Д-р Димитър Петров: Първото условие за генеричното изписване е да няма хоризонтална и вертикална интеграция на аптеките
Д-р Димитър Петров e роден през 1961 година в Търговище. Завършва Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ - Варна през 1987 година Има магистърска степен по здравен мениджмънт. Започва работа като ординатор във вътрешното поделение на ОРБ-Търговище, след което застава отпред на отделението. Избран е за депутат в 38-то Народно заседание. В интервала 2003-2004 година е шеф на НЗОК. След това развива консултантска активност в региона на здравното обезпечаване, ръководството на лечебни заведения, здравния мениджмънт, лекарствената политика и оценката на здравните технологии. Бил е консултант и основен специалист на Българския лекарски съюз по рамковото договаряне, подуправител на НЗОК, както и външен експерт-съветник по оценка на здравните технологии към касата. Беше зам.-министър на опазването на здравето при служебния министър доктор Стойчо Кацаров през 2021 година Участвал е в ръководството и контрола на няколко лечебни заведения и на тъканната банка.
С доктор Петров беседваме във връзка дебата по отношение на изписването напълно на електронни „ бели “ предписания, каквато смяна направи в Наредба 4 последния постоянен министър проф. Асена Сербезова или и електронно, и на хартия, каквото е предлагането за смяна на Наредбата на служебния министър доктор Асен Меджидиев.
Д-р Петров, смятате ли, че лекарските наставления би трябвало да се издават единствено електронно или е по-добре да съществува хибриден вид на електронни и хартиени предписания?
Моята позиция е ясна, тъй като това е втори опит за напълно въвеждане на електронни предписания. Миналата година, когато стартира работата на служебния кабинет на 17 май, заварихме подготвен план, който предвиждаше изписване напълно на електронни предписания на лекарства, които не са по Здравна каса от 1 юни. За 14 дни по моя самодейност това беше анулирано. Сега има втори опит. За мен това е безсмислено. А да се упрекват хората, които не са съгласни, че били срещу електронизацията, меко казано звучи безсрамно. Никой не е срещу електронизацията. Всички предписания за медикаменти по НЗОК са електронни. Проф. Сербезова трябваше да се концентрира върху електронизацията на „ жълтите “ и „ зелените “ предписания, пред „ белите “. Не е ясно за какво те си стоят на хартия. Освен това електронни би трябвало да са и протоколите, тъй като по настоящия метод са ненужно разтакаване на пациенти. Въпросът за отпадането на рецептурните книжки и електронизацията на протоколите, „ зелените “ и „ жълтите “ предписания го сложих предходната година още май месец пред „ Информационно обслужване “. „ Белите “ предписания са последното нещо, което се нуждае от електронизация и съгласно мен те би трябвало да съществуват и в двата разновидността. Причината е, че доста постоянно те се изписват от вкъщи на пациента. Има лекари, които на практика не работят на кабинети, а работят в лечебни заведения или са пенсионери, които се грижат единствено за познати пациенти. Излиза, че тези хора няма да могат да изпишат и една рецепта. Освен това от цяла Европа, само в Естония „ белите “ предписания са напълно електронни. Парадоксално е, че човек може да вземе хартиена рецепта от български доктор и тя да му бъде изпълнена във Франция да вземем за пример, само че в България няма да може.
От Фармацевтичния съюз обаче считат, че е наложително най-малко изписването на антибиотици да става единствено с електронна рецепта.
Няма проблем, когато се изписват на хартия, това да са еднократни предписания, които остават в аптеките и се регистрират от контролните органи. Според мен казусът не е дали ще се изписват на хартия или електронно. казусът е, че постоянно самите аптеки отпускат медикаменти по лекарско наставление без рецепта. Никъде в Европа не е допустимо да си купиш медикамент от аптека без рецепта, само че с хартиена рецепта може на всички места.
Какво би трябвало да се промени, с цел да стане невероятно отпущането на тези медикаменти и у нас без рецепта?
Определени категории лекарства би трябвало да минат единствено на еднократни предписания. Антибиотиците при всички положения. Тези предписания би трябвало да се съхраняват в аптеките и броят им да дава отговор на количеството продадени лекарства. Това би трябвало да се прави и с медикаменти, които са дефицитни като медикаментите за диабет, които се купуват от пациенти за намаляване. В тези случаи или лекарят го е изписал непозволено, или фармацевтът го е дал без рецепта, което е по-вероятно. Трябва да се подхващат ограничения за непоколебим надзор медикаментите с рецепта да се продават фактически с рецепта. Дори и да въведем напълно електронното изписване на предписания, това няма да спре продажбата им без наставление.
Каква е повода, съгласно Вас, да има толкоз мощен напън рецептите да са единствено електронни?
Започват да прозират някои неща, за които още от предходната година имам известни съмнения. По този метод може би някой желае да получи цялостна информация кой доктор на коя компания изписва медикаментите, което съставлява огромен интерес изключително при генеричните лекарства. Тази информация е налична при медикаментите, заплащани от НЗОК, само че не и при тези, които са на свободна продажба. Второто нещо, което допускам, е скритото въвеждане на генеричното изписване на лекарствени артикули, за което проф. Сербезова неведнъж упорства. Подозирам, че в софтуера на аптеките за всеки артикул излизат и съответните генерични аналози и аптекарят може да продаде това, което реши. В това няма нищо неприятно, само че при изискване, че се отстрани хоризонталната и изключително отвесната интеграция на аптеките. Защото при налична такава интеграция – производител, търговец на едро и търговец на дребно, с вериги от 300-400 аптеки, значи, че на пациента ще се оферират тъкмо избрани лекарства.
Казвате, че обвиняването, че лекарите са срещу електронизацията, е безсрамно. Какво имате поради?
Мен никой не може да ме упрекна, че съм срещу електронизацията, за какво съм от първите, които вкараха както работата с компютри, по този начин и нужните софтуери в лечебните заведения. Но по този начин, както е направена електронизацията на опазването на здравето у нас, е неработеща. Същинското пациентско досие не е общ брой от амбулаторни листи. То би трябвало да демонстрира картината на пациента по доста по-прегледен метод. Това значи да се виждат и всички образни проучвания, а документите не би трябвало просто да са качени в системата, а да демонстрират систематизираната информация в динамичност.
С доктор Петров беседваме във връзка дебата по отношение на изписването напълно на електронни „ бели “ предписания, каквато смяна направи в Наредба 4 последния постоянен министър проф. Асена Сербезова или и електронно, и на хартия, каквото е предлагането за смяна на Наредбата на служебния министър доктор Асен Меджидиев.
Д-р Петров, смятате ли, че лекарските наставления би трябвало да се издават единствено електронно или е по-добре да съществува хибриден вид на електронни и хартиени предписания?
Моята позиция е ясна, тъй като това е втори опит за напълно въвеждане на електронни предписания. Миналата година, когато стартира работата на служебния кабинет на 17 май, заварихме подготвен план, който предвиждаше изписване напълно на електронни предписания на лекарства, които не са по Здравна каса от 1 юни. За 14 дни по моя самодейност това беше анулирано. Сега има втори опит. За мен това е безсмислено. А да се упрекват хората, които не са съгласни, че били срещу електронизацията, меко казано звучи безсрамно. Никой не е срещу електронизацията. Всички предписания за медикаменти по НЗОК са електронни. Проф. Сербезова трябваше да се концентрира върху електронизацията на „ жълтите “ и „ зелените “ предписания, пред „ белите “. Не е ясно за какво те си стоят на хартия. Освен това електронни би трябвало да са и протоколите, тъй като по настоящия метод са ненужно разтакаване на пациенти. Въпросът за отпадането на рецептурните книжки и електронизацията на протоколите, „ зелените “ и „ жълтите “ предписания го сложих предходната година още май месец пред „ Информационно обслужване “. „ Белите “ предписания са последното нещо, което се нуждае от електронизация и съгласно мен те би трябвало да съществуват и в двата разновидността. Причината е, че доста постоянно те се изписват от вкъщи на пациента. Има лекари, които на практика не работят на кабинети, а работят в лечебни заведения или са пенсионери, които се грижат единствено за познати пациенти. Излиза, че тези хора няма да могат да изпишат и една рецепта. Освен това от цяла Европа, само в Естония „ белите “ предписания са напълно електронни. Парадоксално е, че човек може да вземе хартиена рецепта от български доктор и тя да му бъде изпълнена във Франция да вземем за пример, само че в България няма да може.
От Фармацевтичния съюз обаче считат, че е наложително най-малко изписването на антибиотици да става единствено с електронна рецепта.
Няма проблем, когато се изписват на хартия, това да са еднократни предписания, които остават в аптеките и се регистрират от контролните органи. Според мен казусът не е дали ще се изписват на хартия или електронно. казусът е, че постоянно самите аптеки отпускат медикаменти по лекарско наставление без рецепта. Никъде в Европа не е допустимо да си купиш медикамент от аптека без рецепта, само че с хартиена рецепта може на всички места.
Какво би трябвало да се промени, с цел да стане невероятно отпущането на тези медикаменти и у нас без рецепта?
Определени категории лекарства би трябвало да минат единствено на еднократни предписания. Антибиотиците при всички положения. Тези предписания би трябвало да се съхраняват в аптеките и броят им да дава отговор на количеството продадени лекарства. Това би трябвало да се прави и с медикаменти, които са дефицитни като медикаментите за диабет, които се купуват от пациенти за намаляване. В тези случаи или лекарят го е изписал непозволено, или фармацевтът го е дал без рецепта, което е по-вероятно. Трябва да се подхващат ограничения за непоколебим надзор медикаментите с рецепта да се продават фактически с рецепта. Дори и да въведем напълно електронното изписване на предписания, това няма да спре продажбата им без наставление.
Каква е повода, съгласно Вас, да има толкоз мощен напън рецептите да са единствено електронни?
Започват да прозират някои неща, за които още от предходната година имам известни съмнения. По този метод може би някой желае да получи цялостна информация кой доктор на коя компания изписва медикаментите, което съставлява огромен интерес изключително при генеричните лекарства. Тази информация е налична при медикаментите, заплащани от НЗОК, само че не и при тези, които са на свободна продажба. Второто нещо, което допускам, е скритото въвеждане на генеричното изписване на лекарствени артикули, за което проф. Сербезова неведнъж упорства. Подозирам, че в софтуера на аптеките за всеки артикул излизат и съответните генерични аналози и аптекарят може да продаде това, което реши. В това няма нищо неприятно, само че при изискване, че се отстрани хоризонталната и изключително отвесната интеграция на аптеките. Защото при налична такава интеграция – производител, търговец на едро и търговец на дребно, с вериги от 300-400 аптеки, значи, че на пациента ще се оферират тъкмо избрани лекарства.
Казвате, че обвиняването, че лекарите са срещу електронизацията, е безсрамно. Какво имате поради?
Мен никой не може да ме упрекна, че съм срещу електронизацията, за какво съм от първите, които вкараха както работата с компютри, по този начин и нужните софтуери в лечебните заведения. Но по този начин, както е направена електронизацията на опазването на здравето у нас, е неработеща. Същинското пациентско досие не е общ брой от амбулаторни листи. То би трябвало да демонстрира картината на пациента по доста по-прегледен метод. Това значи да се виждат и всички образни проучвания, а документите не би трябвало просто да са качени в системата, а да демонстрират систематизираната информация в динамичност.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ