Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани
© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
В момента аз настоявам, че нямаме демократична общественост. Още по тематиката
Мнения Daily - Кога падат олигархиите
И още: Новият Висш съдебен съвет ще е по-добър, даже и нищо да не прави; " Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца "
3 окт 2017
Мнения Daily - Раждането на бутикови народи води до мултикултурен безпорядък
И още: Следващата политическа злополука чука на вратата; Европа на мъжкарите е занимателна като другарски мач сред Люксембург и Литва
2 окт 2017 Десни политики
Мнозинството хора у нас са жители, а не жители
От коментар на политолога Антоний Гълъбов на кръгла маса на тематика " Политическо посланичество на демократичната общественост в България "
Демократичната общественост съществува без всякакво подозрение, само че тя е малцинство в българското общество. Доминиращият вид политическа просвета в България е политическата просвета на поданика, а не на жителя. Тази преобладаваща просвета дефинира отношението към страната, законността, собствеността и към гражданското и политическото присъединяване. В това отношение ние сме малцинство. Но в това време същинските промени постоянно се вършат от малцинства, а не от болшинства.
Големият проблем е в това: в положение ли сме да артикулираме ясно тези гаранции за развиването на демокрацията, в името на които загиваха и страдаха хората преди нас?
Първият вид е това политическо посланичество да се намира в настоящето положение. С други думи, на глуха съпротива, от която никой очевидно не изпитва потребност. Изминалите месеци след изборите демонстрират, че няма ясно изразена гражданска нужда от това политическо посланичество. Нулевият вид е всичко да си продължи по същия метод – в леко клубна форма, на хора, които имат много свободно време.
Вторият сюжет е опълчване против ръководещото болшинство – да приемем, че демократичната общественост в България би могла да се активизира, би могла да разшири поддръжката за съществуващите политически субекти въз основата на това, че те се опълчват блестящо и изрично на ръководещото болшинство сега. Имаме и сходни опити, имаме и сходни сюжети. Това обаче стартира да носи избрани вреди.
Третият вид е политическото посланичество да бъде мобилизирано да откри своя нов образ, противопоставяйки се на всички – и на ръководещи, и на съпротива, пробвайки се да изтегли в друга посока центъра на политическия спор.
Четвъртият вид, който има по-прагматични измерения, е обвързван с построяването на опция на локално ниво. През 2019 година предстоят локални избори и от тази позиция там, където десните политически обединения (въпреки че това също е под въпрос) имат свое посланичество, да се опитат да изградят визия за действителна опция. Тази тематика остава надълбоко неразбираема за доста от българските политици – какво значи дясна политика на локално ниво.
Петият вероятен път за възобновяване на доверието минава през опит да се построи национална идея, която да върне в центъра на дебата качеството на евроатлантическата интеграция на България.
Всеки един от тези сюжети е вероятен. Но моето надълбоко безпокойство е от това, че ние сега имаме обособени групи от хора, споделящи демократични полезности, само че нямаме общественост.
Политическата цел на съперниците на демократичната общественост в България е компрометирането на идното председателство на Съвета на Европейския съюз. Това е политическата им цел. От тази позиция първият подтик, който още веднъж може да стартира да трансформира в общественост тези изолирани групи от хора, е отстояването на евроатлантическия избор на България. Това е единственият народен интерес на страната.
--------- Съдебната власт се ръководи съгласно каноните на социалистическото ни завещание.
Новият Висш съдебен съвет
Каквото и да стане, трайте си
От коментар на Иван Димитров за " Дневник "
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Днес при полагането на клетва на новите членове на Висшия правосъден съвет един някогашен претендент за президент се обърна към тях с думите, че доверието в правосъдната система би трябвало да бъде върнато, всички прокурори, съдии и следователи би трябвало да се усещат показани в този правосъден съвет. А опълчването освен че не работи в полза на правосъдната власт и държавността, а в противен случай, даже пречи. " Споровете отвън смислените полемики, постоянно с детайл на персонални нападки, са неразбираеми за огромна част от обществото. " Въпросният някогашен претендент и настоящ министър на правораздаването сподели още: " Не забравяйте, че една от най-важните задания пред всеки Висш правосъден съвет е да пази независимостта на правосъдната власт и да работи за ползите на обществото. "
Изказването е издържано изцяло в духа на концепцията на управниците за това по какъв начин би трябвало да се работи във всичко, що е държавно. Във всичко, което се управлява от " умелите " ръце на ръководещите. А в действителност и това е най-популярният метод на работа в нашата страна. Независимо дали става дума за министерства, големи компании или някоя книжарница. Начин на ръководство, който без подозрение е една сериозна част от социалистическото ни завещание. Начинът на управление на бойци – едни марионетки, които би трябвало да извършват всяка дадена им заповед, даже тя да бъде: " Тичай отсам до другото дърво " или " На тичешком и който тръгне финален, е клоун. Аз съм зад вас! ".
А репликата, че опълчването не работи за правосъдната власт и държавността, най-вероятно значи: Трябва да поддържаме добър имидж, тъй като доста рецензии се струпаха върху правосъдната система в последно време. Затова, каквото и да стане, трайте си. По-добре си затваряйте очите, в този момент не ни трябват повече кавги. Преклонената глава сабя не я сече. Ако говорите доста, отивате на кино. Ние ви назначихме, тъй че имайте обикновено почитание. Най-важно е да се усмихваме пред хората, каквото и да сме създали.
------------------ И зачитането, и игнорирането на публичното мнение води до отвод от промени.
Рейтинги
Между прищевките на тълпата и страховете на властта
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов в авторското му предаване " Необичайните обвинени "
Фотограф: Капитал
Тази седмица най-авторитетната социологическа организация у нас сега – " Алфа Рисърч ", по отношение на началото на политическия сезон оповести данни за настройките на обществото по отношение на водещите фигури в партиите и държавните институции. Конкретните резултати – на кого му пада и на кого му се подвига рейтингът, несъмнено, незабавно провокираха обществено раздвижване, тъй като носят на жителите приятния гъдел, че елитите се явяват на изпит пред тях и те им пишат бележки. Най-високите отново са за Бойко Борисов и Томислав Дончев, а измежду тези с най-ниските са министрите Нено Димов и Цецка Цачева, и основният прокурор.
Вън от признанието " Харесвам те ", " Не те одобрявам " в проценти, сходни проучвания слагат и по-общия въпрос: какво е въздействието на публичното мнение върху властта. И тук, както е известно, са вероятни два взаимно опровергаващи се отговора. Според първия въздействието е толкоз огромно, че държавното управление не смее да извърши нито един неизвестен, т.е. неподкрепен от народа ход. Според втория публичното мнение няма никакво значение. Да речем, правосъдната система – хората доста от дълго време не имат вяра в нея, само че от това не следва нищо. Българският модел за разлика от румънския като че ли е: където си, там спри.
Изправени сме пред следния абсурд: и съобразяването, и несъобразяването с публичното мнение провокира у властта едно и също държание: отвод от промени. Така е, тъй като тя чува обществото, едвам когато докара под прозорците си негови представители, с плакати и мегафони в ръце. И с лекост подценява мнението му, в случай че е изразено от специалисти без викове и пристрастености. Иначе в никакъв случай не би й хрумнало да вземем за пример да предложи Антон Тодоров за началник на Комисията по досиетата. Неговият обществен фасон да смесва обстоятелства с интриги правеше неизбежна острата отрицателна реакция, която по нещо припомня на митингите против избора на началник на ДАНС преди време.
Работата е там, че у нас специалист стана мръсна дума. Върви компроматна война, в която се сипят етикети като " соросоиди ", " грантаджии ", " либерасти ". Целта е връзката сред професионалната подготвеност и гражданската самостоятелност да бъде обезценена и страната да се ръководи от популисткия скрит план сред моментните настроения на тълпата и безконечните страхове на властта.
В момента аз настоявам, че нямаме демократична общественост. Още по тематиката
Мнения Daily - Кога падат олигархиите
И още: Новият Висш съдебен съвет ще е по-добър, даже и нищо да не прави; " Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца "
3 окт 2017
Мнения Daily - Раждането на бутикови народи води до мултикултурен безпорядък
И още: Следващата политическа злополука чука на вратата; Европа на мъжкарите е занимателна като другарски мач сред Люксембург и Литва
2 окт 2017 Десни политики
Мнозинството хора у нас са жители, а не жители
От коментар на политолога Антоний Гълъбов на кръгла маса на тематика " Политическо посланичество на демократичната общественост в България "
Демократичната общественост съществува без всякакво подозрение, само че тя е малцинство в българското общество. Доминиращият вид политическа просвета в България е политическата просвета на поданика, а не на жителя. Тази преобладаваща просвета дефинира отношението към страната, законността, собствеността и към гражданското и политическото присъединяване. В това отношение ние сме малцинство. Но в това време същинските промени постоянно се вършат от малцинства, а не от болшинства.
Големият проблем е в това: в положение ли сме да артикулираме ясно тези гаранции за развиването на демокрацията, в името на които загиваха и страдаха хората преди нас?
Първият вид е това политическо посланичество да се намира в настоящето положение. С други думи, на глуха съпротива, от която никой очевидно не изпитва потребност. Изминалите месеци след изборите демонстрират, че няма ясно изразена гражданска нужда от това политическо посланичество. Нулевият вид е всичко да си продължи по същия метод – в леко клубна форма, на хора, които имат много свободно време.
Вторият сюжет е опълчване против ръководещото болшинство – да приемем, че демократичната общественост в България би могла да се активизира, би могла да разшири поддръжката за съществуващите политически субекти въз основата на това, че те се опълчват блестящо и изрично на ръководещото болшинство сега. Имаме и сходни опити, имаме и сходни сюжети. Това обаче стартира да носи избрани вреди.
Третият вид е политическото посланичество да бъде мобилизирано да откри своя нов образ, противопоставяйки се на всички – и на ръководещи, и на съпротива, пробвайки се да изтегли в друга посока центъра на политическия спор.
Четвъртият вид, който има по-прагматични измерения, е обвързван с построяването на опция на локално ниво. През 2019 година предстоят локални избори и от тази позиция там, където десните политически обединения (въпреки че това също е под въпрос) имат свое посланичество, да се опитат да изградят визия за действителна опция. Тази тематика остава надълбоко неразбираема за доста от българските политици – какво значи дясна политика на локално ниво.
Петият вероятен път за възобновяване на доверието минава през опит да се построи национална идея, която да върне в центъра на дебата качеството на евроатлантическата интеграция на България.
Всеки един от тези сюжети е вероятен. Но моето надълбоко безпокойство е от това, че ние сега имаме обособени групи от хора, споделящи демократични полезности, само че нямаме общественост.
Политическата цел на съперниците на демократичната общественост в България е компрометирането на идното председателство на Съвета на Европейския съюз. Това е политическата им цел. От тази позиция първият подтик, който още веднъж може да стартира да трансформира в общественост тези изолирани групи от хора, е отстояването на евроатлантическия избор на България. Това е единственият народен интерес на страната.
--------- Съдебната власт се ръководи съгласно каноните на социалистическото ни завещание.
Новият Висш съдебен съвет
Каквото и да стане, трайте си
От коментар на Иван Димитров за " Дневник "
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Днес при полагането на клетва на новите членове на Висшия правосъден съвет един някогашен претендент за президент се обърна към тях с думите, че доверието в правосъдната система би трябвало да бъде върнато, всички прокурори, съдии и следователи би трябвало да се усещат показани в този правосъден съвет. А опълчването освен че не работи в полза на правосъдната власт и държавността, а в противен случай, даже пречи. " Споровете отвън смислените полемики, постоянно с детайл на персонални нападки, са неразбираеми за огромна част от обществото. " Въпросният някогашен претендент и настоящ министър на правораздаването сподели още: " Не забравяйте, че една от най-важните задания пред всеки Висш правосъден съвет е да пази независимостта на правосъдната власт и да работи за ползите на обществото. "
Изказването е издържано изцяло в духа на концепцията на управниците за това по какъв начин би трябвало да се работи във всичко, що е държавно. Във всичко, което се управлява от " умелите " ръце на ръководещите. А в действителност и това е най-популярният метод на работа в нашата страна. Независимо дали става дума за министерства, големи компании или някоя книжарница. Начин на ръководство, който без подозрение е една сериозна част от социалистическото ни завещание. Начинът на управление на бойци – едни марионетки, които би трябвало да извършват всяка дадена им заповед, даже тя да бъде: " Тичай отсам до другото дърво " или " На тичешком и който тръгне финален, е клоун. Аз съм зад вас! ".
А репликата, че опълчването не работи за правосъдната власт и държавността, най-вероятно значи: Трябва да поддържаме добър имидж, тъй като доста рецензии се струпаха върху правосъдната система в последно време. Затова, каквото и да стане, трайте си. По-добре си затваряйте очите, в този момент не ни трябват повече кавги. Преклонената глава сабя не я сече. Ако говорите доста, отивате на кино. Ние ви назначихме, тъй че имайте обикновено почитание. Най-важно е да се усмихваме пред хората, каквото и да сме създали.
------------------ И зачитането, и игнорирането на публичното мнение води до отвод от промени.
Рейтинги
Между прищевките на тълпата и страховете на властта
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов в авторското му предаване " Необичайните обвинени "
Фотограф: Капитал
Тази седмица най-авторитетната социологическа организация у нас сега – " Алфа Рисърч ", по отношение на началото на политическия сезон оповести данни за настройките на обществото по отношение на водещите фигури в партиите и държавните институции. Конкретните резултати – на кого му пада и на кого му се подвига рейтингът, несъмнено, незабавно провокираха обществено раздвижване, тъй като носят на жителите приятния гъдел, че елитите се явяват на изпит пред тях и те им пишат бележки. Най-високите отново са за Бойко Борисов и Томислав Дончев, а измежду тези с най-ниските са министрите Нено Димов и Цецка Цачева, и основният прокурор.
Вън от признанието " Харесвам те ", " Не те одобрявам " в проценти, сходни проучвания слагат и по-общия въпрос: какво е въздействието на публичното мнение върху властта. И тук, както е известно, са вероятни два взаимно опровергаващи се отговора. Според първия въздействието е толкоз огромно, че държавното управление не смее да извърши нито един неизвестен, т.е. неподкрепен от народа ход. Според втория публичното мнение няма никакво значение. Да речем, правосъдната система – хората доста от дълго време не имат вяра в нея, само че от това не следва нищо. Българският модел за разлика от румънския като че ли е: където си, там спри.
Изправени сме пред следния абсурд: и съобразяването, и несъобразяването с публичното мнение провокира у властта едно и също държание: отвод от промени. Така е, тъй като тя чува обществото, едвам когато докара под прозорците си негови представители, с плакати и мегафони в ръце. И с лекост подценява мнението му, в случай че е изразено от специалисти без викове и пристрастености. Иначе в никакъв случай не би й хрумнало да вземем за пример да предложи Антон Тодоров за началник на Комисията по досиетата. Неговият обществен фасон да смесва обстоятелства с интриги правеше неизбежна острата отрицателна реакция, която по нещо припомня на митингите против избора на началник на ДАНС преди време.
Работата е там, че у нас специалист стана мръсна дума. Върви компроматна война, в която се сипят етикети като " соросоиди ", " грантаджии ", " либерасти ". Целта е връзката сред професионалната подготвеност и гражданската самостоятелност да бъде обезценена и страната да се ръководи от популисткия скрит план сред моментните настроения на тълпата и безконечните страхове на властта.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ