Недофинансирането е основният проблем на здравеопазването
Д-р Динчо Генев поe ръководството на УМБАЛ - Пловдив, като пълномощник през месец септември. Това стана с решение на Борда на шефовете седмица откакто доктор Аргир Аргиров бе вписан като член на борда и изпълнителен шеф на някогашната Окръжна.
Д-р Динчо Генев е някогашен подуправител на Националната здравноосигурителна каса. Преди това е работил като боен доктор и шеф на общинската болница в Харманли. Бил е още ръководител на Асоциацията на лекарите от болничната помощ и на Регионалния лекарски съюз в Хасково. Разговаряме с него за проблемите на УМБАЛ - Пловдив и на българското опазване на здравето.
- Д-р Генев, по какъв начин се стигна до назначението ви за пълномощник на УМБАЛ -Пловдив?
- Получих покана от Министерството на здравеопазването да стана пълномощник на УМБАЛ - Пловдив. Проведохме сериозен и изчерпателен диалог за проблемите на болничното заведение. Отделно аз самичък направих свое изследване за нейното положение и по-късно одобрих предлагането.
- Имахте ли съмнения да заемете поста?
-Не се колебах дълго. След като бях получил предложение, значи хората ми имат доверие и взех решение, че би трябвало да го оправдая.
- Кое ви убеди да се заемете с работата в болничното заведение?
-Въпреки тежкото финансово състояние на МБАЛ " Пловдив ", реших, че
с общи старания и доста работа можем да я стабилизираме,
с цел да може да извършва пълноценно функционалностите си. Все отново аз към този момент натрупах задоволително опит като началник на общинска болница, подуправител на Здравната каса и в управлението на Лекарския съюз. Познавам доста добре проблемите на опазването на здравето у нас, водил съм доста пъти договаряния и мога да реализирам взаимни отстъпки. Като бях подуправител на Здравната каса, нямахме неизплатени сметки с лечебните заведения.
- Какво е финансовото състояние на МБАЛ " Пловдив ". Говори се, че болничното заведение има тежки задължения?
- Няма да укривам, финансовото положение е много тежко. Размерът на задълженията е комерсиална загадка. Само ще ви кажа, че просрочените обвързване надвишават 8,8 милиона лв..
Това е много сериозна сума за което и да е комерсиално сдружение. С доста старания и усъвършенствана организация успяхме да ограничим разноските. Приходите набъбнаха с 20 %, пациентите се усилиха с 15 %. Това ни разреши да стабилизираме финансово болничното заведение, да стартираме да разплащаме най-належащите отговорности и да подобрим активността си. Сега към този момент работим на цялостни обороти през целия месец. Преди това парите свършваха до 23-то-24-то число и на процедура до края на месеца УМБАЛ - " Пловдив " спираше работа.
- Имате ли проблеми с фрагментите?
-Проблемът с фрагментите от дълго време се усеща в опазването на здравето у нас и УМБАЛ " Пловдив " не прави изключение. Зя някои специалности имаме потребности от лекари, само че
най-сериозен се обрисува дефицитът на медицински сестри.
Този проблем се задълбочава. Въобще не можем да покрием европейските стандарти на един доктор в поделение да има три медицински сестри. Доволни сме да са най-малко две, а на някои места са 1:1. Правим всичко допустимо да притеглим медицински сестри, които са доста значими фрагменти.
- Повечето лекари работят на две, че даже и на три места? Имате ли сходен проблем и с ваши фрагменти?
- Не, това е изцяло обикновено. Има го и в другите европейски страни. При добра организация и съзнателна работа от страна на лекарите няма проблеми.
- Сработихте ли се с управлението и колектива на болничното заведение?
-Да, откакто се опознахме, намерихме бързо общ език и работим в цялостен синхрон.
- Известно е, че преди години бяхте измежду съперниците на наливането на пари в огромните държавни и общински лечебни заведения, които не престават да натрупат задължения. Има ли смяна в мнението ви?
-Аз не съм срещу да се финансират огромните държавни лечебни заведения. Те разполагат със сериозна база и положителни фрагменти, одобряват доста пациенти. Необходимо е да бъдат подпомагани от страната.
Аз съм срещу да се наливат пари в общински лечебни заведения,
които години наред демонстрират слаби резултати. Ето бяха отпуснати 40 милиона лв. на 10 общински лечебни заведения. Нито положението им се усъвършенства, нито привлякоха повече пациенти. Трябва да се подкрепят тези лечебни заведения, които в действителност имат капацитет за развиване и даже в случай че са в рецесия, могат да излязат от нея.
- Какво би трябвало да се промени в опазването на здравето, с цел да дава отговор на условията на пациентите и лекарите?
-Основният проблем при него е, че е недофинансирано. Бюджетът на Здравната каса е огромен, само че не е задоволителен. Ще ви дам образец - една Словения с население от 1.9 милиона души отделя на година за опазване на здравето 9 милиарда лв.. България със своите 7 милиона поданици едвам 4 милиарда лв.. Сериозен проблем остават здравните вноски на 9-а категория държавни чиновници, измежду които са военни служители на реда, съдии, прокурори, служители и други. Държавата, която им заплаща осигуровките, не го прави върху цялата им заплата, а малко над минималната. Така всяка година в бюджета на опазването на здравето не влизат 1.5 милиарда лв..
- Накъде съгласно вас би трябвало да върви здравната промяна?
- Обсъждат се разнообразни модели. Смятам, че този със застраховането няма да бъде прибавен в скоро време. Твърде доста са неяснотите към него, а и самите застрахователи не са съгласни при препоръчаните им условия да се включат. Така че съгласно мен
в България ще си остане солидарният модел
- всички заплащат, а лекарска помощ получават тези, които имат потребност. Смятам, че размерът на здравната вноска би трябвало да се усили, другояче проблемите с недофинансирането ще останат.
- Може ли да се реши казусът със здравно неосигурените пациенти?
-Няма да бъде елементарно. Не може на тези хора да им се откаже лекарска помощ, само че те носят съществени загуби на лечебните заведения. Ние оказваме незабавна помощ на нуждаещите се. Можем да лекуваме гратис единствено тези, които потвърдят, че нямат съществени приходи и имущество. Това обаче не може да продължава и би трябвало да се разиска съществено по какъв начин да се промени, за положително на всички в системата.
Д-р Динчо Генев е някогашен подуправител на Националната здравноосигурителна каса. Преди това е работил като боен доктор и шеф на общинската болница в Харманли. Бил е още ръководител на Асоциацията на лекарите от болничната помощ и на Регионалния лекарски съюз в Хасково. Разговаряме с него за проблемите на УМБАЛ - Пловдив и на българското опазване на здравето.
- Д-р Генев, по какъв начин се стигна до назначението ви за пълномощник на УМБАЛ -Пловдив?
- Получих покана от Министерството на здравеопазването да стана пълномощник на УМБАЛ - Пловдив. Проведохме сериозен и изчерпателен диалог за проблемите на болничното заведение. Отделно аз самичък направих свое изследване за нейното положение и по-късно одобрих предлагането.
- Имахте ли съмнения да заемете поста?
-Не се колебах дълго. След като бях получил предложение, значи хората ми имат доверие и взех решение, че би трябвало да го оправдая.
- Кое ви убеди да се заемете с работата в болничното заведение?
-Въпреки тежкото финансово състояние на МБАЛ " Пловдив ", реших, че
с общи старания и доста работа можем да я стабилизираме,
с цел да може да извършва пълноценно функционалностите си. Все отново аз към този момент натрупах задоволително опит като началник на общинска болница, подуправител на Здравната каса и в управлението на Лекарския съюз. Познавам доста добре проблемите на опазването на здравето у нас, водил съм доста пъти договаряния и мога да реализирам взаимни отстъпки. Като бях подуправител на Здравната каса, нямахме неизплатени сметки с лечебните заведения.
- Какво е финансовото състояние на МБАЛ " Пловдив ". Говори се, че болничното заведение има тежки задължения?
- Няма да укривам, финансовото положение е много тежко. Размерът на задълженията е комерсиална загадка. Само ще ви кажа, че просрочените обвързване надвишават 8,8 милиона лв..
Това е много сериозна сума за което и да е комерсиално сдружение. С доста старания и усъвършенствана организация успяхме да ограничим разноските. Приходите набъбнаха с 20 %, пациентите се усилиха с 15 %. Това ни разреши да стабилизираме финансово болничното заведение, да стартираме да разплащаме най-належащите отговорности и да подобрим активността си. Сега към този момент работим на цялостни обороти през целия месец. Преди това парите свършваха до 23-то-24-то число и на процедура до края на месеца УМБАЛ - " Пловдив " спираше работа.
- Имате ли проблеми с фрагментите?
-Проблемът с фрагментите от дълго време се усеща в опазването на здравето у нас и УМБАЛ " Пловдив " не прави изключение. Зя някои специалности имаме потребности от лекари, само че
най-сериозен се обрисува дефицитът на медицински сестри.
Този проблем се задълбочава. Въобще не можем да покрием европейските стандарти на един доктор в поделение да има три медицински сестри. Доволни сме да са най-малко две, а на някои места са 1:1. Правим всичко допустимо да притеглим медицински сестри, които са доста значими фрагменти.
- Повечето лекари работят на две, че даже и на три места? Имате ли сходен проблем и с ваши фрагменти?
- Не, това е изцяло обикновено. Има го и в другите европейски страни. При добра организация и съзнателна работа от страна на лекарите няма проблеми.
- Сработихте ли се с управлението и колектива на болничното заведение?
-Да, откакто се опознахме, намерихме бързо общ език и работим в цялостен синхрон.
- Известно е, че преди години бяхте измежду съперниците на наливането на пари в огромните държавни и общински лечебни заведения, които не престават да натрупат задължения. Има ли смяна в мнението ви?
-Аз не съм срещу да се финансират огромните държавни лечебни заведения. Те разполагат със сериозна база и положителни фрагменти, одобряват доста пациенти. Необходимо е да бъдат подпомагани от страната.
Аз съм срещу да се наливат пари в общински лечебни заведения,
които години наред демонстрират слаби резултати. Ето бяха отпуснати 40 милиона лв. на 10 общински лечебни заведения. Нито положението им се усъвършенства, нито привлякоха повече пациенти. Трябва да се подкрепят тези лечебни заведения, които в действителност имат капацитет за развиване и даже в случай че са в рецесия, могат да излязат от нея.
- Какво би трябвало да се промени в опазването на здравето, с цел да дава отговор на условията на пациентите и лекарите?
-Основният проблем при него е, че е недофинансирано. Бюджетът на Здравната каса е огромен, само че не е задоволителен. Ще ви дам образец - една Словения с население от 1.9 милиона души отделя на година за опазване на здравето 9 милиарда лв.. България със своите 7 милиона поданици едвам 4 милиарда лв.. Сериозен проблем остават здравните вноски на 9-а категория държавни чиновници, измежду които са военни служители на реда, съдии, прокурори, служители и други. Държавата, която им заплаща осигуровките, не го прави върху цялата им заплата, а малко над минималната. Така всяка година в бюджета на опазването на здравето не влизат 1.5 милиарда лв..
- Накъде съгласно вас би трябвало да върви здравната промяна?
- Обсъждат се разнообразни модели. Смятам, че този със застраховането няма да бъде прибавен в скоро време. Твърде доста са неяснотите към него, а и самите застрахователи не са съгласни при препоръчаните им условия да се включат. Така че съгласно мен
в България ще си остане солидарният модел
- всички заплащат, а лекарска помощ получават тези, които имат потребност. Смятам, че размерът на здравната вноска би трябвало да се усили, другояче проблемите с недофинансирането ще останат.
- Може ли да се реши казусът със здравно неосигурените пациенти?
-Няма да бъде елементарно. Не може на тези хора да им се откаже лекарска помощ, само че те носят съществени загуби на лечебните заведения. Ние оказваме незабавна помощ на нуждаещите се. Можем да лекуваме гратис единствено тези, които потвърдят, че нямат съществени приходи и имущество. Това обаче не може да продължава и би трябвало да се разиска съществено по какъв начин да се промени, за положително на всички в системата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ