Михаил Илиев: Българският футбол е много контузен
Д-р Михаил Илиев, един от корифеите на спортната медицина у нас, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Десет години в работи в Славия, пет в Левски и 15 в националния тим по футбол. Има много впечатляваща визитка с доста триумфи. Д-р Илиев е и специалист в шахмата. Дори беше сполучлив началник на федерацията при започване на века.
- Здравейте, доктор Илиев! Виждам ви със съдийска фланелка – изненадваща промяна…
- В предварителния диалог ме попитахте: „ Излязохте ли от футбола? “ Аз мога да изляза на ония свят от футбола. В момента давам отговор за всички младежки тимове. Снабдявам методично националните ни тимове. Сега са доста – има и дами, и плажен футбол, и така нататък Имаме стройна здравна организация. Аз съм секретар на здравната комисия. Правим по две конференции в годината, по 130-140 индивида, тъй като стана доста дефицитна длъжността футболен лекар. Едно време беше доста хубаво да бъдеш състезателен лекар, тъй като взимахме двойни и тройни заплати. Ходехме в чужбина, а сътрудниците от „ Пирогов “ не можеха. А за какво съм със съдийската фланелка? Племенникът ми доктор Великов е допинг ченге на УЕФА. Даже в този момент имаше огромен авторитет за българския футбол. Той беше допинг ченге на супер финала Реал (Мадрид) – Атлетико (Мадрид). Оттам ми донесе този подарък. Сложил съм я преднамерено, с цел да предизвиквам. Знам, че ще приказваме за футбол и за шах. Имам сбирка от фланелки на футболни съдии. Най-скъпата ми е на Никола Рицоли, италианската звезда. Той управлява мача с Украйна, на който Валери Божинов ми уреди контакта. Там бях с един от огромните треньори Алек Петрович Василевич. Той е легенда и бях посрещнат както прилича, както аз съм го посрещал в Славия. Вярвам във футбола на футболистите, не на публицистите. Учил съм се на някои от заболяванията от остарели футболисти, което не го написа на никое място по книгите.
- За излизането от футбола имах поради друго, тъй като може би най-известният състезателен доктор по света, германецът Мюлер-Волфарт, на 78 години още прави спринтове на „ Алианц Арена “ под бурните овации на футболистите…
-Всеки човек би трябвало да откри точното време да се отдръпна, когато одобряваме, че е на върха. Оттегли се, с цел да останеш! Мога да направя едно опрощение, тъй като аз съм минимум 10 години по-малък от него. Имам два оперирани менискуса от доктор Василев и доктор Мазнейков. Но не от футбол или от шах, а от туист. На мен натоварването ми е „ Twist again”. За три минути ги скъсах. Куцайки и с надутото коляно бях на оня фамозен мач в Турция с четирите дузпи. На дуела с Швейцария не можеше да не присъствам. Направиха ми ги и на третия ден работех, несъмнено. Така че съм се отказал не поради недоволства. Реших, че е извънредно време. Както страната ме пенсионира на избраната възраст, да се пенсионирам и аз. Беше обвързвано с някои приятни и неприятни мои моменти. Смятах, че последният ми мач в кариерата ще бъде Левски – Славия. Вдигаме купата, тя чака, наградите чакат. И единствено доктор Мишо Илиев им споделяше: „ Играем със Славия – бил съм 10 години там, знам какво може да се случи. “….
- Човек, който познава и двете страни…
- И двете страни на медала. Това не се случи и останах от морални съображения. Бяхме се разбрали с Иво Тонев, само че останах още една година. Кой е тъжният миг? В остарелия вид на кабинета ми имах една масичка, на която бях разположил всевъзможни медали. Не единствено от спорта, само че примерно и от командосите. Имам златен орден за заслуги. От Славия златната значка, от шаха, от едни мачове на Левски против ЦСКА. Няма да ги ругая, тъй като съм левскар, само че ми откраднаха медала от мача с Лацио, който ми беше последният формален мач, този за ветераните не се брои. Пред 25 хиляди души споделих, че това е последната ми среща. Откраднаха ми плакета, които ми връчиха за три шампионски трофеи с Левски, а другите оценки не ги откраднаха. Значи са били левскари, които сигурно съм преглеждал без пари – или пенсионери, или млади дихатели. За мен беше доста тъжно.
- Доколко е контузен българският футбол?
- Българският футбол е доста контузен по ред аргументи. Пълните излъчвания и вестници с разбори, които в множеството случаи са пожелателни и изсмукани от пръстите. Който не е бил в съблекалня на футболен тим, той не схваща безусловно нищо! Няма да не помни по какъв начин в Славия един военачалник се опитваше да изяснява на Петрович Василевич тактиката. Той му сподели: „ Аз разбирам, а вие не разбирате и от на следващия ден няма да сте на стадиона. “ Изпъдиха генерала, а не треньора. Треньорът е значим. Защо споделяме, че проблемите са доста и няма да бъдат елементарно преодолени? Сега има доста школи, което е доста радостно, млади и амбициозни треньори, само че те са извънредно зле платени и оттова стартират корупционните схеми. Бащите заплащат децата да играят.
- Много дейни са и майките.
- Майките са извънредно дейни. Ще опиша една хумореска – обичам да вървя понякога да виждам деца и юноши по какъв начин играят. Отивам на „ Царско село “, където вършим конференциите за докторите, валеше един дъждец. Треньорът на дребни 13-14-годишни деца беше доста благополучен, че ще бъдат позволени до същинската трева. Децата щастливи, обули специфичните обувки за натурален терен, само че вали дъжд. И майката пита треньора: „ Те в този момент ще упражняват ли? “ Той споделя: „ Да. “ А майката отговори: „ Но вали дъжд, ще се изкалят. “ Взе си детето, то се разплака, постави го в джипа… Е, по какъв начин ще стане футболист? Прически, татуировки и на 18 години – първа точка да карат кола. Аз ги гоня от кабинета и споделям: „ Кола, когато си изкараш ти. Това е! “
- Левски и Славия – двата тима на сърцето ви през призмата на последния край за купата на България?
- Тези мачове ги виждам независимо. Вече не се вълнувам като едно време – да подрипвам като треньорите на пейките. Табарес не подскочи, тъй като е остарял треньор. Кажи ми един млад треньор или изпълнителен шеф, издържал с годините. В Левски ги сменихме хем кадърни, високо интелигентни, с езици, да не ги изреждам всичките. Не може! Треньорът на съществени тимове би трябвало да е над 50 години и да не подскача като Сампаоли като клоун с татуировки, а да бъде като Табарес – с костюма, с патериците. Тези страсти съм ги загърбил. Наблюдавах мача професионално – кой по какъв начин играе. Естествено, че в тези моменти има и Господ. Не знам кой го е довел Гомес, който съгласно мен е представител на „ Джони Уокър “. Той е крачещият пешеходец! Големият футболист Желязков ми сподели по този начин: „ Назад и аз мога да я депозирам. “ Господ ни наказа два пъти. С Бистрица излязохме с четирима бранителя, четирима защитни халфове, половин нападател и изпуснахме дузпата… Сега Гомес изпусна. Мачът трябваше да приключи 5:0 за Левски при метода на игра. Отборът играеше доста добре, само че не вкарва голове. Затова има Герд Мюлер, Кройф – тези, които вкарват. Показа се прокобата на предишните през Левски. Гошо Петков ни взе мача за купата, взе го и в този момент. Но това е спортът, беше един почтен мач. Изпускането на дузпата беше от Господа.
- Най-големият експерт и най-трудният футболист, с който сте работили?
- За максимален мога да изтъквам доста играчи. Трябва да засегнатост някой, че съм го пропуснал. Труден състезател? Пак ще кажа хумореска. Когато доктор Гевренов ми предаваше, ми изясни характерни неща за играчите. Каза по този начин: „ Емил Костадинов преди всеки мач ще се оплаче от травма в кръста или в нещо друго. Той наложително е контузен, при което изваждаш инжекцията „ Волтарен “. Той си я желае, само че играе в мача като вманиачен. Но това е умният футболист. Ако играе едва, ще каже, че е контузен и е играл на инжекции. “ А вкарваше значими голове освен в националния отбор. Ето по какъв начин съм се учил от футболистите, наблюдавайки ги, само че не като ентусиаст. Аз съм в Славия и ми прави усещане, че два мача поред Емо Костадинов контузва левия бек Валери Греков. Все нещо в глезените. И към този момент в националния след години го запитвам: „ Емо, това инцидентно ли се получаваше? “ А той споделя: „ Не, той ми прави шпагат да ми чупи крайници, а аз скачам и му стъпвам на глезена. “ Както споделят - да плаче неговата майка, а не моята. Питаш ме с кои ми е било най-трудно, само че аз компликации не съм имал. - Футболистите постоянно се сърдят, когато са запаси, само че имало ли е във вашата кариера случай, при който състезател да симулира контузия, с цел да не играе? - Да, имало е такива, само че те нормално усещат нагласяването на титулярния състав два дни преди мача. Имам един доста прекрасен случай от историята на Славия. Наско Александров - Кимба, господ да го елементарни, е осъден за един мач. Беше огромен нападател от огромния тим на Славия. Вкарват Илия Величков, юношата. А на стената на Левски и ЦСКА написа: „ Щом си младеж на Левски или ЦСКА, не можеш да играеш в първия тим. “ Трябва да отидеш другаде. Величков беше същия като Бекенбауер. Вкарва гол в Бургас – 1:0. Следващия мач Наско отново е осъден и Илия прави гол против Левски. Следва срещата Ботев (Пловдив) – Славия. Пловдивчани са със Зехтински, Младенов, Раков, Коце Костадинов, Пашев – смут, смъртоносен тим! Бяха доста мощни, а и трудничко се играеше с Ботев. Христо Младенов, популярен треньор, в случай, че има Желязков централен нападател, пуска Лъчо Танев като подправена деветка. Младенката трябваше да взема решение – Наско Александров е втори капитан и звезда, закрепостен титуляр и не се контузваше. Той не загряваше, подобен човек не съм виждал. Терзийски, нашият кондиционен треньор, полудяваше, че ще скъса нещо. Младенката споделя, че ще направи анализ в съблекалнята, а тя беше метър на метър в Пловдив – нещо непоносимо. Казва: „ С номер 10 ще излезе Желязков, 11-и Чавдар Цветков, с номер 7 Илия Величков, второто полувреме влиза Наско Александров… Заповядайте на терена! “ А Наско си е подготвен за мача, супер титуляр. Но става цялостно злощастие и треньорът би трябвало да реагира. На полувремето 4:0 за Славия, гледаме като в спектакъл и Гулията прави два гола. Наско гледа на кръв. Какво да направи треньорът? Казва: „ Трендо, ела тук! Взимаш го Наско и почвате да загрявате като луди. Караш му се, ти си влиятелен. “ А той в действителност беше подобен, 11 години в Спортинг (Лисабон) с Боби Робсън. Сега е над 70 години и продължава да работи за наслаждение. Треньорът е психолог. Никой никого не е научил да играе футбол. Моуриньо не е играл футбол, той е управител. Както Пената е вид управител. Той единствено кибичи, тренировки не прави, само че е талантлив. Бате Митко е българският Фъргюсън!
- Кой мач вечно ще остане в съзнанието ви?
- Имам доста мачове, само че най-приятна бе квалификацията с Белгия. Те бяха ненормално мощни, само че за наше благополучие голаджията им Вилмотс си удържа на думата и не взе присъединяване, отхвърли се от футбола. Без него ние ги бихме 2:0. Там имаше различен комичен случай – турчин арбитър, при 1:0 за нас има чиста дузпа за Белгия, само че Ивайло Петков, наш ученик от Плевен, отива и на бистър турски споделя, че е симулирала майката на този… Беше доста сладко, тъй като с този мач действително си подпечатваме визите, тъй като бием съперник. Това беше един незабравим мач. Друг подобен бе неповторимият дуел с Русия, когато ги освободихме от международното, както споделяше Ицо. Но моят спомен е напълно различен. Ицо и Трифон, господ да го елементарни, не си говореха. И до момента си задавам въпроса – без да е статично състояние, по какъв начин Трифон Иванов е отишъл да скочи за висока топка при центрирането на гола. Бием, класираме се за международно, всички тичат във вътрешността, а аз си останах на пейката като прегорял експерт – не се вълнувам. Запомних едно предаване на „ Евроспорт “. Обясняват, че са се играли квалификации за международното състезание във Франция, само че най-важният и оспорван дуел бе сред България и Русия. Те имаха един от най-силните си тимове в историята. Коментарът беше, че мачът е бил доста оспорван и забавен, стадионът препълнен… Казват, че „ България победи с 1:0, а съдията Крондъл свири мача по този начин все едно, че руските танкове са прегазили къщите на неговата фамилия “. Гошо Гинчев, който ми е добър другар и пациент, били сме първенци в Левски, игра в този незабравим мач. Казвам, че имаше четири дузпи, а Гошо споделя – две, при едната го туширах и не го пуснах, до момента в който съдията не пусна топката. Тази среща бе паметна за мен и от здравна позиция. Все се пада на най-скъпи хора – и на футболисти, и на близки, аз да им откривам неприятни болести. Какъв тим сме имали 1994 година, че Ивайло Йорданов беше запаса, то е въпрос на потомство – унгарците от 1951 година нямат такова потомство. При Зума беше цялостен титуляр, закрепостен състезател. От център нападател в център халф го направи чичо Пенчо. Той има недоволство, върша му проучване, чувствам, че нещата не са добре. Което не е по моята част, аз имам най-големите консултанти в България, при които се преглежда през днешния ден, а не след един месец. Както Стилиян – връща се от чужбина, желае резонанс. Питам за какво не го направи в Селтик, а то можело след две седмици. Зума напъва Ивайло на тренировки и го написа в състава, само че Ивайло споделя, че няма да може и Гошо Гинчев загрява. Ивайло Йорданов беше такава звезда, аз съм бил на стадиона на Спортинг, Трендо ме показваше като мечка. Видях какво е уважението към него, заплатиха му цялото лекуване. Тогава бях изгонен от Славия. Някои се сърдят като ги махат отнякъде, само че ме изпъдиха в Левски и в националния тим, тъй че беше доста добре! Имахме доста огромни футболисти и не се сърдеха, че са запаси. Специално в Левски, и в националния беше доста мъчно на треньора. Имаше 16-17 играчи със самочувствие, играят в елитни тимове в чужбина. Кой играе в този момент от нашите? Не може да желаеме нещо от националния тим, откакто от първенеца няма един българин в състава.
- Във ваше наличие не можем да пренебрегнем шахмата – очаквали ли сте в миналото, че този спорт ще е максимален проблем на спортното министерство на България, както е сега?
- Претендирам, че разбирам шаха организационно повече от футбола и че бях най-успешен президент през 2001-2002 година Но когато станах президент, уволних Силвио Данаилов, който съм отгледал от дете. Казах му, че не е за треньор на националния тим, а е за основен управител. Той ми отхвърли и Веско Топалов при мен не игра на олимпиадата. Оказах се прав – Данаилов стана най-големият управител в света, потвърди го, избраха го в европейската федерацията и така нататък За свадите има и политически детайл. Данаилов от пръв другар с Азмайпарашвили, който му беше заместител в европейската федерация, станаха врагове. Той докара този Макропулос, няма да кажа с същинските оценки за него. Бяха докарани тук, заблудиха министър Кралев, че третият подписал се Кирил Георгиев е международна звезда. Световните звезди са две – Веско Топалов и Антоанета Стефанова! Всички други са междинна ръка положителни български играчи. Питах министър Кралев в другарски диалог: „ Добре, по какъв начин издържате на тази идиотщина? Този спорт от най-проспериращ отиде в канала! “ Моето предложение беше следното. Ясно е, че би трябвало да бъдем приети от международната федерация. Макропулос желае да стане президент, само че той ще стане различен път, тъй като аз залагам, че поста ще заеме Аркадий Дворкович, най-приближен човек на Путин и правоприемник на предния президент. Според мен Макропулос заблуди избрани кръгове в конкурентни страни, да не загатваме най-великата финансово страна, да им вземе парите да взе участие. Той не може да завоюва – това е моята прогноза. Заставайки на този пост Дворкович, ние с рационална, а не аматьорска позиция, подкрепени от министър Кралев, с добра юридическа подготовка, отиваме и ни одобряват отначало. Правим обединително заседание, допускам, че аз ще държа встъпителната тирада и шахматистите да си получим това, което заслужаваме. Сега имаме няколко неповторими девойки, които станаха шампионки, само че няма да им изтъквам имената, с цел да не се възгордяват. Прогнозирам, че ще имаме доста мощен женски тим в границите на две-три години, съперник на най-хубавите. Това се дължи на треньорите, на които както и във футбола, никой нищо не им заплаща. Плащат от джоба си родителите, само че надарените деца ги има. Имаме ги и във футбола. Сега ще изтърпим и това потомство, само че новите идват и се надявам, че ще доживеем отново такива триумфи!
- Здравейте, доктор Илиев! Виждам ви със съдийска фланелка – изненадваща промяна…
- В предварителния диалог ме попитахте: „ Излязохте ли от футбола? “ Аз мога да изляза на ония свят от футбола. В момента давам отговор за всички младежки тимове. Снабдявам методично националните ни тимове. Сега са доста – има и дами, и плажен футбол, и така нататък Имаме стройна здравна организация. Аз съм секретар на здравната комисия. Правим по две конференции в годината, по 130-140 индивида, тъй като стана доста дефицитна длъжността футболен лекар. Едно време беше доста хубаво да бъдеш състезателен лекар, тъй като взимахме двойни и тройни заплати. Ходехме в чужбина, а сътрудниците от „ Пирогов “ не можеха. А за какво съм със съдийската фланелка? Племенникът ми доктор Великов е допинг ченге на УЕФА. Даже в този момент имаше огромен авторитет за българския футбол. Той беше допинг ченге на супер финала Реал (Мадрид) – Атлетико (Мадрид). Оттам ми донесе този подарък. Сложил съм я преднамерено, с цел да предизвиквам. Знам, че ще приказваме за футбол и за шах. Имам сбирка от фланелки на футболни съдии. Най-скъпата ми е на Никола Рицоли, италианската звезда. Той управлява мача с Украйна, на който Валери Божинов ми уреди контакта. Там бях с един от огромните треньори Алек Петрович Василевич. Той е легенда и бях посрещнат както прилича, както аз съм го посрещал в Славия. Вярвам във футбола на футболистите, не на публицистите. Учил съм се на някои от заболяванията от остарели футболисти, което не го написа на никое място по книгите.
- За излизането от футбола имах поради друго, тъй като може би най-известният състезателен доктор по света, германецът Мюлер-Волфарт, на 78 години още прави спринтове на „ Алианц Арена “ под бурните овации на футболистите…
-Всеки човек би трябвало да откри точното време да се отдръпна, когато одобряваме, че е на върха. Оттегли се, с цел да останеш! Мога да направя едно опрощение, тъй като аз съм минимум 10 години по-малък от него. Имам два оперирани менискуса от доктор Василев и доктор Мазнейков. Но не от футбол или от шах, а от туист. На мен натоварването ми е „ Twist again”. За три минути ги скъсах. Куцайки и с надутото коляно бях на оня фамозен мач в Турция с четирите дузпи. На дуела с Швейцария не можеше да не присъствам. Направиха ми ги и на третия ден работех, несъмнено. Така че съм се отказал не поради недоволства. Реших, че е извънредно време. Както страната ме пенсионира на избраната възраст, да се пенсионирам и аз. Беше обвързвано с някои приятни и неприятни мои моменти. Смятах, че последният ми мач в кариерата ще бъде Левски – Славия. Вдигаме купата, тя чака, наградите чакат. И единствено доктор Мишо Илиев им споделяше: „ Играем със Славия – бил съм 10 години там, знам какво може да се случи. “….
- Човек, който познава и двете страни…
- И двете страни на медала. Това не се случи и останах от морални съображения. Бяхме се разбрали с Иво Тонев, само че останах още една година. Кой е тъжният миг? В остарелия вид на кабинета ми имах една масичка, на която бях разположил всевъзможни медали. Не единствено от спорта, само че примерно и от командосите. Имам златен орден за заслуги. От Славия златната значка, от шаха, от едни мачове на Левски против ЦСКА. Няма да ги ругая, тъй като съм левскар, само че ми откраднаха медала от мача с Лацио, който ми беше последният формален мач, този за ветераните не се брои. Пред 25 хиляди души споделих, че това е последната ми среща. Откраднаха ми плакета, които ми връчиха за три шампионски трофеи с Левски, а другите оценки не ги откраднаха. Значи са били левскари, които сигурно съм преглеждал без пари – или пенсионери, или млади дихатели. За мен беше доста тъжно.
- Доколко е контузен българският футбол?
- Българският футбол е доста контузен по ред аргументи. Пълните излъчвания и вестници с разбори, които в множеството случаи са пожелателни и изсмукани от пръстите. Който не е бил в съблекалня на футболен тим, той не схваща безусловно нищо! Няма да не помни по какъв начин в Славия един военачалник се опитваше да изяснява на Петрович Василевич тактиката. Той му сподели: „ Аз разбирам, а вие не разбирате и от на следващия ден няма да сте на стадиона. “ Изпъдиха генерала, а не треньора. Треньорът е значим. Защо споделяме, че проблемите са доста и няма да бъдат елементарно преодолени? Сега има доста школи, което е доста радостно, млади и амбициозни треньори, само че те са извънредно зле платени и оттова стартират корупционните схеми. Бащите заплащат децата да играят.
- Много дейни са и майките.
- Майките са извънредно дейни. Ще опиша една хумореска – обичам да вървя понякога да виждам деца и юноши по какъв начин играят. Отивам на „ Царско село “, където вършим конференциите за докторите, валеше един дъждец. Треньорът на дребни 13-14-годишни деца беше доста благополучен, че ще бъдат позволени до същинската трева. Децата щастливи, обули специфичните обувки за натурален терен, само че вали дъжд. И майката пита треньора: „ Те в този момент ще упражняват ли? “ Той споделя: „ Да. “ А майката отговори: „ Но вали дъжд, ще се изкалят. “ Взе си детето, то се разплака, постави го в джипа… Е, по какъв начин ще стане футболист? Прически, татуировки и на 18 години – първа точка да карат кола. Аз ги гоня от кабинета и споделям: „ Кола, когато си изкараш ти. Това е! “
- Левски и Славия – двата тима на сърцето ви през призмата на последния край за купата на България?
- Тези мачове ги виждам независимо. Вече не се вълнувам като едно време – да подрипвам като треньорите на пейките. Табарес не подскочи, тъй като е остарял треньор. Кажи ми един млад треньор или изпълнителен шеф, издържал с годините. В Левски ги сменихме хем кадърни, високо интелигентни, с езици, да не ги изреждам всичките. Не може! Треньорът на съществени тимове би трябвало да е над 50 години и да не подскача като Сампаоли като клоун с татуировки, а да бъде като Табарес – с костюма, с патериците. Тези страсти съм ги загърбил. Наблюдавах мача професионално – кой по какъв начин играе. Естествено, че в тези моменти има и Господ. Не знам кой го е довел Гомес, който съгласно мен е представител на „ Джони Уокър “. Той е крачещият пешеходец! Големият футболист Желязков ми сподели по този начин: „ Назад и аз мога да я депозирам. “ Господ ни наказа два пъти. С Бистрица излязохме с четирима бранителя, четирима защитни халфове, половин нападател и изпуснахме дузпата… Сега Гомес изпусна. Мачът трябваше да приключи 5:0 за Левски при метода на игра. Отборът играеше доста добре, само че не вкарва голове. Затова има Герд Мюлер, Кройф – тези, които вкарват. Показа се прокобата на предишните през Левски. Гошо Петков ни взе мача за купата, взе го и в този момент. Но това е спортът, беше един почтен мач. Изпускането на дузпата беше от Господа.
- Най-големият експерт и най-трудният футболист, с който сте работили?
- За максимален мога да изтъквам доста играчи. Трябва да засегнатост някой, че съм го пропуснал. Труден състезател? Пак ще кажа хумореска. Когато доктор Гевренов ми предаваше, ми изясни характерни неща за играчите. Каза по този начин: „ Емил Костадинов преди всеки мач ще се оплаче от травма в кръста или в нещо друго. Той наложително е контузен, при което изваждаш инжекцията „ Волтарен “. Той си я желае, само че играе в мача като вманиачен. Но това е умният футболист. Ако играе едва, ще каже, че е контузен и е играл на инжекции. “ А вкарваше значими голове освен в националния отбор. Ето по какъв начин съм се учил от футболистите, наблюдавайки ги, само че не като ентусиаст. Аз съм в Славия и ми прави усещане, че два мача поред Емо Костадинов контузва левия бек Валери Греков. Все нещо в глезените. И към този момент в националния след години го запитвам: „ Емо, това инцидентно ли се получаваше? “ А той споделя: „ Не, той ми прави шпагат да ми чупи крайници, а аз скачам и му стъпвам на глезена. “ Както споделят - да плаче неговата майка, а не моята. Питаш ме с кои ми е било най-трудно, само че аз компликации не съм имал. - Футболистите постоянно се сърдят, когато са запаси, само че имало ли е във вашата кариера случай, при който състезател да симулира контузия, с цел да не играе? - Да, имало е такива, само че те нормално усещат нагласяването на титулярния състав два дни преди мача. Имам един доста прекрасен случай от историята на Славия. Наско Александров - Кимба, господ да го елементарни, е осъден за един мач. Беше огромен нападател от огромния тим на Славия. Вкарват Илия Величков, юношата. А на стената на Левски и ЦСКА написа: „ Щом си младеж на Левски или ЦСКА, не можеш да играеш в първия тим. “ Трябва да отидеш другаде. Величков беше същия като Бекенбауер. Вкарва гол в Бургас – 1:0. Следващия мач Наско отново е осъден и Илия прави гол против Левски. Следва срещата Ботев (Пловдив) – Славия. Пловдивчани са със Зехтински, Младенов, Раков, Коце Костадинов, Пашев – смут, смъртоносен тим! Бяха доста мощни, а и трудничко се играеше с Ботев. Христо Младенов, популярен треньор, в случай, че има Желязков централен нападател, пуска Лъчо Танев като подправена деветка. Младенката трябваше да взема решение – Наско Александров е втори капитан и звезда, закрепостен титуляр и не се контузваше. Той не загряваше, подобен човек не съм виждал. Терзийски, нашият кондиционен треньор, полудяваше, че ще скъса нещо. Младенката споделя, че ще направи анализ в съблекалнята, а тя беше метър на метър в Пловдив – нещо непоносимо. Казва: „ С номер 10 ще излезе Желязков, 11-и Чавдар Цветков, с номер 7 Илия Величков, второто полувреме влиза Наско Александров… Заповядайте на терена! “ А Наско си е подготвен за мача, супер титуляр. Но става цялостно злощастие и треньорът би трябвало да реагира. На полувремето 4:0 за Славия, гледаме като в спектакъл и Гулията прави два гола. Наско гледа на кръв. Какво да направи треньорът? Казва: „ Трендо, ела тук! Взимаш го Наско и почвате да загрявате като луди. Караш му се, ти си влиятелен. “ А той в действителност беше подобен, 11 години в Спортинг (Лисабон) с Боби Робсън. Сега е над 70 години и продължава да работи за наслаждение. Треньорът е психолог. Никой никого не е научил да играе футбол. Моуриньо не е играл футбол, той е управител. Както Пената е вид управител. Той единствено кибичи, тренировки не прави, само че е талантлив. Бате Митко е българският Фъргюсън!
- Кой мач вечно ще остане в съзнанието ви?
- Имам доста мачове, само че най-приятна бе квалификацията с Белгия. Те бяха ненормално мощни, само че за наше благополучие голаджията им Вилмотс си удържа на думата и не взе присъединяване, отхвърли се от футбола. Без него ние ги бихме 2:0. Там имаше различен комичен случай – турчин арбитър, при 1:0 за нас има чиста дузпа за Белгия, само че Ивайло Петков, наш ученик от Плевен, отива и на бистър турски споделя, че е симулирала майката на този… Беше доста сладко, тъй като с този мач действително си подпечатваме визите, тъй като бием съперник. Това беше един незабравим мач. Друг подобен бе неповторимият дуел с Русия, когато ги освободихме от международното, както споделяше Ицо. Но моят спомен е напълно различен. Ицо и Трифон, господ да го елементарни, не си говореха. И до момента си задавам въпроса – без да е статично състояние, по какъв начин Трифон Иванов е отишъл да скочи за висока топка при центрирането на гола. Бием, класираме се за международно, всички тичат във вътрешността, а аз си останах на пейката като прегорял експерт – не се вълнувам. Запомних едно предаване на „ Евроспорт “. Обясняват, че са се играли квалификации за международното състезание във Франция, само че най-важният и оспорван дуел бе сред България и Русия. Те имаха един от най-силните си тимове в историята. Коментарът беше, че мачът е бил доста оспорван и забавен, стадионът препълнен… Казват, че „ България победи с 1:0, а съдията Крондъл свири мача по този начин все едно, че руските танкове са прегазили къщите на неговата фамилия “. Гошо Гинчев, който ми е добър другар и пациент, били сме първенци в Левски, игра в този незабравим мач. Казвам, че имаше четири дузпи, а Гошо споделя – две, при едната го туширах и не го пуснах, до момента в който съдията не пусна топката. Тази среща бе паметна за мен и от здравна позиция. Все се пада на най-скъпи хора – и на футболисти, и на близки, аз да им откривам неприятни болести. Какъв тим сме имали 1994 година, че Ивайло Йорданов беше запаса, то е въпрос на потомство – унгарците от 1951 година нямат такова потомство. При Зума беше цялостен титуляр, закрепостен състезател. От център нападател в център халф го направи чичо Пенчо. Той има недоволство, върша му проучване, чувствам, че нещата не са добре. Което не е по моята част, аз имам най-големите консултанти в България, при които се преглежда през днешния ден, а не след един месец. Както Стилиян – връща се от чужбина, желае резонанс. Питам за какво не го направи в Селтик, а то можело след две седмици. Зума напъва Ивайло на тренировки и го написа в състава, само че Ивайло споделя, че няма да може и Гошо Гинчев загрява. Ивайло Йорданов беше такава звезда, аз съм бил на стадиона на Спортинг, Трендо ме показваше като мечка. Видях какво е уважението към него, заплатиха му цялото лекуване. Тогава бях изгонен от Славия. Някои се сърдят като ги махат отнякъде, само че ме изпъдиха в Левски и в националния тим, тъй че беше доста добре! Имахме доста огромни футболисти и не се сърдеха, че са запаси. Специално в Левски, и в националния беше доста мъчно на треньора. Имаше 16-17 играчи със самочувствие, играят в елитни тимове в чужбина. Кой играе в този момент от нашите? Не може да желаеме нещо от националния тим, откакто от първенеца няма един българин в състава.
- Във ваше наличие не можем да пренебрегнем шахмата – очаквали ли сте в миналото, че този спорт ще е максимален проблем на спортното министерство на България, както е сега?
- Претендирам, че разбирам шаха организационно повече от футбола и че бях най-успешен президент през 2001-2002 година Но когато станах президент, уволних Силвио Данаилов, който съм отгледал от дете. Казах му, че не е за треньор на националния тим, а е за основен управител. Той ми отхвърли и Веско Топалов при мен не игра на олимпиадата. Оказах се прав – Данаилов стана най-големият управител в света, потвърди го, избраха го в европейската федерацията и така нататък За свадите има и политически детайл. Данаилов от пръв другар с Азмайпарашвили, който му беше заместител в европейската федерация, станаха врагове. Той докара този Макропулос, няма да кажа с същинските оценки за него. Бяха докарани тук, заблудиха министър Кралев, че третият подписал се Кирил Георгиев е международна звезда. Световните звезди са две – Веско Топалов и Антоанета Стефанова! Всички други са междинна ръка положителни български играчи. Питах министър Кралев в другарски диалог: „ Добре, по какъв начин издържате на тази идиотщина? Този спорт от най-проспериращ отиде в канала! “ Моето предложение беше следното. Ясно е, че би трябвало да бъдем приети от международната федерация. Макропулос желае да стане президент, само че той ще стане различен път, тъй като аз залагам, че поста ще заеме Аркадий Дворкович, най-приближен човек на Путин и правоприемник на предния президент. Според мен Макропулос заблуди избрани кръгове в конкурентни страни, да не загатваме най-великата финансово страна, да им вземе парите да взе участие. Той не може да завоюва – това е моята прогноза. Заставайки на този пост Дворкович, ние с рационална, а не аматьорска позиция, подкрепени от министър Кралев, с добра юридическа подготовка, отиваме и ни одобряват отначало. Правим обединително заседание, допускам, че аз ще държа встъпителната тирада и шахматистите да си получим това, което заслужаваме. Сега имаме няколко неповторими девойки, които станаха шампионки, само че няма да им изтъквам имената, с цел да не се възгордяват. Прогнозирам, че ще имаме доста мощен женски тим в границите на две-три години, съперник на най-хубавите. Това се дължи на треньорите, на които както и във футбола, никой нищо не им заплаща. Плащат от джоба си родителите, само че надарените деца ги има. Имаме ги и във футбола. Сега ще изтърпим и това потомство, само че новите идват и се надявам, че ще доживеем отново такива триумфи!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ