Д-р Бояна Петкова: Ако строим болница за деца, нека да се поставим в обувките им
Д-р Бояна Петкова приключва медицина в Берлин, специализира педиатрия в София и работи в столичната педиатрична болница до 2016 година Повече от 10 години е деятел в региона на майчиното и детско опазване на здравето и се концентрира върху подобряването на системата за педиатрична грижа. Тя е и лекарят, който поведе дългогодишна борба с Министерството на здравеопазването мъртвородените бебета да не се третират като биологичен боклук и съумя.
" Дневник " потърси мнението ѝ за проекта да се построи Национална детска болница, като се употребява 40-годишният незавършен градеж в двора на Александровска болница. Д-р Петкова е част от самодейността " Болницата, която желаеме ", която поведе борба лечебното заведение да не се построява при в този момент плануваните условия. Срещу градежа върху остарялото скеле до момента с изключение на лекари се оповестиха и Камарата на архитектите. В сряда представители на самодейността и родители стачкуваха против проектите, а Министерството на здравеопазването ги предложения на среща с министър Кирил Ананиев в понеделник (9 март).
Д-р Петкова, ще отговори ли по този начин заложената съгласно публичната поръчка Национална детска болница на потребностите? Какви са най-големите опасности и най-сериозните пропуски в заданието?
- Краткият отговор е не, няма да отговори. Дългият включва обстоятелството, че преди всичко не разполагаме с изследване на потребностите. Тоест през 2020 година строим нещо, каквото и да е, само че въпреки всичко - детска болница, без данни. Без данни за броя деца, профила на болесттите им, характерните им потребности, без екстраполация на данните за 50 - 75 години напред в бъдещето, тъй като въпреки всичко няма да строим болница всяка година. Това единствено по себе си не може да бъде обяснено на никой рационален актуален човек, камо ли вложител, само че за " страната " не наподобява да е проблем. А дано не забравяме, че на страната вложителите сме всички ние, всеки от нас, даже хората, които нямат и в никакъв случай няма да имат деца.
По-нататък това, което се опитваме да създадем сега, е да преместим чисто пространствено съществуващите детски клиники в " нова " постройка, премествайки дружно с тях всичките им систематични недостатъци и сегашни проблеми. Нямаме идея, нямаме визия по какъв начин би трябвало да наподобява една промяна в детското опазването на здравето и Националната детска болница е единствено късче от пъзела. Вместо да проучваме потребностите и да проектираме съгласно тях, ние се опитваме да ги набутаме в морално, в случай че не физически, стар план отпреди 42 години. Ясно е, че това няма по какъв начин да стане без взаимни отстъпки, очевиден компромис със здравето на децата ни.
В по този начин направеното " задание " липсват цели звена като Клиника по ортопедия и травматология, Клиника по токсикология, Клиника по детска психиатрия, инфекциозни заболявания, фтизиатрия, Клиника по лъчетерапия и други Напълно неразбираема е концепцията за лабораторния блок, той е обозначен просто като " лаборатория " - явно с концепцията да се употребяват услугите на лабораторията на Александровска болница, което по ред аргументи е неуместно решение, най-малкото тъй като тя не би могла да поеме спомагателното натоварване, гарантирайки нужната експедитивност и качество.
До какво ще докара неналичието на цели клиники в болница, която претендира да е национална?
- Липсата на цели звена ще докара до нерешаване на проблемите в организацията на детското опазване на здравето, които Националната детска болница в действителност цели да реши - концентрация на детското опазване на здравето, която да подсигурява експедитивност и здравна грижа на най-високо равнище, както и опция за работа в мултидисциплинарни екипи, което сега е една от главните недостатъци на системата.
Когато се приказва за детска болнична помощ, един от проблемите сега е неналичието на кревати за придружители. Достатъчни ли са плануваните в заданието кревати съгласно вас? Защо е значимо родителите да бъдат до децата си?
- В интерес на истината на никое място не е конкретизирано какъв брой действително са плануваните кревати за придружители. Това е значимо, тъй като площта, нужна за настаняване на придружителите, би трябвало да се добави в изчисленията към нужния за всяка клиника брой кревати, санитарни възли и така нататък За всяко дете отделянето от родителите при хоспитализация е спомагателен стрес и слага в риск излекуването.
А какво демонстрира международната процедура?
- Световната просвета разполага с 50-годишен опит, документирал и потвърдил, че наличието на родител редуцира болничния престой, понижава честотата на вътреболничните инфекции и има редица удобни резултати върху физическото положение както на по-големи деца, по този начин и на най-крехките рисково недоносени бебета. В никоя друга европейска страна към този момент не се слага под въпрос нуждата децата да бъдат придружавани от родителите си даже в реанимацията.
Ако строим болница за деца, дано да се сложим " в обувките им ". Да си представим какъв брой плашещи са непознатите хора, машините, интервенциите, операциите, даже миризмите. Да не разбираш какво ти се случва, да няма кой да те утеши, кой да те увери, че всичко ще бъде наред, не можем да строим съвременна детска болница, без да сме помислили за това.
При обзор на публичната поръчка се вижда, че има условие за психолог в очната клиника за работа с пациентите и родителите им в случаите на инвалидизиращи очни болести. Същевременно обаче такива експерти не се плануват за други клиники, да вземем за пример УНГ, където също логиката демонстрира, че би имало нужда. Как си обяснявате това?
- Обяснявам си го с обстоятелството, че " заданието " е изготвяно " на парче ". По форматирането на документа проличава, че той е съставян от разнообразни създатели, евентуално началниците на съответните клиники, които са си дали " поръчката " какво чакат от новата болница. Дали един психолог ще съвместява работа в няколко отделения, или избрана клиника се нуждае от психолог на цялостен щат е въпрос, който би трябвало да се реши посредством проучване на потребностите, каквото липсва.
© Цветелина Белутова, Капитал
Скелето, което се възнамерява да бъде превърнато в Национална детска болница
Предвижда се опция деца с имунен недостиг да бъдат настанявани по две в стая. Какви рискове крие това?
- Имунните дефицити са цяла група болести с друга тежест и последици, само че като цяло спадат към болесттите, които вършат децата доста по-податливи на инфекции, от време на време с съдбовен край. В този смисъл е безусловно неприемливо деца с имунни дефицити да бъдат настанявани в двойни стаи. В допълнение мястото на имунните дефицити не е в пулмологията, а в клиника по имунология, каквато към този момент липсва в заданието, или в детската онкохематология, където имат опит с сходен жанр болести, нуждаещи се постоянно и от трансплантация на стволови кафези.
В обособените клиники съвсем не се плануват стаи за игра за по-малките или за някакъв тип " занимания " за по-големите деца? Какви са международните стандарти в това отношение?
- Всяка клиника планува " занималня ", която обаче по съвместителство да бъде зала за образования на студенти или стая за диалози с родители. Това, несъмнено, ще отнеме от пространството и времето на децата за игра. Същевременно, в случай че си позволим да помечтаем за една " същинска " детска болница, има чудесни образци в тази посока, да вземем за пример лечебните заведения в Мелбърн или Пърт, които сме посочили на страницата на самодейността " Болницата, което желаеме ". Те ни демонстрират образно, че в концепцията на детската болница цялото пространство е детско, всеки подробност е планиран и стилизиран с мисъл за децата, за тяхното качество на живот, с цел да провокира наслада, уют, позитивни страсти и да понижава напрежението, страха и негативните страсти.
Защото психологичното здраве е част от здравето. Това, което ни радва, ни лекува. Аз обичам да дублирам, че децата не престават да бъдат деца, когато постъпят в болница. Те не престават да имат детски стремежи и детски потребности да играят, учат, поддържат връзка и съзидават. Ако си бяхме създали труда да проучим какво споделя така наречен логика на психиката на средата, въобще нямаше да го дискутираме това в този момент. Болницата не е затвор. Тя е място на грижа.
Как си обяснявате, че в XXI век ще се построява детска болница без санитарни възли във всички стаи?
- Обяснявам си го само с обстоятелството, че болничното заведение е проектирана и препроектирана в условия, в които това се е смятало за обикновено. Реално санитарните възли, както и леглата за придружители, инсталациите за медицински газове, лабораториите, височината на операционните и доста други елементи въобще не са конкретизирани в " заданието ". Това значи, че са оставени на преценката на строителя, който ще подпише контракт за " инженеринг ", т.е. той ще споделя на архитектите и инженерите какво да проектират, а не противоположното, както е обикновено.
Пита се в задачата, в случай че министърът на опазването на здравето си строи къща, ще разреши ли на изпълнителя да командва проектантите?
Виждате ли метод проблемите да бъдат избегнати още в зародиш, преди да стартира строителството? Какъв е той?
- Единственият метод проблемите да бъдат избегнати е да се приключи публичната поръчка, да се изготви напълно ново експертно задание и да се разгласи интернационален конкурс за план на болничното заведение. Едва тогава може да се пристъпи към избор на реализатор. В последна сметка обявихме интернационален конкурс за плочките на площад " Света Неделя ", би трябвало ли това да е знак за целите на обществото ни?
В края на предходната година изпратихте с разнообразни цивилен организации отворено писмо до президента, министър-председателя, омбудсмана и други институции с апел болничното заведение да не бъде изграждана по настоящия проект. Реагира ли някой?
- След повече от двумесечно безмълвие получихме отговор от Министерството на здравеопазването, който е оповестен на страницата ни дружно с нашия коментар. (Може да го видите тук.)
Един час преди митинга на 4 март получихме покана за среща в министерството за понеделник, 9 март. Трябва да отбележим, че отвореното ни писмо все още е подписано от над 60 цивилен организации и 11 500 жители. Вярваме, че ще успеем да убедим министър Ананиев, че е належащо да премисли идващите крачки по пътя към болничното заведение, която желаеме.
" Дневник " потърси мнението ѝ за проекта да се построи Национална детска болница, като се употребява 40-годишният незавършен градеж в двора на Александровска болница. Д-р Петкова е част от самодейността " Болницата, която желаеме ", която поведе борба лечебното заведение да не се построява при в този момент плануваните условия. Срещу градежа върху остарялото скеле до момента с изключение на лекари се оповестиха и Камарата на архитектите. В сряда представители на самодейността и родители стачкуваха против проектите, а Министерството на здравеопазването ги предложения на среща с министър Кирил Ананиев в понеделник (9 март).
Д-р Петкова, ще отговори ли по този начин заложената съгласно публичната поръчка Национална детска болница на потребностите? Какви са най-големите опасности и най-сериозните пропуски в заданието?
- Краткият отговор е не, няма да отговори. Дългият включва обстоятелството, че преди всичко не разполагаме с изследване на потребностите. Тоест през 2020 година строим нещо, каквото и да е, само че въпреки всичко - детска болница, без данни. Без данни за броя деца, профила на болесттите им, характерните им потребности, без екстраполация на данните за 50 - 75 години напред в бъдещето, тъй като въпреки всичко няма да строим болница всяка година. Това единствено по себе си не може да бъде обяснено на никой рационален актуален човек, камо ли вложител, само че за " страната " не наподобява да е проблем. А дано не забравяме, че на страната вложителите сме всички ние, всеки от нас, даже хората, които нямат и в никакъв случай няма да имат деца.
По-нататък това, което се опитваме да създадем сега, е да преместим чисто пространствено съществуващите детски клиники в " нова " постройка, премествайки дружно с тях всичките им систематични недостатъци и сегашни проблеми. Нямаме идея, нямаме визия по какъв начин би трябвало да наподобява една промяна в детското опазването на здравето и Националната детска болница е единствено късче от пъзела. Вместо да проучваме потребностите и да проектираме съгласно тях, ние се опитваме да ги набутаме в морално, в случай че не физически, стар план отпреди 42 години. Ясно е, че това няма по какъв начин да стане без взаимни отстъпки, очевиден компромис със здравето на децата ни.
В по този начин направеното " задание " липсват цели звена като Клиника по ортопедия и травматология, Клиника по токсикология, Клиника по детска психиатрия, инфекциозни заболявания, фтизиатрия, Клиника по лъчетерапия и други Напълно неразбираема е концепцията за лабораторния блок, той е обозначен просто като " лаборатория " - явно с концепцията да се употребяват услугите на лабораторията на Александровска болница, което по ред аргументи е неуместно решение, най-малкото тъй като тя не би могла да поеме спомагателното натоварване, гарантирайки нужната експедитивност и качество.
До какво ще докара неналичието на цели клиники в болница, която претендира да е национална?
- Липсата на цели звена ще докара до нерешаване на проблемите в организацията на детското опазване на здравето, които Националната детска болница в действителност цели да реши - концентрация на детското опазване на здравето, която да подсигурява експедитивност и здравна грижа на най-високо равнище, както и опция за работа в мултидисциплинарни екипи, което сега е една от главните недостатъци на системата.
Когато се приказва за детска болнична помощ, един от проблемите сега е неналичието на кревати за придружители. Достатъчни ли са плануваните в заданието кревати съгласно вас? Защо е значимо родителите да бъдат до децата си?
- В интерес на истината на никое място не е конкретизирано какъв брой действително са плануваните кревати за придружители. Това е значимо, тъй като площта, нужна за настаняване на придружителите, би трябвало да се добави в изчисленията към нужния за всяка клиника брой кревати, санитарни възли и така нататък За всяко дете отделянето от родителите при хоспитализация е спомагателен стрес и слага в риск излекуването.
А какво демонстрира международната процедура?
- Световната просвета разполага с 50-годишен опит, документирал и потвърдил, че наличието на родител редуцира болничния престой, понижава честотата на вътреболничните инфекции и има редица удобни резултати върху физическото положение както на по-големи деца, по този начин и на най-крехките рисково недоносени бебета. В никоя друга европейска страна към този момент не се слага под въпрос нуждата децата да бъдат придружавани от родителите си даже в реанимацията.
Ако строим болница за деца, дано да се сложим " в обувките им ". Да си представим какъв брой плашещи са непознатите хора, машините, интервенциите, операциите, даже миризмите. Да не разбираш какво ти се случва, да няма кой да те утеши, кой да те увери, че всичко ще бъде наред, не можем да строим съвременна детска болница, без да сме помислили за това.
При обзор на публичната поръчка се вижда, че има условие за психолог в очната клиника за работа с пациентите и родителите им в случаите на инвалидизиращи очни болести. Същевременно обаче такива експерти не се плануват за други клиники, да вземем за пример УНГ, където също логиката демонстрира, че би имало нужда. Как си обяснявате това?
- Обяснявам си го с обстоятелството, че " заданието " е изготвяно " на парче ". По форматирането на документа проличава, че той е съставян от разнообразни създатели, евентуално началниците на съответните клиники, които са си дали " поръчката " какво чакат от новата болница. Дали един психолог ще съвместява работа в няколко отделения, или избрана клиника се нуждае от психолог на цялостен щат е въпрос, който би трябвало да се реши посредством проучване на потребностите, каквото липсва.
© Цветелина Белутова, Капитал
Скелето, което се възнамерява да бъде превърнато в Национална детска болница
Предвижда се опция деца с имунен недостиг да бъдат настанявани по две в стая. Какви рискове крие това?
- Имунните дефицити са цяла група болести с друга тежест и последици, само че като цяло спадат към болесттите, които вършат децата доста по-податливи на инфекции, от време на време с съдбовен край. В този смисъл е безусловно неприемливо деца с имунни дефицити да бъдат настанявани в двойни стаи. В допълнение мястото на имунните дефицити не е в пулмологията, а в клиника по имунология, каквато към този момент липсва в заданието, или в детската онкохематология, където имат опит с сходен жанр болести, нуждаещи се постоянно и от трансплантация на стволови кафези.
В обособените клиники съвсем не се плануват стаи за игра за по-малките или за някакъв тип " занимания " за по-големите деца? Какви са международните стандарти в това отношение?
- Всяка клиника планува " занималня ", която обаче по съвместителство да бъде зала за образования на студенти или стая за диалози с родители. Това, несъмнено, ще отнеме от пространството и времето на децата за игра. Същевременно, в случай че си позволим да помечтаем за една " същинска " детска болница, има чудесни образци в тази посока, да вземем за пример лечебните заведения в Мелбърн или Пърт, които сме посочили на страницата на самодейността " Болницата, което желаеме ". Те ни демонстрират образно, че в концепцията на детската болница цялото пространство е детско, всеки подробност е планиран и стилизиран с мисъл за децата, за тяхното качество на живот, с цел да провокира наслада, уют, позитивни страсти и да понижава напрежението, страха и негативните страсти.
Защото психологичното здраве е част от здравето. Това, което ни радва, ни лекува. Аз обичам да дублирам, че децата не престават да бъдат деца, когато постъпят в болница. Те не престават да имат детски стремежи и детски потребности да играят, учат, поддържат връзка и съзидават. Ако си бяхме създали труда да проучим какво споделя така наречен логика на психиката на средата, въобще нямаше да го дискутираме това в този момент. Болницата не е затвор. Тя е място на грижа.
Как си обяснявате, че в XXI век ще се построява детска болница без санитарни възли във всички стаи?
- Обяснявам си го само с обстоятелството, че болничното заведение е проектирана и препроектирана в условия, в които това се е смятало за обикновено. Реално санитарните възли, както и леглата за придружители, инсталациите за медицински газове, лабораториите, височината на операционните и доста други елементи въобще не са конкретизирани в " заданието ". Това значи, че са оставени на преценката на строителя, който ще подпише контракт за " инженеринг ", т.е. той ще споделя на архитектите и инженерите какво да проектират, а не противоположното, както е обикновено.
Пита се в задачата, в случай че министърът на опазването на здравето си строи къща, ще разреши ли на изпълнителя да командва проектантите?
Виждате ли метод проблемите да бъдат избегнати още в зародиш, преди да стартира строителството? Какъв е той?
- Единственият метод проблемите да бъдат избегнати е да се приключи публичната поръчка, да се изготви напълно ново експертно задание и да се разгласи интернационален конкурс за план на болничното заведение. Едва тогава може да се пристъпи към избор на реализатор. В последна сметка обявихме интернационален конкурс за плочките на площад " Света Неделя ", би трябвало ли това да е знак за целите на обществото ни?
В края на предходната година изпратихте с разнообразни цивилен организации отворено писмо до президента, министър-председателя, омбудсмана и други институции с апел болничното заведение да не бъде изграждана по настоящия проект. Реагира ли някой?
- След повече от двумесечно безмълвие получихме отговор от Министерството на здравеопазването, който е оповестен на страницата ни дружно с нашия коментар. (Може да го видите тук.)
Един час преди митинга на 4 март получихме покана за среща в министерството за понеделник, 9 март. Трябва да отбележим, че отвореното ни писмо все още е подписано от над 60 цивилен организации и 11 500 жители. Вярваме, че ще успеем да убедим министър Ананиев, че е належащо да премисли идващите крачки по пътя към болничното заведение, която желаеме.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ