Ако гладът победи страха, ограничителните мерки ще се пропукат опасно
Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 година Завършил е медицина в Плевен през 2002 година и е доктор трето потомство. Специализира анестезиология и интензивно лекуване, има и спомагателни квалификации по незабавна и по интензивна медицина. Преподава в локалния медицински институт и е част от група лекари, които са виновни за здравното обезпечаване при случаи с огромен брой потърпевши. Коментарът му е от профила му във " Facebook ". Заглаавието е на " Дневник ".
Днешните размишления в изискванията на COVID-19 пандемия са предизвикани от нещо, което прочетох на стената на човек, който ме е учил на медицина, надявайки се, че няма да има нещо срещу.
" Здравето е цялостното физическо, психическо и обществено благоденствие на индивида, а освен неналичието на болест или кусур " - това е определението за здраве на Световната здравна организация.
В диалозите, които организирах тези дни доста хора показаха терзание не толкоз по какъв начин ще се оправим с казуса COVID-19, а по какъв начин ще се отрази на живота им, откакто тестването премине. Това в композиция с горното определение предизвика и мен да си задам няколко въпроса.
Дали не е редно спешният щаб да даде твърди гаранции, че няма да има български жител, който да бъде оставен да гладува до края на изключителното състояние.
Защото както към този момент неведнъж беше споделено в мрежите - гладът ще победи страха.
От сътрудници индийци, с които работя, знам, че там с оповестяването на изключително състояние държавното управление е поело ангажимент да раздаде по 50 кг ориз на всяко домакинство, с цел да се подсигурява изхранването им.
Ясно е, че всеки естествен човек сега се вълнува от въпроса какво ще се случи с приходите и работата му след месец, два. Как ще покрие сметките си за ток, вода и така нататък Не е ли редно хората да получат гаранции, че никой няма да бъде изхвърлен на улицата, в случай че не успее да заплати наема си, че няма да остане без вода или ток? Защото без сходни гаранции рано или късно психическата резистентност на хората ще бъде подложена на тестване, а с това ще се появи възходящо обществено напрежение и тогава ограничаващите ограничения евентуално ще се пропукат с всички последици от това.
И тъй като съм доктор си разрешавам да насочва едно предложение към спешния щаб. Не е ли по-разумно вместо лечебни заведения, които ще лекуват леките случаи с вируса, и такива, които ще поемат тежките, да се обособят районни COVID-19 центрове, в който да бъде събрана нужната инсталация и дипломиран личен състав, а останалите лечебни заведения да поемат естествената всекидневна работа. Защото се вижда, че на правилото всяка болница - звено за лекуване на COVID-19, в обществото се нагнетява напрежение и хората стопират да търсят здравна помощ или нараства рискът от така наречен неточност на фиксирането. С други думи казано, ние, медиците,
съсредоточени в търсенето на случаите с вируса, да спрем да мислим за други не по-малко рискови положения.
Разбира се, че това преструктуриране изисква избран запас и организация, само че към момента дребният брой на случаите с COVID-19 и релативно бавната градация на заболяването дава опция това да се реализира. В противоположен случай изниква въпросът по какъв начин болница разполагаща с 3-4 реаниматори би могла да обезпечи по едно и също време обслужването на тежкоболни с вируса и всекидневната си работа?
Кой знае - размислите ми може да стигнат и до спешния щаб.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1447)
Днешните размишления в изискванията на COVID-19 пандемия са предизвикани от нещо, което прочетох на стената на човек, който ме е учил на медицина, надявайки се, че няма да има нещо срещу.
" Здравето е цялостното физическо, психическо и обществено благоденствие на индивида, а освен неналичието на болест или кусур " - това е определението за здраве на Световната здравна организация.
В диалозите, които организирах тези дни доста хора показаха терзание не толкоз по какъв начин ще се оправим с казуса COVID-19, а по какъв начин ще се отрази на живота им, откакто тестването премине. Това в композиция с горното определение предизвика и мен да си задам няколко въпроса.
Дали не е редно спешният щаб да даде твърди гаранции, че няма да има български жител, който да бъде оставен да гладува до края на изключителното състояние.
Защото както към този момент неведнъж беше споделено в мрежите - гладът ще победи страха.
От сътрудници индийци, с които работя, знам, че там с оповестяването на изключително състояние държавното управление е поело ангажимент да раздаде по 50 кг ориз на всяко домакинство, с цел да се подсигурява изхранването им.
Ясно е, че всеки естествен човек сега се вълнува от въпроса какво ще се случи с приходите и работата му след месец, два. Как ще покрие сметките си за ток, вода и така нататък Не е ли редно хората да получат гаранции, че никой няма да бъде изхвърлен на улицата, в случай че не успее да заплати наема си, че няма да остане без вода или ток? Защото без сходни гаранции рано или късно психическата резистентност на хората ще бъде подложена на тестване, а с това ще се появи възходящо обществено напрежение и тогава ограничаващите ограничения евентуално ще се пропукат с всички последици от това.
И тъй като съм доктор си разрешавам да насочва едно предложение към спешния щаб. Не е ли по-разумно вместо лечебни заведения, които ще лекуват леките случаи с вируса, и такива, които ще поемат тежките, да се обособят районни COVID-19 центрове, в който да бъде събрана нужната инсталация и дипломиран личен състав, а останалите лечебни заведения да поемат естествената всекидневна работа. Защото се вижда, че на правилото всяка болница - звено за лекуване на COVID-19, в обществото се нагнетява напрежение и хората стопират да търсят здравна помощ или нараства рискът от така наречен неточност на фиксирането. С други думи казано, ние, медиците,
съсредоточени в търсенето на случаите с вируса, да спрем да мислим за други не по-малко рискови положения.
Разбира се, че това преструктуриране изисква избран запас и организация, само че към момента дребният брой на случаите с COVID-19 и релативно бавната градация на заболяването дава опция това да се реализира. В противоположен случай изниква въпросът по какъв начин болница разполагаща с 3-4 реаниматори би могла да обезпечи по едно и също време обслужването на тежкоболни с вируса и всекидневната си работа?
Кой знае - размислите ми може да стигнат и до спешния щаб.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1447)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ