Д-р Илияна Стефанова - Желязодефицитна анемия – изследвания за диагностициране
Д-р Илияна Стефанова е лабораторен доктор в МДЛ ЦибаЛаб, София. Завършила е Медицински университет, Варна. Има компетентност по клинична лаборатория.
- Какво съставлява желязодефицитната анемия?
СЗО дефинира анемията като централизация на хемоглобин под 130g/L за мъже над 15години, под 120g/L за дами над 15години и под 110g/L за бременни. Стойностите на хемоглобин при деца варират с възрастта. Важни са референтните граници за съответната лаборатория.
Анемията е най-често срещаното кръвно заболяване. Засяга забележителна част от популацията, към 25%. Половината от всички случаи с анемия се дължат на дефицит на желязо заради несъответстваща диета, нарушена всмукване, нараснали потребности, кръвозагуба. В резултат на ниските ресурси на желязо в тъканите, се нарушава продукцията на хемоглобин и на алените кръвни кафези. Влошава се превозът на О2 от белите дробове към тъканите и снабдяването им с О2. Появявят се признаци като изнемощялост, уморяемост, зной при изпитание, главоболие, зашеметяване, понижена централизация, тахикардия, безпокойство, нервност, нарушаване на съня.
- Кои са рисковите групи за желязодефицитна анемия?
С по-висок риск за желязодефицитна анемия са:
вегетарианци, вегани и хора, чиято диета е бедна на желязосъдържащи храни;
дамите в детеродна възраст (особено, в случай че менструалните интервали са тежки), бременните, кърмещи дами или тези, които скоро са родили;
децата, родени с ниско тегло, които са недоносени или кърмени за повече от четири месеца, които пият повече краве мляко (не единствено съдържа малко желязо, само че може да понижи абсорбцията на желязо);
хората, подложени на огромна интервенция или физическа травма;
пациентите със стомашно-чревни болести (целиакия, улцерозен колит, болест на Крон, пептична язва, тумори, хемороиди). Атрофичен гастрит заради хронична зараза с Helicobacter pylori, автоимунни гастрити, лекуване с инхибитори на протонната помпа във високи дози, също могат да са причина за дефицит на желязо.
Недостигът на желязо може да се дължи на загуба на кръв от бъбреците или пикочния мехур;
- Необходимо ли е рисковите групи да бъдат скринирани?
Жените би трябвало да бъдат скринирани по време на бременност. Резултати за хемоглобин под 110g/L през първи и трети триместър и под 105g/L през втори триместър приказват за анемия. Счита се, че стойности под 60g/L са свързани със съществени последици за плода, включително гибел.
Препоръчва се децата при навършване на една година да бъдат скринирани за рискови фактори и за хемоглобин.
Мъжете, както и дамите, в постменопауза не би трябвало да бъдат скринирани при липса на недоволства. Подходящ е обзор при гастро-ентеролог, в случай че се диагностицира желязодефицитна анемия. Счита се, че мъже с централизация на хемоглобин под 120g/L и дами с хемоглобин под 100g/L би трябвало да бъдат съветвани по-спешно защото сходни стойности допускат съществено заболяване.
- Кои лабораторни индикатори са подобаващи за подкрепяне на диагнозата желязодефицитната анемия?
Оценката на желязодефицитна анемия най-често включва цялостна кръвна картина (ПКК), натривка от периферна кръв, серумни маркери. В началото се следят промени на серумни маркери (понижен серумен феритин), a с изчерпването на стоманените депа се развива картината на анемия.
Признак за анемията са намалени еритроцити (RBC), намален хемоглобин (Hb), хематокрит (Hct), MCH (средно наличие на хемоглобин в еритроцита), MCHC (средна конценрация на хемоглобин в еритроцита), MCV (обем на междинния еритроцит). Повишен е RDW (признак e за хетерогенност на еритроцитната популация). В случаите на тежък дефицит на желязо, броят на левкоцитите (WBC) може да бъде нискък, а броят на тромбоцитите (PLT) висок или невисок.
На кръвна натривка се прави оценка морфологията на еритроцитите. Особено присъщи са анизоцитозата (вариация в размера на еритроцитите), микроцитоза и хипохромия (малки и неясно оцветени еритроцити ). До 40% от пациентите с желязо-дефицитна анемия, обаче могат да са с нормоцитни еритроцити.
Серумни маркери за недостиг на желязо са: серумен феритин и желязо (Fe), трансферин, трансфериново засищане, цялостен желязо-свързващ потенциал (TIBC), разтворими трансферинови рецептори (sTfR), Zn протопорфирини.
Серумният феритин e маркер за стоманените ресурси в тъканите и е най-значимия тест за стоманен недостиг. Анемия, обаче не може да бъде изключена при съществуване на естествен или нараснал серумен феритин т.к феритинът е острофазов реактант (увеличава се в хода на инфекциозни и възпалителни процеси). Полезно е да се изследва взаимно с C- реактивен протеин (също острофазов белтък).
Изследването на разтворими трансферинови рецептори и еритроцитни протопорфирини, както и биопсия на костен мозък може да се извърши, в случай че диагнозата остава неразбираема. Разтворимите трансферинови рецептори се усилват при пациенти с недостиг на желязо. Нивото им не се повлиява от възпалителни положения и може да спомогне за разкриване на желязодефицитна анемия при пациенти с анемия заради хронично заболяване.
Показател, който се мери с някои от хематологичните апарати е наличието на хемоглобин в ретикулоцитите (CHr). Ниските стойности се одобряват като ранен аршин за желязо-недоимъчна еритропоеза.
- Кои други типове анемии би трябвало да се имат поради при разискване на диагнозата?
Микроцитоза и хипохромия се следят и при хемоглобинопатии (таласемии), сидеробластни анемии, анемии при хронични болести (хронични инфекциозни болести, тумори, колагенози, бъбречни и чeрнодробни заболявания), отравяне с олово и други
- Как се наблюдава лабораторно резултатът от лекуването?
Значимо повишение на броя на ретикулоцитите се чака след 3-7дни, последвано от увеличение на хемоглобина след 2-4 седмици. Увеличаване на хемоглобина с 10 g/L след едномесечно лекуване, демонстрира съответен отговор и подтвърждава диагнозата.
Подчертано повишаване на RDW след началото на лекуването също е добър симптом.
Недостатъчен или изчезнал отговор може да значи продължаващо кървене, малабсорбция, банкет на антиацидни средства или чай, несъответстваща диагноза. В тези случаи може да се наложи консулт с гастроентеролог или хематолог.
- Какви са рекомендациите във връзка с храненето?
Правилното хранене би трябвало да бъде част от лекуването. Подходящи са храните, с високи равнища на хемово желязо (червени меса и черен дроб). Желязото в зърнените храни, жълтъка, зелените листни зеленчуци не се всмуква по този начин дейно. Витамин С усъвършенства абсорбцията и може да се добави към диетата, като дъпълнение към цитрусовите плодове. Чаят е гнетящ фактор и пациентите с сходна анемия е добре да изчакат 1-2 часа след хранене, преди приема на чай.
Източник Пулс
- Какво съставлява желязодефицитната анемия?
СЗО дефинира анемията като централизация на хемоглобин под 130g/L за мъже над 15години, под 120g/L за дами над 15години и под 110g/L за бременни. Стойностите на хемоглобин при деца варират с възрастта. Важни са референтните граници за съответната лаборатория.
Анемията е най-често срещаното кръвно заболяване. Засяга забележителна част от популацията, към 25%. Половината от всички случаи с анемия се дължат на дефицит на желязо заради несъответстваща диета, нарушена всмукване, нараснали потребности, кръвозагуба. В резултат на ниските ресурси на желязо в тъканите, се нарушава продукцията на хемоглобин и на алените кръвни кафези. Влошава се превозът на О2 от белите дробове към тъканите и снабдяването им с О2. Появявят се признаци като изнемощялост, уморяемост, зной при изпитание, главоболие, зашеметяване, понижена централизация, тахикардия, безпокойство, нервност, нарушаване на съня.
- Кои са рисковите групи за желязодефицитна анемия?
С по-висок риск за желязодефицитна анемия са:
вегетарианци, вегани и хора, чиято диета е бедна на желязосъдържащи храни;
дамите в детеродна възраст (особено, в случай че менструалните интервали са тежки), бременните, кърмещи дами или тези, които скоро са родили;
децата, родени с ниско тегло, които са недоносени или кърмени за повече от четири месеца, които пият повече краве мляко (не единствено съдържа малко желязо, само че може да понижи абсорбцията на желязо);
хората, подложени на огромна интервенция или физическа травма;
пациентите със стомашно-чревни болести (целиакия, улцерозен колит, болест на Крон, пептична язва, тумори, хемороиди). Атрофичен гастрит заради хронична зараза с Helicobacter pylori, автоимунни гастрити, лекуване с инхибитори на протонната помпа във високи дози, също могат да са причина за дефицит на желязо.
Недостигът на желязо може да се дължи на загуба на кръв от бъбреците или пикочния мехур;
- Необходимо ли е рисковите групи да бъдат скринирани?
Жените би трябвало да бъдат скринирани по време на бременност. Резултати за хемоглобин под 110g/L през първи и трети триместър и под 105g/L през втори триместър приказват за анемия. Счита се, че стойности под 60g/L са свързани със съществени последици за плода, включително гибел.
Препоръчва се децата при навършване на една година да бъдат скринирани за рискови фактори и за хемоглобин.
Мъжете, както и дамите, в постменопауза не би трябвало да бъдат скринирани при липса на недоволства. Подходящ е обзор при гастро-ентеролог, в случай че се диагностицира желязодефицитна анемия. Счита се, че мъже с централизация на хемоглобин под 120g/L и дами с хемоглобин под 100g/L би трябвало да бъдат съветвани по-спешно защото сходни стойности допускат съществено заболяване.
- Кои лабораторни индикатори са подобаващи за подкрепяне на диагнозата желязодефицитната анемия?
Оценката на желязодефицитна анемия най-често включва цялостна кръвна картина (ПКК), натривка от периферна кръв, серумни маркери. В началото се следят промени на серумни маркери (понижен серумен феритин), a с изчерпването на стоманените депа се развива картината на анемия.
Признак за анемията са намалени еритроцити (RBC), намален хемоглобин (Hb), хематокрит (Hct), MCH (средно наличие на хемоглобин в еритроцита), MCHC (средна конценрация на хемоглобин в еритроцита), MCV (обем на междинния еритроцит). Повишен е RDW (признак e за хетерогенност на еритроцитната популация). В случаите на тежък дефицит на желязо, броят на левкоцитите (WBC) може да бъде нискък, а броят на тромбоцитите (PLT) висок или невисок.
На кръвна натривка се прави оценка морфологията на еритроцитите. Особено присъщи са анизоцитозата (вариация в размера на еритроцитите), микроцитоза и хипохромия (малки и неясно оцветени еритроцити ). До 40% от пациентите с желязо-дефицитна анемия, обаче могат да са с нормоцитни еритроцити.
Серумни маркери за недостиг на желязо са: серумен феритин и желязо (Fe), трансферин, трансфериново засищане, цялостен желязо-свързващ потенциал (TIBC), разтворими трансферинови рецептори (sTfR), Zn протопорфирини.
Серумният феритин e маркер за стоманените ресурси в тъканите и е най-значимия тест за стоманен недостиг. Анемия, обаче не може да бъде изключена при съществуване на естествен или нараснал серумен феритин т.к феритинът е острофазов реактант (увеличава се в хода на инфекциозни и възпалителни процеси). Полезно е да се изследва взаимно с C- реактивен протеин (също острофазов белтък).
Изследването на разтворими трансферинови рецептори и еритроцитни протопорфирини, както и биопсия на костен мозък може да се извърши, в случай че диагнозата остава неразбираема. Разтворимите трансферинови рецептори се усилват при пациенти с недостиг на желязо. Нивото им не се повлиява от възпалителни положения и може да спомогне за разкриване на желязодефицитна анемия при пациенти с анемия заради хронично заболяване.
Показател, който се мери с някои от хематологичните апарати е наличието на хемоглобин в ретикулоцитите (CHr). Ниските стойности се одобряват като ранен аршин за желязо-недоимъчна еритропоеза.
- Кои други типове анемии би трябвало да се имат поради при разискване на диагнозата?
Микроцитоза и хипохромия се следят и при хемоглобинопатии (таласемии), сидеробластни анемии, анемии при хронични болести (хронични инфекциозни болести, тумори, колагенози, бъбречни и чeрнодробни заболявания), отравяне с олово и други
- Как се наблюдава лабораторно резултатът от лекуването?
Значимо повишение на броя на ретикулоцитите се чака след 3-7дни, последвано от увеличение на хемоглобина след 2-4 седмици. Увеличаване на хемоглобина с 10 g/L след едномесечно лекуване, демонстрира съответен отговор и подтвърждава диагнозата.
Подчертано повишаване на RDW след началото на лекуването също е добър симптом.
Недостатъчен или изчезнал отговор може да значи продължаващо кървене, малабсорбция, банкет на антиацидни средства или чай, несъответстваща диагноза. В тези случаи може да се наложи консулт с гастроентеролог или хематолог.
- Какви са рекомендациите във връзка с храненето?
Правилното хранене би трябвало да бъде част от лекуването. Подходящи са храните, с високи равнища на хемово желязо (червени меса и черен дроб). Желязото в зърнените храни, жълтъка, зелените листни зеленчуци не се всмуква по този начин дейно. Витамин С усъвършенства абсорбцията и може да се добави към диетата, като дъпълнение към цитрусовите плодове. Чаят е гнетящ фактор и пациентите с сходна анемия е добре да изчакат 1-2 часа след хранене, преди приема на чай.
Източник Пулс
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ