Д-р Емилова e специалист по вътрешни болести, кардиология и ревматология,

Д-р Емилова e експерт по вътрешни заболявания, кардиология и ревматология, създател на клиника, работеща по методите на природонаучната медицина.
Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова показва своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.

Червеното цвекло е един от най-популярните и всеобщо отглеждани кореноплодни зеленчуци. Принадлежи към семейство Щирови (Amaranthaceae). Наред с доста други типове цвекло (швейцарско, чард, захарно и др.) е култивирано от морското цвекло (Beta vulgaris subsp. Maritima). Ценен е огромният му кореноплод, само че и листата дружно с техните солидни цветни дръжки, могат да бъдат използвани в смутита, готвени ястия и други Цвеклото има антична история като храна и лекарство в културите на разнообразни нации. Неслучайно този зарзават е бил в арсенала на лечители като Хипократ и Парацелз. В нашата национална медицина се е употребило като средство против малокръвие и изнемощялост, както и при преодоляване на болки в гърлото, като се е комбинирало с черна ряпа или с ябълков оцет.

Червеното цвекло е доста богато на пигменти, главно беталаини, показани в най-големи количества от бетаина. Той придава присъщия алено-лилав цвят на кореноплода. Научно потвърдено е, че бетаинът е потребен при хранене на онкологично заболели и за профилактика на рака. Цвеклото се оказва потребно против развиване на рак на дебелото черво, стомаха и белите дробове. То съдържа и витамини С, В1, В2, В3, В4, В5, В6 и В9, нитрати, желязо, йод, калий, селен, цинк, мед, кобалт – който може да се преобразува под действието на чревните бактерии в кобаламин (витамин В12).

Естествените нитрати, съдържащи се в цвеклото, могат елементарно да се преобразуват в азотен оксид, който да бъде обособен от ендотелните кафези на кръвоносните съдове. Така те се уголемяват, усъвършенства се еластичността им и се контролира кръвното налягане. Този факт е и повода доктор Майкъл Грегър да назовава цвеклото „ допинг за спортисти “, защото то мощно усъвършенства азотната и кислородна обмяна в мускулите.

Зеленчукът е изпитано през годините средство против анемия. Желязото в аленото цвекло, комбинирано с медта, работи мощно за активизиране на алените кръвни телца и засищане на тялото с О2. Има резултат и за възстановяване на паметта при постоянна консумация.

Препоръката ми е да го включат в менюто си и хората със затлъстяване, както и тези, които желаят да задържат трайно резултатите от стратегия на плодове, чай и мед. Заради ниското наличие на калории (44 на 100 г) и многото фибри цвеклото е подобаващ избор за диетично хранене. То обаче би трябвало да се заобикаля от пациенти с бъбречни камъни поради съществуването на оксалати в наличието си.

То е известно и с детоксикиращите си качества. Използва се с триумф при лекуването на хепатит, хранителни отравяния, повръщане и други Препоръчва се и в процеса на възобновяване след язва на стомаха, както и при твърдоглав запек.

Според доктор Майкъл Грегър аленото цвекло е един от дребното артикули, които не утежняват антиоксидантните си качества след термична обработка, което ги прави прелестна суровина за супи, сваряване и подготвяне на ястия на пара.

Както към този момент споменахме, аленото цвекло е същинска бомба от микронутриенти, само че точно това го прави и много „ мощно “ за директна консумация в сурово положение. Добрият вид е композиция с морков или ябълка в съответствие 3 елементи плод или зарзават към 1 част цвекло. То успешно се съчетава на усет и със сезонните тиква и кестени.

Вегетариански борш (1 порция)


Рецепта на основен готвач Илия Илиев

40 г алено цвекло, по 20 г морков и кромид лук нарязваме на кубчета. На ситно нарязваме 20 г зеле, 1/2 скилидка чесън и 1 супена лъжица магданоз. Слагаме и 20 г грах. Всички зеленчуци варим 10 мин. със зеленчуков бульон (от картоф, морков и целина- да ги покрие). Може да ги сварим и с вода. Добавяме 20 г картоф на кубчета и варим още 10 мин.

Махаме от огъня и прибавяме 100 мл соево мляко, 1 супена лъжица кокосово масло, щипка морска или хималайска сол и сока от 1/2 лимон. При сервиране поръсваме с няколко стръка магданоз, нарязани на ситно.

Луканка от цвекло


Рецепта на съветник помощник Веселин Станков

Продукти
120 г изкиснати във вода сушени домати,
100 г сурово кашу или белен слънчоглед,
100 г /или половин глава/ алено цвекло,
2 скилидки чесън
Подправки: кимион, риган, черен пипер, червен пипер, индийско орехче, самардала (на усет при асортимент и количеството).

Приготвяне
Всички артикули се слагат в купата на кухненски робот или се пасират с ръчен пасатор (за задачата цвеклото би трябвало да е авансово настъргано) до приемане на относително хомогенно тесто. След това се оформят на части луканка. Поставят се в дехидрататор и се сушат от 10 до 12 часа на 42 градуса.

По предпочитание, единствено в полза на външния тип, може да смелите малко елда “на брашно ” и да оваляте към този момент изсушените части.