Д-р Христо Мазнейков гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

Д-р Христо Мазнейков гостува в предаванет о „ Код Спорт “ по ТВ +. В края на предходната година той откри новата си супермодерна клиника в София. Футболът и до момента е в сърцето му наред с медицината, макар че се отдръпна отчаян като притежател на клуба, в който е играл като младеж – Беласица (Петрич).Няма по какъв начин да охладнее обаче към многото известни наши спортисти. А с множеството от тях го свързва другарство от момента, в който са напуснали усмихнати клиниката му.

- Здравейте, доктор Мазнейков! По-добре вие да сте ни на посетители, в сравнение с ние на вас по неотложност, макар че вашата съвременна нова клиника вдъхва успокоение! За 40 години процедура сте лекували доста спортисти. С времето по-здрави ли стават те или в предишното спортистите бяха по-издръжливи и по-устойчиви на тези свръх натоварвания?

- Много прекрасен въпрос. Навремето, когато играех футбол, в нашия тим Беласица (Петрич) бяхме 350 деца. Нямаше нито едно дете със скъсана предна кръстна връзка. В момента има зараза и няма тим при юноши старша възраст, при който най-малко 7-8 души да не са оперирани. Причините последователно се обясняват и се знае какво би трябвало да се прави. Едно време спортистите израстваха и играеха футбол по ливади и поляни. Тези терени не са хубави, там има дупки, неравности, пресечени местности. Тичайки по такива местности дечицата още от дребни си основават една специфична проприорецепция за връзката, която я прави адаптируема и по-трудно къслива при следващи усукващи придвижвания. Можем да прибавим, че в актуалния спорт е много високо равнището на натоварване. Едно време правихме 8 обиколки или 3200 м, а в този момент няма футболист, който да бяха под 7-8 км, да не приказваме че има и такива с по 10-12 км. Натоварванията към този момент са други и несъмнено това също способства за тези контузии. УЕФА направи един опит. Назначи един шведски експерт в Италия тъкмо в апогея на италианските тимове. Той работи с Ювентус, Милан, Интер и Фиорентина. Тренирайки децата, на процедура сподели, че в по-късен стадий нито едно от тях нямаше скъсана кръстна връзка. Така че една от значимите аргументи е, че ние играехме футбол на пресечени местности и по поляните.

- Не стана ли прекомерно силов днешният спорт? Определено отстъпва на техниката, а това надлежно води и до по-големи опасности за контузии.

- Виждате, че техниката си е техника, когато има технични футболисти като Меси и им се радваме доста повече. Но са доста малко, а в нашия футбол изцяло изчезнаха, няма нито един.

- Какво е през днешния ден равнището на спортната медицина в България? През 80-те години доста се говореше за триумфите на проф. Шойлев и неговите възпитаници, а вие бяхте един от обичаните му ученици…

- Много се гордея, че съм бил възпитаник на проф. Шойлев! Когато ходехме по конгреси, залепени за него като гербови марки, и минавахме около западните професори, ги гледахме със благоговение. За нас те бяха недостижима класа, а всички те се спираха да беседват с проф. Шойлев, до момента в който останалите наши професори никой не ги забелязваше. Благодарение на връзките на проф. Шойлев и до ден-днешен поддържаме съществени връзки с Давид Дежур, който е наследник на шефа на лионската школа по коленна хирургия Анри Дежур и сегашен началник на европейската федерация по коленна хирургия и артроскопия. Той постоянно посещава България. Направили сме доста интервенции, доста ни е оказал помощ. Закарахме го дори в Македония при моя другар проф. Темелковски. Изобщо Балканите на него са му на душата и той ужасно доста оказва помощ. Но всичко това е с помощта на проф. Шойлев.

- Вие сте прочут хирург, само че допускам имате мнение и за допинга в спорта. Твърди се, че това е безконечна борба сред нововъведенията в медикаментите и допинг ченгетата. Възможно ли е достижение без стимуланти?

- Не, няма какво да се лъжем в модерни условия това не е допустимо. Според мен би трябвало да се вкара доста непоколебим надзор какво се създава. Не може да гоним спортистите, а да не гоним тези, които ги създават. Това е като да можеш да караш със 110 км/ч на автомагистралата, а да имаш Ферари, което подвига тази скорост на втора предавка. Не произвеждаш такива коли, откакто би трябвало да се движим със 110 км/ч. Не може тези, които създават медикаменти с нездравословни вещества да стоят ненаказани, а да гоним единствено спортистите. Освен това би трябвало доста непоколебим надзор върху спортистите да се ревизират дали са здрави, тъй като профилактиката несъмнено изостава. Виждате какъв брой доста спортисти по време умират на мач от сърдечни болести. А това се случва, тъй като пият такива неразрешени вещества, които водят при избрани човеци до съдбовен излаз. Имаме горчив опит от щангите. Наши известни състезатели също не устояха на натоварванията на Иван Абаджиев и умряха.

- Роден сте в Скопие, татко ви е лежал в затвори в някогашна Югославия поради това, че обявява българско съзнание. Доколко това повлия на вашето детство?

- Изключително доста повлия, тъй като от дребен, когато отивах на посетители на баба и дядо в Скопие, се борех с тамошните македонисти. Целият македонизъм е построен на антибългарска основа за жалост. Минаха толкоз години и България няма вярна политика към Македония до ден-днешен. Винаги сме подвластни, постоянно залитаме. А националната политика по тази причина е национална, тъй като би трябвало да се пазят едни и същи ползи без значение кой е на власт. Моят татко беше извънреден родолюбец и доста обичаше България. Когато отива в Скопие като доста изявен юноша, го вършат шеф на озеленяването на Скопие и му оферират да стане македонски жител, дават му къщи, жилища. Той обаче отхвърля и го хвърлят в пандиза за 18 месеца. След това го пускат за 4 месеца и мислят, че му е пристигнал акълът. Запознава се с майка ми и отново го вкарват. Така че татко ми е бил две години и половина в пандиза, тъй като е желал да бъде българин, а не македонец.

- Баща ви очевидно е бил корав темперамент, намесва се и във вашата орис. Бил сте от гениите на Беласица (Петрич), готвили сте се за спортната рота на ЦСКА, само че под негово давление завършвате медицина с отличие.

- В тези години бях от най-хубавите център-нападатели на България, дружно с Краси Манолов и Спас Джевизов. Те също бяха изключителни футболисти. Трябваше да дойда да играя в ЦСКА и щях да стана съотборник на Пламен Марков. Не желаех да изучавам и татко ми – византиец пристигна и ми сподели: „ Ще те пусна да играеш футбол, в случай че те одобряват медицина. “ За 14 дни учих несъмнено по 20 часа дневно, тъй като имах доста малко време. Влязох едва-едва, сред последните. Но горделив, че съм извършил желанието на татко ми, се готвех да играя футбол. Но ми връчиха призовка персонално от първия секретар Петър Дюлгеров, който беше непосредствен другар на татко ми. Беше заповед – право в школата за запасни офицери в Плевен. Не му приказвах три месеца и по този начин и в никакъв случай не му простих тази работа, че се набърка по този начин в моя живот.

- Мислили ли сте във времето, че можехте да извършите една прилична футболна кариера? Съжалявате ли, че в този момент взимаме изявление от вас като лекар, а не като футболист да вземем за пример?

- Много обичах футбола и живеех с него. Сутрин като ставах, първата работа беше да отида на стадиона. Бягах теста на Купър за 9:40 мин. В Петрич упражняваха огромни спортисти като Марита Кох с нейния свръхестествен връх на 400 м, Розмари Акерман, Хайке Дрехслер, Фаина Мелник, Юрий Седих… Наблюдавахме техните тренировки и макар че съм бил дете, разбирах, че с изключение на да играеш футбол, би трябвало да имаш и голям ресурс от физическа сила, с цел да можеш да се оправиш. Играех център-нападател. Най-лесно ми беше да въвеждам голове, на сезон осъществих по 60-70.

- Селски лекар в Петричко, Травматологията на „ Пирогов “, част от екипа на проф. Шойлев до независима клиника, дружно със брачната половинка ви доцент Валентина Мазнейкова. Какво ви дадоха тези стадии?

- Когато учих медицина, огромната ми фантазия беше да се върна да стана лекар в Петрич. Като започнах работа там, на шестия месец се ужасих, тъй като научих тамошните интервенции и си крещя в останалите 30 години какво ще върша? Тогава ориста ме срещна с проф. Кънев от „ Пирогов “. Там доста ме харесаха и ме взеха. 30 дни не се прибрах у дома – предпочитание, воля за работа. Там спях на една счупена операционна маса. Който оперираше, ме викаше и отивах да му асистирам, тъй като поминък се краде.

- Спомняте ли си по кое време направихте първата интервенция на прочут наш състезател?

- Темата с известните спортисти е доста деликатна. Една част от спортистите са афиширали, че съм ги оперирал, само че има и такива, за които не се знае, че сме ги оперирали, поради прехвърляния или заради други аргументи. По принцип виждам да не се въртя в пространството, тъй като това е загадка. Има един случай с доста прочут наш футболист. Прибрахме го горе през задната врата, а публицисти долу ме питаха за него, тъй като имали информация. Казах, че няма никой.

- През 1992 година откривате собствен медицински център “Света София “, през 2006 година той прераства в триетажна клиника, с цел да стигнем до най-новото знамение, което сте направили…

- Апетитът идва с яденето. При мен желанието е да създадем нещо ново и съвременно. На посетители ми беше шефът на „ Токушукай “, един извънредно самоотвержен човек, помагащ на доста хора. Обясних му, че директната причина да създадем първата болница бяха те. Откъде накъде ще дойдат японци да ни учат на медицина, сякаш ние не можем? Хванах се и направих онази болница. Надградихме и сложихме още 38 кревати, само че стана доста тясна. Затова към този момент направихме новата, която се надявам, че ще ни стигне. Дойдоха доста положителни лекари и за два месеца болничното заведение към този момент има половината личен състав – 216 от 400 индивида.

- Вярно ли е, че каните на хонорар експерти от Франция, Германия, Австрия?

- Да. На всеки споделям, че е безсмислено на тези години, изключително в ортопедията, нашите сънародници да се оперират в чужбина. Идваш и ми казваш: „ Д-р Мазнейков, не желая да ме оперира български доктор, а чужденец. “ Казвате ми кого желаете и ви го повеждам тук. Няма лекар, с който да съм водил диалог повече от пет минути. За тях е горделивост да дойдат към този момент в България. Ползваме се с доста положително име. Така докарахме проф. Рафаели, който е консултант на министъра на опазването на здравето на Италия, проф. Мартинек от Германия, Давид, който неведнъж е идвал в България и доста други. До ден-днешен артроскопия на тазобедрената става се прави единствено в нашата болница, макар напъните да покажем и на другите сътрудници.

- Бяхте президент на ФК Беласица – за какво се оттеглихте?

- Много обичам футбола и това е вън от подозрение. Първото нещо, което направих като президент на Беласица? Имаше едни глупави разноски. Говорих с господин Ашминов, който има фабрика за облекла, да ни перат екипите без пари. Но пък ми се разсърди един, който взимаше по 850 лева на месец от Беласица. Уредих Коцето Чорбаджийски да храни футболистите. Да знам какво ядат, по какъв начин ядат, да заложим здрави основи. Разсърди ми се един различен, който взимал 250 лева за сандвичи. Един мой другар Чомбе, с който сме играли дружно, уши 400 фланелки и ги дадохме на 15 септември на всички деца по учебните заведения. Имахме потребност от микробус и той ми подари подобен, само че ми се разсърди различен, който е взимал по 2 лева на километър от Беласица. В един миг изпаднах в тежка борба, скаран с всички. Отделно, дръзвам да настоявам, че Беласица имаше най-хубавото здравно обслужване. Даже присъствах на една контузия на нашия капитан Кабранов. Както си тичаше, в един миг се сгромоляса, а нямаше някакво напрежение. Отидох незабавно на терена, прегледах го. В момента, в който му хванах един от доста значимите мускули, той почваше да се тресе от доста мощна болежка. Още на другия ден отидохме при доцент Иванов и открихме, че е откъснат един доста значим мускул, без който футбол не може да се играе и незабавно го оперирахме. В ортопедията има механизъм на контузия, а тук нямаше, което бе оригиналност, т.е. могат да настъпят тежки промени в резултат на дегенеративни промени в мускулите без да има високо енергийна контузия, както ние до тогава мислехме.

- Откъде идва любовта ви към ЦСКА? Вие бяхте от учредителите на „ ЦСКА Завинаги “.

- Да, и се гордея с това. Там в действителност се работеше същински. Тествал съм ги, тъй като все съм Тома Неверни. Обещах да купя гранулите за терените, които направихме на „ Армията “. Дават ми една цена, а в Егейска Македония имам 51 първи братовчеди. Един от тях го изстрелях в Ксанти да ревизира какъв брой костват гранулите и цената беше същата, която ми бяха споделили нашите хора. Платих ги, тогава камион без пари ги извози до София. „ ЦСКА Завинаги “ направи инвестиция в границите на 2,2 млн. лева А тези пари се признаха от министерството на спорта като инвестиция на ЦСКА. Направихме стадионите начело. Помните, че нашите юноши и деца обикаляха немили-недраги и по тази причина се хванахме да създадем тази работа.

- А от кое място е любовта към ЦСКА?

- От великите ни футболисти – Жеков, Якимов, Пенев. Виждали ли сте по-елегантен централен бранител от чичо Пенчо? Той играеше като с химикалки. Чист феърплей. С Гунди се уважаваха и се поздравяваха. А не като сегашните простотии. Ние враждуваме единствено на терена, отвън него сме българи и би трябвало да се почитаме и да се почитаме един различен.

- Любовта ви към ЦСКА очевидно не ви заслепява към звездите и от другите клубове. Ликовете на известни имена от други тимове по стените на клиниката ви са доказателство за това.

- Да, имам огромен портрет на Гунди. Като бяха дребен, ходех на тренировки на Левски, с цел да виждам Гунди. Леля ми живееше до „ Герена “. Гунди беше един пленителен човек, състезател. Спортсмен, какъвто няма да има в нашата страна. Моето мнение е, че в чисто спортно-технически проект той отстъпва доста и на Бербатов, и на Стоичков изключително, само че беше грозно случилото се с избора на състезател. Да, доста харесвах и обичах Гунди, само че на 28 години преди да почине, не беше това, което беше на 22, когато му беше върхът.

- Христо Стоичков има особено място във вашето сърце и това не е загадка. Дори в формалната биография „ Историята “, написана от Владимир Памуков, има куриозна история по какъв начин е пристигнал при вас със мощна болежка след неуместно рухване на снимачна площадка.

- Беше доста смешно. Идва Ицо и ми споделя: „ Докторе, боли ме кръста, ще пукна. Толкова години съм играл футбол, в никакъв случай не съм имал такава болежка. “ Искам да ми опише какво е станало. Карали го да жонглира с топка, само че кабелите на земята били покрити с някаква ламарина. Той стъпва на нея, ламарината се подхлъзва и той пада по тил. А устройството за слушалките откъм гърба го притиска, мускулът му прави редуциране. Направих му фотография и имаше строшаване. Казах му да остане да го лекуваме. А той отговори: „ Не си го и помисляй, би трябвало да отивам на лов. “ Казвам: „ Добре, в този момент ще се обадя на Мариана. “ А Ицо вика: „ Стой, спри, ти си вманиачен! Как на Мариана? Ще ми вземе пушката и на никое място няма да вървя. “ Така Ицо остана четири дни да го лекуваме като редовен пациент. Беше доста дисциплиниран и изпълнителен. Затова е запомнил този случай.

- Как релаксирате? Гледате ли мачове, от кои шампионати?

- Събираме се огромни групи, гледаме мачове, кефим се и дискутираме. Правим и залози по 10 лева, с цел да си чешем крастата.

- Какво мислите за българския спорт през днешния ден? От какво боледува и може ли да бъде оздравял? Каква диагноза ще сложи доктор Мазнейков?

- Няма я всеотдадеността, която беше по наше време. Няма я тази голяма обич, която имахме ние към спорта. Някак си доста се комерсиализира. Като някой стартира да играе, първите диалози са какво ще получи. Ако може на ръка, да е нелегално, което най-вече ненавиждам и мразя.

- Има ли късмет българинът да спре да боледува толкоз доста? Какво би трябвало да се промени в обществото? Може ли спортът да помогне на медицината?

- Българите не боледуват повече от другите нации. Но с цел да имаме добра медицина, би трябвало да има профилактика. Основата на предпазването от болесттите е профилактиката. Най-много липсва на българина тъкмо това. В името на криворазбрани усеща се прави нещо, което съгласно мен не е редно. Примерно в случай че в Германия имаш здравни осигуровки, би трябвало на шест месеца да си правиш обещано проучване. Ако не го направиш в избраното време, когато отидеш и ти открият, че имаш заболяване, обвързвано с него, си плащаш цялото лекуване.