Д-р Антон Панчев: Повече от крайно време е да променим своята политика към Албания
Д-р Антон Панчев
Антон Панчев, учител по албански език в СУ „ Св. Климент Охридски “ (2009-2020), лекар по Политология, защитил през 2013 година дисертация на тематика „ Албанският фактор в подтекста на проблемите на сигурността на Балканите “, създател на над 60 научни публикациии на албански език за българско-албанските връзки, създател на над 100 изявленията и мнения за албански медии по политически въпроси, преводач от и на албански език.
Следващите редове не са плод на страсти, както би изглеждало от заглавието, а резултат от 20 години редовно проучване на албанската история и политика, написа създателят.
Атаките на Еди Рама против нашата страна и народ, против нашата история и просвета, не са резултат от случайност, само че не са разследване и от някаква дълбокомислена тактика. През цялата си история през ХХ век албанците са служили на по-силния, или най-малко на този, който считат за по-силен. Те се унижават и превиват пред този, който считат за мощен. Доказателство за това е държанието на същия Еди Рама към Гърция, Сърбия и Република Северна Македония. Кратък обзор на връзките сред Гърция и Албания: публична Атина има териториални искания към Албания, вършат опити за основаване на гръцка автономност в южните елементи на Албания, управляват Православната черква в Албания, не са отменили Закона за войната с Албания от февруари 1941 година, упорстват Албания да промени всички свои учебници, в които се засягат гръцките националистически искания по отношение на албанците (албанците прочее са прави) и така нататък Сърбия нападна непрестанно суверенитета, независимостта, териториалната целокупност на Косово, третира самата Албания като подчинена страна в районните начинания и в двустранните връзки. Политическите партии на македонците, само че и институциите в Република Северна Македония, третират албанците като втора употреба хора. Това не възпира Еди Рама да бъде най-големият бранител на македонизма в Европа. Министър-председателят на Албания не пази ползите на своята страна и на албанците на Балканите, а се подчинява на волята на непознати страни, които го унижават и засягат стратегическите албански ползи.
Политиката на България от 1913 година насам постоянно е била в поддръжка на албанската самостоятелност и национални ползи. Българските комити от Вътрешна македонска революционна организация бяха измежду последните бранители на албанската страна и самостоятелност напролет и лятото на 1914 година, когато болшинството от самите албанци предпочиташе връщането на султанската власт. Между двете международни войни, въпреки и в тежка интернационална изолираност, България защитаваше независимостта и териториалната целокупност на Албания. След Втората международна война България защитаваше в интернационален проект интегритета на Албания, а след прехода към народна власт в Централна и Източна Европа, България беше юрист на Албания за участието в НАТО и Европейски Съюз, поддържаше Тирана във всяка районна и световна самодейност. Това са обективните обстоятелства за албанската история и за нашите двустранни връзки. В този подтекст държанието и омразата на Еди Рама към България наподобяват нелогично, когато изследваме връзките сред нашите страни и нации. Но сходно умозаключение няма да ни се стори неуместно, в случай че проучим районната политика на Албания през последните 110 години. За ръководителите в Тирана, образувани в руслото на комплексите на клановото общество, деянията на доброжелателност от непозната страна се схващат като уязвимост, а натиска и насилието върху тях, като почтени за почитание. Точно по тези аргументи албанският хайлайф се кланя на Атина, Белград, даже и на Скопие, а се подиграва на единствената страна, която заема кардинална позиция в тяхна отбрана.
Повече от извънредно време е да променим своята политика към Албания. Ултиматумът и възможното следващо разкъсване на дипломатическите връзки с Албания няма да заплаши българските ползи нито в самата Албания, нито на Балканите. Българското малцинство в Албания към този момент е прието и всевъзможни дейности против него ще се отразят на процеса на евроинтеграция на Албания. Икономическите връзки сред нашите страни не са изключително развити и България е основният индивид в икономическите връзки, изключително в региона на енергетиката. Не се нуждаем от поддръжката на Албания в нито една значима сфера на интернационалните връзки.
Тази обстановка ни дава удобна среда за деяние.
България би трябвало да сложи ясни и ултимативни условия на Тирана: обществено опрощение на Еди Рама към България за изявленията и дейностите му против нашата страна през последните две години, преустановяване на всякаква антибългарска агитация от управляващите в Албания, недвусмислена поддръжка за правата на българите в Северна Македония. Само откритият български напън по отношение на публична Тирана може да донесе резултати и да отбрани българите в Република Северна Македония и в Албания. Всяко съмнение в тази посока единствено ще нанася вреди на нашата политика в страните от така наречен Западни Балкани и ще поврежда правата на българските общности в този район.
