Моята цел е да вдъхновявам хората да са любопитни
Д-р АНТОНИЯ ХУБАНЧЕВА е въодушевяващ млад откривател. През годините любовта към прилепите я води на най-различни места - от най-престижните научни институти в Германия, Съединени американски щати, Дания до дивите джунгли на Южна Америка, саваните на Африка и дейните вулкани на Хаваите. Но, където и да са нейните експедиции, след това тя постоянно се завръща вкъщи - в България, с цел да показа чудесата, които науката разкрива пред любопитните очи. Така да вземем за пример в интерактивната апаратура със заглавие " В дребния огромен свят на прилепите ", която бе показана в София, село Черни Осъм, Габрово и Пловдив, Антония въодушевено споделя за прилепите, странностите на природата и подправените вести. /> - Антония, по какъв начин бихте се показали на нашите читатели? Вие сте много забавен събеседник.
- Учен, който изследва сетивния свят на животните и техните взаимоотношения в екосистемите. Аз съм еколог по обучение и сега съм асоцииран помощник към Университета в Орхус в Дания и Националния природонаучен музей в София. Освен с научна активност, се занимавам и с представянето на научните проучвания пред необятна аудитория и се опитваме да поднесем в по-разбираем метод посланията, които науката дава на обществото. Познанието, което идва от нея, е единственото знание, с което разполага човечеството. На науката можем да се доверим не за друго, а поради метода, по който тя е структурирана и действа. Научните проучвания се организират с доста мисъл, един теоретичен опит постоянно е още един доста пъти. Те са следени. Учените се пробват да потвърдят, когато работят върху дадена догадка, че бъркат. И в случай че по всевъзможен вероятен метод не съумеят да го потвърдят, не им остава друго, с изключение на да кажат добре, това в действителност е правилно. Науката е самопоправяща се, което е доста скъпо. В един миг, примерно аз като академик обявявам нещо, което не е правилно, незабавно ще се откри някой може би на другия завършек на планетата или в същия институт, в който работя, да каже, че това е нелепост. И ще откри метод да потвърди, че не съм права. Много постоянно знанието, добито от научните проучвания, остава заключено в огромните думи, в комплицираните структури, с които работят научните изследвания. Те се разгласяват в профилирани издания, които са недостъпни за елементарния човек. Като учени, ние сме длъжни да държим на всеки подробност, да сме сигурни, че всяко зрънце и всяка дума в нашите публикации е вярна. Това обаче ги прави сложни за осмисляне за тези, които не се занимават професионално с проучвания.
- Това не се ли явява проблем за обществото?
- Голям проблем. Дори аз като академик не всеки път мога да схвана друго научно проучване, което не е в моята област. Ние като общество на планетата Земя, хората, акумулират голям размер от познания, сега разполагаме с толкоз доста информация, посредством която бихме могли да решим по-голямата част от проблемите на човечеството. Но това познание си остава заключено и постоянно елементарните хора, в това число и политиците, които би трябвало да взимат решения, нямат достъп до него или пък самото общество не осъзнава какъв брой е скъпа работата на учените. Затова една от най-голямата ми обич е да споделям наученото по време на тези сложни научни опити и експедиции, които са необикновено забавни. През годините от ден на ден съм се стремяла да развъртвам способи, посредством които мога да доближи до хората. Така в действителност се срещнах с Гергана Димитрова, която е сценичен режисьор, началник на организация за модерно различно изкуство и просвета " 36 маймуни ", с която работим сега. Сполучливо се роди един от първите ни взаимни планове приказка за живота на малко прилепче, което живее в горите на Странджа. Създадохме я в действителност в остарялата водна кула в Лозенец, София, и беше едно от най-красивите неща, които съм виждала.
- Съвместно вършиме и плана " В дребния огромен свят на прилепите ", който бе показан сполучливо в няколко наши града.
- Сътворихме го дружно с сътрудниците от " 36 маймуни " и самият развой беше страховит. Гери създава нови тематики за зараждащия се клон на изкуството " Научен спектакъл ". Търсейки сходни тематики, тя ми се обади и започнахме да мислим какво можем да създадем. С експедицията, която представихме в Музея на хумора и сатирата, целим да покажем какъв е ежедневният живот на учения, през какви компликации минава, да срещнем хората с прилепите, да разбираем за какво не са страшни, за какво са забавни, че са интелигентни и занимателни създания. След Габрово бе показана в Природонаучния музей в Пловдив, преди този момент гостува в Националния природонаучен музей в София и Природонаучния музей в Черни Осъм. Този план завършва, финансиран от Национален фонд " Култура ", само че мислим и за нови бъдещи инициативи. Моята цел е хората не просто да научат, че прилепите са значими, а да ги въодушевявам да са любопитни, да се вълнуват и да се оглеждат към себе си и да търсят завършения. Да бъдат като децата, които попиват с максимален възторг. Една от аргументите хората да се интересуват от моята работа са приключенията и експедициите, които съм провеждала на всички места по света. Слушат ме с отворени очи, когато описвам по какъв начин са ме гонили диви слонове в саваните в Африка, по какъв начин съм настъпвала крокодил в Карибските острови и всевъзможни други екзотични истории. Екзотиката съществува само в главата ни, тъй като може на някой и на най-интересното място на земята да му е скучно. Виждала съм в действителност хора, които се разхождат около живата лава на деен вулкан и все пак им е скучно и се оплакват от живота си и в това време има хора, които водят безпределно забавен живот у дома, наблюдавайки по какъв начин мушкатото пораства в саксията.
- Откъде идва Вашият интерес към науката, дивото, природата?
- Имала съм шанса да отрасна в красива и дива околност, да следя и да се влюбя същински надълбоко в природата, във взаимоотношенията на дивите животни. Израснала съм на село с баба, първо се научих да се катеря по Белоградчишките скали в най-най-дивата им част. А след това се научих да вързвам обувките си и надлежно до ден-днешен катеренето ми се получава по-добре (Смее се). Тази моя обич е нещо, което мога да дам на другите и хората имат потребност от нея. Колкото повече ценим обещано нещо, толкоз повече то ни става значимо и търсим благоприятни условия да се грижим за него. А сега нашият свят в действителност има големи проблеми и по никакъв метод не ни оказва помощ да се тръшкаме и да ги пренебрегваме. Това са разпадането на екосистемите на Земята, от което следват гигантските последствия за съществуването на цивилизацията на планетата. Дължи се на климатични промени, загуба на биологично многообразие, хората не го осъзнават. Знаем по какъв начин са изчезнали динозаврите. Събитието, когато те се губят е петото подред в историята на Земята, петото подред всеобщо измиране на животни. Преди 250 млн. години са изчезнали 98% от живите организми. Това са великите пет всеобщи измирания, които дефинират промяната на геологичните столетия. Това, което не осъзнаваме, е, че сега живеем в епохата на 6 всеобщо измиране на Земята и това е научно потвърдено. Много ужасно. Но страха в тази ситуация не ни оказва помощ, той не е работлив, както и да споделяме: огромна работа, живеем в градовете, не ни би трябвало биологично многообразие и климатът не ни визира. Не можем да съществуваме без живата обвивка на Земята.
- Какви ограничения можем да вземем, с цел да запазим живота на планетата?
- Изцяло имаме способността да се оправим с тези проблеми, в случай че се фокусираме върху тях. Децата, заредени с ентусиазъм и любознание, без подозрение ще намерят най-правилните пътища.
- Кои са най-новите открития, до които сте стигнали по отношение на работата Ви?
- Научните проучвания са късчета от познания, късчета от пъзел. Въпросът е по-скоро кои са пъзелите, които се опитваме да наредим. Всяко научно изследване се нуждае от извънредно доста време, с цел да бъде потвърдено и обработена информацията. Едно от последните научни проучвания, които публикувахме, беше обвързвано с метода, по който прилепите взимат решения, когато ловуват. Изследваме ги с дребни компютърчета, които тежат единствено 2 грама, а събират необикновено доста данни. С тях можем да разберем по какъв начин протича ежедневния живот на дивия прилеп. Установихме, че тези прилепи, които в България сме изследвали, избират да взимат рисковани решения, които им носят доста повече полза. Те за разлика от множеството други прилепи в Европа, които се хранят с инсекти във въздуха, търсят инсекти на земята. Открихме, че ловният триумф на прилепите е необикновен. Те са дребни терминатори, които имат над 85% ловджийски триумф, т.е. от 100 офанзиви 85 са сполучливи. Абсолютно нечувано! За съпоставяне, ловният триумф на лъвовете е в пъти по-нисък. Въпреки всичко, прилепите избират да ловуват на земята, където съумяват да заловен нещо едвам 30%. Там откриват едри бръмбъри, скакалци, даже скорпиони, които са рискови за тях, само че съдържат доста повече сила. За първи път в света можехме да изчислим ловния триумф на див звяр, с помощта на извънредно новаторските технологии, които използваме.
- Съществуват над 1300 типове прилепи по света, у нас кои са най-разпространени?
- Тази численост непрестанно се трансформира, сега са над 1400... В България се срещат 33 типа, което е ужасно доста за Европа. Повечето страни тук имат надалеч по-малко, тъй като имат и по-малко биологично многообразие. Едни от най-срещаните са в градовете - прелестните ръждиви вечерници, които са с красива оранжева четина, с дебели огромни муцунки, спокойни са, хранят се високо в небето. Често срещани са и дребните кафяви прилепчета, които тежат към 4-5 грама. По-интересни са дребните прилепчета на Савий, които наподобяват на плюшени мечета. Повечето хора не си мислят за плюшени мечета, когато става въпрос за прилепи, тъй като виждат големи крила в тъмното, бързи са, необичайно е, тъй като на бозайниците не им е работата да летят и си е плашещо. Никога не сме виждали спокоен благополучен прилеп, който просто се храни. Имаме неверна визия за тях, тъй като нормално ги виждаме в единия % от времето, в което те са уплашени, ужасени и се пробват да избягат, отворили са си зъбите, с цел да наподобяват още по-страшни.
- Вярна ли е хипотезата, че тъкмо от прилепите е тръгнала КОВИД болестта?
- Много постоянно слушам, че прилепите придвижват КОВИД-19. Нека го кажем един път вечно. Прилепите не придвижват КОВИД-19. КОВИД-19 се предава главно от човек на човек. Това е човешка болест. Единствената причина да се популяризират пандемиите нормално е обвързвана с унищожаването на естествените местообитания на животните и увеличението на контакта сред човек и диви животни. Абсолютно всяко живо създание на Земята е галактика от микроорганизми, вируси и бактерии, в това число и ние самите сме такива. Изключително рядко е прескачането на патоген като вирус от един тип към различен. Въпросът е, че сами провокираме все по-чести контакти с дивата природа. Джунглите се изсичат, няма останали диви места на този свят. Заминавам за огромна експедиция, евентуално през януари, и няма къде да намеря дива джунгла. Амазонка е изсечена съвсем, Сибир също... Трудно е за толкоз сложни решения да има обикновени отговори. Затова държа децата и изобщо хората, които идват на нашите събития, сами да търсят решенията.
- Кажете по-подробно за идната Ви експедиция? Каква й е задачата?
- Отивам да диря един от най-редките прилепи в света - най-едрия граблив прилеп, намира се в джунглите на Централна и Южна Америка. Той се храни с гущери, жаби, птици, дребни игуани и с други типове прилепи. Само в Централна Америка се намира прилепът върколак, който е единствен тип от 1400. А хищният прилеп, който ще диря, яде прилепи вампири. Целта на моите проучвания са да използваме най-новите технологии, които сме създали дружно с сътрудници от Дания и Израел. Това е значимо, с цел да знаем по какъв начин да опазим прилепите и по какъв начин да съхраним екосистемите. Науката принадлежи на човечеството. Тя не трябва да бъде лимитирана от границите на страните. Затова в по-голямата си част научните проучвания са интернационалните, свързани с колаборации сред обособени научни екипи.
- Във връзка с работата си посещавате и живеете на разнообразни места. Сега се намирате в Париж, по какъв начин попаднахте там?
- Работя сега в лаборатория в Сорбоната и главно се приготвям за идната експедиция. Освен това, се пробвам да групирам и разказвам всичките истории, които са ми се случили през годините в книга, която да е по-достъпна за хората. Да съчетава приключенията, науката, хубостта на дивия свят. Освен човек на науката, съм и човек на изкуството и за мен то е значимо, значимо е и за обществото. Науката и изкуството ни оказват помощ да виждаме хубостта, смисъла и посоката на живота.
- Учен, който изследва сетивния свят на животните и техните взаимоотношения в екосистемите. Аз съм еколог по обучение и сега съм асоцииран помощник към Университета в Орхус в Дания и Националния природонаучен музей в София. Освен с научна активност, се занимавам и с представянето на научните проучвания пред необятна аудитория и се опитваме да поднесем в по-разбираем метод посланията, които науката дава на обществото. Познанието, което идва от нея, е единственото знание, с което разполага човечеството. На науката можем да се доверим не за друго, а поради метода, по който тя е структурирана и действа. Научните проучвания се организират с доста мисъл, един теоретичен опит постоянно е още един доста пъти. Те са следени. Учените се пробват да потвърдят, когато работят върху дадена догадка, че бъркат. И в случай че по всевъзможен вероятен метод не съумеят да го потвърдят, не им остава друго, с изключение на да кажат добре, това в действителност е правилно. Науката е самопоправяща се, което е доста скъпо. В един миг, примерно аз като академик обявявам нещо, което не е правилно, незабавно ще се откри някой може би на другия завършек на планетата или в същия институт, в който работя, да каже, че това е нелепост. И ще откри метод да потвърди, че не съм права. Много постоянно знанието, добито от научните проучвания, остава заключено в огромните думи, в комплицираните структури, с които работят научните изследвания. Те се разгласяват в профилирани издания, които са недостъпни за елементарния човек. Като учени, ние сме длъжни да държим на всеки подробност, да сме сигурни, че всяко зрънце и всяка дума в нашите публикации е вярна. Това обаче ги прави сложни за осмисляне за тези, които не се занимават професионално с проучвания.
- Това не се ли явява проблем за обществото?
- Голям проблем. Дори аз като академик не всеки път мога да схвана друго научно проучване, което не е в моята област. Ние като общество на планетата Земя, хората, акумулират голям размер от познания, сега разполагаме с толкоз доста информация, посредством която бихме могли да решим по-голямата част от проблемите на човечеството. Но това познание си остава заключено и постоянно елементарните хора, в това число и политиците, които би трябвало да взимат решения, нямат достъп до него или пък самото общество не осъзнава какъв брой е скъпа работата на учените. Затова една от най-голямата ми обич е да споделям наученото по време на тези сложни научни опити и експедиции, които са необикновено забавни. През годините от ден на ден съм се стремяла да развъртвам способи, посредством които мога да доближи до хората. Така в действителност се срещнах с Гергана Димитрова, която е сценичен режисьор, началник на организация за модерно различно изкуство и просвета " 36 маймуни ", с която работим сега. Сполучливо се роди един от първите ни взаимни планове приказка за живота на малко прилепче, което живее в горите на Странджа. Създадохме я в действителност в остарялата водна кула в Лозенец, София, и беше едно от най-красивите неща, които съм виждала.
- Съвместно вършиме и плана " В дребния огромен свят на прилепите ", който бе показан сполучливо в няколко наши града.
- Сътворихме го дружно с сътрудниците от " 36 маймуни " и самият развой беше страховит. Гери създава нови тематики за зараждащия се клон на изкуството " Научен спектакъл ". Търсейки сходни тематики, тя ми се обади и започнахме да мислим какво можем да създадем. С експедицията, която представихме в Музея на хумора и сатирата, целим да покажем какъв е ежедневният живот на учения, през какви компликации минава, да срещнем хората с прилепите, да разбираем за какво не са страшни, за какво са забавни, че са интелигентни и занимателни създания. След Габрово бе показана в Природонаучния музей в Пловдив, преди този момент гостува в Националния природонаучен музей в София и Природонаучния музей в Черни Осъм. Този план завършва, финансиран от Национален фонд " Култура ", само че мислим и за нови бъдещи инициативи. Моята цел е хората не просто да научат, че прилепите са значими, а да ги въодушевявам да са любопитни, да се вълнуват и да се оглеждат към себе си и да търсят завършения. Да бъдат като децата, които попиват с максимален възторг. Една от аргументите хората да се интересуват от моята работа са приключенията и експедициите, които съм провеждала на всички места по света. Слушат ме с отворени очи, когато описвам по какъв начин са ме гонили диви слонове в саваните в Африка, по какъв начин съм настъпвала крокодил в Карибските острови и всевъзможни други екзотични истории. Екзотиката съществува само в главата ни, тъй като може на някой и на най-интересното място на земята да му е скучно. Виждала съм в действителност хора, които се разхождат около живата лава на деен вулкан и все пак им е скучно и се оплакват от живота си и в това време има хора, които водят безпределно забавен живот у дома, наблюдавайки по какъв начин мушкатото пораства в саксията.
- Откъде идва Вашият интерес към науката, дивото, природата?
- Имала съм шанса да отрасна в красива и дива околност, да следя и да се влюбя същински надълбоко в природата, във взаимоотношенията на дивите животни. Израснала съм на село с баба, първо се научих да се катеря по Белоградчишките скали в най-най-дивата им част. А след това се научих да вързвам обувките си и надлежно до ден-днешен катеренето ми се получава по-добре (Смее се). Тази моя обич е нещо, което мога да дам на другите и хората имат потребност от нея. Колкото повече ценим обещано нещо, толкоз повече то ни става значимо и търсим благоприятни условия да се грижим за него. А сега нашият свят в действителност има големи проблеми и по никакъв метод не ни оказва помощ да се тръшкаме и да ги пренебрегваме. Това са разпадането на екосистемите на Земята, от което следват гигантските последствия за съществуването на цивилизацията на планетата. Дължи се на климатични промени, загуба на биологично многообразие, хората не го осъзнават. Знаем по какъв начин са изчезнали динозаврите. Събитието, когато те се губят е петото подред в историята на Земята, петото подред всеобщо измиране на животни. Преди 250 млн. години са изчезнали 98% от живите организми. Това са великите пет всеобщи измирания, които дефинират промяната на геологичните столетия. Това, което не осъзнаваме, е, че сега живеем в епохата на 6 всеобщо измиране на Земята и това е научно потвърдено. Много ужасно. Но страха в тази ситуация не ни оказва помощ, той не е работлив, както и да споделяме: огромна работа, живеем в градовете, не ни би трябвало биологично многообразие и климатът не ни визира. Не можем да съществуваме без живата обвивка на Земята.
- Какви ограничения можем да вземем, с цел да запазим живота на планетата?
- Изцяло имаме способността да се оправим с тези проблеми, в случай че се фокусираме върху тях. Децата, заредени с ентусиазъм и любознание, без подозрение ще намерят най-правилните пътища.
- Кои са най-новите открития, до които сте стигнали по отношение на работата Ви?
- Научните проучвания са късчета от познания, късчета от пъзел. Въпросът е по-скоро кои са пъзелите, които се опитваме да наредим. Всяко научно изследване се нуждае от извънредно доста време, с цел да бъде потвърдено и обработена информацията. Едно от последните научни проучвания, които публикувахме, беше обвързвано с метода, по който прилепите взимат решения, когато ловуват. Изследваме ги с дребни компютърчета, които тежат единствено 2 грама, а събират необикновено доста данни. С тях можем да разберем по какъв начин протича ежедневния живот на дивия прилеп. Установихме, че тези прилепи, които в България сме изследвали, избират да взимат рисковани решения, които им носят доста повече полза. Те за разлика от множеството други прилепи в Европа, които се хранят с инсекти във въздуха, търсят инсекти на земята. Открихме, че ловният триумф на прилепите е необикновен. Те са дребни терминатори, които имат над 85% ловджийски триумф, т.е. от 100 офанзиви 85 са сполучливи. Абсолютно нечувано! За съпоставяне, ловният триумф на лъвовете е в пъти по-нисък. Въпреки всичко, прилепите избират да ловуват на земята, където съумяват да заловен нещо едвам 30%. Там откриват едри бръмбъри, скакалци, даже скорпиони, които са рискови за тях, само че съдържат доста повече сила. За първи път в света можехме да изчислим ловния триумф на див звяр, с помощта на извънредно новаторските технологии, които използваме.
- Съществуват над 1300 типове прилепи по света, у нас кои са най-разпространени?
- Тази численост непрестанно се трансформира, сега са над 1400... В България се срещат 33 типа, което е ужасно доста за Европа. Повечето страни тук имат надалеч по-малко, тъй като имат и по-малко биологично многообразие. Едни от най-срещаните са в градовете - прелестните ръждиви вечерници, които са с красива оранжева четина, с дебели огромни муцунки, спокойни са, хранят се високо в небето. Често срещани са и дребните кафяви прилепчета, които тежат към 4-5 грама. По-интересни са дребните прилепчета на Савий, които наподобяват на плюшени мечета. Повечето хора не си мислят за плюшени мечета, когато става въпрос за прилепи, тъй като виждат големи крила в тъмното, бързи са, необичайно е, тъй като на бозайниците не им е работата да летят и си е плашещо. Никога не сме виждали спокоен благополучен прилеп, който просто се храни. Имаме неверна визия за тях, тъй като нормално ги виждаме в единия % от времето, в което те са уплашени, ужасени и се пробват да избягат, отворили са си зъбите, с цел да наподобяват още по-страшни.
- Вярна ли е хипотезата, че тъкмо от прилепите е тръгнала КОВИД болестта?
- Много постоянно слушам, че прилепите придвижват КОВИД-19. Нека го кажем един път вечно. Прилепите не придвижват КОВИД-19. КОВИД-19 се предава главно от човек на човек. Това е човешка болест. Единствената причина да се популяризират пандемиите нормално е обвързвана с унищожаването на естествените местообитания на животните и увеличението на контакта сред човек и диви животни. Абсолютно всяко живо създание на Земята е галактика от микроорганизми, вируси и бактерии, в това число и ние самите сме такива. Изключително рядко е прескачането на патоген като вирус от един тип към различен. Въпросът е, че сами провокираме все по-чести контакти с дивата природа. Джунглите се изсичат, няма останали диви места на този свят. Заминавам за огромна експедиция, евентуално през януари, и няма къде да намеря дива джунгла. Амазонка е изсечена съвсем, Сибир също... Трудно е за толкоз сложни решения да има обикновени отговори. Затова държа децата и изобщо хората, които идват на нашите събития, сами да търсят решенията.
- Кажете по-подробно за идната Ви експедиция? Каква й е задачата?
- Отивам да диря един от най-редките прилепи в света - най-едрия граблив прилеп, намира се в джунглите на Централна и Южна Америка. Той се храни с гущери, жаби, птици, дребни игуани и с други типове прилепи. Само в Централна Америка се намира прилепът върколак, който е единствен тип от 1400. А хищният прилеп, който ще диря, яде прилепи вампири. Целта на моите проучвания са да използваме най-новите технологии, които сме създали дружно с сътрудници от Дания и Израел. Това е значимо, с цел да знаем по какъв начин да опазим прилепите и по какъв начин да съхраним екосистемите. Науката принадлежи на човечеството. Тя не трябва да бъде лимитирана от границите на страните. Затова в по-голямата си част научните проучвания са интернационалните, свързани с колаборации сред обособени научни екипи.
- Във връзка с работата си посещавате и живеете на разнообразни места. Сега се намирате в Париж, по какъв начин попаднахте там?
- Работя сега в лаборатория в Сорбоната и главно се приготвям за идната експедиция. Освен това, се пробвам да групирам и разказвам всичките истории, които са ми се случили през годините в книга, която да е по-достъпна за хората. Да съчетава приключенията, науката, хубостта на дивия свят. Освен човек на науката, съм и човек на изкуството и за мен то е значимо, значимо е и за обществото. Науката и изкуството ни оказват помощ да виждаме хубостта, смисъла и посоката на живота.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ