Евгени Цавков: Историята е основа за равносметка и разумно използване на горските ресурси
Д-р Евгени Цавков е учител по дендрология и организатор на Музея на Лесотехническия университет (ЛТУ). Днес той споделя за " Дневник " по какъв начин паметта за предишното на горското стопанство може да помогне за по-доброто запазване на горите в България и в бъдеще.
Тази година горската администрация в България навърши 140 години. От какъв брой години е основана музейната колекция за историята на горите в ЛТУ?
- Днес ние считаме за " рожден ден " на държавната горска работа датата 5 юли.1879 година, когато е основан независим бранш " Надзор на лесовете " към " Отделението на държавните парцели и рудите " при Министерство на финансите.
Загрижеността за възстановяване на положението на горите намираме и в тронното слово на княз Александър I при откриването на първото съвещание на елементарното национално заседание през 1879 година - измежду 17 изброени законопроекта е разгласен и " законопроектът за развъждането на горите, които в този момент по този начин безмилостно се унищожават ".
Музейната колекция при Лесотехническия университет (ЛТУ) е основана много по-късно, през 1975 година, която е юбилейна – навършват се 50 години от основаване на висшето лесовъдско обучение в България. Тогава се постанова събирането и експонирането на доста архивни материали – фотоси и документи. За страдание се оказва, че всичко е разбъркано, мъчно налично. Така поражда концепцията за запазване на предишното на нашето горско стопанство. Инициаторът за основаването на музея е проф. Свилен Николов, който е и негов първи началник дружно с инж. Веселин Дочев.
Какво съставлява музейната колекция през днешния ден?
- За интервала от основаването на сбирката до през днешния ден са събрани и систематизирани съвсем 1000 архива. Значителната част е завещание от упорития и въодушевен труд на първия организатор инж. Веселин Дочев. Повече от половината от архивите са на частни лица – документи, фотоси, мемоари, книги, ръкописи, оценки и така нататък Съхранени са материали на институции, горскостопански поделения, природозащитни организации. Особено скъпи за нас са материалите за образованието по лесовъдство.
Кои са най-старите ви експонати?
- Като наличие дръзвам да настоявам, че Музейната колекция на ЛТУ ни връща доста обратно във времето – съвсем от основаването на горската работа в България. В сбирката се съхранява и първият закон за горите от 1884 година
Съхранява се огромна част от архивите на първите български лесовъди от края на 19-ти век – Стефан Дончов, Константин Байкушев, Стоян Брънчев, Йордан Митрев, Стефан Синивирски.
© Музей на ЛТУ
Доклад от 1897 година от горския контрольор Константин Байкушев за посещаване в Македония дружно с преди малко пристигналия в България градинар - Йохан Келерер, за да се изследва горската растителност. С този отчет става известна черната мура в България - и с това и Байкушевата мура. С него са открити и някои нови за науката растения, разказани от Келерер – Saxifraga ferdinandi coburgi и Arabis ferdinandi coburgi.
Ценност съставляват и материалите на проф. Тодор Димитров – първият български професор по лесовъдство, на инж. Димитър Загоров – шеф на Отделението на горите, лова и рибарството. И още доста други, чиито имена не е допустимо да бъдат изброени, заради дългия лист.
В сбирката се намира и планиметърът, с който френския лесовъд Феликс Вожли е нанасял поройните периметри в страната.
Изключително богат е книжният фонд на музейната ни колекция – едни от първите книги по лесовъдство, първите учебници по другите лесовъдски дисциплини, сборници, отпечатъци от публикации, ръкописи.
Един необикновен нюанс от предишното внасят фотосите и негативите от друго време и другите стадии в развиването на горския ни бранш. Не знам дали можете да си визиите, че в края на 19-ти век нашите прародители са носили фотоапаратите и няколко стъклени плаки с фоточувствителна емулсия, с цел да запечатат облика на преди малко залесени от тях места – тези стъклени плаки се съхраняват при нас.
© Музей на ЛТУ
1925 г, лесовъдът Никола Аджаров с деца залесяват в местността " Беш-Бунар ", Карловско. За първи път през тази година стартира да се отбелязва Празникът на залесяването (по-късно Седмица на гората)
Как виждате Вие интервалите в развиването на горите в България?
- Погледът към горите, тяхното положение и първични опити за внасяне на ред в тяхното потребление, датира още от 1869 година, когато излизат " Рапортите на горската задача в Дунавския вилает " и оповестения незабавно по-късно първия турски закон за горите от 1870 година На процедура с това се слагат икономическите основи на горското стопанство.
За периодизацията на развиването на горското стопанство у нас може да има разнообразни подходи, само че най-общо се преглеждат три съществени интервала – 1) от Освобождението през 1878 година до 1944 година – османското господство и капиталистическото общество; 2) 1944 година до 1989 година - публичната благосъстоятелност на горите след национализацията през 1947 година и 3) 1989 година до през днешния ден - преход към пазарна стопанска система.
© Музей на ЛТУ
1922 година, Риломанастирска гора. Практическо образование на курсисти от специфичния лесовъдски курс. През 1902 година риломанастирските гори са отдадени на концесия за 20 годишен интервал. Търгът е извоюван от братята Тодор и Коста Балабанови, които наддават цената 2,23 златни лв. за един компактен пространствен метър здрав материал за строене. На фотографията е показана тъй наречените " водна уговорка " за превозване на отсечената дървесина благодарение на водата.
Трябва да се означи, че в тези три интервала се включва и времето на трагични промени в развиването на нашата страна през Първата и Втората международни войни. Това неизбежно дава своето отражение и в развиването на горския бранш.
Още в края на 19-ти век, даже в националното заседание се вижда една неприязън към лесовъдите, които се стремят да наложат избран ред в използването на горите. Тогава Петко Каравелов и Петко Славейков пазят лесовъдите с думите, че " не е мъдро ни минимум да се отхвърля контролът над горите ".
Много други значими моменти могат да се посочат от хронологията в развиването на горското стопанство. Първите залесявания в края на 19-те век край Кюстендил, Копривщица, Сопот, Стара Загора и Ловеч.
През 1901 година се основава първата държавна работа по лесоустройство, чийто правоприемник през днешния ден е " Агролеспроект ". През 1905 година се основава първото Бюро за укрепяване на пороите и залесяване в Казанлък, а доникъде на 20-те век действат повече от 40 секции, виновни за преодоляването на пороите в България.
Година 1925 е записана със златни букви в нашата горска история, обвързвана с 3 значими събития – пораждане на висшето лесовъдско обучение у нас, учредяването на Празника на залесяването станал след това Седмица на гората, която честваме и до през днешния ден и приемането на един от най-прогресивните закони за горите у нас (виж тук).
Споменавайки за първите стъпки на висшето обучение би трябвало да кажем, че то поражда като част от битката с пороите и залесяването на опороените земи. Първият хабилитиран учител по лесовъдство, Тодор Димитров, е точно един от хората, които са изпратени във Франция (Нанси), с цел да усвои теорията практиката на укрепяването на пороите. Той написа и първите учебници по тези дисциплини – Частно лесовъдство и Укрепяване на пороите.
© Музей на ЛТУ
1928 година, Своге. Учебна процедура по залесяване на студентите от първия випуск лесовъди на Софийския университет с началник проф. Тодор Димитров. През тази година е открита и секцията по укрепяване на пороите за преодоляването на разрушителните наводнения в тази част на Искърското дефиле.
Паметно събитие е основаването на Съюза за отбрана на родната природа през 1928 година по самодейност на Дружество на лесовъдите в България. Благодарение на прозорливостта на този първи природозащитен непринуден съюз (повече тук) са оповестени и първите резервати у нас – Силкосия и Парангалица, както и първият парк на Балканския полуостров – национален парк " Витоша ".
Вярно ли е, че средновековните пътешественици и кръстоносци минават през съвсем непроходими дъбови гори в България на път за Цариград, а след османското господство България се оказва с оголени ерозионни скатове и пороища?
- Да, такива послания от далечното минало в действителност има. Средновековните пътешественици като Benedetto Ramberti (1534 г.), Иван Гундулич (около 1630 г.), Евлия Челеби (1653 г.) споделят, че са мощно впечатлени от непроходимите гори в равнините. Те назовават гъстите дъбови гори с името " Magna Silva Bulgarorum " - Великата гора на българите.
За страдание през днешния ден единствено обособени дребни по мярка гори (кории) и единичните остарели дървета припомнят за тогавашното великолепие в предишното. По-голямата част от тези обширни в предишното гори са превърнати от индивида в селскостопански площи.
Но кое е довело да унищожаването на тези величествени гори освен у нас, само че в целия Балкански полуостров? Няколко са главните аргументи: интензивно сечене на горите за търговия и обезпечаване на материал за корабостроенето на огромната военоморска мощ на турската империя; извличане на огромни количества на дърва за горене; произвеждане на дървени въглища за железодобивната индустрия; съзнателно причиняване на пожари за разширение на пасища, частично и от каракачанското население; премахване на горска повърхност за аграрни площи.
Какво се случва след усилените залесявания през 19 и 20 век. В какво положение са горите при започване на 21 век?
- Усилени залесявания? Не, съгласно мен те са били значими и нужни! Това е бил животът нацяло потомство лесовъди! Нека погледнем южните скатове на Стара планина-Карлово, Калофер, Сопот, Казанлък, също по този начин Кърджалийско, Трънско, Радомирско.
© Музей на ЛТУ
1911 година, местността " Гальов дол " (Калофер). Снимка, която удостоверява думите на един от пионерите в региона на укрепяването на пороите – Петър Манджуков, който споделя, че " на никое място Стара планина не е по този начин гола и обезлесена, както над Карлово и Сопот. Никъде южните скатове не бяха по този начин разядени от дълбоки сипеи и ровини, както тук ".
Ерозията и пороите на оголените земи в България стават причина Княз Фердинанд през 1902 година да се обърне към министрите и народните представители:
" Господа, погледнете печалната картина що съставляват нашите хубави гори! Безмилостното им опустошение от ден дневно взима по-широки и по-ужасяващи размери. То заплашва да лиши националното благосъстояние от една сигурна берекет, а пороите и оголените върхове захващат да трансформират най-красивите скатове и най-плодородните ни долини в безплодни пустини "
© Музей на ЛТУ
Траен отпечатък в съзнанието на популацията в Карлово оставя датата 29.08.1910 година В 6 ч. сутринта като, че ли цялата планина се стоварва върху Карлово. Местността " Червените крайбрежия " е затрупана от огромни камъни. Между многочислените други загуби, мощно са били развалени две съвременни заводи за розово масло. Всичко това става причина за откиването на секция по укрепяването на пороищата и в гр. Карлово през 1911 г.) - втората открита секция след тази в Казанлък. До 01.04.1921 година са осъществени са залесени 3964 дка общинска земя и 64 дка частни парцели.
За един интервал от малко повече от век са основани над 18 млн. декара нови гори от които 7,8 млн. декара са с извънредно противоерозионно значение. Това е зелена ризница против жестоките порои - наводнения, които са взели даже човешки жертви.
Над 600 000 куб. метра са издигнатите тейнико-урепителни уреди, укротените поройни реки и водни течния са близо 2400. Не бива да забравяме тези естествени стихии, само че най-много и това, че лесовъдът е застанал гордо против тях и със своя труд и ограничения е съумял да възвърне разрушената природа.
Определено считам, че горите през днешния ден са в доста по-добро положение. Нека не гледаме отрицателно към лесовъда – този безмълвен воин и създател, който е единствен, който не вижда плодовете на своите произведения, тъй като гората е с дълъг витален цикъл, който не е измерим с човешкия живот, а с няколко такива. Но тя пък изисква да разбираш нейния език, който не е по никакъв начин елементарен, а в противен случай – изисква енциклопедични познания.
© Музей на ЛТУ
Лесничейският дом Боерица на Витоша дружно с горския разсадник - на назад във времето е вр. Черната канара. Снимката е от архива на първия шеф на националния парк Витоша – Георги Малчев. Залесяванията Витоша имат извънредно значение за столицата. Според разнообразни описания през 30-те години на предишния век от Орлов мост се е виждал Боянския водопад. Витоша е била мощно обезлесена и оголена по разнообразни, най-много антропогенни аргументи. Първите залесявания на Витоша са направени през интервала 1925-1934 година в над 25 местности с обща повърхност към 10 000 дка. Преди оповестяването на парка (1934 г.) залесяванията се управляват от софийската секция по укрепяване на пороите и залесяване.
© Музей на ЛТУ
Връх Черната канара през 2011 година, след повече от 80 години залесявания и обновяване на горите.
Лесовъдите са тези, които схващат гората. Нека подадем ръка на лесовъд, а освен да го упрекваме и гледаме с съмнение. Винаги е имало и има извънредно честни и всеотдайни лесовъди.
В момента обществото е мощно отрицателно настроени против сечите в горите. Прекомерни ли са те, съгласно Вас?
- Към 1934 година залесеността на България е 25 %. Статистиката сочи, че към днешна дата тя е 33 %, а за европейския съюз е 31 %.
© Музей на ЛТУ
1936 година, с. Кости (Странджа) нискостъблено сечище за рандеман на дърва за дървени въглища. Силният антропогенен напън върху странджанските гори е бил обвързван с рандеман на дърва за дървени въглища, с които е снабдяван Цариград.
Не бих споделил, че сечите през днешния ден са несъразмерни. Смятам, че лесовъдите са си правили и си правят и в този момент професионално своите отговорности.
Използвам случая да споделя нещо отново от края на 19-ти век. В Правилника за използване на Закона за горите от 1889 година за първи път са изложени в детайли въпросите за стопанисването на държавните и общинските гори. В този устав има една забележка: "..онова количество, което се сече годишно от всяка обособена гора би трябвало да подхожда на средно-годишния приръст на експлоатируемата гора ". Това е и " златното предписание " при използването от горите.
В този смисъл - какъв брой сечем през днешния ден? Ако се съпостави междинният годишен приръст на горите в България с това, което се отсича фактически, ще забележим, че този сечта е под междинния годишен приръст. Статистиката сочи, че от 1980 година до през днешния ден фактически отсечената дървесина е под плануваното по горскостопански проект, т.е. към днешната дата ние употребяваме някъде към 70 % от плануваното по план.
През годините е имало и превишения на това прилагане, само че считам, че равносметката е направена и в този момент си даваме сметка за позитивните и негативни страни на този развой.
Кои са най-интересните за Вас персонално експонати от Музея на ЛТУ?
- При всеки един досег с пожълтелите листа на писмените мемоари на ветераните в горското дело, написани тук-там с трепереща ръка, аз изпитвам необикновен почит и почитание към хората, писали ги несъмнено със сълзи на очи. Такива за мен са спомените на Димитър Загоров, високообразован лесовъд, приключил в университета BOKU-Виена, шеф на Отделението на горите, лова и рибарството.
Спомням си, че когато четях тези мемоари, писани малко преди гибелта му, аз бях доста разчувствуван, тъй като те завършваха доста прочувствено и някак оракулски с думите: " дали тези, които четат тези сбити и къси мемоари, ще могат да си показват с каква тъга и старания съм могъл да извърша поетата с наслада задача, при непрекъснатия натиск на сълзи, които раздират сърцето и мозъка ми! Как мога да не помни големия порив, с който младата лесовъдска гилдия доброволно, възторжено работеше, гонена, преследвана на всяка крачка от всички страни, в това число от тези които сякаш трябваше да й оказват помощ. "
Не мога да не загатна и други от тези хора – Стефан Синивирски – приключил в Лвов и с огромна заслуга за инвентаризирането на горите в непознатата тогава Странджа, както и далновидността му за иницииране оповестяването на резерват " Горна Еленица-Силкосия " ; Захари Бъчваров и Тодор Иванов – от първия випуск лесовъди на Агрономо-лесовъдния факултет.
Интерес съставляват и книгите " Природните благосъстояния на целокупна България " от Херменгилд Шкорпил от 1884 година, както и първите нормативни документи за горското стопанство на България още от османското господство (1870 г.), Годишниците на Българското природоизпитателно дружество от 1896-1897; първата горска карта от 1894 година, направена от Константин Байкушев като лесничей в Татарпазарджишкия регион.
Най-богатият списък в нашата колекция е този на учен Борис Стефанов – първият български дендролог и ботаник от международна големина. Съдържанието му надвишава 5000 архивни единици, сред които ръкописите на Флора на България от 1924-1925 година и първите учебници по Дендрология и по Анатомия на дървото, над 1000 броя фотоси от 1912-1979 година, над 2500 материали от кореспонденцията му с впечатляващо число на страните - над 33.
Сантимент за мен съставлява и находката в музейната ни колекция на първия таксационен карнет на доктор Желязко Георгиев, студент на Димитър Загоров, за един първите и доста скъпи наши резервати – " Парангалица " (1933 г.). Той бе открит в архива на проф. Методи Русков - един от първите преподаватели по лесовъдство. Благодарение на този документ колектив от катедра " Дендрология " при ЛТУ с група студенти съумя да наблюдава измененията, настъпили в тази гора за повече от 80 години.
Как една такава музейна колекция може да помогне на бъдещото ръководство на горите?
- Смятам, че познаването на историята е добра база за добиване на поучения от позволените неточности. Историята е основа и за равносметка в разнообразни посоки на горското ни стопанство, за търсене на естетика и баланс за оптималното и рационално потребление на горските запаси на България.
Да не забравяме, че 1/3 от площта ни е горска територия. Това постанова огромна отговорност, както на лесовъдската гилдия, по този начин и на политическите ръководители.
Споделям мнението на историците, че е елементарно да кажем от днешната си позиция какво е било неточност, само че можем ли да създадем по този начин, че да осъзнаем какво от днешните ни дейности ще бъде признато за погрешно - това е и изкуството на историческата просвета. Знаейки историята и осъзнавайки грешките си, ние би трябвало да знаем какво не би трябвало да върви по същия метод.
Иска ми се да завърша с думите на първия професор по лесовъдство – Тодор Димитров. Той приключва емблематичната си публикация " Гора и народ " от 1937 година по този начин: " Гората е мост сред предишното, сегашното и бъдещето, през който ние подаваме ръка на своите синове. Нашите деца има да жънат в нея това, което бащите ни са опазили и което ние сме отгледали, а каквото ние опазим, ще пораства и ще се усъвършенства в интерес на нашите внуци. "
Тази година горската администрация в България навърши 140 години. От какъв брой години е основана музейната колекция за историята на горите в ЛТУ?
- Днес ние считаме за " рожден ден " на държавната горска работа датата 5 юли.1879 година, когато е основан независим бранш " Надзор на лесовете " към " Отделението на държавните парцели и рудите " при Министерство на финансите.
Загрижеността за възстановяване на положението на горите намираме и в тронното слово на княз Александър I при откриването на първото съвещание на елементарното национално заседание през 1879 година - измежду 17 изброени законопроекта е разгласен и " законопроектът за развъждането на горите, които в този момент по този начин безмилостно се унищожават ".
Музейната колекция при Лесотехническия университет (ЛТУ) е основана много по-късно, през 1975 година, която е юбилейна – навършват се 50 години от основаване на висшето лесовъдско обучение в България. Тогава се постанова събирането и експонирането на доста архивни материали – фотоси и документи. За страдание се оказва, че всичко е разбъркано, мъчно налично. Така поражда концепцията за запазване на предишното на нашето горско стопанство. Инициаторът за основаването на музея е проф. Свилен Николов, който е и негов първи началник дружно с инж. Веселин Дочев.
Какво съставлява музейната колекция през днешния ден?
- За интервала от основаването на сбирката до през днешния ден са събрани и систематизирани съвсем 1000 архива. Значителната част е завещание от упорития и въодушевен труд на първия организатор инж. Веселин Дочев. Повече от половината от архивите са на частни лица – документи, фотоси, мемоари, книги, ръкописи, оценки и така нататък Съхранени са материали на институции, горскостопански поделения, природозащитни организации. Особено скъпи за нас са материалите за образованието по лесовъдство.
Кои са най-старите ви експонати?
- Като наличие дръзвам да настоявам, че Музейната колекция на ЛТУ ни връща доста обратно във времето – съвсем от основаването на горската работа в България. В сбирката се съхранява и първият закон за горите от 1884 година
Съхранява се огромна част от архивите на първите български лесовъди от края на 19-ти век – Стефан Дончов, Константин Байкушев, Стоян Брънчев, Йордан Митрев, Стефан Синивирски.
© Музей на ЛТУ
Доклад от 1897 година от горския контрольор Константин Байкушев за посещаване в Македония дружно с преди малко пристигналия в България градинар - Йохан Келерер, за да се изследва горската растителност. С този отчет става известна черната мура в България - и с това и Байкушевата мура. С него са открити и някои нови за науката растения, разказани от Келерер – Saxifraga ferdinandi coburgi и Arabis ferdinandi coburgi.
Ценност съставляват и материалите на проф. Тодор Димитров – първият български професор по лесовъдство, на инж. Димитър Загоров – шеф на Отделението на горите, лова и рибарството. И още доста други, чиито имена не е допустимо да бъдат изброени, заради дългия лист.
В сбирката се намира и планиметърът, с който френския лесовъд Феликс Вожли е нанасял поройните периметри в страната.
Изключително богат е книжният фонд на музейната ни колекция – едни от първите книги по лесовъдство, първите учебници по другите лесовъдски дисциплини, сборници, отпечатъци от публикации, ръкописи.
Един необикновен нюанс от предишното внасят фотосите и негативите от друго време и другите стадии в развиването на горския ни бранш. Не знам дали можете да си визиите, че в края на 19-ти век нашите прародители са носили фотоапаратите и няколко стъклени плаки с фоточувствителна емулсия, с цел да запечатат облика на преди малко залесени от тях места – тези стъклени плаки се съхраняват при нас.
© Музей на ЛТУ
1925 г, лесовъдът Никола Аджаров с деца залесяват в местността " Беш-Бунар ", Карловско. За първи път през тази година стартира да се отбелязва Празникът на залесяването (по-късно Седмица на гората)
Как виждате Вие интервалите в развиването на горите в България?
- Погледът към горите, тяхното положение и първични опити за внасяне на ред в тяхното потребление, датира още от 1869 година, когато излизат " Рапортите на горската задача в Дунавския вилает " и оповестения незабавно по-късно първия турски закон за горите от 1870 година На процедура с това се слагат икономическите основи на горското стопанство.
За периодизацията на развиването на горското стопанство у нас може да има разнообразни подходи, само че най-общо се преглеждат три съществени интервала – 1) от Освобождението през 1878 година до 1944 година – османското господство и капиталистическото общество; 2) 1944 година до 1989 година - публичната благосъстоятелност на горите след национализацията през 1947 година и 3) 1989 година до през днешния ден - преход към пазарна стопанска система.
© Музей на ЛТУ
1922 година, Риломанастирска гора. Практическо образование на курсисти от специфичния лесовъдски курс. През 1902 година риломанастирските гори са отдадени на концесия за 20 годишен интервал. Търгът е извоюван от братята Тодор и Коста Балабанови, които наддават цената 2,23 златни лв. за един компактен пространствен метър здрав материал за строене. На фотографията е показана тъй наречените " водна уговорка " за превозване на отсечената дървесина благодарение на водата.
Трябва да се означи, че в тези три интервала се включва и времето на трагични промени в развиването на нашата страна през Първата и Втората международни войни. Това неизбежно дава своето отражение и в развиването на горския бранш.
Още в края на 19-ти век, даже в националното заседание се вижда една неприязън към лесовъдите, които се стремят да наложат избран ред в използването на горите. Тогава Петко Каравелов и Петко Славейков пазят лесовъдите с думите, че " не е мъдро ни минимум да се отхвърля контролът над горите ".
Много други значими моменти могат да се посочат от хронологията в развиването на горското стопанство. Първите залесявания в края на 19-те век край Кюстендил, Копривщица, Сопот, Стара Загора и Ловеч.
През 1901 година се основава първата държавна работа по лесоустройство, чийто правоприемник през днешния ден е " Агролеспроект ". През 1905 година се основава първото Бюро за укрепяване на пороите и залесяване в Казанлък, а доникъде на 20-те век действат повече от 40 секции, виновни за преодоляването на пороите в България.
Година 1925 е записана със златни букви в нашата горска история, обвързвана с 3 значими събития – пораждане на висшето лесовъдско обучение у нас, учредяването на Празника на залесяването станал след това Седмица на гората, която честваме и до през днешния ден и приемането на един от най-прогресивните закони за горите у нас (виж тук).
Споменавайки за първите стъпки на висшето обучение би трябвало да кажем, че то поражда като част от битката с пороите и залесяването на опороените земи. Първият хабилитиран учител по лесовъдство, Тодор Димитров, е точно един от хората, които са изпратени във Франция (Нанси), с цел да усвои теорията практиката на укрепяването на пороите. Той написа и първите учебници по тези дисциплини – Частно лесовъдство и Укрепяване на пороите.
© Музей на ЛТУ
1928 година, Своге. Учебна процедура по залесяване на студентите от първия випуск лесовъди на Софийския университет с началник проф. Тодор Димитров. През тази година е открита и секцията по укрепяване на пороите за преодоляването на разрушителните наводнения в тази част на Искърското дефиле.
Паметно събитие е основаването на Съюза за отбрана на родната природа през 1928 година по самодейност на Дружество на лесовъдите в България. Благодарение на прозорливостта на този първи природозащитен непринуден съюз (повече тук) са оповестени и първите резервати у нас – Силкосия и Парангалица, както и първият парк на Балканския полуостров – национален парк " Витоша ".
Вярно ли е, че средновековните пътешественици и кръстоносци минават през съвсем непроходими дъбови гори в България на път за Цариград, а след османското господство България се оказва с оголени ерозионни скатове и пороища?
- Да, такива послания от далечното минало в действителност има. Средновековните пътешественици като Benedetto Ramberti (1534 г.), Иван Гундулич (около 1630 г.), Евлия Челеби (1653 г.) споделят, че са мощно впечатлени от непроходимите гори в равнините. Те назовават гъстите дъбови гори с името " Magna Silva Bulgarorum " - Великата гора на българите.
За страдание през днешния ден единствено обособени дребни по мярка гори (кории) и единичните остарели дървета припомнят за тогавашното великолепие в предишното. По-голямата част от тези обширни в предишното гори са превърнати от индивида в селскостопански площи.
Но кое е довело да унищожаването на тези величествени гори освен у нас, само че в целия Балкански полуостров? Няколко са главните аргументи: интензивно сечене на горите за търговия и обезпечаване на материал за корабостроенето на огромната военоморска мощ на турската империя; извличане на огромни количества на дърва за горене; произвеждане на дървени въглища за железодобивната индустрия; съзнателно причиняване на пожари за разширение на пасища, частично и от каракачанското население; премахване на горска повърхност за аграрни площи.
Какво се случва след усилените залесявания през 19 и 20 век. В какво положение са горите при започване на 21 век?
- Усилени залесявания? Не, съгласно мен те са били значими и нужни! Това е бил животът нацяло потомство лесовъди! Нека погледнем южните скатове на Стара планина-Карлово, Калофер, Сопот, Казанлък, също по този начин Кърджалийско, Трънско, Радомирско.
© Музей на ЛТУ
1911 година, местността " Гальов дол " (Калофер). Снимка, която удостоверява думите на един от пионерите в региона на укрепяването на пороите – Петър Манджуков, който споделя, че " на никое място Стара планина не е по този начин гола и обезлесена, както над Карлово и Сопот. Никъде южните скатове не бяха по този начин разядени от дълбоки сипеи и ровини, както тук ".
Ерозията и пороите на оголените земи в България стават причина Княз Фердинанд през 1902 година да се обърне към министрите и народните представители:
" Господа, погледнете печалната картина що съставляват нашите хубави гори! Безмилостното им опустошение от ден дневно взима по-широки и по-ужасяващи размери. То заплашва да лиши националното благосъстояние от една сигурна берекет, а пороите и оголените върхове захващат да трансформират най-красивите скатове и най-плодородните ни долини в безплодни пустини "
© Музей на ЛТУ
Траен отпечатък в съзнанието на популацията в Карлово оставя датата 29.08.1910 година В 6 ч. сутринта като, че ли цялата планина се стоварва върху Карлово. Местността " Червените крайбрежия " е затрупана от огромни камъни. Между многочислените други загуби, мощно са били развалени две съвременни заводи за розово масло. Всичко това става причина за откиването на секция по укрепяването на пороищата и в гр. Карлово през 1911 г.) - втората открита секция след тази в Казанлък. До 01.04.1921 година са осъществени са залесени 3964 дка общинска земя и 64 дка частни парцели.
За един интервал от малко повече от век са основани над 18 млн. декара нови гори от които 7,8 млн. декара са с извънредно противоерозионно значение. Това е зелена ризница против жестоките порои - наводнения, които са взели даже човешки жертви.
Над 600 000 куб. метра са издигнатите тейнико-урепителни уреди, укротените поройни реки и водни течния са близо 2400. Не бива да забравяме тези естествени стихии, само че най-много и това, че лесовъдът е застанал гордо против тях и със своя труд и ограничения е съумял да възвърне разрушената природа.
Определено считам, че горите през днешния ден са в доста по-добро положение. Нека не гледаме отрицателно към лесовъда – този безмълвен воин и създател, който е единствен, който не вижда плодовете на своите произведения, тъй като гората е с дълъг витален цикъл, който не е измерим с човешкия живот, а с няколко такива. Но тя пък изисква да разбираш нейния език, който не е по никакъв начин елементарен, а в противен случай – изисква енциклопедични познания.
© Музей на ЛТУ
Лесничейският дом Боерица на Витоша дружно с горския разсадник - на назад във времето е вр. Черната канара. Снимката е от архива на първия шеф на националния парк Витоша – Георги Малчев. Залесяванията Витоша имат извънредно значение за столицата. Според разнообразни описания през 30-те години на предишния век от Орлов мост се е виждал Боянския водопад. Витоша е била мощно обезлесена и оголена по разнообразни, най-много антропогенни аргументи. Първите залесявания на Витоша са направени през интервала 1925-1934 година в над 25 местности с обща повърхност към 10 000 дка. Преди оповестяването на парка (1934 г.) залесяванията се управляват от софийската секция по укрепяване на пороите и залесяване.
© Музей на ЛТУ
Връх Черната канара през 2011 година, след повече от 80 години залесявания и обновяване на горите.
Лесовъдите са тези, които схващат гората. Нека подадем ръка на лесовъд, а освен да го упрекваме и гледаме с съмнение. Винаги е имало и има извънредно честни и всеотдайни лесовъди.
В момента обществото е мощно отрицателно настроени против сечите в горите. Прекомерни ли са те, съгласно Вас?
- Към 1934 година залесеността на България е 25 %. Статистиката сочи, че към днешна дата тя е 33 %, а за европейския съюз е 31 %.
© Музей на ЛТУ
1936 година, с. Кости (Странджа) нискостъблено сечище за рандеман на дърва за дървени въглища. Силният антропогенен напън върху странджанските гори е бил обвързван с рандеман на дърва за дървени въглища, с които е снабдяван Цариград.
Не бих споделил, че сечите през днешния ден са несъразмерни. Смятам, че лесовъдите са си правили и си правят и в този момент професионално своите отговорности.
Използвам случая да споделя нещо отново от края на 19-ти век. В Правилника за използване на Закона за горите от 1889 година за първи път са изложени в детайли въпросите за стопанисването на държавните и общинските гори. В този устав има една забележка: "..онова количество, което се сече годишно от всяка обособена гора би трябвало да подхожда на средно-годишния приръст на експлоатируемата гора ". Това е и " златното предписание " при използването от горите.
В този смисъл - какъв брой сечем през днешния ден? Ако се съпостави междинният годишен приръст на горите в България с това, което се отсича фактически, ще забележим, че този сечта е под междинния годишен приръст. Статистиката сочи, че от 1980 година до през днешния ден фактически отсечената дървесина е под плануваното по горскостопански проект, т.е. към днешната дата ние употребяваме някъде към 70 % от плануваното по план.
През годините е имало и превишения на това прилагане, само че считам, че равносметката е направена и в този момент си даваме сметка за позитивните и негативни страни на този развой.
Кои са най-интересните за Вас персонално експонати от Музея на ЛТУ?
- При всеки един досег с пожълтелите листа на писмените мемоари на ветераните в горското дело, написани тук-там с трепереща ръка, аз изпитвам необикновен почит и почитание към хората, писали ги несъмнено със сълзи на очи. Такива за мен са спомените на Димитър Загоров, високообразован лесовъд, приключил в университета BOKU-Виена, шеф на Отделението на горите, лова и рибарството.
Спомням си, че когато четях тези мемоари, писани малко преди гибелта му, аз бях доста разчувствуван, тъй като те завършваха доста прочувствено и някак оракулски с думите: " дали тези, които четат тези сбити и къси мемоари, ще могат да си показват с каква тъга и старания съм могъл да извърша поетата с наслада задача, при непрекъснатия натиск на сълзи, които раздират сърцето и мозъка ми! Как мога да не помни големия порив, с който младата лесовъдска гилдия доброволно, възторжено работеше, гонена, преследвана на всяка крачка от всички страни, в това число от тези които сякаш трябваше да й оказват помощ. "
Не мога да не загатна и други от тези хора – Стефан Синивирски – приключил в Лвов и с огромна заслуга за инвентаризирането на горите в непознатата тогава Странджа, както и далновидността му за иницииране оповестяването на резерват " Горна Еленица-Силкосия " ; Захари Бъчваров и Тодор Иванов – от първия випуск лесовъди на Агрономо-лесовъдния факултет.
Интерес съставляват и книгите " Природните благосъстояния на целокупна България " от Херменгилд Шкорпил от 1884 година, както и първите нормативни документи за горското стопанство на България още от османското господство (1870 г.), Годишниците на Българското природоизпитателно дружество от 1896-1897; първата горска карта от 1894 година, направена от Константин Байкушев като лесничей в Татарпазарджишкия регион.
Най-богатият списък в нашата колекция е този на учен Борис Стефанов – първият български дендролог и ботаник от международна големина. Съдържанието му надвишава 5000 архивни единици, сред които ръкописите на Флора на България от 1924-1925 година и първите учебници по Дендрология и по Анатомия на дървото, над 1000 броя фотоси от 1912-1979 година, над 2500 материали от кореспонденцията му с впечатляващо число на страните - над 33.
Сантимент за мен съставлява и находката в музейната ни колекция на първия таксационен карнет на доктор Желязко Георгиев, студент на Димитър Загоров, за един първите и доста скъпи наши резервати – " Парангалица " (1933 г.). Той бе открит в архива на проф. Методи Русков - един от първите преподаватели по лесовъдство. Благодарение на този документ колектив от катедра " Дендрология " при ЛТУ с група студенти съумя да наблюдава измененията, настъпили в тази гора за повече от 80 години.
Как една такава музейна колекция може да помогне на бъдещото ръководство на горите?
- Смятам, че познаването на историята е добра база за добиване на поучения от позволените неточности. Историята е основа и за равносметка в разнообразни посоки на горското ни стопанство, за търсене на естетика и баланс за оптималното и рационално потребление на горските запаси на България.
Да не забравяме, че 1/3 от площта ни е горска територия. Това постанова огромна отговорност, както на лесовъдската гилдия, по този начин и на политическите ръководители.
Споделям мнението на историците, че е елементарно да кажем от днешната си позиция какво е било неточност, само че можем ли да създадем по този начин, че да осъзнаем какво от днешните ни дейности ще бъде признато за погрешно - това е и изкуството на историческата просвета. Знаейки историята и осъзнавайки грешките си, ние би трябвало да знаем какво не би трябвало да върви по същия метод.
Иска ми се да завърша с думите на първия професор по лесовъдство – Тодор Димитров. Той приключва емблематичната си публикация " Гора и народ " от 1937 година по този начин: " Гората е мост сред предишното, сегашното и бъдещето, през който ние подаваме ръка на своите синове. Нашите деца има да жънат в нея това, което бащите ни са опазили и което ние сме отгледали, а каквото ние опазим, ще пораства и ще се усъвършенства в интерес на нашите внуци. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ