Петко Иванов: Пробивът под гарата ще отвори рана в...
Д-р инж. Петко Иванов е един от водещите експерти у нас в региона на канализационното планиране. По негови разработки са проектирани и построени забележителен брой канализации на обитаеми места и селищни агломерации. Има и интензивно присъединяване в проектирането на канализационната система на град Пловдив и прилежащия регион.
Автор е на първичната разработка за реорганизация на канализационната мрежа на Пловдив, както и на над 20 научни изявления у нас и в чужбина в региона на канализационните системи, хидравлични проблеми по канализационните мрежи и потребление на компютърни способи за усъвършенстване на плановите решения.
Член е на Съюза на учените в България, НТС по водно дело и Камарата на инженерите в капиталовото планиране. Работил е поредно като архитект, началник на група, основен архитект и началник на направление „ Водоснабдяване и канализация “ в Териториална проектантска организация-Пловдив (Държавна компания „ Пловдивпроект “). Понастоящем е основен инженер в „ Екоинтеграл “ ЕООД-Пловдив.
- Инж. Иванов, при разискването на плана за пробив под Централна гара внезапно се заприказва за помпена станция, която да бъде построена пред магазин " Перла ". За пловдивчани това беше нещо ново. Живеещите в региона се тормозиха, че ще им построят нещо като съвременна септична яма. Така ли е?
- Пробивът под Централна гара ще засегне Главен колектор ІІ от градската канализационна система, чиято цел е да разтовари тази част на града от отпадъчните води. Той минава по булевардите „ Васил Априлов ” и „ Христо Ботев ”. За да не бъде пресечен колекторът от пробива под гарата, едно от инженерните решения е да бъде заобиколен с нещо като байпас. От към седмица обаче в локалната преса се предлага концепция на площадката пред магазин „ Перла ” да се построи помпена станция. Разбира се, че не става дума за септична яма, а за комплицирано и скъпоструващо оборудване. При него отпадъчната вода влиза в контейнер, до който в прилежащо помещение ще има инсталирани помпи. Чрез тях водата се изтласква и минава от другата страна на пробива - в частта, където колекторът е пресечен. Не настоявам, че този вид би трябвало да се отстрани, само че той може да докара до съществени проблеми.
Аз, като хидроинженер, се удивлявам по какъв начин въобще, когато е умислен пробивът под гарата, не е проучено, че в региона има основни ВиК уреди. Говоря освен за въпросния колектор. Никой не се сеща на този стадий за водопроводите. В региона на гарата има огромни водопроводи, за които също би трябвало да се откри решение, тъй като този пробив прекъсва и тях, унищожава ги и е нужна също съответна реорганизация.
Трасетата на тези водопроводи също би трябвало да минат отнякъде. От друга страна, по всички улици има второстепенни канали, влизащи в колектора. Необходимо е те също да се пренасочат към въпросната помпена станция.
Трябва да се търси решение и за другите инженерни проводи - кабели, телефони, газопроводи. Като създадат пробива - всичко ще се разбута. А това е проблем. Канализационната система в целия регион ще се разнебити. Ясно е, че не е задоволително единствено да се постави една помпена станция и с това да се реши въпросът.
Никой не приказва и за парите. От НКЖИ споделят: ще създадем пробива за наша сметка, а вие оттова нататък се оправяйте. Никой обаче не споделя какъв брой ще коства това оправяне. Осигуряват 45 милиона, вършат пробива. А оттова нататък?
- Какви проблеми ще изникнат?
- На първо място би трябвало да има координиране с нормативните условия. Всяка помпена станция има така наречен защитна зона. Не може да предвидим станцията пред магазин " Перла " на паркинга и да не спазим отстоянията. Проблемът е, че това място може да се окаже незадоволително. В съседство има здания, уреди, булеварди, спирки... Не знам дали по този въпрос въобще е въображаемо. А за този тип помпена станция защитната зона изисква 15-20 метра разстояние.
Тя би трябвало да има и безупречна автоматика, защото в границите на 24 часа даже в изсъхнало време притокът към нея е несиметричен. Сутрин към 9 е максимален, както и вечер към 18, през нощта пада. Затова помпите би трябвало по този начин да се сортират, че да следват графика на притока, което е доста тънка работа. По време на дъжд нещата стават още по-сложни, тъй като се усилва количеството вода и би трябвало да се включи друга група помпи. През останалото време помпите почиват, не работят, само че са там. Увеличават габарита на помпената станция, има обилни начални капиталовложения в тях, само че работят доста рядко, тъй като системата на пловдивската канализация е смесена.
Тази помпена станция ще изисква забележителна конфигурирана мощ, а за това ще е належащо и доста съществено електрозахранване. И то освен еднократно. В помпените станции би трябвало да има така наречен двойно зареждане - за безспорна сигурност. Тук съгласно мен даже би трябвало да има и тройно, с цел да не се позволява никога прекъсване на тока. Ако това се случи, можете да си визиите какво ще стане! Целият регион ще плувне във фекалии.
- Значи, въпреки всичко не сме надалеч от визията за септична яма...
- Вижте, не настоявам това. Но какво се случва, когато токът спре? Резервоарът последователно се цялостни и водата се връща при колектора. И защото в колектора влизат странични улични канали, водата стартира да се връща и там. Постепенно се пълнят мазетата и останалите вкопани уреди. Ще се получи същинска екологична бомба. Това е извънредно рисково.
- Не би трябвало ли да се съобразим с екологичните условия, когато построяваме сходно оборудване?
- Каквото и решение да се вземе, би трябвало да има вентилация - поради отровните газове. В тези помпени станции има огромна възможност от основаване на взривоопасни смеси. Затова въздухът би трябвало да излезе на открито. И тук идва нов проблем - с миризмите.
Обикновено канализационните помпени станции се вършат в паркова конюнктура и на обилни отстояния от жилищни здания, само че тази ще бъде в центъра на Пловдив. И хората тук ще усещат миризмите непрестанно, в случай че станцията не действа както би трябвало.
Макар да е вкопана, могат да се чакат звук, трептения. Намираме се в 100% градски условия и това ще окаже въздействие върху всички съставни елементи на средата - ландшафт, разстояние, звук, трептения, миризми... Затова е наложителна изработката на Оценка на въздействието върху околната среда, с цел да се реши въздействието на това оборудване върху съставените елементи на околната среда.
И още нещо доста значимо - в случай че се построи помпена станция, това ще докара до спомагателни разноски за водния оператор. Ще се наложи той да харчи електрическа енергия, да поддържа оборудването, ще наема в допълнение личен състав и ще дава пари за заплати. Ще му се усложни животът. Затова въпросът с построяването на една такава станция на това място би трябвало наложително да се съгласува авансово с ВиК оператора.
- Това ще вдигне ли цената на водата?
- Може би. За водния оператор това значи спомагателни експлоатационни разноски.
Пловдивската канализация е гравитачна, не се чисти постоянно. Малък брой служащи обслужват цялата канализационна мрежа, като дъждоприемните шахти са ангажимент на общината. И в този момент внезапно се появява помпена станция, която ще докара на ВиК обилни спомагателни разноски.
Ще се отвори и още един проблем - с отводняването на прилежащите подземни обекти - да вземем за пример подлеза на гарата. Самият пробив също би трябвало да се отводнява. И това съгласно мен би трябвало да става с друга помпена станция, особено за него.
- Ако всички плюсове и минуси се претеглят, има ли смисъл да се осъществя този пробив? Още повече че пловдивчани демонстрираха недвусмислено, че не желаят да се бута Бетонният мост.
- Като експерт, създател на първия план за реорганизация на канализационната система на Пловдив, считам, че е по-добре да се търсят надземни решения за развързване на трафика в тази част на града. Без въобще да приказваме за археология, а тя постоянно е препъникамък за строителството в Пловдив, от чисто инженерна позиция, поради спецификата на канализационната система не трябва да се върви към подземни решения.
- Има ли други такива помпени станции в градска среда?
- В Поморие да вземем за пример има 5 или 6, само че те са планувани авансово, когато е проектирана канализационната мрежа. Там няма по какъв начин да се мине без такива помпени станции, казусът не може да се реши единствено гравитачно, такава е топографията. Тези станции са в градинки, в зелени площи, релативно надалеч от здания. Когато, както в Пловдив, се построяват в допълнение, се отваря рана в сърцето на града. Просто не трябва нещата да се вършат на парче. Всичко е въпрос на технико-икономически съпоставения за избор на вид при спазване на санитарно-хигиенните и екологични условия.
Автор е на първичната разработка за реорганизация на канализационната мрежа на Пловдив, както и на над 20 научни изявления у нас и в чужбина в региона на канализационните системи, хидравлични проблеми по канализационните мрежи и потребление на компютърни способи за усъвършенстване на плановите решения.
Член е на Съюза на учените в България, НТС по водно дело и Камарата на инженерите в капиталовото планиране. Работил е поредно като архитект, началник на група, основен архитект и началник на направление „ Водоснабдяване и канализация “ в Териториална проектантска организация-Пловдив (Държавна компания „ Пловдивпроект “). Понастоящем е основен инженер в „ Екоинтеграл “ ЕООД-Пловдив.
- Инж. Иванов, при разискването на плана за пробив под Централна гара внезапно се заприказва за помпена станция, която да бъде построена пред магазин " Перла ". За пловдивчани това беше нещо ново. Живеещите в региона се тормозиха, че ще им построят нещо като съвременна септична яма. Така ли е?
- Пробивът под Централна гара ще засегне Главен колектор ІІ от градската канализационна система, чиято цел е да разтовари тази част на града от отпадъчните води. Той минава по булевардите „ Васил Априлов ” и „ Христо Ботев ”. За да не бъде пресечен колекторът от пробива под гарата, едно от инженерните решения е да бъде заобиколен с нещо като байпас. От към седмица обаче в локалната преса се предлага концепция на площадката пред магазин „ Перла ” да се построи помпена станция. Разбира се, че не става дума за септична яма, а за комплицирано и скъпоструващо оборудване. При него отпадъчната вода влиза в контейнер, до който в прилежащо помещение ще има инсталирани помпи. Чрез тях водата се изтласква и минава от другата страна на пробива - в частта, където колекторът е пресечен. Не настоявам, че този вид би трябвало да се отстрани, само че той може да докара до съществени проблеми.
Аз, като хидроинженер, се удивлявам по какъв начин въобще, когато е умислен пробивът под гарата, не е проучено, че в региона има основни ВиК уреди. Говоря освен за въпросния колектор. Никой не се сеща на този стадий за водопроводите. В региона на гарата има огромни водопроводи, за които също би трябвало да се откри решение, тъй като този пробив прекъсва и тях, унищожава ги и е нужна също съответна реорганизация.
Трасетата на тези водопроводи също би трябвало да минат отнякъде. От друга страна, по всички улици има второстепенни канали, влизащи в колектора. Необходимо е те също да се пренасочат към въпросната помпена станция.
Трябва да се търси решение и за другите инженерни проводи - кабели, телефони, газопроводи. Като създадат пробива - всичко ще се разбута. А това е проблем. Канализационната система в целия регион ще се разнебити. Ясно е, че не е задоволително единствено да се постави една помпена станция и с това да се реши въпросът.
Никой не приказва и за парите. От НКЖИ споделят: ще създадем пробива за наша сметка, а вие оттова нататък се оправяйте. Никой обаче не споделя какъв брой ще коства това оправяне. Осигуряват 45 милиона, вършат пробива. А оттова нататък?
- Какви проблеми ще изникнат?
- На първо място би трябвало да има координиране с нормативните условия. Всяка помпена станция има така наречен защитна зона. Не може да предвидим станцията пред магазин " Перла " на паркинга и да не спазим отстоянията. Проблемът е, че това място може да се окаже незадоволително. В съседство има здания, уреди, булеварди, спирки... Не знам дали по този въпрос въобще е въображаемо. А за този тип помпена станция защитната зона изисква 15-20 метра разстояние.
Тя би трябвало да има и безупречна автоматика, защото в границите на 24 часа даже в изсъхнало време притокът към нея е несиметричен. Сутрин към 9 е максимален, както и вечер към 18, през нощта пада. Затова помпите би трябвало по този начин да се сортират, че да следват графика на притока, което е доста тънка работа. По време на дъжд нещата стават още по-сложни, тъй като се усилва количеството вода и би трябвало да се включи друга група помпи. През останалото време помпите почиват, не работят, само че са там. Увеличават габарита на помпената станция, има обилни начални капиталовложения в тях, само че работят доста рядко, тъй като системата на пловдивската канализация е смесена.
Тази помпена станция ще изисква забележителна конфигурирана мощ, а за това ще е належащо и доста съществено електрозахранване. И то освен еднократно. В помпените станции би трябвало да има така наречен двойно зареждане - за безспорна сигурност. Тук съгласно мен даже би трябвало да има и тройно, с цел да не се позволява никога прекъсване на тока. Ако това се случи, можете да си визиите какво ще стане! Целият регион ще плувне във фекалии.
- Значи, въпреки всичко не сме надалеч от визията за септична яма...
- Вижте, не настоявам това. Но какво се случва, когато токът спре? Резервоарът последователно се цялостни и водата се връща при колектора. И защото в колектора влизат странични улични канали, водата стартира да се връща и там. Постепенно се пълнят мазетата и останалите вкопани уреди. Ще се получи същинска екологична бомба. Това е извънредно рисково.
- Не би трябвало ли да се съобразим с екологичните условия, когато построяваме сходно оборудване?
- Каквото и решение да се вземе, би трябвало да има вентилация - поради отровните газове. В тези помпени станции има огромна възможност от основаване на взривоопасни смеси. Затова въздухът би трябвало да излезе на открито. И тук идва нов проблем - с миризмите.
Обикновено канализационните помпени станции се вършат в паркова конюнктура и на обилни отстояния от жилищни здания, само че тази ще бъде в центъра на Пловдив. И хората тук ще усещат миризмите непрестанно, в случай че станцията не действа както би трябвало.
Макар да е вкопана, могат да се чакат звук, трептения. Намираме се в 100% градски условия и това ще окаже въздействие върху всички съставни елементи на средата - ландшафт, разстояние, звук, трептения, миризми... Затова е наложителна изработката на Оценка на въздействието върху околната среда, с цел да се реши въздействието на това оборудване върху съставените елементи на околната среда.
И още нещо доста значимо - в случай че се построи помпена станция, това ще докара до спомагателни разноски за водния оператор. Ще се наложи той да харчи електрическа енергия, да поддържа оборудването, ще наема в допълнение личен състав и ще дава пари за заплати. Ще му се усложни животът. Затова въпросът с построяването на една такава станция на това място би трябвало наложително да се съгласува авансово с ВиК оператора.
- Това ще вдигне ли цената на водата?
- Може би. За водния оператор това значи спомагателни експлоатационни разноски.
Пловдивската канализация е гравитачна, не се чисти постоянно. Малък брой служащи обслужват цялата канализационна мрежа, като дъждоприемните шахти са ангажимент на общината. И в този момент внезапно се появява помпена станция, която ще докара на ВиК обилни спомагателни разноски.
Ще се отвори и още един проблем - с отводняването на прилежащите подземни обекти - да вземем за пример подлеза на гарата. Самият пробив също би трябвало да се отводнява. И това съгласно мен би трябвало да става с друга помпена станция, особено за него.
- Ако всички плюсове и минуси се претеглят, има ли смисъл да се осъществя този пробив? Още повече че пловдивчани демонстрираха недвусмислено, че не желаят да се бута Бетонният мост.
- Като експерт, създател на първия план за реорганизация на канализационната система на Пловдив, считам, че е по-добре да се търсят надземни решения за развързване на трафика в тази част на града. Без въобще да приказваме за археология, а тя постоянно е препъникамък за строителството в Пловдив, от чисто инженерна позиция, поради спецификата на канализационната система не трябва да се върви към подземни решения.
- Има ли други такива помпени станции в градска среда?
- В Поморие да вземем за пример има 5 или 6, само че те са планувани авансово, когато е проектирана канализационната мрежа. Там няма по какъв начин да се мине без такива помпени станции, казусът не може да се реши единствено гравитачно, такава е топографията. Тези станции са в градинки, в зелени площи, релативно надалеч от здания. Когато, както в Пловдив, се построяват в допълнение, се отваря рана в сърцето на града. Просто не трябва нещата да се вършат на парче. Всичко е въпрос на технико-икономически съпоставения за избор на вид при спазване на санитарно-хигиенните и екологични условия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ