Д-р Огнян Стоичков, член на Националното бюро за контрол на

Д-р Огнян Стоичков, член на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства (НБКСРС) в особено изявление за Информационна агенция " Фокус "

Аз съм Петя Кузева и споделям добър ден на доктор Огнян Стоичков – член на Националната бюро за надзор на специфичните разследващи средства (СРС). Той е магистър по право от Юридическия факултет на Софийски университет " Свети Климент Охридски ", лекар по " Национална сигурност " на Военна академия " Георги Стойков Раковски ". От 1994 година досега е юрист от Софийска адвокатска гилдия, бил е и ръководител на Комисия по обучение и просвета в 41-ото Народно заседание. Преподава  в Националния институт на правосъдието и във Военна академия. Член е на Националното бюро за надзор на СРС към този момент 10 години от 2013 година досега.  

Така е, доста време. 

Много време. Показател какъв брой сте оценен в работа си. Кажете ми първо, стартирам с това, което интересува хората – като чуят СРС, първата асоциация, която идва на всеки редови българин, е онази до болежка познатата ни фраза " Това не е за по телефона ".  

Точно по този начин е, за жалост. А втората асоциация е за нелегално подслушване. Почти постоянно обществото свързва активността на службите и на прокуратурата във връзка с СРС-тата с нещо нелегално, нещо неправилно, което не би следвало да е по този начин като социална настройка, само че това зависи от успеваемостта на службите, на заявителите. И тъкмо по линия на тази успеваемост би трябвало да се работи и да се подхващат съответните дейности, тъй като аз ще споделя с вашите слушатели няколко цифри от предходната година. Съгласно Доклада на Бюрото за надзор на СРС – за 2022г са били подлагани на надзор 2325 лица. За тази активност страната е планувала в бюджета на Държавна организация " Технически интервенции ", 73 милиона лв., като имаме поради, че това не е единствено единствената прилагаща конструкция. Има още една дирекция в ДАНС, която ползва СРС, само че нейният бюджет е конфиденциален. Т.е. даже и да се ограничим в бюджета на ДАТО, 73 милиона лв. страната е отделила за 2022 година, с цел да управлява мълчешком 2325 лица.

Казахте значимата дума – мълчешком.  

Така е. Контролът постоянно е скришен и по тази причина е сензитивно обществото – с право, тъй като се нарушават конституционни права на жителите по Член 32, 33 и 34. И на мен ми се желае, в случай че ще се прави сериозен обзор на Конституцията, тези разпореждания, относно неприкосновеността на персоналните права също да се прегледат отначало, да се редактират и да се актуализират, според от решенията на Европейския съд по правата на индивида, решенията на Съда на Европейския съюз, както и на положителната процедура на Върховния касационен съд в България и на другите съдилища по повод правата на жителите, без това да пречи на ефикасното използване на СРС като един законен прийом за събиране на доказателства. И би трябвало да подходим и със съответния почит и почитание към тези служби, които ползват СРС, изготвяйки веществени доказателствени средства, за потребностите на правосъдното произвеждане – за доказване на тежки умишлени закононарушения. Но фактически би трябвало обществото да знае повече за това по какъв начин работят службите  и ми се коства, че са потребни най-малко три оферти в тази тенденция. Първо препоръчани, което може да се направи – то не е ново, от 2013 и 2014 година, само че е забравено – финансовата обязаност на заявителя. Т.е. заявителят, съответният орган, както си заплаща за правосъдни експертизи от личния бюджет, по този начин да си заплаща и за декларираните и приложени СРС, тъй като той употребява бюджета на друга държавна конструкция. Както експертизите са отвън прокуратурата и отвън проверяващите органи и се заплаща за експертиза, по този начин би било редно да се заплаща и за СРС. И споделям единствено още една статистика от предходната година – 63% от тези български жители са подслушвани, нагледно казано, по искане на Министерството на вътрешните работи. Т.е. 63% от 73 милиона лв. са 46 милиона лв.. Министерство на вътрешните работи склонна ли е да заплати 46 милиона лв. за предходната година за приложените СРС по искане на съответните способени дирекции от системата на Министерство на вътрешните работи? Същото мога да  кажа и за прокуратурата. Миналата година 24% от настояванията за СРС са по искане на прокуратурата, т.е. от 73 милиона са 17,5 милиона. Прокуратурата ската ли е да заплати за поисканите и приложени СРС от друга държавна институция, наречена Държавна организация " Технически интервенции "? И тук идваме и до втория въпрос: а тези платени пари дали са дейно изхарчени? Т.е. при използване на СРС за тежки закононарушения дали са направени материални доказателствени средства, за наказателния процес? Статистиката за 2022г сочи че броя на направените ВДС по отношение на лицата е 35% или 1/3. И какъв брой от употребяваните са послужили за неоправдателна присъда?

Т.е. говорите за коефициента на потребно деяние и какъв брой тях са просто изискани, тъй като по този начин би трябвало, а вероятно отлежават в нечие чекмедже.

Точно по този начин, за жалост. И знам незабавно възраженията против тези оферти. Първото несъгласие във връзка с финансовата обвързаност и финансовите отговорности на заявителя е, че това мъчно се остойностява. Това бяха едни от възражението от 2013 година Но аз си мисля, че няма човешка активност, която да не може да се остойности. Всяка човешка активност, всеки труд, веществен запас има някаква цена. Второто несъгласие против това да се заплаща е, че въпреки всичко това е държавен бюджет и не следва една държавна конструкция да заплаща на друга. Но отново споделям: при експертизите – давам съответен образец, това не пречи да се заплащат тези старания и на прилагащата конструкция. И още нещо – когато заявителят не си заплаща, той декларира и оперативни начини, за които не основава организация да бъдат приложени. За предходната година едвам 54% от декларираните начини, да кажем на вашите слушатели – наблюдения, навлизане, белязване, освен подслушване, инспекция на кореспонденции и така нататък, едвам 54% от декларираните оперативни начини са били приложени. За останалите заявителят не е основал нужните условия, не ги е изискал, не е задействал своето лице, което управлява, с цел да предприеме съответни дейности. Т.е. финансовият аспект на тази активност е извънредно значим и извънредно значимо е обществото да го знае. Народното заседание изслушва годишните отчети на основния прокурор, и би могло в тези годишни отчети или в пъкъл хок възложени доклади да изиска сходна информация – по Конституция националното посланичество може да изиска отчети от основния прокурор по избрани тематики. Аз, в случай че бях депутат, бих изискал отчет от основния прокурор – за последните три години материалните доказателствени средства, които са направени в хода на използване на СРС, каква е тяхната успеваемост и до каква степен те са спомогнали за краен неоправдателен акт в правосъдното дело. Тогава ще забележим това, за което прокуратурата е платила, нагледно казано, за предходната година 17,5 милиона, какъв е, както вие казахте, коефициентът на потребно деяние.

Кой има срещу това да се случи или кой няма интерес да има такава бистрота? Едва ли някой просто не се сетил. Аз съм сигурна, че за десетте години в сферата и въобще в Националното бюро сте коментирали и с политици, и вие имате опит като подобен и то значителен.

Така е. Нищо ново не откриваме. Това е процедура, макар че сме неизмерими с мащабите на щатското законодателство, само че основният прокурор на Съединени американски щати рапортува всяка година пред Сената точно за това какъв брой е коствало на бюджета тайният надзор и наблюдаване в Съединени американски щати и какъв брой в действителност неоправдателни присъди, даже и арести са подхванати вследствие на ефикасен скришен надзор върху жителите, било американски или непознати. Т.е. откакто в Съединени американски щати, където размерите са големи, знаете, количествата са големи, милиони, може въпреки всичко да се рапортува по тази тематика, би следвало и по тематиката " Република България – 2325 лица за предходната година “ да може да се изготви статистика. Знам компликациите, че във времето, в годишен аспект е мъчно да се направи преценка – тази година е искано СРС, а е приключило през идната. Разбира се, това е дълъг развой на правене на материални доказателствени средства, на развиване на досъдебното произвеждане, на правосъдно произвеждане, което може да продължи три-четири години. Но нищо не пречи – аз това споделих, пъкъл хок да се желае за интервал от  три години, примерно от 2018 до 2121 година, за остарял интервал да се наблюдава тази успеваемост на СРС и да се набележи къде са пропуските. Именно това ще спомогне за повишение на доверието на обществото към този скришен прийом, че не всеки път подслушването е нелегално. Нещо е нелегално, априори е нелегално, когато се основава една непотребна мантра на загадъчност, на секретност. СРС е скрито и секретно, до момента в който се ползва. След като завърши използването, в случай че е налице заплаха от  разкриване на оперативните начини, няма нищо скрито за напред. И по тази причина моето трето предложение, почерпено отново от опита на нашите сътрудници, особено в Германия – откакто завърши използването, службата - заявителят, уведомява жителя, несъмнено, в случай че не се попречва оперативната активност, надлежно следствената загадка не се компрометира и тогава това известяван се отсрочва. При отсрочване повече от 12 или 18 месеца, съдът би трябвало да се произнесе. Независимата правосъдна институция би трябвало да е последната инстанция, която в България би трябвало да се произнесе. Когато заявителят споделя: оперативните начини ще  се разкрият, потребността от следствена загадка постанова още три или четири години да запазя в загадка това използване, съдът е този, който може да позволи това отсрочване. Но отлагането е във времето и рано или късно жителят би трябвало да узнае, в случай че не продължат да съществуват непреодолими спънки, че е бил обект на действен интерес или е бил обект на надзор в  досъдебно произвеждане.

Тогава обаче той може да реши да съди страната.

Да. Ако има пропуски, в случай че има основни пропуски на процедурата, има непозволено използване на СРС и той може да съди страната. Но в случай че бъде известен и няма пропуски, и законът е спазен, не би съществувало съображение за искания. Директивите и Регламентите на Европейски Съюз във връзка с тайния надзор и на електронната връзка, постановяват, че откакто свърши този контрол, лицето би трябвало да знае, че неговите персонални данни са били обект на обработка. И в случай че ми позволите, тъй като приказваме за електронна връзка, сякаш малко се приказва – от предходната година Съдът на Европейския съюз разгласи нашата правна уредба във връзка с така наречен трафични данни по Закона за електронните известия и по Наказателно-процесуалния кодекс  за несъвместима с Директива, която не позволява законодателство, което превантивно за интервал от 6 месеца обратно във времето планува да се запазят нашите така наречен трафични данни, да го кажем на слушателите по-разбираемо – телефонните разпечатки. 

Всеки мобилен оператор има право 6 месеца обратно да ти ги пази.  

Да, пази нашите телефонни разпечатки, нашата електронна връзка – приложения и така нататък, което е един нелош способ и средство за профилиране на личността. Аз, в случай че знам вашата разпечатка за последните 6 месеца, на кого какъв брой сте се обаждали като краен консуматор, какъв брой пъти сте звънели на химическо почистване, на нощен бар, примерно или на библиотека, аз знам много за вашия живот, за вашите настоятелен и персонални връзки. 

Освен, че може да се употребява с маркетингова цел – първо. Второ и значимо, тези, които го са за това да се случва, ще кажат " Да, само че нали по този начин се пазим от терористите " – за жалост, толкоз настояща и мъчителна тематика. Но в последна сметка от години ни проглушиха ушите по малкия екран с тази нереална дефиниция за обикновения фен – " синхронизиране с европейското законодателство ", а в действителност тъкмо това казвате, че го няма.  

Точно това го няма и за жалост, към този момент съвсем една година минава и някак си не се обръща внимание на това, на този проблем. Конкретно направихме едно образование – аз имах достойнството да бъда преподавател в Националния институт на правораздаването февруари и март месец тъкмо по тази тематика. Съдии, прокурори и останали способени органи се обединихме към концепцията, че сега има сериозен проблем, тъй като тези трафични данни, които се събират и все още от службите и от прокуратурата, тяхната доказателствена стойност е мощно компрометирана, дано по този начин да се изразя, да не кажа изобщо, че е под въпрос до каква степен тази информация има доказателствена стойност за процеса. И юли месец тази година излезе нова инструкция и правилник в тази връзка още веднъж на Европейския парламент във връзка с Европейската заповед за опазване и Европейската заповед за даване на електронни доказателства. Звучи доста сложничко, само че просто казано, немски съд може да изиска от български съд да се задължи съответният оператор да показват вашите разпечатки на немския съд от вашата телефония. Т.е. европейски продан на доказателства, на електронни доказателства. Но когато ние не сме подготвени с националната си правна уредба, мъчно ще се синхронизираме, както вие казахте, с европейския продан за показване на доказателства. Тероризъм – да. Национална сигурност – да. Но не може на 7 милиона българи да им пазиш телефонната разпечатка 6 месеца обратно, по хипотеза че някой в миналото обратно във времето може да е направил закононарушение. И това не го споделям аз, това го споделя Съдът на Европейския съюз. И второто, което споделя, е, че българските жители не се уведомяват, когато техните телефонни разпечатки – дано по този начин да продължа, с тая по-широко разбираема терминология, техните разпечатки са били употребявани от службите. Въпреки синхронизиране на законодателството, Закона за отбрана на персоналните данни и др., не съм чул за сходен казус –гражданин да е известен, че неговата електронна връзка е била употребена за потребностите на досъдебно произвеждане или оперативно дело. 

Опитвам се сега не да разговарям с Вас като публицист, а да се слага на мястото на редовия жител.  

Аз благодаря за поканата да приказваме тъкмо по тези тематики, тъй като особено за казуса с електронната връзка и контрола на трафични данни, казусът е от една година. От предходната година са тези решения, които аз изтъквам, само че за жалост, законодателството ни не е обновено, съобразно тези решения. И все още аз споделих терзанието си, че се събира информация със противоречива доказателствена стойност, ерго – правата на жителите не са предпазени. Казвам го, тъй като контролът по Закона за електронните известия, трафичните данни и СРС са доста свързани като процедура. Тези две процедури доста постоянно вървят ръка за ръка и опорочаването на едната процедура би могло да сложи въпроси по повод и на другата процедура.

Какво Ви споделят от законодателната власт, Парламента? Нямат време? Закон за всичко сме виждали, законопроекти да се внасят – кои лобистки, кои не. Сам знаете, че има и такива. Не им остава време за това? Ще поговорим по-късно за измененията в Конституцията, за измененията в бранш " Сигурност " и друго, само че за това по какъв начин няма време или няма предпочитание?  

Благодаря Ви за въпроса. Сега на 19 октомври вършим към този момент съвсем годишните годишни срещи, които провежда Бюрото за надзор на СРС с ръководителите и заместник-председателите на всички окръжни съдилища в България. Поканили сме окръжните прокуратури, поканили сме всички способени органи от системата на Министерство на вътрешните работи, ДАНС, военното и цивилно разузнаване, поканили сме и Комисията за надзор на СРС. Всичко това, което приказваме през днешния ден във вашето студио, аз ще го споделя и с присъстващата уважаема публика и ще помоля всеки от позиция на своята подготвеност и пълномощия да помогне да усъвършенстваме нашето законодателство, да не чакаме следващо неоправдателно решение от поредицата " Екимджиев "  и други против България, с цел да вземем по-решителни ограничения. 

В общественото пространство се показаха хрумвания и планове за промени в бранш " Сигурност ". Те се отнасят за преструктуриране на службите, за нова процедура при избор и назначение на ръководителите на служби, за засилен парламентарен надзор и други сходни, и други въпроси към този момент бяха предмет на ваше проучване в неотдавна излязлата монография " Специални разследващи средства и служби за сигурност ". Дайте Вашата рецепта и още веднъж да напомним какви бяха главните промени.  

Аз съм лекар по " Национална сигурност “, едни други доктори дават предписания. Това – в кръга на шегата, несъмнено. Действително, от 2019 година – от напълно скоро, работя в тази сфера на сигурността и службите за сигурност, само че не може да не направи усещане, че реципиране на непознат опит, какъвто и да било то, без да се приспособява уместно към българските условия съвсем постоянно води до неудачни последствия. Опасявам се, че с копи-пейст от съответното немско законодателство, което се цитира за основаване на единна разследваща работа и сливане на военното и цивилно разузнаване, няма да се постигнем нужния резултат. Защо го споделям това? Защото даже да се вгледаме в немския опит, там, с изключение на Федералната разследваща работа към Федералното канцлерство, е структурирана и Служба за военно контраразузнаване, което е към Федералното министерство на защитата. Т.е. въпреки всичко има военна конструкция, която събира информация, въпреки и в контраразузнавателното направление. Ако приказваме за непознат опит, във Франция също има добра конструкция и добре работят техните служби за сигурност, като в Министерство на защитата са съсредоточени три разследващи служби, които имат разследващи и контраразузнавателни задания. Но отколешна истина е, че всяка страна сама структурира своята система за национална сигурност, според от своите обичаи, своите особености, своята геополитическа роля и партньорските съюзи и груповите форми за сигурност, в които взе участие. Няма модел – настоявам го напълно отговорно, няма модел, който да е използван на всички места. Няма модел на немските специфични служби или на френските……

Вие давате образец и с американските.  

Да, американските служби. Миналата година, когато опазих дисертация, американските служби бяха 17 на брой, организации и разследващи отдели. Сега са 18, т.е. светът става, за жалост, нестабилно място и в Съединени американски щати преценят, че още една разследваща работа им е нужна. От предходната година до момента, отново споделям, от 17 станаха 18, като при тях единствено 8 от службите, разследващи и контраразузнавателни, са структурирани към Министерство на защитата. А ние сякаш желаеме от Министерство на защитата да извадим военното разузнаване  и да го обединим с цивилното разузнаване. Добре, само че аз запитвам: всеки, който е изкушен от тая тематика, е наясно, че военното разузнаване не значи единствено работа " Военно разузнаване “. Най-малкото, тези, които сме били в казарма, сме чували за разследващи батальони, разследващи роти и други, т.е. съществуват разследващи формирования и по типове въоръжени сили. Съвместно командване на специфичните интервенции имаме, Съвместно командване на силите е налице и други разследващи формирования със задания на оперативно и на тактическо равнище. Служба " Военно разузнаване “ е разузнаване единствено на стратегическо равнище, т.е. в случай че ние обединим военното разузнаване на стратегическо равнище с цивилното, тогава надолу по поделенията с тези формирования какво вършим? Те ще рапортуват на цивилната работа ли? И по този метод военната йерархията се нарушава, а и  американци, и французи доста добре знаят, че защитата е един значителен детайл от националната сигурност. Затова Министерство на защитата има свои разследващи формирования, военни формирования. Аз с почит и почитание подобавам към всяко предложение за рационализиране на закона, тъй като едно предложение значи труд, значи, че индивидът, който го прави, който го показва, е задоволително наясно, че ще има и възражения против неговото предложение. Затова почитам всеки опит да се усъвършенства законодателството. Но преди да усъвършенстваме законодателството, е добре да прочетем обновената Стратегия за отбрана на националната сигурност от 2018 година Там е записано в точка 188, че не се позволява свръхконцентрация на пълномощия, компетентности и запаси в една институция. А ние тъкмо това ще създадем – ще концентрираме пълномощия, компетентности и запаси в една единствена разследваща работа, т.е. това би било в несъгласие с одобрената и призната от Народното събрание тактика, последно обновена 2018 година Тази тактика, като решение на Народното събрание, има силата на закон и би следвало тази тактика първо да се разяснява, да се сложи на разискване, на спор. Това, което споделих в точка 188, настоящо ли е в този момент, или не е настоящо? Би могло да се каже, към този момент не е настоящо. Вече имаме война в Украйна, имаме рецесия в Израел и в Европа … знаем през вчерашния ден на футболния мач какво се случи в столицата на Европа – Брюксел. Но това е въпрос на спор, това не е въпрос на " От през днешния ден сплотяваме цивилното и военно разузнаване, тъй като информацията би трябвало да я имаме от един източник “. Напротив, всеки знае и не е належащо да си правист, с цел да знаеш, че един очевидец не е очевидец. Аз нямам извоювано дело като юрист единствено с разпит на един очевидец. 

И в публицистиката е по този начин – би трябвало да имаш най-малко два самостоятелни, три самостоятелни източника. Колкото повече, толкоз по-добре.  

Поне два. Точно по този начин. Така е и в сигурността – обикновено е. Колкото повече агенции… Стига да не се дублират, а в тази ситуация няма по какъв начин да се дублира военното и цивилно разузнаване. Никой не твърди – аз съм подготвен да дебатирам с всеки, който твърди, че военното и цивилното разузнаване дублират едни и същи функционалности. Не, те работят на друга повърхност. Името им го демонстрира. Няма по какъв начин да се дублира – по тази причина да ги обединим, да спестим запас. Това е въпрос на разбор, който аз сега не го виждам и не го слушам.

Повече политически ли е моментът?  

Не мога да го разясня. Политически съм неутрален, подписал съм декларация в тази тенденция. Само юридически причини мога да посрамвам. 

Имам поради, че не се гледа кое е по-полезно, а по-скоро играта наподобява като в оня българския филм " Да обичаш напук " –  междуинституционално Ви споделям, не приказвам даже за партии.

Да, разбирам Ви, само че особено има сфери на публичния живот, а националната сигурност е може би най-вездесъщата сферата, тя покрива целия публичен живот, в която опитите биха коствали скъпо. Защото чувал съм го и като бях депутат – дайте да го създадем този закон, пък ще забележим по какъв начин ще се ползва и какви са проблемите. Един от присъстващите тогава жители споделя: " Добре, че не сте фармацевти да прилагате медикаменти към жителите и по-късно да виждате тия медикаменти дали имат резултат, или имат противоположен резултат, тъй като ще коства живот и здраве “. Но, недобрият закон също коства доста.  

Проф. Огнян Герджиков доста пъти е подлагал на критика българските законотворци, че закони се трансформират непрекъснато.  

Пак споделям, почитание към всеки, който предлага рационализиране на закона. Но всяко рационализиране би трябвало да се предшества от спор, от професионален, от публичен спор, от това да се обясни на българския жител - ние го вършим, с цел да стане по-добро, тъй като анализът досега демонстрира пропуски, негативи. Ние ще ги преодолеем по този и този метод. Няма ли спор, същото важи и за Конституцията, може би ще кажем и няколко думи и по този въпрос. Когато няма спор, когато няма търсене на публично единодушие, тъй като законът е публичен контракт. Ние се съгласяваме от през днешния ден разпоредбите да са такива. Ами по какъв начин да има публичен контракт, когато обществото не се пита. Ние подписваме контракт с българския жител, без да се допитваме до него, без значение дали става въпрос за закон, за Конституция или за СРС. Ако разбираем на българския жител, че СРС-то е потребен инструмент за битка с тежката престъпност, тероризъм и така нататък и българският жител ще бъде податлив да ограничи част от правата си, в случай че е в името на неговата независимост и сигурност, в името на това да се разхождаме свободно по улиците. Но това се изяснява и се потвърждава с обстоятелства. Факти могат да бъдат за СРС-то годишния отчет на прокурора - толкоз СРС-та, толкоз неоправдателни присъди, толкоз са коствали на страната. По същия метод със Закона за службите - такива са проблемите, обединявайки ги, ние ще създадем  това и това. С избора на ръководители на службите за сигурност - ДАНС, цивилното разузнаване, военното разузнаване и Държавна организация механически интервенции. Това е Законопроект, който е импортиран в Народното събрание от 2 октомври. 

Да се назначават или да се избират?

Също би трябвало да се изясни на жителите за какво към този момент считаме, че това би трябвало да бъде единствено с решение на Народното събрание по предложение на Министерски съвет, т.е. без декрет на президента, както е сега. Изключение от тази процедура вършат шефа на Служба военно разузнаване, който се назначава единствено от  Министерски съвет. Но неизвестно за какво, народните представители, които показват този законопроект, оферират претендента за тази позиция да бъде изслушван от отрасловата Комисия по вътрешен ред и сигурност. Защо Народното събрание ще изслушва претендент за служба, който претендент ще бъде назначен или няма да бъде назначен от Министерски съвет. От тук нататък въпросът е каква е правната стойност на това чуване. Аз съм претендент за шеф на Служба военно разузнаване, назначава ме Министерски съвет, в закона написа, преди да те назначи обаче, ще те изслуша Комисията по вътрешен ред и сигурност. Първо, това къде го написа в Конституцията? Народното събрание да не е някаква съгласувателна дирекция, правна дирекция, примерно към Министерския съвет да съгласува предопределение. Второ, каква е правната стойност? Ако тази комисия  каже - не, не одобряваме този претендент не дава отговор на нужните нравствени, професионални качества и така нататък Тогава това наложително ли е за Министерски съвет? 

И какво от това, ще каже Министерски съвет.  

И какво от това? Така че това са неща, които би трябвало да се имат поради, и това са част от импортиран законопроект, който би трябвало да бъде по-прецизен, когато приказваме за шеф на Служба военно разузнаване, с цел да е ясно каква е задачата на законопроекта. 

Промените в Конституцията. Народните представители стартираха процедурата за разглеждане на Конституцията. Промени ще могат да се вършат сред първо и второ четене. Казват, че правосъдната промяна е най-важната смяна, изтъквам ръководителите на политически партии. Има един различен миг, за който обаче, в случай че седнем, ще може час единствено това да разясняваме. Има едни най-важни и специфични моменти в Конституцията, които е доста рисково да се пипат. Вашият коментар по тематиката?  

Конституцията фактически е голяма тематика и може да се приказва с часове за нея. За положително или за неприятно, с изключение на юридическия аспект, разбираемо е, когато се трансформира главния закон, да има и доста политика. Аз по втория аспект няма да приказвам, само че като  юрист, мен персонално ме тормозят съществени постановки, които някак си по нов метод се преглеждат и по нов метод се оферират да бъдат уредени, като давам съответен образец. В член 132а, алинея 6, т. 4 се планува, бих споделил, прекалено пълномощие на Инспектората на правосъдната власт. Този Инспекторат се избира от Народното събрание, основния контрольор и инспекторите в него.  И този Инспекторат ще има пълномощия " ….при установени систематични или груби нарушавания на закона и на съдопроизводствените правила, да направи стимулирано предложение до съответния съвет за налагане на дисциплинарни санкции, в това число намаление или освобождение от служба на магистрати ". Всичко това, на мен ми звучи прекалено, звучи ми като четвърта инстанция на правосъдната власт. От къде накъде този Инспекторат ще се произнася дали съответния магистрат - следовател, прокурор или арбитър е позволил редовно или жестоко нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила.  Това може да бъде преценено единствено по линия на инстанционалния контрол - първа, втора и трета инстанция. Аз като юрист съм пускал тъжби до Инспектората единствено за бавност, когато несъмнено дело се бави, когато съдопроизводството е отвън рационалните периоди по смисъла на Конвенцията за отбрана правата на индивида и българската Конституция. Тогава да, Инспекторатът би могъл да направи инспекция за придвижване на делото, неговото администриране и закъснение, в случай че има такова. Но тук приказваме за преценка на използването на закона и вътрешното разбиране на съответния магистрат, която преценка ще се прави от инспектори.  

Тоест, тук може да се появи реваншизъм или субективизъм от рода на теб те одобрявам или теб не те одобрявам? 

Тук може да се появи първо прекалено практикуване на власт и както вие казахте, субективна преценка. Аз не знам и не можах да се срещна и да открия съответни претекстове за това предложение в Конституцията. Оставям настрани други оферти, които са в областта на занимателното, бих казал - служебният министър председател да бъде ръководителя на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд или шефа на Българска национална банка. Сградата на Национален осигурителен институт е против вашето студио, за какво и шефът на Национален осигурителен институт да не може, примерно или шефът на здравната каса. Как селектираха тези първенци в страната, които краткотрайно могат да извършват тази тежка функционалност на длъжностен министър председател, само че това е несъмнено, в границите на шегата. Може би е рецепиран някакъв непознат, интернационален опит, който  аз не познавам. 

И казвате, че не постоянно е потребно да се преписва?  

Не постоянно е потребно да се преписва, в случай че не е приспособено към българските условия. Но фактически Конституцията е голяма тематика, тя е обвързвана и с пълномощията на президента. Ако тези пълномощия по линия на службите за сигурност се лимитират, не следва ли и конституционният статут на президента също да бъде стеснен. Тъй като българският президент, който и да е той, както и да се споделя, е най-мажоритарно определеното лице в българската конституционна система. Когато приказваме за немската правна система, би трябвало да подсети, че Бундеспрезидента се избира от преднамерено федерално заседание от 1000 души-делегати. Аз бих се затруднил да кажа по какъв начин се назовава предходния президент на Германия, сегашният е хер Щайнмайер, тъй като е прочут министър на външните работи беше. Бихте се затруднили и вие, в случай че ви попитам по какъв начин се споделя президента на Унгария, една доста приятна дама, която предходната година е определена от унгарския парламент. Тест, в правни системи в които...

Петер Сиярто, външният министър е по-известен на необятната общност от президента.  

Да, да. Каталин Новак се споделя настоящия президент на Унгария, избрана от унгарския парламент. Докато в правна система като българската,  милиони гласоподават за българския президент, а нали властта, по смисъла на член 1, алинея 2 от Конституцията, произлиза от народа. След като произлиза от народа и този народ гласоподава мажоритарно 2,5 млн., може и повече за един президент, без значение по какъв начин се споделя, тогава може би този президент би трябвало да има някакви пълномощия, с изключение на да реже лентички и в 12 без 10  да ни поздравява за Нова година. 

Разбрах Ви. Относно прословутата КПКОНПИ. Окончателно и с овации, чета и журналистически дописки сега, след тридневни диспути депутатите одобриха антикорупционния закон, той разделя на две Комисията за лишаване на нелегално добито имущество и Комисия за противопоставяне на корупцията. Големи парламентарни драми бяха, единствено белия дим чакахме най-после да излезе, съвсем като от Ватикана. Вашите оферти.  

При всички положения, битката против корупцията няма да бъде към този момент същата, тя е на качествено ново равнище с новия нормативен акт и би следвало деликатно да се  прочете компетентността на новата Комисия за противопоставяне на корупцията. Като че ли прекомерно доста незаконни сформира са й отредени, започнах да ги броя – над 26 незаконни състава са в изключителната подготвеност на новата Комисия за противопоставяне на корупцията. Ерго, никой различен орган няма право да проверява, с изключение на проверяващите инспектори. И инспекторите, извършващи оперативна активност, когато е на равнище оперативно дело за тези закононарушения, които са осъществени от лица, заемащи обществени длъжности. При деликатния прочит на тези закононарушения, съгласно мен, е видно, че доста  е разтворена палитрата на тази подготвеност. И  давам съответен образец с член 282а от Наказателния кодекс за длъжностно лице, което забави издаване на позволение за съответната активност. Примерно, кметът ми забави разрешението за комерсиална активност, аз имам кафе и си подаваме документи, и кмета ми забави моето позволение за комерсиална активност. Аз мога да сезирам Комисията за противопоставяне на корупцията и тя да задейства целия си запас в съответната община Х, да посети на място, да изиска документите, за какво кметът е нарушил член 282а Наказателен кодекс, защото той е в листата на тези длъжности, а това закононарушение е част от материалната подготвеност на комисията. И дали няма да има противоположен резултат, когато тази комисия ще бъде задръстена с сходни сигнали, при които сякаш мъчно се вижда  вероятния корупционен претекст. В предходните редакции на закона, главният предмет на КОНПИ  бяха същинските корупционни закононарушения - подкупа по Наказателния кодекс и вероятно тези с корупционен претекст. Има заповед на основния прокурор и на ръководителя на Върховен касационен съд, където са изброени тези типове корупционни закононарушения. Тук сякаш малко по-широка палитра и подготвеност се дава на новата комисия. Също по този начин, неотдавна се срещнах и с изявление на  проф. Веселин Вуков, който показва данни, че все още в България има 2000 проверяващи служители на реда, 1700 прокурори и 500 следователи. От кой запас Комисията за  противодействие на корупцията, ще образува новия корпус от проверяващи инспектори, ерго от инспектори занимаващи се с оперативна активност? След като се изисква за тях 5 години юридически стаж и 5 години професионален стаж в службите за сигурност и публичен ред, т.е. тези фрагменти ще бъдат нагледно казано, извлечени от сегашните структури било на проверяващи служители на реда, било на следователи, на хора, които са работили в тези служби. Като залогът е, че когато те бъдат форматирани в новата Комисия за противопоставяне на корупцията ще бъдат по-ефективни. Аз поисквам триумф, и го споделям напълно откровено, и на закона и на новата комисия, и с интерес ще проследявам 6-месечните отчети, дължими по закона, и това е положително, би трябвало да кажем и положителните практики, които са написани от закона. На всеки 6 месеца тази комисия ще рапортува за постигнатите резултати пред Народното събрание, надлежно пред обществото, това е добре. Това е добре, с цел да се видят резултатите от  новия закон, който както и вие казахте, имаше много диспути, много мнения по случая. Особено коментара във връзка с пълномощието на новата Комисия  при отвод от прокурора да образува досъдебно произвеждане, Комисията да има право да апелира този отвод пред съда и да желае съда да постанови анулацията му, тоест, Комисията да има една независима линия на обвинително държание, без значение от отхвърли на прокурора, че не намира задоволително данни и легален мотив да образува досъдебно произвеждане. Но всички тези въпроси са след 6 месеца, да сме живи и здрави, още веднъж ще си ги зададем и то с един доклад на новата комисия, която отново споделям, поисквам триумф, нека корупцията да не е същата в България. 

Дано. Нямаме доста време, само че още веднъж да се върнем и към елементарния жител, това, което го интересува, което е доста значимо започнахте софтуерът " Пегасус ". Евродепутати го определиха като " рожба на компромисите ", които се натрупаха през последните 20 години, да приемем, че сигурността изисква жертви. Борбата с тероризма, става ли предлог за проникването в персоналния живот и на неуместни хора, и на неуместни публицисти?

За страдание, предлог постоянно може да се откри, с цел да се засилват службите и съответните способени органи, които реализират надзор и имат пълномощия за отбрана на националната сигурност. Когато тези процеси протичат в границите на закона и се изяснява тяхната резултатност и успеваемост, проблемите се занижават, т.е. обществото е умерено, че ограничението на правата е в името на  сигурността. Затова моите оферти и моят зов е постоянно към повече бистрота и повече контакт с обществото и обяснение. Този образец, кой