Дали детското правосъдие е врагът, срещу който си заслужава да се борим
© Юлия Лазарова Дошлата от изток нервност по така наречен тактика за детето е прегледен образец за това какъв брой мощна може да е една хибридна офанзива. От няколко месеца гражданската сила е впрегната да бори фиктивен зложелател, а силата й е толкоз огромна, че сложи на крайници премиера Бойко Борисов, който се видя заставен да отдръпна стратегическия документ (който страната е задължена да приеме).
Пророкът на невидимия зложелател се именува ювенилна юстиция. Звучи като страшна диагноза, само че в действителност е правният институт, който разрешава на Норвегия да вземе българските деца и да ги даде на чернокожа гей двойка, която да ги посвети в тайните на инцеста някъде измежду арктическите тундри.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Всъщност не е смешно. Ювенилна юстиция е детско правораздаване. А детско правораздаване е цялостното схващане, че когато децата имат досег със закона, той и прилагащите го би трябвало да са оптимално съответни и ефикасни. Под детското правораздаване попадат децата в спор със закона, децата - жертви на закононарушение, и всички проблеми, в които са наранени техни права (домашно принуждение например).
И до момента в който част от популацията брани останалата (и себе си) от ювенилната юстиция, е добре да знаем, че:
- Действащият закон за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните в България е от 1958 година
- Уредбата на особените правила за малолетните в Наказателния кодекс е от 1968 година
- Семейният кодекс не позволява опция родителските права да бъдат предоставени взаимно.
- На всяко пето дете в България най-малко единият родител е в чужбина.
- Над 30 хиляди деца са изоставени от родителите си, като доста дребна част от тях са кръгли сираци.
- 40% от 15 годишните са функционално необразовани.
- За 5000 деца в София няма места в детските градини.
И до момента в който Министерството на правораздаването създава следващия план на плана на плана, Министерството на труда и обществените грижи се грижи да няма протести, вместо да ги опровергава, някъде в тази страна, пазеща децата си от ювенилната юстиция:
- Дете - жертва на блудничество, е разпитвано за n-път от полицията. Не тъй като има нужда, а тъй като проверяващият служител на реда просто не осъзнава, че по този начин задълбочава контузията му и е трябвало да се приготви доста добре преди разпита.
- В някой пансион е настанено малолетно момиче, хванато да проституира. На независимост обаче е татко му, който го е принуждавал да го прави. Това момиче ще порасне необразовано и некомпетентно да работи и в най-хубавия случай ще прекара по-голямата част от живота си в пандиза в Сливен.
- Някой осмокласник ще бъде арестуван с половин грам трева от ловки служители на реда и до края на дните си ще се води " престъпно проявен ".
Но не, това не е проблем. Важното е децата да не станат норвежки еничари. И тъй като сениорната юстиция е напълно наред, е редно да преборим ювенилната.
Пророкът на невидимия зложелател се именува ювенилна юстиция. Звучи като страшна диагноза, само че в действителност е правният институт, който разрешава на Норвегия да вземе българските деца и да ги даде на чернокожа гей двойка, която да ги посвети в тайните на инцеста някъде измежду арктическите тундри.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Всъщност не е смешно. Ювенилна юстиция е детско правораздаване. А детско правораздаване е цялостното схващане, че когато децата имат досег със закона, той и прилагащите го би трябвало да са оптимално съответни и ефикасни. Под детското правораздаване попадат децата в спор със закона, децата - жертви на закононарушение, и всички проблеми, в които са наранени техни права (домашно принуждение например).
И до момента в който част от популацията брани останалата (и себе си) от ювенилната юстиция, е добре да знаем, че:
- Действащият закон за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните в България е от 1958 година
- Уредбата на особените правила за малолетните в Наказателния кодекс е от 1968 година
- Семейният кодекс не позволява опция родителските права да бъдат предоставени взаимно.
- На всяко пето дете в България най-малко единият родител е в чужбина.
- Над 30 хиляди деца са изоставени от родителите си, като доста дребна част от тях са кръгли сираци.
- 40% от 15 годишните са функционално необразовани.
- За 5000 деца в София няма места в детските градини.
И до момента в който Министерството на правораздаването създава следващия план на плана на плана, Министерството на труда и обществените грижи се грижи да няма протести, вместо да ги опровергава, някъде в тази страна, пазеща децата си от ювенилната юстиция:
- Дете - жертва на блудничество, е разпитвано за n-път от полицията. Не тъй като има нужда, а тъй като проверяващият служител на реда просто не осъзнава, че по този начин задълбочава контузията му и е трябвало да се приготви доста добре преди разпита.
- В някой пансион е настанено малолетно момиче, хванато да проституира. На независимост обаче е татко му, който го е принуждавал да го прави. Това момиче ще порасне необразовано и некомпетентно да работи и в най-хубавия случай ще прекара по-голямата част от живота си в пандиза в Сливен.
- Някой осмокласник ще бъде арестуван с половин грам трева от ловки служители на реда и до края на дните си ще се води " престъпно проявен ".
Но не, това не е проблем. Важното е децата да не станат норвежки еничари. И тъй като сениорната юстиция е напълно наред, е редно да преборим ювенилната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ