Съдът в Люксембург за правото да съдим държавата за нарушено право на ЕС
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Публикуването на разгласи за продажба в интернет не прави създателя им търговец
Решение на Съда на Европейския съюз по български проблем
4 окт 2018
Достъп до персонални трафични данни е позволен освен за тежки закононарушения
Решение на Съда на Европейски Съюз в Люксембург формулира критериите: тежка интервенция може да се обоснове за битка с тежка престъпност
2 окт 2018
Ако Съдът на Европейски Съюз спре полския Закон за Върховния съд, това ще е казус
Досега няма случай съдът в Люксембург да е спирал закон в някоя страна, споделя преподавателят по право на Европейски Съюз Станислав Костов
25 сеп 2018
Съдът на Европейски Съюз забрани SIM карти с авансово задействани платени услуги
Решението на съда няма да се отрази на българските оператори
17 сеп 2018 Гражданите би трябвало да имат алтернатива да съдят страната за вреди от значително нарушаване на правото на Европейски Съюз без да са длъжни да потвърждават отговорно държание на съответния народен орган, който е направил нарушаването – било то Българска народна банка, Народното събрание, държавното управление, съд или друга институция с господарски пълномощия. Достатъчно е да потвърдят, че става въпрос за " значително нарушаване ", което включва и отговорното държание. Правото на жителите на обезщетение в тези случаи не зависи и от това дали вредата от неспазването на право на Европейски Съюз е породена съзнателно от съответната институция или не. Това всъщност разгласи през днешния ден Съдът на Европейски Съюз в Люксембург по извънредно значимото за България и за българската правна система дело С‑571/16 " Николай Кантарев против Българска национална банка ". Особено основна част от решението на Съд на Европейския съюз е посочването, че по такива каузи пропорционалната такса в размер на 4 % от цената на желае може да съставлява основна спънка за водене на каузи за обещетение, изключително в случай че липсва опция за освобождение от такава такса.
Безспорният извод от това решение, изтъкван и от юристите по делото пред Съд на Европейския съюз и от експерти по европейско право (виж най-отдолу), е, че законодателят би трябвало бързо да одобри нормативна уредба, с която категорично да уреди пред кой съд и по какъв процесуален ред ще се гледат тези каузи. Дотогава съдилищата би трябвало да съобразят практиката си с претекстовете от днешното решение.
В рамките на евросъюза няма обща правна уредба за процедурата, по която би трябвало да се водят делата за вреди от нарушено европейско право в обособените страни. Това значи, че всяка обособена страна би трябвало да уточни в законодателството си способените съдилища, пред които се водят тези каузи, и надлежно – процесуалният ред, се споделя категорично в решението.
Делото за забавеното погашение на депозитите в КТБ: всички инвеститори с обезпечени депозити могат да съдят страната за вреди
Делото е формирано във връзка на забавеното с повече от пет месеца погашение обезпечените депозити на вложителите в КТБ през 2014 година и съмнението на българските съдилища да осъдят Българска народна банка за обезщетение на тази веселба, която е в нарушаване на европейска инструкция. По този въпрос от днешното решение на Съд на Европейския съюз може да се извлече задоволително ясно изводът, че не е възможно в националното законодателство да има отклонение от периодите, планувани в европейските наставления за гарантиране на влоговете, за определяне на неналичността и за погашение на депозитите, а съображението, че банката първо би трябвало да бъде сложена под специфичен контрол е безпричинно. Констатацията, че депозитите са неналични би трябвало да се направи в най-кратки периоди, без да се изчаква да бъдат изпълнени изискванията за разкриване на произвеждане по определяне на несъстоятелност или за лишаване на банковия лиценз.
Практически това значи, че всички инвеститори в КТБ с обезпечени депозити, чието погашение бе забавено с пет месеца през 2014 година, имат право да съдят българската страна за вреди, които съгласно юристи може да са и от пропуснати изгоди, в случай че са в положение да потвърдят такива.
Чакано решение
По-същественият резултат от това дело обаче надалеч надвишава съответния спор за депозитите в КТБ и това е въпросът за процедурата, по която в България би трябвало да се водят делата за отговорност на страната за вреди от несъблюдение на европейското право (с съображение член 4§3 от ДЕС). В съответния случай става въпрос за търсене на отговорност на страната в лицето на Българска народна банка поради погрешно транспониране на Директива 94/19 и погрешно използване на планувания в нея механизъм за гарантиране на депозитите. Тези искове против разнообразни държавни институции – от Народното събрание през Българска народна банка до висшите съдилища в това число, са относително нови и непознати за българската правна общественост, до неотдавна съдилищата гледаха на тях като на екзотика, само че към този момент има стотици такива в страната. Само против Народното събрание към 14 март т.г. са заведени общо 34 каузи в цялата страна на съображение чл4§3 от Договор за Европейския съюз – нарушаване на правото на Европейски Съюз (данните са получени от " Капитал " по реда на достъп до информация). 21 от тези каузи са в София, 19 - в Софийския градски съд, по едно - в районния и окръжния съд.
В момента обаче правосъдната процедура е извънредно спорна по въпроса дали тези каузи би трябвало да се водят по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), а от това зависят и процедурата, и размерът на таксата - елементарна такса от 10 лева по ЗОДОВ или пропорционална от 4% върху цената на желае. Тази спорна процедура стана причина за тълкувателно дело във Върховен касационен съд, формирано през 2015 година, с въпроса кой съд би трябвало да гледа делата за отговорност на страната за нарушение на правото на Европейски Съюз на съображение член 4§3 Договор за Европейския съюз и по какъв процесуален ред. Това дело на собствен ред бе спряно до изговаряне на Съд на Европейския съюз по преюдициалното питане на Административен съд – Варна. Спрени бяха и огромна част от делата против държавни органи за вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз. А всичко това е пояснение за какво това решение на Съд на Европейския съюз е чакано с неспокойствие от българските съдилища.
" Във всички случаи, когато от позиция на наличието си наредбите на инструкция са безусловни и задоволително точни, частноправните субекти могат да се базират на тях пред националните юрисдикции против страната членка, в случай че тя не е транспонирала в период директивата в националното право или в случай че я е транспонирала погрешно ", написа в днешното решение на Съд на Европейския съюз. Кой тъкмо орган е нарушил правото на Съюза, се дефинира от националните съдилища по разпоредбите на националното право. Правото на обезщетение поражда при три условия: нарушената правна норма на Съюза да е обвързвана с даване на права на частни лица, нарушаването да е задоволително значително и да съществува директна причинно-следствена връзка сред него и претърпяната щета.
В последна сметка Съд на Европейския съюз показва, че няма спънка българската правна система да планува и два разнообразни способа на отбрана, които са от компетентността разнообразни съдилища и допускат спазването на разнообразни условия – било по ЗОДОВ, било по Закон за задълженията и договорите, само че при изискване, че всеки от двата способа за отбрана подхожда на правилата на равноценност (еднакво удобни условия за поправянето на вредите с тези по други вътрешноправни искове) и успеваемост (получаването на обезщетение да не е на практика невероятно или прекалено трудно). Съдебната такса може да е и елементарна, и пропорционална, само че отново при спазване на правилото на успеваемост, което -без да се споделя категорично - на практика изключва пропорционалната такса. Правото на обезщетение може да бъде сложено според от предварителната анулация на административния акт, от който е настъпила вредата (както е по ЗОДОВ), при изискване, че е рационално това да се изисква от повреденото лице, което съдът би трябвало да ревизира.Станислав Костов, учител по европейско право
Трябва бърза законова смяна
Решението за стотен път демонстрира, че у нас би трябвало да бъде позволен въпросът за компетентия съд и процедура за тези искове - в началото правосъдната процедура, а по-късно и по законодателен път. Напълно нереално беше упованието, че с решението си Съд на Европейския съюз ще ни каже по какъв процесуален ред да се вземат решение тези каузи, тъй че е обикновено процесуалният ред остане неуточнен. Държавите членки имат процесуална автономност и единствено би трябвало да решат тези въпроси, стига да не нарушават правилата на успеваемост и равноценност. Практически това значи, че националните съдилища би трябвало да основат правила пъкъл хок до момента в който не се сътвори правна уредба. Тълкувателното произвеждане би трябвало неотложно да се възобнови и да се постанови тълкувателно разпореждане, което да съблюдава претекстовете на това решение. А по-късно да се чака законодателна смяна, която категорично да уреди способния съд и процесуалния ред за разглеждане на делата.
На второ място, решението е доста удовлетворяващо, тъй като то дава ясна индикация, че пропорционалният размер на правосъдната такса у нас би могъл да бъде затруднение пред правилото на успеваемостта, той като тя се събира от съдилищата авансово и неплащането й може да остави исковата молба без разглеждане. Вторият огромен плюс на решеинено е, че по доста явен метод дефинира по какъв начин би трябвало да се реши казусът - " не е изключено пропорционална такса в размер на 4 % от цената на желае да съставлява основна спънка за практикуване на правото на обезщетение, по-специално в случай че липсва опция за освобождение от такава такса, което запитващата пълномощия следва да ревизира ". В този подтекст законодателят би трябвало да съобрази, че Законът за правната помощ е несъответстващ с правото на Европейски Съюз, защото не позволява освобождението от държавна такса на юридически лица. А Граждански процесуален кодекс не позволява съответният правосъден състав да прави преценка по едно дело преди събирането на таксата - дали тя няма да бъде несъразмерна и да се окаже спънка. С оглед на нашето законодателство все още има два разновидността - или остава в този тип и се събира единствено простата такса по тези каузи, или се прави смяна в Граждански процесуален кодекс с опция съответният правосъден състав да преценя.Михаил Екимджиев, юрист по делото, дружно с Катина Бончева
Очаквано решение
Решението не е изненадващо, то дава кардинален отговор на поставените от нас въпроси, който значително съответствува с нашето мнение по Тълкувателното дело № 2/2015 година на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Съд на Европейския съюз удостоверява тезата, че при избора на процедурния ред за разглеждане на всяко дело, което има за предмет отговорност на страната за вреди от нарушаване на правото на Европейски Съюз, би трябвало да бъдат спазвани два съществени правилото – правилото на равноценност и правилото на успеваемост. Най-общо при определянето на този процедурен ред би трябвало да се търси най-близката прилика със действителен процедурен ред, в случай че няма специфичен ред, организиран със закон, по прилика би трябвало да бъде издирван най-близкият ред, по който се осъществя отговорността на страната в сходни проблеми по вътрешни каузи. Според другия принцип - за успеваемостта – при воденето на тези каузи ищците не би трябвало да бъдат изправени пред несъразмерни, труднопреодолими спънки за достъп до съд като държавни такси, доказване на претенцията и т. н. Изхождайки от тези базисни правила Съд на Европейския съюз приема, че по принцип, както ЗОДОВ, по този начин и Закон за задълженията и договорите (непозволено увреждане) не се конфронтират от позиция на техните общи предпоставки с тези условия. Съд на Европейския съюз обаче на всички места акцентира, че всеки съответен проблем би трябвало да бъде преценяван съответно от националните съдилища и от позиция на тази съответна преценка в доста случаи (поне по делата, по които ние сме представители пред националните съдилища) редът по Закон за задълженията и договорите би се оказал несъответстващ – поради високите пропорционални такси, които би трябвало да се платят върху претенцията за обезщетение.
В други случаи, в случай че въпросът за виновността се изследва прекомерно задълбочено, както това се случва в исковете по Закон за задълженията и договорите, това също може да е проблем от позиция на стандартите на Съд на Европейския съюз, тъй като в днешното решение се приема, че въпросът за виновността по изключение може да се интерпретира лимитирано единствено доколкото той има значение за преценка на сериозността на нарушаването на правото на Европейски Съюз. Оттук нататък, в случай че се потвърди, че националният съд изисква самоцелно предпоставяне на виновността за реализацията на тази отговорност, това също би противоречало на стандартите на Съд на Европейския съюз и по особено на правилото на успеваемостта. Интересно е, че и в някои случаи ЗОДОВ също не би съответствал на тези стандарти – това може да се случи, в случай че условието по член 1 ЗОДОВ за предварителна анулация на вредоносния административен акт е обвързвано с несъразмерни тежести за ищеца.
Публикуването на разгласи за продажба в интернет не прави създателя им търговец
Решение на Съда на Европейския съюз по български проблем
4 окт 2018
Достъп до персонални трафични данни е позволен освен за тежки закононарушения
Решение на Съда на Европейски Съюз в Люксембург формулира критериите: тежка интервенция може да се обоснове за битка с тежка престъпност
2 окт 2018
Ако Съдът на Европейски Съюз спре полския Закон за Върховния съд, това ще е казус
Досега няма случай съдът в Люксембург да е спирал закон в някоя страна, споделя преподавателят по право на Европейски Съюз Станислав Костов
25 сеп 2018
Съдът на Европейски Съюз забрани SIM карти с авансово задействани платени услуги
Решението на съда няма да се отрази на българските оператори
17 сеп 2018 Гражданите би трябвало да имат алтернатива да съдят страната за вреди от значително нарушаване на правото на Европейски Съюз без да са длъжни да потвърждават отговорно държание на съответния народен орган, който е направил нарушаването – било то Българска народна банка, Народното събрание, държавното управление, съд или друга институция с господарски пълномощия. Достатъчно е да потвърдят, че става въпрос за " значително нарушаване ", което включва и отговорното държание. Правото на жителите на обезщетение в тези случаи не зависи и от това дали вредата от неспазването на право на Европейски Съюз е породена съзнателно от съответната институция или не. Това всъщност разгласи през днешния ден Съдът на Европейски Съюз в Люксембург по извънредно значимото за България и за българската правна система дело С‑571/16 " Николай Кантарев против Българска национална банка ". Особено основна част от решението на Съд на Европейския съюз е посочването, че по такива каузи пропорционалната такса в размер на 4 % от цената на желае може да съставлява основна спънка за водене на каузи за обещетение, изключително в случай че липсва опция за освобождение от такава такса.
Безспорният извод от това решение, изтъкван и от юристите по делото пред Съд на Европейския съюз и от експерти по европейско право (виж най-отдолу), е, че законодателят би трябвало бързо да одобри нормативна уредба, с която категорично да уреди пред кой съд и по какъв процесуален ред ще се гледат тези каузи. Дотогава съдилищата би трябвало да съобразят практиката си с претекстовете от днешното решение.
В рамките на евросъюза няма обща правна уредба за процедурата, по която би трябвало да се водят делата за вреди от нарушено европейско право в обособените страни. Това значи, че всяка обособена страна би трябвало да уточни в законодателството си способените съдилища, пред които се водят тези каузи, и надлежно – процесуалният ред, се споделя категорично в решението.
Делото за забавеното погашение на депозитите в КТБ: всички инвеститори с обезпечени депозити могат да съдят страната за вреди
Делото е формирано във връзка на забавеното с повече от пет месеца погашение обезпечените депозити на вложителите в КТБ през 2014 година и съмнението на българските съдилища да осъдят Българска народна банка за обезщетение на тази веселба, която е в нарушаване на европейска инструкция. По този въпрос от днешното решение на Съд на Европейския съюз може да се извлече задоволително ясно изводът, че не е възможно в националното законодателство да има отклонение от периодите, планувани в европейските наставления за гарантиране на влоговете, за определяне на неналичността и за погашение на депозитите, а съображението, че банката първо би трябвало да бъде сложена под специфичен контрол е безпричинно. Констатацията, че депозитите са неналични би трябвало да се направи в най-кратки периоди, без да се изчаква да бъдат изпълнени изискванията за разкриване на произвеждане по определяне на несъстоятелност или за лишаване на банковия лиценз.
Практически това значи, че всички инвеститори в КТБ с обезпечени депозити, чието погашение бе забавено с пет месеца през 2014 година, имат право да съдят българската страна за вреди, които съгласно юристи може да са и от пропуснати изгоди, в случай че са в положение да потвърдят такива.
Чакано решение
По-същественият резултат от това дело обаче надалеч надвишава съответния спор за депозитите в КТБ и това е въпросът за процедурата, по която в България би трябвало да се водят делата за отговорност на страната за вреди от несъблюдение на европейското право (с съображение член 4§3 от ДЕС). В съответния случай става въпрос за търсене на отговорност на страната в лицето на Българска народна банка поради погрешно транспониране на Директива 94/19 и погрешно използване на планувания в нея механизъм за гарантиране на депозитите. Тези искове против разнообразни държавни институции – от Народното събрание през Българска народна банка до висшите съдилища в това число, са относително нови и непознати за българската правна общественост, до неотдавна съдилищата гледаха на тях като на екзотика, само че към този момент има стотици такива в страната. Само против Народното събрание към 14 март т.г. са заведени общо 34 каузи в цялата страна на съображение чл4§3 от Договор за Европейския съюз – нарушаване на правото на Европейски Съюз (данните са получени от " Капитал " по реда на достъп до информация). 21 от тези каузи са в София, 19 - в Софийския градски съд, по едно - в районния и окръжния съд.
В момента обаче правосъдната процедура е извънредно спорна по въпроса дали тези каузи би трябвало да се водят по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), а от това зависят и процедурата, и размерът на таксата - елементарна такса от 10 лева по ЗОДОВ или пропорционална от 4% върху цената на желае. Тази спорна процедура стана причина за тълкувателно дело във Върховен касационен съд, формирано през 2015 година, с въпроса кой съд би трябвало да гледа делата за отговорност на страната за нарушение на правото на Европейски Съюз на съображение член 4§3 Договор за Европейския съюз и по какъв процесуален ред. Това дело на собствен ред бе спряно до изговаряне на Съд на Европейския съюз по преюдициалното питане на Административен съд – Варна. Спрени бяха и огромна част от делата против държавни органи за вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз. А всичко това е пояснение за какво това решение на Съд на Европейския съюз е чакано с неспокойствие от българските съдилища.
" Във всички случаи, когато от позиция на наличието си наредбите на инструкция са безусловни и задоволително точни, частноправните субекти могат да се базират на тях пред националните юрисдикции против страната членка, в случай че тя не е транспонирала в период директивата в националното право или в случай че я е транспонирала погрешно ", написа в днешното решение на Съд на Европейския съюз. Кой тъкмо орган е нарушил правото на Съюза, се дефинира от националните съдилища по разпоредбите на националното право. Правото на обезщетение поражда при три условия: нарушената правна норма на Съюза да е обвързвана с даване на права на частни лица, нарушаването да е задоволително значително и да съществува директна причинно-следствена връзка сред него и претърпяната щета.
В последна сметка Съд на Европейския съюз показва, че няма спънка българската правна система да планува и два разнообразни способа на отбрана, които са от компетентността разнообразни съдилища и допускат спазването на разнообразни условия – било по ЗОДОВ, било по Закон за задълженията и договорите, само че при изискване, че всеки от двата способа за отбрана подхожда на правилата на равноценност (еднакво удобни условия за поправянето на вредите с тези по други вътрешноправни искове) и успеваемост (получаването на обезщетение да не е на практика невероятно или прекалено трудно). Съдебната такса може да е и елементарна, и пропорционална, само че отново при спазване на правилото на успеваемост, което -без да се споделя категорично - на практика изключва пропорционалната такса. Правото на обезщетение може да бъде сложено според от предварителната анулация на административния акт, от който е настъпила вредата (както е по ЗОДОВ), при изискване, че е рационално това да се изисква от повреденото лице, което съдът би трябвало да ревизира.Станислав Костов, учител по европейско право
Трябва бърза законова смяна
Решението за стотен път демонстрира, че у нас би трябвало да бъде позволен въпросът за компетентия съд и процедура за тези искове - в началото правосъдната процедура, а по-късно и по законодателен път. Напълно нереално беше упованието, че с решението си Съд на Европейския съюз ще ни каже по какъв процесуален ред да се вземат решение тези каузи, тъй че е обикновено процесуалният ред остане неуточнен. Държавите членки имат процесуална автономност и единствено би трябвало да решат тези въпроси, стига да не нарушават правилата на успеваемост и равноценност. Практически това значи, че националните съдилища би трябвало да основат правила пъкъл хок до момента в който не се сътвори правна уредба. Тълкувателното произвеждане би трябвало неотложно да се възобнови и да се постанови тълкувателно разпореждане, което да съблюдава претекстовете на това решение. А по-късно да се чака законодателна смяна, която категорично да уреди способния съд и процесуалния ред за разглеждане на делата.
На второ място, решението е доста удовлетворяващо, тъй като то дава ясна индикация, че пропорционалният размер на правосъдната такса у нас би могъл да бъде затруднение пред правилото на успеваемостта, той като тя се събира от съдилищата авансово и неплащането й може да остави исковата молба без разглеждане. Вторият огромен плюс на решеинено е, че по доста явен метод дефинира по какъв начин би трябвало да се реши казусът - " не е изключено пропорционална такса в размер на 4 % от цената на желае да съставлява основна спънка за практикуване на правото на обезщетение, по-специално в случай че липсва опция за освобождение от такава такса, което запитващата пълномощия следва да ревизира ". В този подтекст законодателят би трябвало да съобрази, че Законът за правната помощ е несъответстващ с правото на Европейски Съюз, защото не позволява освобождението от държавна такса на юридически лица. А Граждански процесуален кодекс не позволява съответният правосъден състав да прави преценка по едно дело преди събирането на таксата - дали тя няма да бъде несъразмерна и да се окаже спънка. С оглед на нашето законодателство все още има два разновидността - или остава в този тип и се събира единствено простата такса по тези каузи, или се прави смяна в Граждански процесуален кодекс с опция съответният правосъден състав да преценя.Михаил Екимджиев, юрист по делото, дружно с Катина Бончева
Очаквано решение
Решението не е изненадващо, то дава кардинален отговор на поставените от нас въпроси, който значително съответствува с нашето мнение по Тълкувателното дело № 2/2015 година на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Съд на Европейския съюз удостоверява тезата, че при избора на процедурния ред за разглеждане на всяко дело, което има за предмет отговорност на страната за вреди от нарушаване на правото на Европейски Съюз, би трябвало да бъдат спазвани два съществени правилото – правилото на равноценност и правилото на успеваемост. Най-общо при определянето на този процедурен ред би трябвало да се търси най-близката прилика със действителен процедурен ред, в случай че няма специфичен ред, организиран със закон, по прилика би трябвало да бъде издирван най-близкият ред, по който се осъществя отговорността на страната в сходни проблеми по вътрешни каузи. Според другия принцип - за успеваемостта – при воденето на тези каузи ищците не би трябвало да бъдат изправени пред несъразмерни, труднопреодолими спънки за достъп до съд като държавни такси, доказване на претенцията и т. н. Изхождайки от тези базисни правила Съд на Европейския съюз приема, че по принцип, както ЗОДОВ, по този начин и Закон за задълженията и договорите (непозволено увреждане) не се конфронтират от позиция на техните общи предпоставки с тези условия. Съд на Европейския съюз обаче на всички места акцентира, че всеки съответен проблем би трябвало да бъде преценяван съответно от националните съдилища и от позиция на тази съответна преценка в доста случаи (поне по делата, по които ние сме представители пред националните съдилища) редът по Закон за задълженията и договорите би се оказал несъответстващ – поради високите пропорционални такси, които би трябвало да се платят върху претенцията за обезщетение.
В други случаи, в случай че въпросът за виновността се изследва прекомерно задълбочено, както това се случва в исковете по Закон за задълженията и договорите, това също може да е проблем от позиция на стандартите на Съд на Европейския съюз, тъй като в днешното решение се приема, че въпросът за виновността по изключение може да се интерпретира лимитирано единствено доколкото той има значение за преценка на сериозността на нарушаването на правото на Европейски Съюз. Оттук нататък, в случай че се потвърди, че националният съд изисква самоцелно предпоставяне на виновността за реализацията на тази отговорност, това също би противоречало на стандартите на Съд на Европейския съюз и по особено на правилото на успеваемостта. Интересно е, че и в някои случаи ЗОДОВ също не би съответствал на тези стандарти – това може да се случи, в случай че условието по член 1 ЗОДОВ за предварителна анулация на вредоносния административен акт е обвързвано с несъразмерни тежести за ищеца.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ