Д-р Джоел Салинас бил в медицински университет, когато видял за

Д-р Джоел Салинас бил в медицински университет, когато видял за първи път обречен на смърт човек. „ Някой му правеше компресии и до момента в който това се случваше, усешах компресиите върху гърдите си, като че ли се случваха на моето тяло. Докато той умираше, усетих това поглъщане в безкрайността... След това изтичах до тоалетната и повърнах “, споделя Салинас пред CNN. Неврологът от болница Massachusetts General Hospital страда от огледална тактилна синестезия - неврологично заболяване, което визира двама на всеки 100 души. То го кара да усеща прочувствените и физическите чувства на другите хора, написа Profit.bg. „ Това като цяло е щета в мозъка ми, при която чувствам физически върху тялото си това, което усещат други хора. Например, в случай че се борите за глътка въздух, и аз чувствам като че ли се боря за глътка въздух. Ако имате припадък на суматоха и аз чувствам, че имам припадък на суматоха “, изяснява Салинас. Той счита болестта си за висша форма на емпатия. Частите на мозъка ми, които са свързани с „ огледалните “ усеща на другите, са по-големи и по-активни, в сравнение с при хора, които нямат това заболяване, споделя той. Първият случай на огледална тактилна синестезия е открит през 2005 година Докато растял, Салинас постоянно е усещал, че е малко по-различен. „ Спомням си, че гледах анимационни филми като дете, гледах Уили Койота и всякога, когато го блъскаше камион, усещах, че ме блъска камион. Дори в гимназията виждах доста боеве и беше тежко “, споделя Салинас. Едва в първата година от образованието си по медицина обаче той научил за синестезията. По-късно бил проучен за огледална тактилна синестезия и било доказано, че я има.„ Докато растях, постоянно бях стимулиран да оказа помощ за облекчаването на страдалчество. Не единствено тъй като това помагаше да хората, а тъй като помагаше на мен. Огледалната тактилна синестезия беше това, което ме насочи към медицината, и ми оказа помощ да се образувам като доктор “, споделя Салинас. Не всички хора със болестта обаче са съумели да го насочат в толкоз положителна посока. „ Мисля, че съм късметлия “, споделя Салинас. „ Има една жена с огледална тактилна синестезия, която на процедура се е трансформирала в аскет, тъй като заобикаля всички хора... Други хора със болестта би трябвало да бъдат изолирани за дълго време, с цел да избегнат тези прекарвания, а това може да е съкрушително “, споделя Салинас. Неотдавна той бил в болничното заведение и бил извикан да съветва жена с церебрална парализа, която не можела да приказва. Тя имала нападателно държание към сестрата и Салинас бил помолен да предложи лекарство, с цел да се успокои. „ Влязох в стаята й и усетих огледални страсти върху личното си тяло... повдигането и свиването на гърдите, те се  движеха по-бързо от моите гърди..., и чувството, че раменните ми мускули се задействат и свиват нагоре и надолу. От клинична позиция за мен това значи, че тя изпитва усложнения да диша “, споделя Салинас.Той предложил образна диагностика, при която било намерено, че дамата има съсиреци на кръвта в белите дробове. Салинас разказва прекарванията си в книга: „ Огледално допиране: Бележки от доктор, който усеща болката ви “.„ Смятам, че емпатията е от главно значение, с цел да можете да се грижите за пациентите си. Тъй като съм част от тази болежка и страдалчество, пациентите не усещат по-малко сами..., това значи доста в медицината “, споделя Салинас.