Д-р Иван Горанов е началник на Отделението по ревматология в

Д-р Иван Горанов е шеф на Отделението по ревматология в УМБАЛ „ Пловдив “, някогашната Окръжна болница от 2006 година Завършва медицина през 1987 година в Медицинския университет в Пловдив. През 1997 година

придобива компетентност „ Вътрешни заболявания ” и втора компетентност „ Ревматология ” – през 1999 година В УМБАЛ- Пловдив работи от 1993 година

Член е на Българското и на Европейското ревматологични сдружения и на Американския лицей по ревматология.

Има научни изявления в наши и непознати списания. Участвал е допълнително от 15 клинични изследвания в региона на лечението на ревматологични болести.

За първи път в България започва стратегия в помощ на пациентите с остеопороза, финансирана от интернационален план. Инициативата е на Отделението по ревматология в УМБАЛ “Пловдив ”. Кой може да се включи в програмата и по какъв начин ще се помогне на пациентите с остеопороза у нас, беседваме с доктор Иван Горанов, шеф на Отделението по ревматология в УМБАЛ “Пловдив ”.

- Д-р Горанов, разкажете ни повече за този интернационален план, в който се включи болничното заведение в Пловдив.

- В момента отделението ни работи по интернационалните планове за лекуване на остеопорозата. Терапията се организира с биоподобен препарат на лекарството денозумаб, което е одобрено в международната процедура. Всъщност планът е, по този начин да се каже, доста привлекателен, тъй като предлага на пациентите година и половина изцяло гратис лекуване.

Въпреки че денозумаб го има в аптечната мрежа у нас, той се заплаща единствено отчасти от Здравната каса. Пациентът би трябвало да доплаща по 200 лв. на всеки 6 месеца за лекарството. Включилите се в програмата няма да заплащат и за проучването с остеоденситометър, ще получават и редица безвъзмездни проучвания, които включват проучване на хормоните, виновни за появяването на остеопороза, и на витамин D. 

Като цяло, много обширни кръвни проби ще се вършат, с цел да се удостовери, че в действителност се касае за първична остеопороза, а не за такава, провокирана от някое друго заболяване. И, в случай че казусът е подобен и пациентът бъде утвърден за включване в програмата, му се отпуска лекуване.

След 6 месеца ще му се създадат нови проучвания, с цел да се види по какъв начин върви възобновяване му. Могат да се включват и пациенти, които не са здравноосигурени. В България денозумаб се отпуска с понижение единствено по Здравна каса за здравноосигурени. Докато в тази ситуация няма такива ограничавания. Търсим пациенти, които имат към този момент потвърдена остеопороза, само че даже и такива с новоустановена могат да се включат.

- Има ли ограничавания в използването на денозумаб, като дълготрайност на лекуването?

- Не, няма ограничавания, даже в противен случай. Препоръчва се, един път почнало лекуването с денозумаб, да не се стопира, тъй като по-късно в границите на няколко месеца още веднъж се възстановява болестта. Той блокира обратимо костната резорбция.

И по тази причина рекомендациите са да се продължава колкото се може по-дълго време или в случай че се спре по някаква причина, да се размени с нещо друго. Остеопорозата е заболяване, което се характеризира с понижена костна маса и понижена издръжливост на костите, заради което те стават елементарно чупливи дотолкоз, че рухване или даже леки контузии могат да причинят строшаване. Засяга мъже и дами от всички раси, само че най-вече белите и азиатките – изключително възрастните.

- Програмата подобаваща ли е и за пациенти, които към този момент организират лекуване с истинския артикул денозумаб?

- Тези, които към този момент организират лекуване с денозумаб, би трябвало да са го спрели най-малко година и половина преди включването им в програмата. Целта е да се почисти от организма истинският препарат, с цел да се оцени действието на биосимулатора, който прилагаме по интернационалната стратегия.

- Различава ли се по нещо истинският препарат денозумаб от биосимулатора?

- Биосимиларите са шлагер на фармацевтичния пазар в последно време. Появиха се такива на всички съществени биологични препарати, тъй като истинските са доста скъпи, а те са много по-евтини, да не кажа на половина от цената на първите. Почти на всички места в Европа главно се ползва лекуване точно с тях. Наричат ги биосимилари или биоподобни препарати.

- Възможно ли е това лекуване с биосимилари да се окаже неефективно?

- Не, лекуването е потвърдило успеваемостта си. В това отношение няма никакви подозрения. Предстои биосимиларите на денозумаб да навлязат на пазара. Една от задачите на тези стратегии е да потвърдят, че новият препарат е толкоз ефикасен, в случай че не и по-добър от истинските. Това е огромно инвестиране. И с помощта на интернационалния план може да се осъществят стратегиите и за българските пациенти.