Роден е Асен Петров, български хирург, учен и преподавател
Д-р Асен М. Петров е роден на 15 март 1862 година във възрожденско семейство в Плевен.
Баща му Маринчо Петров(1817, Плевен-1882, Плевен) е държавник, учебен, черковен и читалищен деятел, сподвижник на Васил Левски, Петко Р. Славейков, Нестор Марков, Йоаким Груев, Емануил Васкидович, Васил Манчев и други Майка му, Лукса Икономова-Петрова (1827, Бобощица-1910, София) е щерка на духовник от Бобощица, наричана от нея и Бубушчица (днешна Албания), по-късно – преселени в Свищов.
Д-р Асен М. Петров е женен за Елена Григорова Радева-Петрова, учителка по френски език в Първа девическа гимназия – София, учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше обучение. Семейството има четири деца: Мария Ас. Петрова-Минкова – лингвист, Любчо-починал на 2 години, Марин Ас. Петров – доктор и Милка Ас. Петрова-Коралова – лингвист, писателка. Неговият наследник, проф. доктор Марин Ас. Петров, става след това началник на Първа хирургия на Александровска болница.
Д-р Асен М. Петров почива от сърдечен инфаркт на 21 февруари 1920 година в София.
Образование и професионална активност
Д-р Асен М. Петров е ученик на лицея „ Свети Сава " в Букурещ. След дипломирането си два семестъра учи медицина в Букурещ, а по-късно учи и приключва медицина в Монпелие (1889 г.). Работи с професорите хирурзи Debreuil и Tedenat в Монпелие. Стажува в хирургичните клиники на професорите Guyon, Tillaux, de Saint Germain, F. Terrier, Reclus, Kirmisson, Tuffier в Париж и при G. Albert, Schauta, Wertheim във Виена.
През 1893 година е назначен за ординатор при доктор Роберт Щирлин в хирургичното поделение на Александровска болница. През 1896 година доктор Асен М. Петров е изпратен за малко за старши доктор на хирургичното поделение на Пловдивската окръжна болница. Същата година, по рекомендация на доктор Роберт Щирлин, той се завръща в София и поема управлението на хирургичното поделение на Александровска болница като остава началник там в течение на 25 години до кончината си.
При доктор Асен М. Петров са работили в друго време и за друго дълъг интервал освен като ординатори, само че и до момента в който са студенти – медици: доктор Христо Тантилов, който по устременост от него управлява по-късно първото ортопедично поделение в България, доктор Иван Доганов, доктор Минко Софрониев, доктор Стоян Белинов, доктор Божирад Татарчев, доктор Иван Кожухаров, доктор Димитър Михайловски, доктор Иван Николиев, доктор Михаил Минев, доктор Евстати Гешов, доктор Ст. Войводов, доктор Р. Цанов, доктор Д. Коларов, доктор А. Киров, доктор А. Башев, доктор Гребенаров, доктор Константин Марков, доктор Петко Момчилов, доктор Асен Проданов и доста други.
Войни 1912 – 1919
Д-р Асен М. Петров е военнополеви хирург и уредник на военни лечебни заведения по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война.
По време на Балканската война доктор Асен М. Петров е шеф на Първа софийска дивизионна болница, която по-късно става Военната болница.
По време на Първата международна война доктор Асен М. Петров е шеф на XI локална военна болница в София, с централа в учебно заведение „ Граф Игнатиев “.
Д-р Асен М. Петров взе участие в построяването на санаториума за гръдоболни в с. Искрец. През 1916 година той включва този санаториум в ръководената от него XI локална военна болница, като го употребява за възобновяване на ранени бойци.
За дейната си активност по време на войните доктор Асен М. Петров получава чин подполковник.
Умира по-малко от три месеца след сключването на Ньойския контракт (27 ноември 1920 г.).
Обществена активност
Д-р Асен М. Петров е един от седемте членове на Върховния медицински съвет, с ръководител доктор Марин Руссев[16], който на съвещание на 8. ІХ. 1917 взема решение да се открие Медицински факултет към Софийския университет. Д-р Асен М. Петров е определен пръв за професор по хирургия в България. По политически аргументи изборът не бил одобрен от Академичния съвет на Софийския университет.
Д-р Асен М. Петров е лекарят, който, с цел да спре по единствения вероятен метод загубата на кръв, по насила ампутира съвсем отсечените ръце на Стефан Стамболов след атентата на 3 юли 1895 година На интервенцията участва Джеймс Баучер – сътрудник на вестник „ Таймс “ в България.
Той провежда военната болница, която България изпраща в помощ на Русия по време на войната ѝ с Япония през 1904 – 5 година Като самопризнание за тази си активност е почетен с съветския медал „ Св. Анна ".
Д-р Асен М. Петров е необятно прочут освен със своята неуморна работа като хирург и академик, а и със своята обществена просветителска активност и се радва на необятно публично самопризнание.
Научна работа
Д-р Асен М. Петров има оповестени 94 научни писания от: общата, коремната, гинекологичната, урологичната, черепно-мозъчната, лицевата, шийната и белодробната, ортопедичната, съдовата и пластичната хирургия, от които 11 труда са на непознат език: френски и немски.
Д-р Асен М. Петров взе участие с отчети в 3 задгранични конгреси по хирургия: в Москва – на XII интернационален конгрес (1897 г.); в Мадрид – на XIV интернационален конгрес (1903 г.) и в Белград – на Сръбския конгрес по оперативна медицина през 1911 година. В Мадрид е определен за почетен ръководител на хирургичната секция на конгреса.
Prof. Dr. Otto Hildebrand, шеф на клиниката по хирургия към болничното заведение Charité в Берлин цитира интервенциите му и го разказва като умел хирург.
Научни и на практика приноси
Нож за отваряне на мозъчни циреи. A. M. Petroff (1895) Ein neues Instrument, welches das Auffinden und Eröffnen von Hirnabscessen erleichtert. Wiener klinischen Wochenschrift, 51:899
Д-р Асен М. Петров вкарва методите на асептиката и антисептиката в България. Заедно със своя някогашен помощник доктор Иван Кожухаров той стартира да дезинфектира операционното поле с йод-бензин и йодова смес единствено една година (1909 г.) след въвеждане на метода в международната процедура. Нововъведенията на доктор Асен М. Петров са една от значителните аргументи оперативната му смъртност да спадне до 1,75%.
Д-р Асен М. Петров основава способ за резекция на дебелото черво при карцином – той анастомозира разширената с по-тясната част на червото, като понижава по-широкия отвор чрез тегел във формата на торбичка (1897 година, 3 случая). Методът е разказан и във френската научна литература.
Изобретява нов тип обтуратор – щипка за задръстване на чревните краища по време на резекцията им (1906 г.) разказана във френската литература.
Отстранява целия ляв дял на черния дроб (при огромна ехинококова киста) – евентуално за пръв път в международната литература (1909 г.).
Изобретява леко пружиниращ, минимално травматизиращ нож за отваряне на мозъчни циреи, създаден по поръчка на доктор Асен Петров от компания Лайтер (Виена), прибавен с триумф през 1895 година.
Създава способ за присаждане на остърган с нож епидерм (1896 г.)
Извършва истински модификации за оперирането на необятно разстлани карциноми на носа и челото (1896 г.), както и на долната джука (1906 г.), с възобновяване на носа и на устата.
Създава нов тип операционна маса (1904 г.).
Създава няколко типа нови принадлежности (1910 г.) и нов тип превръзка вид Микулич.
Проследява етиопатогенеза на завъртването на colon pelvien (1911 г.). Прави първите документирани черепно-мозъчни интервенции (трепанации) в България.
Пръв прави в България резекция на стомаха (1896 г.), 15 години след първата интервенция на Teodor Billroth.
Също пръв той е направил оперативно линеарно „ костосечение " при genu valgum с изкривени подбедрици (1899 г.) и талусно-калканеусна резекция при pes valgus (1904 г.).
Извършил е и редица периферно-нервни интервенции (невректомия на n. facialis, тегел на n. ischiadicus – 1899 година и др.).
Д-р Асен М. Петров основава към отделението си и ортопедично поделение, което поверява на своя старши ординатор и непосредствен помощник доктор Христо Тантилов. Д-р Асен М. Петров е считан за основоположник на българската пластична хирургия. Броят на трудовете му в тази област е 33; 22 от тях съставляват оперативно-клинични разработки (присаждания на кожа – 5, интервенции на носа – 5, на устните – 2, на костите и ставите – 7, оперативна техника – 3). 12 други негови писания имат отношение към общата пластично-хирургична техника.
Четири от трудовете му в региона на пластичната хирургия са на автентично интернационално ниво: интервенция на синдактилия; присаждане на „ прахуляк " от епидерм; пластики на носа и челото; както и на долната джука за необятно разстлани карциноми.
Баща му Маринчо Петров(1817, Плевен-1882, Плевен) е държавник, учебен, черковен и читалищен деятел, сподвижник на Васил Левски, Петко Р. Славейков, Нестор Марков, Йоаким Груев, Емануил Васкидович, Васил Манчев и други Майка му, Лукса Икономова-Петрова (1827, Бобощица-1910, София) е щерка на духовник от Бобощица, наричана от нея и Бубушчица (днешна Албания), по-късно – преселени в Свищов.
Д-р Асен М. Петров е женен за Елена Григорова Радева-Петрова, учителка по френски език в Първа девическа гимназия – София, учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше обучение. Семейството има четири деца: Мария Ас. Петрова-Минкова – лингвист, Любчо-починал на 2 години, Марин Ас. Петров – доктор и Милка Ас. Петрова-Коралова – лингвист, писателка. Неговият наследник, проф. доктор Марин Ас. Петров, става след това началник на Първа хирургия на Александровска болница.
Д-р Асен М. Петров почива от сърдечен инфаркт на 21 февруари 1920 година в София.
Образование и професионална активност
Д-р Асен М. Петров е ученик на лицея „ Свети Сава " в Букурещ. След дипломирането си два семестъра учи медицина в Букурещ, а по-късно учи и приключва медицина в Монпелие (1889 г.). Работи с професорите хирурзи Debreuil и Tedenat в Монпелие. Стажува в хирургичните клиники на професорите Guyon, Tillaux, de Saint Germain, F. Terrier, Reclus, Kirmisson, Tuffier в Париж и при G. Albert, Schauta, Wertheim във Виена.
През 1893 година е назначен за ординатор при доктор Роберт Щирлин в хирургичното поделение на Александровска болница. През 1896 година доктор Асен М. Петров е изпратен за малко за старши доктор на хирургичното поделение на Пловдивската окръжна болница. Същата година, по рекомендация на доктор Роберт Щирлин, той се завръща в София и поема управлението на хирургичното поделение на Александровска болница като остава началник там в течение на 25 години до кончината си.
При доктор Асен М. Петров са работили в друго време и за друго дълъг интервал освен като ординатори, само че и до момента в който са студенти – медици: доктор Христо Тантилов, който по устременост от него управлява по-късно първото ортопедично поделение в България, доктор Иван Доганов, доктор Минко Софрониев, доктор Стоян Белинов, доктор Божирад Татарчев, доктор Иван Кожухаров, доктор Димитър Михайловски, доктор Иван Николиев, доктор Михаил Минев, доктор Евстати Гешов, доктор Ст. Войводов, доктор Р. Цанов, доктор Д. Коларов, доктор А. Киров, доктор А. Башев, доктор Гребенаров, доктор Константин Марков, доктор Петко Момчилов, доктор Асен Проданов и доста други.
Войни 1912 – 1919
Д-р Асен М. Петров е военнополеви хирург и уредник на военни лечебни заведения по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война.
По време на Балканската война доктор Асен М. Петров е шеф на Първа софийска дивизионна болница, която по-късно става Военната болница.
По време на Първата международна война доктор Асен М. Петров е шеф на XI локална военна болница в София, с централа в учебно заведение „ Граф Игнатиев “.
Д-р Асен М. Петров взе участие в построяването на санаториума за гръдоболни в с. Искрец. През 1916 година той включва този санаториум в ръководената от него XI локална военна болница, като го употребява за възобновяване на ранени бойци.
За дейната си активност по време на войните доктор Асен М. Петров получава чин подполковник.
Умира по-малко от три месеца след сключването на Ньойския контракт (27 ноември 1920 г.).
Обществена активност
Д-р Асен М. Петров е един от седемте членове на Върховния медицински съвет, с ръководител доктор Марин Руссев[16], който на съвещание на 8. ІХ. 1917 взема решение да се открие Медицински факултет към Софийския университет. Д-р Асен М. Петров е определен пръв за професор по хирургия в България. По политически аргументи изборът не бил одобрен от Академичния съвет на Софийския университет.
Д-р Асен М. Петров е лекарят, който, с цел да спре по единствения вероятен метод загубата на кръв, по насила ампутира съвсем отсечените ръце на Стефан Стамболов след атентата на 3 юли 1895 година На интервенцията участва Джеймс Баучер – сътрудник на вестник „ Таймс “ в България.
Той провежда военната болница, която България изпраща в помощ на Русия по време на войната ѝ с Япония през 1904 – 5 година Като самопризнание за тази си активност е почетен с съветския медал „ Св. Анна ".
Д-р Асен М. Петров е необятно прочут освен със своята неуморна работа като хирург и академик, а и със своята обществена просветителска активност и се радва на необятно публично самопризнание.
Научна работа
Д-р Асен М. Петров има оповестени 94 научни писания от: общата, коремната, гинекологичната, урологичната, черепно-мозъчната, лицевата, шийната и белодробната, ортопедичната, съдовата и пластичната хирургия, от които 11 труда са на непознат език: френски и немски.
Д-р Асен М. Петров взе участие с отчети в 3 задгранични конгреси по хирургия: в Москва – на XII интернационален конгрес (1897 г.); в Мадрид – на XIV интернационален конгрес (1903 г.) и в Белград – на Сръбския конгрес по оперативна медицина през 1911 година. В Мадрид е определен за почетен ръководител на хирургичната секция на конгреса.
Prof. Dr. Otto Hildebrand, шеф на клиниката по хирургия към болничното заведение Charité в Берлин цитира интервенциите му и го разказва като умел хирург.
Научни и на практика приноси
Нож за отваряне на мозъчни циреи. A. M. Petroff (1895) Ein neues Instrument, welches das Auffinden und Eröffnen von Hirnabscessen erleichtert. Wiener klinischen Wochenschrift, 51:899
Д-р Асен М. Петров вкарва методите на асептиката и антисептиката в България. Заедно със своя някогашен помощник доктор Иван Кожухаров той стартира да дезинфектира операционното поле с йод-бензин и йодова смес единствено една година (1909 г.) след въвеждане на метода в международната процедура. Нововъведенията на доктор Асен М. Петров са една от значителните аргументи оперативната му смъртност да спадне до 1,75%.
Д-р Асен М. Петров основава способ за резекция на дебелото черво при карцином – той анастомозира разширената с по-тясната част на червото, като понижава по-широкия отвор чрез тегел във формата на торбичка (1897 година, 3 случая). Методът е разказан и във френската научна литература.
Изобретява нов тип обтуратор – щипка за задръстване на чревните краища по време на резекцията им (1906 г.) разказана във френската литература.
Отстранява целия ляв дял на черния дроб (при огромна ехинококова киста) – евентуално за пръв път в международната литература (1909 г.).
Изобретява леко пружиниращ, минимално травматизиращ нож за отваряне на мозъчни циреи, създаден по поръчка на доктор Асен Петров от компания Лайтер (Виена), прибавен с триумф през 1895 година.
Създава способ за присаждане на остърган с нож епидерм (1896 г.)
Извършва истински модификации за оперирането на необятно разстлани карциноми на носа и челото (1896 г.), както и на долната джука (1906 г.), с възобновяване на носа и на устата.
Създава нов тип операционна маса (1904 г.).
Създава няколко типа нови принадлежности (1910 г.) и нов тип превръзка вид Микулич.
Проследява етиопатогенеза на завъртването на colon pelvien (1911 г.). Прави първите документирани черепно-мозъчни интервенции (трепанации) в България.
Пръв прави в България резекция на стомаха (1896 г.), 15 години след първата интервенция на Teodor Billroth.
Също пръв той е направил оперативно линеарно „ костосечение " при genu valgum с изкривени подбедрици (1899 г.) и талусно-калканеусна резекция при pes valgus (1904 г.).
Извършил е и редица периферно-нервни интервенции (невректомия на n. facialis, тегел на n. ischiadicus – 1899 година и др.).
Д-р Асен М. Петров основава към отделението си и ортопедично поделение, което поверява на своя старши ординатор и непосредствен помощник доктор Христо Тантилов. Д-р Асен М. Петров е считан за основоположник на българската пластична хирургия. Броят на трудовете му в тази област е 33; 22 от тях съставляват оперативно-клинични разработки (присаждания на кожа – 5, интервенции на носа – 5, на устните – 2, на костите и ставите – 7, оперативна техника – 3). 12 други негови писания имат отношение към общата пластично-хирургична техника.
Четири от трудовете му в региона на пластичната хирургия са на автентично интернационално ниво: интервенция на синдактилия; присаждане на „ прахуляк " от епидерм; пластики на носа и челото; както и на долната джука за необятно разстлани карциноми.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ