Marx` Kampf
Д-р Любомир Канов
Проблемът с Маркс и неговото обучение - марксизма не е в това, че става дума за злокобна особеност, погубила безчислено голям брой от почтени хора, нито пакостната им роля в разрушаването на индивида, религията, цивилизацията и природата през целия трагичен ХХ век, а в техният удивителен и видимо изцяло непростим триумф. Нито повсеместното оборване от опита на обществото на това, маскирано като просвета обществено инжинерство, нито безпримерната свирепост на почитателите му Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот, Кастро, ЧеГевара и сатрапите от Чаушеску, през Живков до вожда Ким Ир Сен и безумния му наследник, който обрича на апетит и недохранване децата на страната си. Цялото пространство от Берлин, през Катин през Беларус до Чукотка и Колима и от Хавана през Тирана до Пхенян беше и към момента е
осеяно с костите и безименните гробове на погубените,
над които продължава да се вее по паметниците каменно-чугунената брада на главестия истукан, наследник на това племе, което беше разкрило Господ пред всичките нации по света, с цел да може безбожникът да Го разгласи за опиат за народите.
Защо този подправен оракул, който макар всичките жертви принесени пред олтара на секуларния материализъм, към момента развява брадата си из цялата планета и непрекъснато отнякъде се втурва на сцената на историята? Ето, виждаме го, постоянно същият, само че постоянно превдварително решен, през днешния ден да наднича иззад рамото на тлъст венецуелски деспот, на следващия ден като лидер на “национално-освободително придвижване ”, което изисква безусловно реки и езера от кръв, а от време на време и като европейски червен терорист с Калашников в ръка, подхващащ битката против “класовият зложелател ” и против капитализма още веднъж и още веднъж. Не се оказаха задоволителни нито Голодомора в Украйна, където марксистите от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и ЧК инструктирани от прилежният Каганович и танцуващият гопак Хрушчов трансфораха едни от най-работливите и кротки земеделци на Европа в канибали, които изяждаха умрелите си от апетит деца. Не беше задоволителен “превъзпитателният ” опит на Гулаг, който промени напълно генофонда на една цяла велика нация и в този момент от нея са останали основно “блатные ”, олигарси, чекистки бригади с чукове и стоманени пръти, проститутки и едно безбрежно море от алкохолици, които рядко доживяват 50 годишна възраст. Как може тази безподобна жестокост на едно обучение, предизвикало толкоз премеждия и пропаднало по този начин безславно толкоз доста пъти, да бъде отново реанимирано, излъсквано и поднасяно на идващото потомство като рационална доктрина на обществото? Как е допустимо толкоз години всевъзможни западни левичари от Бертран Ръсел и Бернард Шоу до Жан Пол Сартр и Наом Чомски да възпитават генерации от университетска интелигенция напълно покварена и исторически невежествена във връзка с същинската цена на марксизма и породените от него закононарушения?
Ето моят отговор:
Маркс и неговият спонсор Енгелс не са разкрили никаква доктрина и политикономия на капитализма с неговата съдбовна, съгласно тях, податливост да поражда и да изпада в рецесии. Не капитализмът, а цялата природа постоянно се е развивала през рецесии и произшествия, тъй като това, както е явно за всеки, е самата същина и главния закон на живота въобще - при капитализма или при тапирите на Амазония. Нищо научно няма в брътвежите за неизбежния завършек на капитализма, в псевдоикономическите разбори за принадената стойност, за базата и надстройката, за другите “обществени строеве ”, които следват един други като в някаква постъпателна онтогенеза на еволюиращи риби, земноводни и бозайници. Държавите и обществата са били постоянно или във напредък или в проваляне, развитите общества са постоянно разрушавани от дивите, напредналите нееднократно в историята подивяват, а други се цивилизоват и ги заменят.
Не в това кой има средствата за произвеждане се корени повода за развиването на обществата и цивилизацията, а в персони, случайности, изобретения, орис, технология, епидемии и дори климат. Нищо научно няма в видимо философските систематизирания за бъдещето на индивида. Плагиатствуващи Дарвин или Ламарк обществени теоретици през 19 век има задоволително и без Маркс и Енгелс, в най-различни области за епохата си, и основното за тях е да се надпреварват да извеждат същински или, при неналичието на такива, мними закони за еволюцията, за революцията и законите за “развитието ” на обществото и индивида. Дарвиновата доктрина или Менделеевата таблица, за разлика от обществените теории, най-малко имат някаква предиктивна мощ. При спонсора на Маркс – Енгелс, грандоманското предпочитание за материалистическо пояснение на всичко и основаване на свръхамбициозна и безспорна Теория на Живота стига до нелепото изказване, че
животът е “форма на битие на белтъчната материя ”,
сякаш става дума за омлет, заплетен от незнаен причинител, прикрит зад кулисите на мирозданието. Едва ли има по-бездарен образец за философствуващо незнание в полето на естествените науки от това “откритие ”, най-малко до момента в който не се появиха политически още по-безупречните теории на Лисенко и коацерватните капки на Опарин, целящи да придадат спомагателна наукообразност на Енгелсовите постулати.
Но и в двата случая и при Маркс, и при Енгелс, това незнание е било задвижвано от една напълно ясна цел - да се обори всяко досещане и всяка религия, че с изключение на химически детайли, албумин и слузести материи във Вселената, в живота и в индивида може би се крие нещо доста по-дълбоко, величествено в своята непознаваемост, което се назовава Смисъл или дори Дух. Това е трябвало да бъде атакувано от едната брада - Фридрих, до момента в който другата – Карл, е громяла религията въобще, като че ли в действителност е по силите на някой не изключително чистоплътен, изпаднал от религията си субект, въоръжен с перодръжка, да отхвърли вековната вътрешен глас за божественото на всички нации, живели в миналото по земята.
Но дори не в тази битка, не в това е огромното изобретение на Маркс. Макар че професорите левичари не престават да набутват каменоглавия и ненужен паметник в университетските стратегии, даже и в най-хубавите западни университети, в стратегиите по стопанска система и философия, като че ли той не се е провалил - и не е толкоз рисков и незаконен, колкото и теоретиците на нацизма. Не икономическите му теории и не неговия атеизъм са неговото същинско завещание, а нещо съвършенно друго.
Карл Маркс е създател на едно от най-зловещите открития в историята на концепциите и това е
ИДЕЯТА ЗА ЖЕРТВАТА
или концепцията за Световната Виктимология - и идната от това ИДЕЯ ЗА КЛАСОВАТА БОРБА, за отмъщението на ПОТЪРПЕВШАТА класа против другата, призната за паразитна и ненужна. Това е постулирано като съображение за групова виновност и заличаване на цели пластове от популацията на еднакъв народ, оповестени за КЛАСОВИ ВРАГОВЕ посредством средствата на неизбежната тирания на едната класа над другата.
Какво значи на процедура това? Това значи, че Маркс за пръв път в историята изобретява философско обучение и обществена доктрина за разделянето на индивидите по КЛАСОВ симптом, и приема това за съображение на
неизбежното и безмилостно заличаване на едните от другите
в изискването на непрекъсната революция. За първи път някой се досеща за едно безусловно фундаментално “научно ” опълчване на индивидите един против различен по линията на “експлоататор ”, който владее “средствата за произвеждане ” и “жертва ” т.е. човек, който продава труда си. Оттам води началото си стремглава и страшна доктрина за неизбежната класова битка, в която спечелилият и гробар на другата класа ще бъде “пролетариатът ” или класата “хегемон ”, а другата, нездравословната, буржуазна класа ще бъде захвърлена на “бунището на историята ”, като нейната роля е да се трансформира в обект на дехуманизиране и изтребване до крайник, дружно със фамилиите, като неподлежащи на превъзпитание.
Да спрем за малко, да помълчим и да си помислим първо за езика, с който Маркс приказва за това, и за следствията от тази чудовищна доктрина, наричана от някои “утопия ”, само че в реалност кървава драма, коствала живота на милиони хора. Какво споделя баща Карл? Всъщност той измисля сполучливо първият в историята теоретично самостоятелен
Език на Омразата към близък,
и за пръв път в историята съумява да интерпретира и видоизмени християнската концепция за съчувствие към бедния и грижа и благосклонност към потиснатия в апел към революционно принуждение в името на справедливостта, изригващо от по този начин наречената Жертва и ориентирана против “другия ”, трансфорат в Нечовек, в Класов Враг. И в следствие, посредством диктатурата на пролетариата, сполучливо прилагана от неговите почтени възпитаници, баща Карл е съумял да реализира сполучливото физическо екстерминиране на цяла една класа от неосъдени от никакъв съд или закон индивиди, наречени Буржуазия, което преведено прочее не значи нищо друго с изключение на “граждани ”.
Някои жители са претърпели това, тъй като са били пощадени от този исторически опит, но безбройно доста други - не. Това е метафизичното откритие, наречено Марксизъм, т.е. Теория на чистата ненавист, която маскирана като “революционна правдивост ” погуби толкоз доста почтени и аргументи толкоз неизчислими премеждия на цели континенти, че по право би трябвало да се назове
Марксистки Холокост
Безверният безбожник Карл се вклини в полемиката за морала и за безконечната орис на индивида, за Доброто и Злото, маскиран като Защитник на угнетените, с цел да посее ерес и крах сред хората. Колко коства единствено “теорията ”, че с цел да настъпи “революционна ” обстановка, водеща до тирания на пролетариата, е нужно да има войни, а в случай че няма, е добре те да бъдат предизвикани, тъй че колкото повече хора загинат по ужасяващ метод, толкоз по-скоро ще настъпи новият строй и царството на справедливостта. “И слезнете от конете и земята целунете, възцарете безконечна любов, безконечна истина на света ” - Хр. Смирнески, “Червените ескадрони ”. И това слизане от конете след убийствата, след посичането на глави, които се търкалят като зелки из запустелите полета.
Това, съгласно мен, надминава способността на измислената от един единствен субект “теория ” да въздейства и да пакости върху ориста на цялата планета. По-скоро като че ли отива към действията определяни в средновековието като интервенция на самия Нечестивец, на Прокълнатия Вечен Враг на човечеството. Тук дори не става дума за сякаш опълчването на пролетариата и идеологическия съсловен зложелател. Не, става дума за Врагът на Човека въобще! И триумфът на тази “теория ” се корени в това, че тя е маскирана като Справедливост! Почти като в библейско поверие Карл се появява с развята брада на лъжепророк върху барикадите и съблазнява слабите духом с заричане за Рай на Земята, тук и в този момент, неотложно, за тези потиснатите, единствено да се решат да въстанат, да убият притежателите и да си разпределят “справедливо ” плячката след Революцията. От лявата му страна се е разкрачил Ленин с подстригано от бръснарите в Цюрих татарско брадле, а отдясно е Роза Люксембург. Отзад крачи Сталин с меките си разбойнически ботуши, засуквайки мустаци, а до него е Копьонкин от романа на Платонов, оседлал коня си, наименуван Пролетарска Сила. Мао излиза гол и влажен с аленото книжле в ръка от реката Янг-Цзе, с цел да покаже на тълпата, че е настъпило времето да се затриват буржуазните професори, които не са научили новия катехизис наизуст. Следват ордите на “жертвите ”, по доктрина хрисими и нещастни, в реалност подготвени на обир и ликвидиране. Не би трябвало тук, несъмнено да се не помни и теноровият вик на Илич:
“Грррраби загрррррабеното! ”
макар че това е в действителност многогласна песен от една трагична опера с най-масовите подиуми на принуждение в историята на човечеството, изпята на доста езици с най-различни гласове и постоянно с еднакъв край. Наричали са тези подиуми Гражданска Война, Разкулачване, Народен Съд, Великият Поход, завладяването на казармите в Хавана, Народна Република на Кхмер Руж и по какъв начин ли не, от руините и пожарите на ограбените къщи постоянно се виждат да излизат с задържаните притежатели освен чекисти с кожени полушубки, само че и марксисти-поети с револвер в ръка, сграбчили под мишница килима на задържания или навлекли меката шапка и палтото му. Това е картината, това е крайният резултат от използването на “единствено вярната ” доктрина за обществото-диалектическия материализъм.
Но не с това се свършват заслугите на Маркс. Оказа се, че неговите възпитаници, за изненада точно тези западни “буржуа ”, пощадени от обществения опит на действителния Марксизъм и заради това сдобили се с шанса енергично да пазят от безвредните катедри на западните университети фундаменталното обучение на най-абсолютната робия, известна на човечеството, които също така постоянно са имали неограничена независимост на словото, са решили да обогатят наследството на баща Карл. Вместо да се вкаменят във безконечната заледеност на Колима или да бъдат набучени с тояги в устата си преди да бъдат хвърлени на прасетата, тъй като са се осмелили да приказват, те креативен уголемяват обсега на първичното обучение и стартират да откриват нови “жертви ”, там където идеологическата целина е била, по този начин да се каже, неразорана или незадоволително създадена.
Моделът в общи линии е непосредствен до оригинала. След разгрома на нацизма се оказа, че има една доста плодородна ниша, основана от всеобщото и изцяло основателно потрисане на целия свят от закононарушенията на нацизма и расизма, както и наказание на нарушителите в Нюренберг. Разбира се, Марксистите на всички места по света бързо се направиха, че са не запомнили, че нацистката партия на Хитлер е Работническа Партия, че и той строи Социализъм, както и Сталин, че и той е черпил ентусиазъм за своята обществена агитация и за своите речи на ненавист и разделяне сред хората в името на всеобщото благополучие от общия извор и предтеча – Маркс, че и за него хората са принадлежности за построяването на Щастието като самобитен Мавзолей за живите, ръководени от държавната машина сходно на автомати.
Няма Националсоциализъм без изобретеното от Маркс,
както няма и концлагери без изобретеното от Ленин, както няма и грандиозни планове за нацистките и комунистически утопии без Езика на Омразата, въведен от Карл Маркс.
Върху освободената идеологическа територия обаче най-бързи се оказват отново марксистите, този път предрешени като най-лютите съперници на своите довчерашни идеологически братовчеди - нацистите. Разликата е, несъмнено, че нацистите водят война против непознатите, а марксистите водят класова битка против личните си нации, друга разлика сред тях в никакъв случай не е съществувала, с изключение на в имената. Но останали без конкуренция в опразнените за измама територии, марксистите се втурват в обичаната си роля: бранители на угнетените, унижените и оскърбените, фенове на справедливостта. Важно е тук да се означи, че в това начинание първи възсядат конете на идеологията западните ескадрони на левите интелектуалци, едвам по-късно следвани от тежката обозна армия на комунистическата агитация от източната страна на желязната завеса. “А вие за какво биете негрите? ” е най-опростената форма която употребява лишената от буржуазен финес комунистическа агитация.
Разбира се, на Запад гъмжи и от секрети руски сътрудници на въздействие, както и това, което се назовава “полезни простаци ”, само че най-много в деяние влиза още веднъж оня подправен вик за “справедливостта ”, за “правата ” на “жертвите ” на расизма и дискриминирането, т.е. влиза в работа остарелият трик на баща Карл за Виктимологията. Оказва се, че виктимологията може да работи освен на класова, само че и на расова основа - и тя работи прелестно като мотив за разцепление сред хората, само че с противоположен на оня при нацистите знак. Когато се разгласи новият сезон след войната на новата годишна продукция от “жертви ”на империализма, колониализма, расизма и прочие, старите марксистки клишета и пропагандни способи заработиха незабавно със същия триумф в пропагандната борба за публичното мнение, както преди този момент беше при комунизма и марксизма - и още веднъж тъй като бяха маскирани като “добро ”. Скоро расизмът и колониализмът бяха прогонени отвред, откъдето идейните почитатели на баща Карл взеха решение, че би трябвало да бъде пропъден и нерядко заместен от марксически или просъветски режими, провъзгласяващи ерата на свободата и всеобщото благополучие на социализма.
Резултатите ги знае всеки, който се интересува - Иди Амин, Момбаса, Мианмар, Судан, Сомалия, Ангола, Зимбамбуе и прочие Може би малко на брой знаят от международните информационни организации, където болшинството публицисти са индоктринирани още от студентската пейка с леви убеждения, само че през днешния ден в някогашната процъфтяваща страна Родезия е ОК да убиеш бял фермер и да изнасилиш жена му. Расовата, а и класовата правдивост би трябвало да се възстановят, средствата за произвеждане и така нататък Знаем към този момент тази ария. “Грррррраби нагрррррабеното! ” Може и да отнесеш бомбето на фермера, с цел да се позабавляваш. Марксическата “журналистика ” в международен проект, естествено, мълчи по въпроса. Мълчеше и по време на Голодомора, и по време на Гулаг, и по време на унищожаването на Източна Европа и унищожаването на Куба в продължение на половин век, с обособени изключения. Обичат Че Гевара. Обичат “Че ”! Мълчат “прогресивните сили ” и до момента по адрес на някогашните единомишленици марксисти от тайните служби на болшевишкото Гестапо, яхнали така наречен Преход и станали капиталисти...
Но и това се оказва незадоволително. Дойде ред и на
идващите “жертви на дискриминация ”,
членове на малцинствени групи още веднъж потискани от “лошите ”, от болшинството, отново по остарялото предписание на разкриване на мними жертви, на избрана група от обществото, която да бъде опълчена на останалите и да се стреми към фаворизиран и извънреден статут в името на марксическата “справедливост ”. Това този път станаха “гей ” групите, които, в полза на истината, рядко се нуждаят от специфична отбрана, защото никой не ги потиска, а и по предписание са по-добре образовани, по-вербални и,, с доста по-висок стандарт на живота от междинния хетеросексуалец с едно-две деца и с несигурна или ниско платена работа. Всъщност gay на британски значи радостен и обичащ заниманията човек. Но в духа на към този момент добре отработената доктрина за “жертвите ” се стартира извънредно гръмогласна и, в доста връзки нахална, медийна, законодателна и културална борба против “хомофобията ” с импликациите, че става дума за фашизъм, нацизъм и надали не за злоба към индивида, в случай че си позволиш да не харесваш примерно в учебната стратегия на твоите деца да се преподава “the gay life style ”, илюстрирано с двама бащи, осиновили някакво дете от Бангладеш, като обикновено или дори прогресивно.
По способи и в главните си правила тази нова “борба за правдивост ” не се отличава от предходните и се води от към този момент познатите медийни артисти на марксическата агитация, от деятелите представляващи “прогресивното “ човечество, подпомагани от леви адвокатски групи и от Холивуд, за отбрана на “правата ”, които в никакъв случай не са били отнемани. Между прочее тази битка се води с по-малко кръвопролитни средства, най-вече с неописуемо отблъскащи “гей паради ” и карнавали, демонстриращи “гордостта ” да си хомосексуален. Каквото и да значат тези прояви, те са по-скоро целящи да скандализират и в следствие имат противоположния резултат на възнамерявания, а точно да обезпечат още по-специален статус на целуващите се по улиците мощно гримирани русокоски от мъжки пол, с впити в мускулестите им глутеуси еластични прашки. Най-тежкото клане, до което се доближи, беше изсипването на кофа с животинска кръв на стъпалата на католическия храм Сейнт Патрик в Манхатан по време на един от гей парадите. Другото са основно битки в правосъдната зала в посока на извоюване на специфични привилегии за “жертвите на хомофобната дискриминация ”, и в законодателни борби за изсипване на колкото се може повече обществени средства за незабавното разкриване на лекуване за СПИН. Това също е
“революция ” на “сексуално пролетаризираните маси ”
принудени да се борят за правата си на улицата, въоръжени със силикон, латекс и вибратори вместо с парабелума на Чапаев.
Понеже парадоксите заченати в главата на Маркс и развивани от неговите възпитаници нямат край, а походът на омразата и разделянето маскирани като “справедливост ” не среща същинска опозиция, в последните десетилетия е в ход и най-грандиозният опит да бъдат хората разграничени и опълчени в две враждебни и дефинитивно непримирими групи. И това е до момента незадоволително създаденото естествено разграничение сред половете и тяхната друга роля в обществото и в природата. Тук точно се е прицелил “Феминисткият план ” и аз доста ще се изненадам, в случай че някой успее да потвърди, че това течение не е заченато, в случай че мога по този начин да се изразя, от марксисти в женски облекла или че Бела Абцуг или Бети Фридън са съперници на Клара Цеткин и Роза Люксембург по идеологическите въпроси на революцията и марксизма. Всъщност надали има феминистка, която да отхвърли иманентния си марксизъм, както и убеждението си, че мъжете са прасета и опресори, т.е. в някакъв смисъл класови врагове.
Опасявам се, че част от тях, в случай че беше допустимо размножението посредством партеногенезис, биха призовали към полова война за изтреблението на подтисниците-мъже, чиято единствена цел е да държат нещастните дами в послушание посредством непрекъсната бременност, и чиято настъпателност към тях се дължи на съществуването на тестикули и необуздана секреция на тестостерон. Предполагам, че първата им стъпка, в случай че победят в тази война, би била всеобща национализация на тестикулите като средство за произвеждане и надзор върху секрецията на рисковият хормон, водещ до класово насилничество над дамите. Единственото пропукване на другояче стройният феминистки модел е, че е съвсем невероятно дамите да бъдат оповестени за подтиснато малцинство, тъй като са повече от мъжете и живеят по-дълго от тях, а също така даже да получават по статистика по-малко приходи, имат доста по-голям % от собствеността и парите в развитите страни, където се допуска феминизма да спечелва на първо време. Ще спечелва, несъмнено, не толкоз феминизмът, колкото старият
баща Карл, който още един път ще е съумял да се преоблече като “защитник ” на подтиснатите
и ще глади радостно брада в миманса, до момента в който двата пола се борят. Всъщност, като мъж и държание към дамите той надали може да се смята за пример за подражателство, и евентуално би изгубил най-малко единия си тестикул в името на верния междуполов и международен ред, открит от неговите победили ученички...
Ето по този начин се разрасна този виктомологичен бизнес в последните десетилетия, обхващайки все по-нови сфери, по този начин триумфът на Карл Маркс и неговата битка - MARX KAMPF - ескалира по света и закупи все по-нови и по-зловещи контури.
Призракът, който стартира да броди из Европа в средата на 19 век, от дълго време е изтърван от бутилката и е станал
тоталитарна и планетарна действителност,
Deus ex machina, несъвършен псевдобог, настанил се върху сцената на света, с цел да ни опише фабулата на НЕСВОБОДАТА и да направи по този начин, че да сме неживи, въпреки да изглеждаме видимо иначе.
Не е истина, че с рухването на Сталинизма, на Маоизма и на Съюз на съветските социалистически републики, Марксизмът си е отишъл. Тоталните хрумвания са тук, по-влиятелни отвсякога, заемащи от ден на ден пространство и пускащи корени в душите на от ден на ден индивиди, въпреки и под нови форми. Този философски зложелател на човешката природа, прикрит под формата на добродетелно обучение за справедливостта и за устройството на обществото, не си е отишъл. Може да разпознаете наличието му по изключително мъчителната и универсална безрадостност в живота на модерните общества, попарени от “правдата ” на марксизма в другите му превъплощения и по ведростта царяща в домарксистките кътчета на планетата, живеещи, въпреки и оскъдно, по старите обичаи. Целта на призрака постоянно е била да ни направи сомнамбули, сънуващи личния си живот с отворени очи през лъжливия мит за всеобщият Рай, изпълним посредством непрекъснатото воюване на едни групи хора против други. И този мит на “перманентната гражданска война ” е сърцевината на марксистката химера, преживявана като безконечен повтарящ се призрачен сън или преизподня, тъй като е противоположното на любовта.
За да бъде тържеството на този призрачен сън цялостно, марксистките създатели на разделянето, недоверието и враждата сред хората по колективен, съсловен, сексуален и всевъзможен различен симптом, вкараха в последните години левичарския Новоезик или Политическата Коректност. Според Оруелския му речник, дотук написаното е Hate Speech - език на омразата.
Вие сте съдиите.
Проблемът с Маркс и неговото обучение - марксизма не е в това, че става дума за злокобна особеност, погубила безчислено голям брой от почтени хора, нито пакостната им роля в разрушаването на индивида, религията, цивилизацията и природата през целия трагичен ХХ век, а в техният удивителен и видимо изцяло непростим триумф. Нито повсеместното оборване от опита на обществото на това, маскирано като просвета обществено инжинерство, нито безпримерната свирепост на почитателите му Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот, Кастро, ЧеГевара и сатрапите от Чаушеску, през Живков до вожда Ким Ир Сен и безумния му наследник, който обрича на апетит и недохранване децата на страната си. Цялото пространство от Берлин, през Катин през Беларус до Чукотка и Колима и от Хавана през Тирана до Пхенян беше и към момента е
осеяно с костите и безименните гробове на погубените,
над които продължава да се вее по паметниците каменно-чугунената брада на главестия истукан, наследник на това племе, което беше разкрило Господ пред всичките нации по света, с цел да може безбожникът да Го разгласи за опиат за народите.
Защо този подправен оракул, който макар всичките жертви принесени пред олтара на секуларния материализъм, към момента развява брадата си из цялата планета и непрекъснато отнякъде се втурва на сцената на историята? Ето, виждаме го, постоянно същият, само че постоянно превдварително решен, през днешния ден да наднича иззад рамото на тлъст венецуелски деспот, на следващия ден като лидер на “национално-освободително придвижване ”, което изисква безусловно реки и езера от кръв, а от време на време и като европейски червен терорист с Калашников в ръка, подхващащ битката против “класовият зложелател ” и против капитализма още веднъж и още веднъж. Не се оказаха задоволителни нито Голодомора в Украйна, където марксистите от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и ЧК инструктирани от прилежният Каганович и танцуващият гопак Хрушчов трансфораха едни от най-работливите и кротки земеделци на Европа в канибали, които изяждаха умрелите си от апетит деца. Не беше задоволителен “превъзпитателният ” опит на Гулаг, който промени напълно генофонда на една цяла велика нация и в този момент от нея са останали основно “блатные ”, олигарси, чекистки бригади с чукове и стоманени пръти, проститутки и едно безбрежно море от алкохолици, които рядко доживяват 50 годишна възраст. Как може тази безподобна жестокост на едно обучение, предизвикало толкоз премеждия и пропаднало по този начин безславно толкоз доста пъти, да бъде отново реанимирано, излъсквано и поднасяно на идващото потомство като рационална доктрина на обществото? Как е допустимо толкоз години всевъзможни западни левичари от Бертран Ръсел и Бернард Шоу до Жан Пол Сартр и Наом Чомски да възпитават генерации от университетска интелигенция напълно покварена и исторически невежествена във връзка с същинската цена на марксизма и породените от него закононарушения?
Ето моят отговор:
Маркс и неговият спонсор Енгелс не са разкрили никаква доктрина и политикономия на капитализма с неговата съдбовна, съгласно тях, податливост да поражда и да изпада в рецесии. Не капитализмът, а цялата природа постоянно се е развивала през рецесии и произшествия, тъй като това, както е явно за всеки, е самата същина и главния закон на живота въобще - при капитализма или при тапирите на Амазония. Нищо научно няма в брътвежите за неизбежния завършек на капитализма, в псевдоикономическите разбори за принадената стойност, за базата и надстройката, за другите “обществени строеве ”, които следват един други като в някаква постъпателна онтогенеза на еволюиращи риби, земноводни и бозайници. Държавите и обществата са били постоянно или във напредък или в проваляне, развитите общества са постоянно разрушавани от дивите, напредналите нееднократно в историята подивяват, а други се цивилизоват и ги заменят.
Не в това кой има средствата за произвеждане се корени повода за развиването на обществата и цивилизацията, а в персони, случайности, изобретения, орис, технология, епидемии и дори климат. Нищо научно няма в видимо философските систематизирания за бъдещето на индивида. Плагиатствуващи Дарвин или Ламарк обществени теоретици през 19 век има задоволително и без Маркс и Енгелс, в най-различни области за епохата си, и основното за тях е да се надпреварват да извеждат същински или, при неналичието на такива, мними закони за еволюцията, за революцията и законите за “развитието ” на обществото и индивида. Дарвиновата доктрина или Менделеевата таблица, за разлика от обществените теории, най-малко имат някаква предиктивна мощ. При спонсора на Маркс – Енгелс, грандоманското предпочитание за материалистическо пояснение на всичко и основаване на свръхамбициозна и безспорна Теория на Живота стига до нелепото изказване, че
животът е “форма на битие на белтъчната материя ”,
сякаш става дума за омлет, заплетен от незнаен причинител, прикрит зад кулисите на мирозданието. Едва ли има по-бездарен образец за философствуващо незнание в полето на естествените науки от това “откритие ”, най-малко до момента в който не се появиха политически още по-безупречните теории на Лисенко и коацерватните капки на Опарин, целящи да придадат спомагателна наукообразност на Енгелсовите постулати.
Но и в двата случая и при Маркс, и при Енгелс, това незнание е било задвижвано от една напълно ясна цел - да се обори всяко досещане и всяка религия, че с изключение на химически детайли, албумин и слузести материи във Вселената, в живота и в индивида може би се крие нещо доста по-дълбоко, величествено в своята непознаваемост, което се назовава Смисъл или дори Дух. Това е трябвало да бъде атакувано от едната брада - Фридрих, до момента в който другата – Карл, е громяла религията въобще, като че ли в действителност е по силите на някой не изключително чистоплътен, изпаднал от религията си субект, въоръжен с перодръжка, да отхвърли вековната вътрешен глас за божественото на всички нации, живели в миналото по земята.
Но дори не в тази битка, не в това е огромното изобретение на Маркс. Макар че професорите левичари не престават да набутват каменоглавия и ненужен паметник в университетските стратегии, даже и в най-хубавите западни университети, в стратегиите по стопанска система и философия, като че ли той не се е провалил - и не е толкоз рисков и незаконен, колкото и теоретиците на нацизма. Не икономическите му теории и не неговия атеизъм са неговото същинско завещание, а нещо съвършенно друго.
Карл Маркс е създател на едно от най-зловещите открития в историята на концепциите и това е
ИДЕЯТА ЗА ЖЕРТВАТА
или концепцията за Световната Виктимология - и идната от това ИДЕЯ ЗА КЛАСОВАТА БОРБА, за отмъщението на ПОТЪРПЕВШАТА класа против другата, призната за паразитна и ненужна. Това е постулирано като съображение за групова виновност и заличаване на цели пластове от популацията на еднакъв народ, оповестени за КЛАСОВИ ВРАГОВЕ посредством средствата на неизбежната тирания на едната класа над другата.
Какво значи на процедура това? Това значи, че Маркс за пръв път в историята изобретява философско обучение и обществена доктрина за разделянето на индивидите по КЛАСОВ симптом, и приема това за съображение на
неизбежното и безмилостно заличаване на едните от другите
в изискването на непрекъсната революция. За първи път някой се досеща за едно безусловно фундаментално “научно ” опълчване на индивидите един против различен по линията на “експлоататор ”, който владее “средствата за произвеждане ” и “жертва ” т.е. човек, който продава труда си. Оттам води началото си стремглава и страшна доктрина за неизбежната класова битка, в която спечелилият и гробар на другата класа ще бъде “пролетариатът ” или класата “хегемон ”, а другата, нездравословната, буржуазна класа ще бъде захвърлена на “бунището на историята ”, като нейната роля е да се трансформира в обект на дехуманизиране и изтребване до крайник, дружно със фамилиите, като неподлежащи на превъзпитание.
Да спрем за малко, да помълчим и да си помислим първо за езика, с който Маркс приказва за това, и за следствията от тази чудовищна доктрина, наричана от някои “утопия ”, само че в реалност кървава драма, коствала живота на милиони хора. Какво споделя баща Карл? Всъщност той измисля сполучливо първият в историята теоретично самостоятелен
Език на Омразата към близък,
и за пръв път в историята съумява да интерпретира и видоизмени християнската концепция за съчувствие към бедния и грижа и благосклонност към потиснатия в апел към революционно принуждение в името на справедливостта, изригващо от по този начин наречената Жертва и ориентирана против “другия ”, трансфорат в Нечовек, в Класов Враг. И в следствие, посредством диктатурата на пролетариата, сполучливо прилагана от неговите почтени възпитаници, баща Карл е съумял да реализира сполучливото физическо екстерминиране на цяла една класа от неосъдени от никакъв съд или закон индивиди, наречени Буржуазия, което преведено прочее не значи нищо друго с изключение на “граждани ”.
Някои жители са претърпели това, тъй като са били пощадени от този исторически опит, но безбройно доста други - не. Това е метафизичното откритие, наречено Марксизъм, т.е. Теория на чистата ненавист, която маскирана като “революционна правдивост ” погуби толкоз доста почтени и аргументи толкоз неизчислими премеждия на цели континенти, че по право би трябвало да се назове
Марксистки Холокост
Безверният безбожник Карл се вклини в полемиката за морала и за безконечната орис на индивида, за Доброто и Злото, маскиран като Защитник на угнетените, с цел да посее ерес и крах сред хората. Колко коства единствено “теорията ”, че с цел да настъпи “революционна ” обстановка, водеща до тирания на пролетариата, е нужно да има войни, а в случай че няма, е добре те да бъдат предизвикани, тъй че колкото повече хора загинат по ужасяващ метод, толкоз по-скоро ще настъпи новият строй и царството на справедливостта. “И слезнете от конете и земята целунете, възцарете безконечна любов, безконечна истина на света ” - Хр. Смирнески, “Червените ескадрони ”. И това слизане от конете след убийствата, след посичането на глави, които се търкалят като зелки из запустелите полета.
Това, съгласно мен, надминава способността на измислената от един единствен субект “теория ” да въздейства и да пакости върху ориста на цялата планета. По-скоро като че ли отива към действията определяни в средновековието като интервенция на самия Нечестивец, на Прокълнатия Вечен Враг на човечеството. Тук дори не става дума за сякаш опълчването на пролетариата и идеологическия съсловен зложелател. Не, става дума за Врагът на Човека въобще! И триумфът на тази “теория ” се корени в това, че тя е маскирана като Справедливост! Почти като в библейско поверие Карл се появява с развята брада на лъжепророк върху барикадите и съблазнява слабите духом с заричане за Рай на Земята, тук и в този момент, неотложно, за тези потиснатите, единствено да се решат да въстанат, да убият притежателите и да си разпределят “справедливо ” плячката след Революцията. От лявата му страна се е разкрачил Ленин с подстригано от бръснарите в Цюрих татарско брадле, а отдясно е Роза Люксембург. Отзад крачи Сталин с меките си разбойнически ботуши, засуквайки мустаци, а до него е Копьонкин от романа на Платонов, оседлал коня си, наименуван Пролетарска Сила. Мао излиза гол и влажен с аленото книжле в ръка от реката Янг-Цзе, с цел да покаже на тълпата, че е настъпило времето да се затриват буржуазните професори, които не са научили новия катехизис наизуст. Следват ордите на “жертвите ”, по доктрина хрисими и нещастни, в реалност подготвени на обир и ликвидиране. Не би трябвало тук, несъмнено да се не помни и теноровият вик на Илич:
“Грррраби загрррррабеното! ”
макар че това е в действителност многогласна песен от една трагична опера с най-масовите подиуми на принуждение в историята на човечеството, изпята на доста езици с най-различни гласове и постоянно с еднакъв край. Наричали са тези подиуми Гражданска Война, Разкулачване, Народен Съд, Великият Поход, завладяването на казармите в Хавана, Народна Република на Кхмер Руж и по какъв начин ли не, от руините и пожарите на ограбените къщи постоянно се виждат да излизат с задържаните притежатели освен чекисти с кожени полушубки, само че и марксисти-поети с револвер в ръка, сграбчили под мишница килима на задържания или навлекли меката шапка и палтото му. Това е картината, това е крайният резултат от използването на “единствено вярната ” доктрина за обществото-диалектическия материализъм.
Но не с това се свършват заслугите на Маркс. Оказа се, че неговите възпитаници, за изненада точно тези западни “буржуа ”, пощадени от обществения опит на действителния Марксизъм и заради това сдобили се с шанса енергично да пазят от безвредните катедри на западните университети фундаменталното обучение на най-абсолютната робия, известна на човечеството, които също така постоянно са имали неограничена независимост на словото, са решили да обогатят наследството на баща Карл. Вместо да се вкаменят във безконечната заледеност на Колима или да бъдат набучени с тояги в устата си преди да бъдат хвърлени на прасетата, тъй като са се осмелили да приказват, те креативен уголемяват обсега на първичното обучение и стартират да откриват нови “жертви ”, там където идеологическата целина е била, по този начин да се каже, неразорана или незадоволително създадена.
Моделът в общи линии е непосредствен до оригинала. След разгрома на нацизма се оказа, че има една доста плодородна ниша, основана от всеобщото и изцяло основателно потрисане на целия свят от закононарушенията на нацизма и расизма, както и наказание на нарушителите в Нюренберг. Разбира се, Марксистите на всички места по света бързо се направиха, че са не запомнили, че нацистката партия на Хитлер е Работническа Партия, че и той строи Социализъм, както и Сталин, че и той е черпил ентусиазъм за своята обществена агитация и за своите речи на ненавист и разделяне сред хората в името на всеобщото благополучие от общия извор и предтеча – Маркс, че и за него хората са принадлежности за построяването на Щастието като самобитен Мавзолей за живите, ръководени от държавната машина сходно на автомати.
Няма Националсоциализъм без изобретеното от Маркс,
както няма и концлагери без изобретеното от Ленин, както няма и грандиозни планове за нацистките и комунистически утопии без Езика на Омразата, въведен от Карл Маркс.
Върху освободената идеологическа територия обаче най-бързи се оказват отново марксистите, този път предрешени като най-лютите съперници на своите довчерашни идеологически братовчеди - нацистите. Разликата е, несъмнено, че нацистите водят война против непознатите, а марксистите водят класова битка против личните си нации, друга разлика сред тях в никакъв случай не е съществувала, с изключение на в имената. Но останали без конкуренция в опразнените за измама територии, марксистите се втурват в обичаната си роля: бранители на угнетените, унижените и оскърбените, фенове на справедливостта. Важно е тук да се означи, че в това начинание първи възсядат конете на идеологията западните ескадрони на левите интелектуалци, едвам по-късно следвани от тежката обозна армия на комунистическата агитация от източната страна на желязната завеса. “А вие за какво биете негрите? ” е най-опростената форма която употребява лишената от буржуазен финес комунистическа агитация.
Разбира се, на Запад гъмжи и от секрети руски сътрудници на въздействие, както и това, което се назовава “полезни простаци ”, само че най-много в деяние влиза още веднъж оня подправен вик за “справедливостта ”, за “правата ” на “жертвите ” на расизма и дискриминирането, т.е. влиза в работа остарелият трик на баща Карл за Виктимологията. Оказва се, че виктимологията може да работи освен на класова, само че и на расова основа - и тя работи прелестно като мотив за разцепление сред хората, само че с противоположен на оня при нацистите знак. Когато се разгласи новият сезон след войната на новата годишна продукция от “жертви ”на империализма, колониализма, расизма и прочие, старите марксистки клишета и пропагандни способи заработиха незабавно със същия триумф в пропагандната борба за публичното мнение, както преди този момент беше при комунизма и марксизма - и още веднъж тъй като бяха маскирани като “добро ”. Скоро расизмът и колониализмът бяха прогонени отвред, откъдето идейните почитатели на баща Карл взеха решение, че би трябвало да бъде пропъден и нерядко заместен от марксически или просъветски режими, провъзгласяващи ерата на свободата и всеобщото благополучие на социализма.
Резултатите ги знае всеки, който се интересува - Иди Амин, Момбаса, Мианмар, Судан, Сомалия, Ангола, Зимбамбуе и прочие Може би малко на брой знаят от международните информационни организации, където болшинството публицисти са индоктринирани още от студентската пейка с леви убеждения, само че през днешния ден в някогашната процъфтяваща страна Родезия е ОК да убиеш бял фермер и да изнасилиш жена му. Расовата, а и класовата правдивост би трябвало да се възстановят, средствата за произвеждане и така нататък Знаем към този момент тази ария. “Грррррраби нагрррррабеното! ” Може и да отнесеш бомбето на фермера, с цел да се позабавляваш. Марксическата “журналистика ” в международен проект, естествено, мълчи по въпроса. Мълчеше и по време на Голодомора, и по време на Гулаг, и по време на унищожаването на Източна Европа и унищожаването на Куба в продължение на половин век, с обособени изключения. Обичат Че Гевара. Обичат “Че ”! Мълчат “прогресивните сили ” и до момента по адрес на някогашните единомишленици марксисти от тайните служби на болшевишкото Гестапо, яхнали така наречен Преход и станали капиталисти...
Но и това се оказва незадоволително. Дойде ред и на
идващите “жертви на дискриминация ”,
членове на малцинствени групи още веднъж потискани от “лошите ”, от болшинството, отново по остарялото предписание на разкриване на мними жертви, на избрана група от обществото, която да бъде опълчена на останалите и да се стреми към фаворизиран и извънреден статут в името на марксическата “справедливост ”. Това този път станаха “гей ” групите, които, в полза на истината, рядко се нуждаят от специфична отбрана, защото никой не ги потиска, а и по предписание са по-добре образовани, по-вербални и,, с доста по-висок стандарт на живота от междинния хетеросексуалец с едно-две деца и с несигурна или ниско платена работа. Всъщност gay на британски значи радостен и обичащ заниманията човек. Но в духа на към този момент добре отработената доктрина за “жертвите ” се стартира извънредно гръмогласна и, в доста връзки нахална, медийна, законодателна и културална борба против “хомофобията ” с импликациите, че става дума за фашизъм, нацизъм и надали не за злоба към индивида, в случай че си позволиш да не харесваш примерно в учебната стратегия на твоите деца да се преподава “the gay life style ”, илюстрирано с двама бащи, осиновили някакво дете от Бангладеш, като обикновено или дори прогресивно.
По способи и в главните си правила тази нова “борба за правдивост ” не се отличава от предходните и се води от към този момент познатите медийни артисти на марксическата агитация, от деятелите представляващи “прогресивното “ човечество, подпомагани от леви адвокатски групи и от Холивуд, за отбрана на “правата ”, които в никакъв случай не са били отнемани. Между прочее тази битка се води с по-малко кръвопролитни средства, най-вече с неописуемо отблъскащи “гей паради ” и карнавали, демонстриращи “гордостта ” да си хомосексуален. Каквото и да значат тези прояви, те са по-скоро целящи да скандализират и в следствие имат противоположния резултат на възнамерявания, а точно да обезпечат още по-специален статус на целуващите се по улиците мощно гримирани русокоски от мъжки пол, с впити в мускулестите им глутеуси еластични прашки. Най-тежкото клане, до което се доближи, беше изсипването на кофа с животинска кръв на стъпалата на католическия храм Сейнт Патрик в Манхатан по време на един от гей парадите. Другото са основно битки в правосъдната зала в посока на извоюване на специфични привилегии за “жертвите на хомофобната дискриминация ”, и в законодателни борби за изсипване на колкото се може повече обществени средства за незабавното разкриване на лекуване за СПИН. Това също е
“революция ” на “сексуално пролетаризираните маси ”
принудени да се борят за правата си на улицата, въоръжени със силикон, латекс и вибратори вместо с парабелума на Чапаев.
Понеже парадоксите заченати в главата на Маркс и развивани от неговите възпитаници нямат край, а походът на омразата и разделянето маскирани като “справедливост ” не среща същинска опозиция, в последните десетилетия е в ход и най-грандиозният опит да бъдат хората разграничени и опълчени в две враждебни и дефинитивно непримирими групи. И това е до момента незадоволително създаденото естествено разграничение сред половете и тяхната друга роля в обществото и в природата. Тук точно се е прицелил “Феминисткият план ” и аз доста ще се изненадам, в случай че някой успее да потвърди, че това течение не е заченато, в случай че мога по този начин да се изразя, от марксисти в женски облекла или че Бела Абцуг или Бети Фридън са съперници на Клара Цеткин и Роза Люксембург по идеологическите въпроси на революцията и марксизма. Всъщност надали има феминистка, която да отхвърли иманентния си марксизъм, както и убеждението си, че мъжете са прасета и опресори, т.е. в някакъв смисъл класови врагове.
Опасявам се, че част от тях, в случай че беше допустимо размножението посредством партеногенезис, биха призовали към полова война за изтреблението на подтисниците-мъже, чиято единствена цел е да държат нещастните дами в послушание посредством непрекъсната бременност, и чиято настъпателност към тях се дължи на съществуването на тестикули и необуздана секреция на тестостерон. Предполагам, че първата им стъпка, в случай че победят в тази война, би била всеобща национализация на тестикулите като средство за произвеждане и надзор върху секрецията на рисковият хормон, водещ до класово насилничество над дамите. Единственото пропукване на другояче стройният феминистки модел е, че е съвсем невероятно дамите да бъдат оповестени за подтиснато малцинство, тъй като са повече от мъжете и живеят по-дълго от тях, а също така даже да получават по статистика по-малко приходи, имат доста по-голям % от собствеността и парите в развитите страни, където се допуска феминизма да спечелва на първо време. Ще спечелва, несъмнено, не толкоз феминизмът, колкото старият
баща Карл, който още един път ще е съумял да се преоблече като “защитник ” на подтиснатите
и ще глади радостно брада в миманса, до момента в който двата пола се борят. Всъщност, като мъж и държание към дамите той надали може да се смята за пример за подражателство, и евентуално би изгубил най-малко единия си тестикул в името на верния междуполов и международен ред, открит от неговите победили ученички...
Ето по този начин се разрасна този виктомологичен бизнес в последните десетилетия, обхващайки все по-нови сфери, по този начин триумфът на Карл Маркс и неговата битка - MARX KAMPF - ескалира по света и закупи все по-нови и по-зловещи контури.
Призракът, който стартира да броди из Европа в средата на 19 век, от дълго време е изтърван от бутилката и е станал
тоталитарна и планетарна действителност,
Deus ex machina, несъвършен псевдобог, настанил се върху сцената на света, с цел да ни опише фабулата на НЕСВОБОДАТА и да направи по този начин, че да сме неживи, въпреки да изглеждаме видимо иначе.
Не е истина, че с рухването на Сталинизма, на Маоизма и на Съюз на съветските социалистически републики, Марксизмът си е отишъл. Тоталните хрумвания са тук, по-влиятелни отвсякога, заемащи от ден на ден пространство и пускащи корени в душите на от ден на ден индивиди, въпреки и под нови форми. Този философски зложелател на човешката природа, прикрит под формата на добродетелно обучение за справедливостта и за устройството на обществото, не си е отишъл. Може да разпознаете наличието му по изключително мъчителната и универсална безрадостност в живота на модерните общества, попарени от “правдата ” на марксизма в другите му превъплощения и по ведростта царяща в домарксистките кътчета на планетата, живеещи, въпреки и оскъдно, по старите обичаи. Целта на призрака постоянно е била да ни направи сомнамбули, сънуващи личния си живот с отворени очи през лъжливия мит за всеобщият Рай, изпълним посредством непрекъснатото воюване на едни групи хора против други. И този мит на “перманентната гражданска война ” е сърцевината на марксистката химера, преживявана като безконечен повтарящ се призрачен сън или преизподня, тъй като е противоположното на любовта.
За да бъде тържеството на този призрачен сън цялостно, марксистките създатели на разделянето, недоверието и враждата сред хората по колективен, съсловен, сексуален и всевъзможен различен симптом, вкараха в последните години левичарския Новоезик или Политическата Коректност. Според Оруелския му речник, дотук написаното е Hate Speech - език на омразата.
Вие сте съдиите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ