Бил Гайда, Visa: Интересуват ни повече от платформи за финансови услуги, отколкото технологии за потребителите
© Visa Бил Гайда е пълководец по нововъведенията в компанията за разплащания Visa. През февруари тя отвори следващ център за работа с софтуерни стартъпи, с което мрежата й стана още по-плътна: Сан Франциско, Лондон, Берлин, Сингапур, Сао Пауло, Дубай, Ню Йорк. Надеждите са, че по този начин ще се обзет най-активните в нововъведенията райони и ще се реализира по-тясно партньорство със стартъпите във финансовия бранш. Според Гайда резултатите, които реализират компании като Visa за последните пет години се равняват на напъните, вложени за 50 години. Причина за това са нововъведенията, които следват навиците на потребителите при мобилните услуги, а не толкоз на банковите услуги. Скоростта, с която фирмите съумяват да отговорят на упованията ще е решаваща за бъдещото показване на играчите във финансовия бранш, счита стратегът и обръща внимание, че сферите, в които надпреварата е най-оспорвано сега са разплащанията в точките на продажба, сигурността и автентикацията на потребителите, услугите при пътешестване, опциите за интерактивност в по този начин наречения интернет на нещата. Още по тематиката
Три четвърти от българите пазарят без мотив в интернет
Една пета от потребителите биха отказали покупка, в случай че не могат да платят безкешово, демонстрира изследване на " Visa България "
12 дек 2017
Моят телефон, е моята банкова карта
Засега единствено три български банки са предложили артикули и услуги в посока нашарване на безконтактните заплащания, чака се броят им да пораства
8 дек 2017
Технологиите ще навлизат все по-осезаемо в търговията на дребно
Качеството и атмосферата на извършване на покупки са най-важните критерии, по които българите избират съответни магазини
31 окт 2017
Сред потребителите на мобилни услуги нараства терзанието, че фирмите злоупотребяват със събираните данни за тях. Това съмнение забавя ли нововъведенията във финансовия бранш?
Данните са в основата на бизнеси като нашия, тъй като посредством тях ние откриваме самоличността на потребителя и подаваме информация на банката, че поисканата транзакция е сигурна и следва да се утвърди. Във Visa явно имаме доста скъпа информация и това са освен данните, които постъпват всякога когато плъзнете картата си през читател или кликнете на екрана на телефона си. Ние комбинираме всичко това с масивите от исторически данни за потребителя, които оказват помощ да построяваме рискови профили.
Използването на такива бази с данни може да спомогне за създаването на услуги, които носят повече стойност за потребителите, тъй като следват самостоятелните им потребности, да вземем за пример от какво имат потребност, по кое време и къде им е най-удобно да го намерят. По същия метод може да се помогне на търговците, които търсят да изберат най-подходящата локация за своя магазин - на база на данните може да се начертае подробна карта с точките, през които минава нужния поток от евентуални клиенти, които търсят произведения в дадената категория.
Разбира се, приказваме за изцяло анонимни и систематизирани данни, които не съдържат имена или телефонни номера, а историческа информация за транзакциите. Много е значимо да се има поради, че потребителите би трябвало да желаят да получават и сами да търсят такива услуги, с цел да се съгласят да дават личните си данни.
С потребителските данни може и да се злоупотребява. Това не основава ли опасности за правилните компании?
Има разлика сред това какви данни потребителите се съгласяват да дават и до коя информация единствено те имат достъп. В подмяна на история на транзакциите, идват съответстващите оферти от търговците. Информация за банковата карта е налична единствено за притежателя й и потреблението й зависи от това какво доверие потребителят гласоподава на дадения търговец.
Ние имаме доста способи за различаване на нашия клиент, подкрепяме създаването на нововъведения за идентификация, освен с биометрични данни. Има технологии, които разрешават да ви разпознаем в това число по метода, по който държите телефона си в ръка, по жестовете.
Иновациите във финансовия бранш наподобяват съсредоточени върху разплащанията и не толкоз върху услуги като кредитирането или депозирането и вложението на средства. Какво е обяснението?
Виждаме от ден на ден хрумвания и в тези области, за които говорите. Например инстантните, транзакционите заеми. За тях се употребява информация, друга от тази в кредитното ви досие, до която финансовите институции имат достъп. Такава информация може да бъде образованието ви, история на транзакциите ви и така нататък Така да вземем за пример в случай че желаете да заминете на тридневно пътешестване някъде или желаете да купите доста скъпа движимост, да може да получите застраховка или заем на база на виртуалното ви ID. Но това са нови модели във финансовия бранш, по които към момента се работи.
Какъв вид нововъведения и технологии интересуват Visa, с цел да получат те поддръжката ви като вложител или сътрудник?
Visa има податливост да се интересува повече от платформи и услуги, в сравнение с от технологии за потребителите. Ако разработите забавно потребителско приложение, обвързвано с финансите, по-вероятно е да заинтригувате с него някоя банка или търговец, тъй като те търсят връзка с потребителите. Ние сме напълно business to business насочени, не споделяме непосредствено с потребителите, нямаме ритейл среда. Ако вършиме платформа за сигурност, застрахователна платформа, транзакционна платформа или такава, която оказва помощ за идентификация на потребителите, тогава Visa може би ще се заинтересува, изключително в случай че може да интегрира това в своята мрежа и бързо да го развие в световен мащаб.
Виждаме безконечен брой от нови платформи и услуги, които се създават от напълно дребни стартъпи. Самият факт, че дребни софтуерни компании бързо стават огромни, демонстрира, че в цялото това разнообразие продължава да има благоприятни условия. Вече има доста солидни софтуерни играчи, които наблюдават какво изгрява в стартъп средите, с цел да оказват помощ на даден стартъп да се развие.
А по ваша информация резервират ли се досегашните размери на финансиране за започващи бизнесмени в технологиите?
Данните за 2016 година демонстрират, че има 30% повишаване на вложенията във финтех компании до 35 милиарда $ в световен мащаб. В огромната си част този запас идва от бизнеса, само че към този момент виждаме и частни компании за рисков и дялов капитал, които се насочват към стартъпи в ранна фаза на развиване. Visa стана двойно по-активна във връзка с вложенията си в започващи млади компании, по отношение на последните две години. Смятам, че ангажираността на корпорациите ще поддържа притока на вложения към разработчиците на нововъведения.
Visa отвори център за нововъведения в Тел Авив и това не е първия ви подобен за работа с финтех компании. Предвиждате ли физическа точка, която да ви приближи до бизнесмените в Югоизточна Европа?
Ние имаме такива центрове в Лондон, Берлин, Варшава, Стокхолм, а в този момент към този момент и в Тел Авив. Това обезпечава положително покритие на района и стартъпите от Югоизточна Европа, които се интересуват от благоприятни условия за партньорство с нас, имат достъп до тези центрове. Смятаме, че това ни дава опция да сме покрай финтех промишлеността, до клъстерите от бизнесмени, до фирмите, които основават и натрупат експертиза в бранша.
Тези физически центрове за работа с финтех стартъпи имат ли общо с новите европейски регулации в региона на финансовата промишленост?
Последните регулации във финансовия бранш бяха предопределени да подтикват нововъведенията и да разрешат на софтуерни компании да стъпят на пазара и да предложат услуги, които прибавят стойност за потребителите. Резултатът от това е, че на този пазар се сътвори цяла екосистема от компании, предлагащи услуги. Регулациите във финансовата област принудиха банките по-бързо да станат цифрови. Но не съм сигурен, че това е задоволително и че скоростта на нововъведенията, задавана от огромни компании като Amazon и Alibaba, няма да ги изненада.
Три четвърти от българите пазарят без мотив в интернет
Една пета от потребителите биха отказали покупка, в случай че не могат да платят безкешово, демонстрира изследване на " Visa България "
12 дек 2017
Моят телефон, е моята банкова карта
Засега единствено три български банки са предложили артикули и услуги в посока нашарване на безконтактните заплащания, чака се броят им да пораства
8 дек 2017
Технологиите ще навлизат все по-осезаемо в търговията на дребно
Качеството и атмосферата на извършване на покупки са най-важните критерии, по които българите избират съответни магазини
31 окт 2017
Сред потребителите на мобилни услуги нараства терзанието, че фирмите злоупотребяват със събираните данни за тях. Това съмнение забавя ли нововъведенията във финансовия бранш?
Данните са в основата на бизнеси като нашия, тъй като посредством тях ние откриваме самоличността на потребителя и подаваме информация на банката, че поисканата транзакция е сигурна и следва да се утвърди. Във Visa явно имаме доста скъпа информация и това са освен данните, които постъпват всякога когато плъзнете картата си през читател или кликнете на екрана на телефона си. Ние комбинираме всичко това с масивите от исторически данни за потребителя, които оказват помощ да построяваме рискови профили.
Използването на такива бази с данни може да спомогне за създаването на услуги, които носят повече стойност за потребителите, тъй като следват самостоятелните им потребности, да вземем за пример от какво имат потребност, по кое време и къде им е най-удобно да го намерят. По същия метод може да се помогне на търговците, които търсят да изберат най-подходящата локация за своя магазин - на база на данните може да се начертае подробна карта с точките, през които минава нужния поток от евентуални клиенти, които търсят произведения в дадената категория.
Разбира се, приказваме за изцяло анонимни и систематизирани данни, които не съдържат имена или телефонни номера, а историческа информация за транзакциите. Много е значимо да се има поради, че потребителите би трябвало да желаят да получават и сами да търсят такива услуги, с цел да се съгласят да дават личните си данни.
С потребителските данни може и да се злоупотребява. Това не основава ли опасности за правилните компании?
Има разлика сред това какви данни потребителите се съгласяват да дават и до коя информация единствено те имат достъп. В подмяна на история на транзакциите, идват съответстващите оферти от търговците. Информация за банковата карта е налична единствено за притежателя й и потреблението й зависи от това какво доверие потребителят гласоподава на дадения търговец.
Ние имаме доста способи за различаване на нашия клиент, подкрепяме създаването на нововъведения за идентификация, освен с биометрични данни. Има технологии, които разрешават да ви разпознаем в това число по метода, по който държите телефона си в ръка, по жестовете.
Иновациите във финансовия бранш наподобяват съсредоточени върху разплащанията и не толкоз върху услуги като кредитирането или депозирането и вложението на средства. Какво е обяснението?
Виждаме от ден на ден хрумвания и в тези области, за които говорите. Например инстантните, транзакционите заеми. За тях се употребява информация, друга от тази в кредитното ви досие, до която финансовите институции имат достъп. Такава информация може да бъде образованието ви, история на транзакциите ви и така нататък Така да вземем за пример в случай че желаете да заминете на тридневно пътешестване някъде или желаете да купите доста скъпа движимост, да може да получите застраховка или заем на база на виртуалното ви ID. Но това са нови модели във финансовия бранш, по които към момента се работи.
Какъв вид нововъведения и технологии интересуват Visa, с цел да получат те поддръжката ви като вложител или сътрудник?
Visa има податливост да се интересува повече от платформи и услуги, в сравнение с от технологии за потребителите. Ако разработите забавно потребителско приложение, обвързвано с финансите, по-вероятно е да заинтригувате с него някоя банка или търговец, тъй като те търсят връзка с потребителите. Ние сме напълно business to business насочени, не споделяме непосредствено с потребителите, нямаме ритейл среда. Ако вършиме платформа за сигурност, застрахователна платформа, транзакционна платформа или такава, която оказва помощ за идентификация на потребителите, тогава Visa може би ще се заинтересува, изключително в случай че може да интегрира това в своята мрежа и бързо да го развие в световен мащаб.
Виждаме безконечен брой от нови платформи и услуги, които се създават от напълно дребни стартъпи. Самият факт, че дребни софтуерни компании бързо стават огромни, демонстрира, че в цялото това разнообразие продължава да има благоприятни условия. Вече има доста солидни софтуерни играчи, които наблюдават какво изгрява в стартъп средите, с цел да оказват помощ на даден стартъп да се развие.
А по ваша информация резервират ли се досегашните размери на финансиране за започващи бизнесмени в технологиите?
Данните за 2016 година демонстрират, че има 30% повишаване на вложенията във финтех компании до 35 милиарда $ в световен мащаб. В огромната си част този запас идва от бизнеса, само че към този момент виждаме и частни компании за рисков и дялов капитал, които се насочват към стартъпи в ранна фаза на развиване. Visa стана двойно по-активна във връзка с вложенията си в започващи млади компании, по отношение на последните две години. Смятам, че ангажираността на корпорациите ще поддържа притока на вложения към разработчиците на нововъведения.
Visa отвори център за нововъведения в Тел Авив и това не е първия ви подобен за работа с финтех компании. Предвиждате ли физическа точка, която да ви приближи до бизнесмените в Югоизточна Европа?
Ние имаме такива центрове в Лондон, Берлин, Варшава, Стокхолм, а в този момент към този момент и в Тел Авив. Това обезпечава положително покритие на района и стартъпите от Югоизточна Европа, които се интересуват от благоприятни условия за партньорство с нас, имат достъп до тези центрове. Смятаме, че това ни дава опция да сме покрай финтех промишлеността, до клъстерите от бизнесмени, до фирмите, които основават и натрупат експертиза в бранша.
Тези физически центрове за работа с финтех стартъпи имат ли общо с новите европейски регулации в региона на финансовата промишленост?
Последните регулации във финансовия бранш бяха предопределени да подтикват нововъведенията и да разрешат на софтуерни компании да стъпят на пазара и да предложат услуги, които прибавят стойност за потребителите. Резултатът от това е, че на този пазар се сътвори цяла екосистема от компании, предлагащи услуги. Регулациите във финансовата област принудиха банките по-бързо да станат цифрови. Но не съм сигурен, че това е задоволително и че скоростта на нововъведенията, задавана от огромни компании като Amazon и Alibaba, няма да ги изненада.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ