “ против Народното събрание при доста огромен интерес и огромна тълпа от публицисти се организира и първата конференция на новата организация.
На другия ден към Съюз на демократичните сили се причисли Дружеството на публичност и народна власт, където бяха основно академични дейци. Приобщи се и Зелената партия, която беше основана на 28 декември. После пристигнаха още.Така беше формиран Национален координационен съвет.
Взимахме образец от „ Солидарност” в Полша. Поставихме няколко условия за основаване на кръгла маса. Едното, от които беше да ни провиснал хартия да издаваме вестник „ Демокрация”. Андрей Луканов отпусна тая хартия. Обаче по-късно вестникът полека-лека угасна.
Започна Кръглата маса, изясниха се някои неща: ще се прави нова конституция, отпада управителната роля на Българска комунистическа партия, ще има многопартийна система, частна благосъстоятелност...
Вие всичките, които сте родени по-късно си мислите, че тая работа постоянно по този начин си е била, че от небето е паднала. Обаче не е по този начин. Всичко беше издействано едно по едно с доста разправии. И комунистите склониха, тъй като и в другите страни бяха почнали тия истории. А пък като играе мечката в съседите, ще пристигна и при теб. По-хитрите комунисти се бяха организирали авансово. Даже един беше споделил: „ Ще се строи капитализма, само че капиталистите ще сме ние. “
-Кой го е споделил?
-Приписват го на Андрей Луканов, въпреки че той никакъв капиталист не стана. Но в действителност се знаеше, че това ще е бъдещето. И защото те бяха хората, които имаха и връзките, и парите, и задграничните организации те станаха капиталисти. Сега като погледнете листата на най-богатите българи ще видите, че съвсем до един са с червени корени.
Старата фабрикантска част на нашия народ най-безцеремонно я изхвърлиха.
-Името на Иван Костов, който извърши огромна смяна и в страната, и в Съюз на демократичните сили, тогава към момента не се загатва. Кога за пръв път се срещнахте с него?
-Иван Костов влезе в първите избори по една случайност. Той се опита да предложи икономическа стратегия на Съюз на демократичните сили, която трябваше да се заплати. Но Съюз на демократичните сили нямаше пари. Той написа една-две публикации в „ Работническо дело”, направи усещане на някои хора.
Междувременно, когато към този момент бяха регистрирани претендентите за депутати във Великото национално заседание и към този момент не можеше да се вършат промени, в случай че не почине някой, един доктор, младо момче, Здравко Савов умря малко преди изборите. И тъй като той беше от Зелената партия, ние предоставихме те да си изберат кой да го замести. И доведоха Иван Костов.
Малко по-късно той стана министър на финансите. Това беше единственото държавно управление, при което всичките министри се гласоподаваха поотделно. Иван Костов взе минимум гласове и замалко да не набере нужната численост. И стана министър на финансите в кабинета на Димитър Попов.
-Но след това става водач на Съюз на демократичните сили, а през май 1997 година и министър председател на България. Как си обяснявате това бързо разрастване на неговата кариера?
-Иван Костов в действителност не стана водач на организацията Съюз на демократичните сили, а на партията Съюз на демократичните сили. От момента, в който направи тази организация партия, тогава е краят на Съюз на демократичните сили.
Някогашната организация от 16 най-разнородни партии и придвижвания и сегашната партия Съюз на демократичните сили нямат нищо общо. В началото Съюз на демократичните сили имаше искания да съставлява целия антикомунистически народ. Имаше социалдемократи (на Дертлиев), земеделци, имаше други, които не бяха никакви десни. Но когато стана партия, тя се разгласи за дясна.
-Приватизацията се приема за една от основните промени на Прехода.
-Тия бандити и негодници вземаха фабрики единствено и единствено, с цел да ги срутят. И в този момент тия дето ги съдят Арабаджиеви, Баневи и впрочем... Те по тази причина са ги взимали тия фабрики. Първо ги купиха на безценица. После ги унищожиха, продадоха на остаряло желязо.
Аз съм погнусен от метода на приватизацията както на Кремиковци, по този начин и на БГА „ Балкан”, по този начин и на всички останали огромни предприятия у нас. Погледнете телекомуникационната компания, която продадоха през Царско време за една десета от цената й на всякакви офшорки. Погледнете електроразпределителните предприятия, които в този момент си ги трансферират от едни мошенци на други.
Иван Костов подписа на края на ръководството си контракта за американските централи, с който ни закопа.
-Защо от всенародно придвижване Съюз на демократичните сили се трансформира в една дребна партийка?
-В множеството страни от Източна Европа организациите, които направиха смяната изчезнаха. Те имаха избрана историческа роля, която изиграха и с това се завърши. Вижте, такава голяма организация като „ Солидарност “ в Полша, която имаше 10 милиона членове, въобще я няма. Гражданският конгрес в Чехия също не съществува.
Основните претенции бяха изпълнени. След това започваше икономическото преустрояване, за което обособените партии имаха разнообразни визии. И заради това не можеха да останат дружно.
Но новата партия, съгласно мен, напълно непозволено носи името Съюз на демократичните сили.
Почти никой от тази партия сега няма никакво отношение към свалянето на комунистическата власт, към измененията в България. И да бъдат общителни да се преименуват просто. Да се нарекат друго яче и да водят политическа битка. Но да не употребяват активите на трите букви.
-Как мислите през днешния ден 30 години по-късно, какво се случи: смяна или замяна?
-Тези, които споделят, че нищо не се случи, не са прави. Помня времето с една единствена господстваща партия . Имаше партиен секретар, който трябваше да ти споделя какво да правиш и какво да не направиш. И приказвам за мекия интервал, за последните 20 години на комунизма. Не приказвам за преди този момент, за лагерите, за избиването на хора и тъпкането по пандизите на други. Комунистическата власт е една зверска власт, която трябваше да бъде ометена. Обаче децата на комунистите станаха капиталисти. Първи натовци.
- Два милиона българи са отвън страната. Защо се получи по този начин?
-Тези, които отпътуваха не са просто два милиона. Те са два милиона млади образовани хора, енергични и предприемчиви. Тази част от нашия народ си отпътува, тъй като отвъд са по-добри изискванията.
Винаги съм давал за образец ситуацията след Освобождението, когато за 30 години България е направила един необикновен скок – от една бедна турска провинция, съвсем без образовани хора, без един метър улици. Превърна се в страна с университет, с войска, победи една империя. Как можахме да го създадем тогава? И какво стана в този момент?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ